В Женева на 25 януари трябваше да започнат преговори между сирийската власт и опозицията, както предвиждаше приетата по-рано резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Срещата обаче така и не се състоя. От ООН заявяват, че преговорите ще започнат в началото на тази седмица. „Руски дневник“ направи допитване сред руски експерти и определи ключовите стъпки, без изпълнението на които е невъзможно да се намери решение на сирийската криза, а уреждането ? на мнозина им се струва почти безнадеждно.1. Представителите на опозицията да бъдат накарани да разговарят едни с други

Една от причините за отлагането на срещата в Женева са споровете сред опонентите на сирийските власти кой ще представлява опозицията на преговорите в Женева. Радикалните елементи от опозицията, неислямистите от Националната коалиция на опозиционните и революционните сили в Сирия, зад които стоят Саудитска Арабия и Катар, са против участието в преговорите на умерената опозиция. Тя пък е представена от Народния фронт за промени и освобождение.

Опонентите на лидера на фронта Кадри Джамил поставиха под съмнение неговата принадлежност към опозицията, аргументирайки се с това, че той е в правителството на Башар Асад. При все това на преговорите най-вероятно ще бъдат представени двете опозиционни групировки – и от „външната“ и от „вътрешната“ опозиция – като две отделни делегации.

Предполага се, че между тях няма да има преки преговори – те ще бъдат в отделни помещения през цялото време. Ако обаче диалогът между тях не се получи, то под въпрос ще бъде поставен целият сценарий за сирийското урегулиране, който бе одобрен в ООН.

2. Да бъде постигната договореност по състава на коалиционното правителство

Още един проблем, който трябва да се реши и е тясно свързан с предишния, е въпросът за сформирането на коалиционно правителство, както е предвидено от резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Руски експерти отбелязват, че опозицията от Националната коалиция не се ползва със сериозна подкрепа сред сирийското общество, както сред сирийците, които застават зад Асад, така и сред сънародниците им, според които той трябва да си отиде.

Представителите на опозицията, които се ползват с подкрепата на саудитците, катарците и Запада, са склонни на диалог, посочват анализатори, но допълват, че те пък не могат да вземат политически решения.

3. Да бъде решено бъдещето на Башар Асад

Въпросът за бъдещето на Асад е ключов за уреждането на сирийската криза. Западът и редица регионални играчи продължават да настояват, че сирийският президент трябва да си отиде. Русия и Иран се обявяват за това засега Асад да остане, а бъдещето му да решат самите сирийци.

Теоретично може да се разглежда вариантът за „козметично“ оттегляне на Асад, когато във властта остане друг представител на алауитското малцинство. Сега обаче около Асад има вакуум – няма авторитетен лидер, който би могъл да го замести.

4. Да бъдат съгласувани интересите на външните играчи

Освен разногласията между Русия и САЩ по Сирия, важен е и особеният подход на Иран. Ако Москва и Вашингтон се споразумеят за оттеглянето на Асад, то не е сигурно, че Иран ще подкрепи такова решение. Техеран не се кани да предаде Асад – през последните години Иран инвестира много в Сирия, която е единственият ? регионален съюзник. В същото време Рияд няма да приеме режима на Асад, а това пък ще създаде патова ситуация.



БЛИЦ