Радио "Фокус"
Георги Марков: Депутатите да премахнат квадратчето „Не подкрепям никого“Снимка: ГЕРБ
Георги Марков, конституционен съдия в периода от 1994-та до октомври 2003 година, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”.

Водещ: Ще повлияе ли на изборите квадратчето с текст „Не подкрепям никого“? Кой печели от вота „Не подкрепям никого“? Следва коментарът на Георги Марков, конституционен съдия в периода от 1994-та до октомври 2003 година. Г-н Марков, вотът във въпросното квадратче до каква степен може да бъде считан за действителен?
Георги Марков: Аз се надявам в оставащите часове до гласуването на поредните промени в Изборния кодекс, че българските народни представители ще дойдат на себе си и ще разберат, че на 6 ноември ние ще отиваме на избор за държавен глава. Няма да отиваме на канадска борба, за да има квадратче подкрепям или не подкрепям, няма да отиваме на конкурс за миски – харесвам или не харесвам. Каква е тази глупост на шестите президентски избори да блесне тази „мисъл“ на българското Народно събрание, освен имената на законно издигнатите кандидати за държавен глава, мажоритарно посочените, да има и други квадратчета – не подкрепям никой, подкрепям всички, не подкрепям двама, подкрепям четири. Къде го има това и защо ние побългаряваме т.нар. избирателен процес и избирателно право? Как е възможно да се мисли, че глас извън кандидатите за държавен глава може да бъде действителен? Съвсем нормално е някои от българските избиратели да не подкрепят никой, поради което си стоят вкъщи. А, както практиката показва, отиват в урната, задраскват бюлетината, късат я на две, на три, на пет, слагат я в плика и тези т.нар. бюлетини – скъсани или задраскани, са недействителни. И аз се надявам, че ще поправят тази глупост, защото тя може да доведе до проблеми. Какви ще са те не мога да ви кажа, защото такова чудо не се е случвало. Но при всички случаи Конституцията изисква да бъде избран държавният глава на първи тур, който е получил повече от половината от действителните гласове. Това не могат да бъдат действителни гласове. И се надявам, че това нещо ще бъде поправено, за да не даде после повод за оспорване на резултатите от изборите, дела в Конституционния съд и пълно ошашавяване, каквото към момента съществува. Аз чух какво е казал премиерът Борисов – че той е готов на всякакви отстъпки, че не трябва да хвърляме страната в хаос. И тук аз го подкрепям – не трябва да хвърляме страната в хаос. Целият въпрос е, че едно е желаното, друго е реалното. Тя, горката ни страна, е вече в хаос. Какъв по-голям хаос от това една партия, която е победила 11 пъти може би ще стане сега, дотук 10, на изборите, да управлява в коалиция, в която коалиция едни от партиите подкрепят правителството, други са в люта опозиция, но и тези, които са в люта опозиция, участват във властта. Това ли е българската демокрация? Ако това не е хаос, здраве му кажи. Виждаме вчера един кмет излязъл, не му е и работа да ходи по тези митинги за президентските избори, подкрепил ГЕРБ, защото те помагали на града, после се отмята пък, уплашил се от собствената си партия и казва, че не подкрепя. Това е един цирк. И аз бях любезен като добър приятел на Борисов и истински симпатизант на ГЕРБ, защото няма друг в момента, който да може да поеме отговорност да управлява България, още преди две години, включително и във вашето радио, и във вашата агенция, да кажа: недей, приятелю, прави тази коалиция. 40-партиен парламент е много за малка България, ще те рекетират, ще те обиждат, угодия няма. Ето, сега той е обвиняван в диктаторство. И аз ви питам, вие сте едно от най-интелигентните радиа в България и агенция – какъв диктатор е Борисов? Та той даде най-високия пост за защита на гражданите – омбудсман, на острието от Костинбродската афера госпожа Мая Манолова; че президентът от ГЕРБ Плевнелиев сложи за председател на Конституционния съд, конституционен съдия, който после беше избран за председател на съда, внука на Борис Велчев от Политбюро. Той даде на партии, които само в сънищата са си мислили, че ще бъдат министри, министерски постове. В понеделник е бил обиден от Радан Кънев, че е еди какъв си. Ами защо не беше еди какъв си, когато го кара в самолета при Ангела Меркел? Аз не искам да коментирам изявлението на господин Кънев, но истина е едно – той е искрен – партията ДСБ ненавижда ГЕРБ. Тя отдавна вижда в ГЕРБ основния виновник за бедите в България, това им е основният политически противник. Тя вече е гласувала вот на недоверие на кабинета „Борисов 1“. И защо стои в ЕНП? Това е въпрос, който аз поставих и в зала „Армеец“, където имах честта да говоря. И сега какво правят евродепутатите на ГЕРБ, та не кажат на господин Манфред Вебер, който сега ще идва на закриване на кампанията на ГЕРБ в Пловдив, че не може една партия джудже от ЕНП в България, да е срещу партията колос, която управлява България за втори пореден път – единствено в нашата нова история. Право на ДСБ е да не харесва ГЕРБ – напуснете ЕНП, напуснете Реформаторския блок. Тоест с безкрайни отстъпки оттук нататък няма да има нищо добро. България трябва да се готви за предсрочни избори и в тези предсрочни избори българските граждани като отидат да гласуват, да мислят следното – видяха какво беше при Орешарски, видяха какво е при управлението на Борисов. В България трета алтернатива няма – или ще има правителство с Борисов, или правителство на Орешарски. И да гласуват. И нещо, което е много интересно – аз досега не съм чул нито един лидер на политическа сила в България да каже нещо много важно – какво иска и какво призовава неговата партия да се гласува на референдума на 6-ти. В България има изключително важен референдум на 6-ти и той е за това как ще се