Знаете ли, че...

Pan.bg 07 окт 2021 | 09:30 views (682) commentaries(0)
img пан.бг
Източник: Музей на авиацията - Крумово


Изследването на пилотите за височинна годност в Царство България се извършва в три основни височинни зони на летене. Първата се нарича „зона на нормален живот“ и се разпростира на височина от 0 до 4000 м, където въздухът е достатъчно наситен с кислород. Втората зона е „зоната на смущения“ от 4000 до 7000 м, където престоят без кислородна маска е опасен и се появяват първите признаци на т. нар. „височинна болест“. Последната трета зона е „смъртната зона“ и се разпростира от 7000 м нагоре. Изследването на пилотите се налага поради две основни причини. Едната е нуждата всеки от тях да знае каква е неговата височинна устойчивост, т. е. какъв таван на полета може да достигне без кислородна маска. Втората причина налага познаване на същността на самата „височинна болест“ и разпознаване на първите й симптоми.
Методите на изследване са два.
Първият от тях включва използване на барокамера, която разрежда въздуха до желаната височина, посредством вакуумни помпи. Максималната височина, която може да се достигне в нея е 15 000 м, а температурната амплитуда варира между +60° и -60° С. В камерата влизат пилота заедно с лекаря и вратите се затварят херметически. На 1000 м започва самото изследване чрез постепенно „изкачване“. Лекарят проверява пулса и кръвното налягане, следи външния вид на изследвания летец и го пита какво чувства, което се повтаря на всеки 1000 м. На 4000 м лекарят си поставя кислородна маска, а изкачването продължава, докато не се появят първите признаци на височинната болест, а именно сънливост, лесна умора и забавяне на реакциите. Тогава изследването се прекратява и се пуска кислород. Лекарят записва точно на каква височина са възникнали симптомите, а летци, които не могат да издържат до 5000 м се определят като негодни за изтребители и бомбардировачи. Изследването чрез барокамера изисква специална подготовка на лекаря, повече помощен персонал и отнема доста време – над 1 час на човек.

Вторият метод се извършва посредством апаратура на смесения газ, който е много по-практичен и по-евтин. Тя се състои от две големи бутилки – едната е пълна с чист кислород, а другата със смес от кислород и азот. Изчислена е точната пропорция между количеството кислород и азот на каква височина отговаря. Например - ако съотношението е 7% кислород и 93% азот – на 7500 м; ако то е 5% кислород и 95% азот – на 9000 м и т.н. По време на изследването летецът сяда на стол, а зад него се намират двете бутилки. На лицето му се поставя кислородна маска, която по сигнал от лекаря започва да впръсква смесения газ. Пред него на маса се поставя лист, на който той трябва да пише цифрите от 1000 надолу в обратна последователност, като на всеки 4 цифри трябва да вписва цялото си име и една дълга и трудна дума. Лекарят проверява непрекъснато пулса, външния вид и държанието му. Пилотът трябва да записва на специално място в листа и всяко отклонение от нормалните си усещания. При поява на първите симптоми на височинна болест цифрите се уголемяват, не се пишат последователно, едната цифра се повтаря по няколко пъти, писането става неясно и т.н. В този момент кислородната маска веднага се свързва с бутилката от чист кислород. Цялото изследване протича за не повече от 6-8 мин. и не представлява опасност за изследвания.
Преимуществото на втория метод се състои главно в лесната преносимост на апаратурата. Тя може да бъде натоварена на кола и с нея да се обиколят всички летища. Освен това бързината на изследването позволява за един ден да бъдат тествани над 50 души, докато изследванията в барокамерата се правят, когато има нужда от по-точно и по-добро установяване на физиологичните реакции на височините.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка