Пламен Павлов

/Поглед.инфо/ Интервю с проф. Пламен Павлов за великите преобразувания на Петър и Асен, които само за 25 години правят България велика сила

- Проф. Павлов, какво ще открие читателят в новия сборник „Великите Асеневци“?

- Сборникът „Великите Асеневци“ е рекапитулацията на една голяма международна научна конференция, която бе проведена в края на 2015 година във връзка с 830-та годишнина от въстанието на Петър и Асен. Сборникът се появи след повече от година, тъй като трябваше да бъдат събрани и обобщени материали на учени от десетина държави, в т.ч. САЩ, Русия, Казахстан, Сърбия, Македония, Гърция и др. Съставители и редактори на книгата сме аз и колегите Николай Христов, и Николай Кънев. Разбира се, с помощта на студенти, на докторанти, които подходиха много сърцато.

Но искам да кажа на вашите читатели, че въстанието на Петър и Асен не е локално събитие на Велико Търново, нито на великотърновския университет, а това е национално събитие. Става дума за възкресяване на българската държава, след близо два века чуждо владичество. Въстанието е направено със собствените сили на българите, нещо, което до голяма степен за нас е непонятно – от българите след XIX, XX и XXI век и това се дължи на гения на Петър и Асен. Наистина ние имаме двама владетели, които са забравени във вечерните проверки, тъй като се тръгва обикновено с Калоян, а всъщност става дума за двама велики военноначалници, които правят от една забравена от Бога и царя византийска провинция велика сила и то само за 25 години!

Това трябва да бъде напомняно непрекъснато на нашите съвременни политици, тъй като те много обичат да мрънкат - че имало преход, че срещали различни трудности… А в несравнимо по-тежки условия, братята Петър и Асен, разбира се и техните съратници, в много тежка обстановка, с цената на немалка вътрешна съпротива, в крайна сметка успяват да го направят.

Въпреки, че в крайна сметка и Петър, и Асен, и Калоян падат жертви на вътрешни заговори и раздори, но те отново връщат България на картата на Европа и то като велика сила! Велика сила, която е способна да разгроми западната рицарска армия, непобедима до този момент, която по времето на Иван Асен II на практика е най-силната държава в Югоизточна Европа. Нещо подобно виждаме след Освобождението, ако трябва да бъдем честни, само за двадесетина години, България отново се възражда. Няма логика, като гледаме и в далечната и в близката история, това което се случва на нашата нация. И това, което виждаме като общество, трябва да бъде напомняне, че трябва да бъдем безпощадни и взискателни към нашите политици.

Имаме примери от историята и от близката, и далечната, които показват, че когато има хора, които са с кауза и не го правят за лично облагодетелстване и с краткосрочни цели, те остават като велики държавници. Ние имаме нужда от държавници, които да гледат далеч напред в бъдещето и да имат харизмата, дарбата, интелекта да водят една нация и да я правят достоен член на световното семейство!

- Какъв период обхващат научните доклади и хвърлят ли нова светлина върху събитията и личностите от Второто български царство?

- Обхванат е периода от XII - XIV век на Второто българско царство, тъй като династията на Асеневци управлява през цялото време. Шишмановците също са клонка на Асеневци, но разбира се акцентът е върху първите Асеневци. Аз затова предложих заглавието да се казва „Великите Асеневци“, независимо, че може да звучи малко като клише, но е крайно време да кажем кое е велико и кое – не, тъй като става дума за владетели.

Така, че материалите, които са основно от история, археология и изкуство, преобладаващо са посветени на епохата от 1185 година до края на 13-ти век, като има материали и за XIV-ти век и за по-късно време. Но те са наистина новаторски материали. Тази конференция, както и други конференции, посветени на големи годишнини, както беше форума, посветен на честването на 1000 години от цар Самуил, се смята, че ще се припомнят забравени неща. Оказва се, че всяко такова вглеждане в конкретно събитие, води до неочаквано нови резултати. Това се дължи, разбира се на натрупванията, на новите поколения в науката и на археологията. А в книгата един от акцентите е археологията на старата столица и то с определен фокус върху Трапезица.

- Ще открие ли читателят в новото издание непознати факти за династията на Асеневци? Разбиват ли се някои митове?

- Митовете не означават непременно „жълти“ страници, но пък има и наистина някои неща, които показват, че става дума и за живи хора като нас. Ние не се различаваме много от хората от XII-ти и XIII-ти век: със същите слабости, недостатъци, със силни страсти и с авантюризъм. Сещам се за пример, който не е широко известен - един владетел като цар Калоян е бил човек с много силен пиетет към историята. Когато той се обръща към западните рицари и ги пита – вие какво търсите в нашата земя, а те му казват, че били потомци на троянците и затова са тук, той им отвръща: не ни учете, ние знаем по-добре от вас историята!