избира българският парламент, ще има ли поне половината депутати да се избират мажоритарно. Никакво значение няма откъде е тръгнала идеята – Слави Трифонов ли е, Трифон Славов ли е. За този референдум е гласувал българският парламент да го има и партиите трябва да бъдат така добри да кажат за какво са – за мажоритарни избори или да си караме по тази порочна пропорционална система, която до такава степен изроди българската политическа действителност с ниския праг от 4% - 40 партии са се намърдали, барабар с независими депутати, в Народното събрание. И когато българските народни представители решават да освежат по някакъв начин избирателния процес, за да има по-голяма избирателна активност, трябва да се върнат към 1990 година. Защо тогава българите излязоха над 90% свободно да гласуват? Защо не ходеха на театър, на мач и на кино? За да гледат дебатите във Великото народно събрание, където имах честта да бъда избран мажоритарно с 54% в първи тур в 197-ми избирателен район „Люлин“. Защото имаше 200 на 200 депутати, имаше добри изпълнители, имаше среднощни силни дебати. А сега на последните избори 2014-та избирателната активност падна под 50%. И ще пада още на парламентарни избори, когато се правят такива безумни решения – квадратчета, три квадратчета, после ще ги поправяме и т.н. Просто трябва в същността на проблема да се навлезе – защо спада избирателната активност, защо партията на негласуващите е най-голяма в България? И с този речников фонд ли ще върнем избирателите, който в понеделник използва по някои телевизии спрямо Борисов, който толкова добрини направи на другите партии, колкото не е направил на собствената си партия. И моят апел към него е: Бойко, спри. Какво още трябва да се случи, бе, приятелю? Ти не можеш да бъдеш по-голям католик от папата. Прекален светец и Богу не е драг. Остави ги тези хора, пусни ги на избори. Ако влязат – влязат. Като не влязат, здраве да е. Или правиш кабинет на ГЕРБ. Като не искат, нека да управляват те. Не могат да издържат повече от една година. Нали го правиха вече. Това е моят съвет – избори.
Водещ: Господин Марков, въпреки това, обаче, в Народното събрание ще бъде дебатиран вариантът, вероятно и приет, това квадратче „Не подкрепям никого“ да остане и да се отчита като действителен вот. Въпросът ми е крие ли се в такова нещо капан?
Георги Марков: Разбира се, че се крие капан, защото се поставя въпросът, как е възможно в една правова държава глас, който не е за никой от кандидатите, защото, пак подчертавам, не отиваме на мач, нито на конкурс за миски, нито на канадска борба или бой с петли или на някаква корида. Ние отиваме на избори. Как може глас, който не е за никой от кандидатите, да е действителен? Къде го има това, в коя страна? И естествено първото нещо е тези, които загубят изборите на първи тур, сутринта ще започнат да кудкудякат по всички възможни телевизии как е опорочен вотът, как не е вярно. Хайде Конституционният съд. Като го виждам той пък какъв е нерешителен, как ще решава такива дела? Въобще ще се вкараме в „Костинброд 2“ на квадрат. И затова моят съвет към тези народни представители е – не побългарявайте избирателното право, избирателния процес. Ако щете, нямате и мандат да го правите, защото над 50% от българските граждани не са гласували за вас, за този парламент. И с това, което правите, на следващите няма да гласуват и две трети. Спрете се, влезте в същността на проблема. Защо е малка активността? Виновни са основно партиите, които правят непопулярно Народното събрание. И тези упреци към Борисов, които той търпи непрекъснато и обструкции от Реформаторския блок и другите партии, ама извинявайте много, 10 пъти печели избори. На последните избори е победил втората и третата партия взети заедно. И сега отиваме на президентски избори с голяма вероятност ГЕРБ да ги спечели. Аз гледах социологически проучвания, не знам на каква база се правят, аз съм ходил из страната, има един факт – в 10-те големи града на страната в пъти повече ГЕРБ е над БСП. Това е факт. Същевременно обаче никой не си спомня резултатите от вота 2014-та. БСП и ДПС спечелиха почти равен брой гласове, 20 или 30 хиляди БСП повече. И голямата битка за второто място ще е не Радев и Краси Каракачанов, на който по принцип аз симпатизирам. Битката за третото място и за второто място ще е Радев с Орешарски, защото ДПС ще гласува за Орешарски. Това е факт. Не знам защо социолозите, може би защото няма публично изявление от ДПС. То няма и да има публично. Ще се види по гласовете в етническите райони. В София, естествено, Орешарски не може да вземе и 1000 гласа. Помнете какво съм казал на радио „Фокус“ – ако вземе в някой район 1000-2000 гласа, ще трябва да пляска с ръце и да е щастлив. Но в етническите райони ще видите, че той ще бъде фаворитът на ДПС. И отново движението се опитва да решава изборите в България. Даже чувам гласове – да излезе Доган на светло и да оправи държавата. Е, той хубаво я оправи два пъти. С негови мандати се докарахме дотук. При първия мандат на ДПС се роди мафията в България, това е 1992-1993 година. То беше страшна работа, държавата се управляваше от Бистрица, нямаше институции. И след това пък да не говорим за следващите кабинети, които бяха пак с мандат на ДПС, когато беше злополучната създадена тройна коалиция и си разпределяха порции. И така дойде Борисов – като контрапункт на т.нар. тройна коалиция. Тоест в България не трябва да се пазим от избори. Няма по-демократично нещо от това гласът народен и Божи да каже. Ако Борисов загуби изборите, съвършено е прав – ще поиска вот на недоверие. Ако пък получи вот на доверие, шут на тези реформатори. Шут, да забравят завинаги, че ще стават министри, освен ако не преминат към ГЕРБ.
Цоня Събчева