По древните руски и български автори българската княгиня Елена е внучка на цар Борис I Кръстител, племенница на цар Симеон Велики,дъщеря на първородния син на Борис I Кръстител и детрониран цар, Владимир-Расате и съпруга на киевския княз Игор, наречена от русите Олга.
Сведенията за княгиня Олга идват главно от „Начална руска летопис“, писана 150 години след нейната смърт. Те са до голяма степен оскъдни и противоречиви. Хрониката, както и други църковни текстове, има тенденцията да я възхвалява, тъй като тя е първият високопоставен проводник на християнството в Киевска Рус. Данни за княгиня Олга се съдържат също така в исторически документ озаглавен „Летописец руских царей“, както и в друг исторически паметник – „Родословец на руските князе“.

Историческите извори доказващи българският произход на княгината са конкретни. Безспорно името на старата българска столица,където е родена княгинята е Плиска (старобълг. Пльсковъ), а друг град с така записвано име не доказано да съществува края на IХ век когато отрасва Елена.
Безспорен е записът в Началната руска летопис (Повѣсть времяньныхъ лѣтъ) посочващ, че Княгинята невеста е от именно град Пльсковъ, Плесковъ и както свидетелства най-стария свод на тази летопис – Лаврентиевия списък от XIV в., княгинята още при женитбата си се е казвала Елена :
В лѣт ҂s҃ . у҃ . аı҃ . Игореви же възрастъшю . и хожаше по Ѡлзѣ и слоушаша єг̑ . и приведоша ємү женоу ѿ Пльскова . именемъ Ѡленү. (В годината 6411 /от сътворението на света = 903 г. от Хр./ Игор порасна и ходеше по Олег и го слушаше и му доведоха жена от Плискова на име Елена.)
В Родословец русских князьей, наричан и Государев родословец, от свода на Новый Владимирский Летописецъ от XV в. открит в 1887 г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следната година, дословно е записано:
Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми.'' (Игор взе жена от българите, която за него /за него, защото както сочи приведената по-горе „Повѣсть времяньныхъ“ тя му е доведена в 903 г. с името Елена/ бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много).
В Летописец руских царей отново е записано, че са довели княгиня от „Плискова“, но тя е начетена (нещо изключително рядко дори за мъжете, а камо ли за жена в тази епоха и столетия след нея и практически е невъзможно за обикновена варяжка или селянка,каквито измами се правят по-късно), вярваща християнка е и с управленски умения на държавен водач:
Приведоша ему (Игоря) жену из Плискова, имѣнемъ Олгу, остроумицу и коренъ и основание вѣре християнской и нашъ вождъ.
(Доведоха за него /за Игор/ жена от Плисков, именуема Олга, начетена и корен и основа на християнската вяра и наш вожд).

Правя тези отклонения,защото в по-късни времена украински,руски и съветски учени се отмятат от собствената си история и артефактите и правят всичко възможно да прикрият че Олга е българска княгиня,и че руската княжеска фамилия,(княжеската династия Рюрик), е над 70% българска,защото наследниците на Олга се женят за български княгини.
Те не могат да понесат,че Киев е създаден от брата на Кубрат и Киевска Рус произлиза от Черна България,което се доказва и от последните международни генетични експертизи.
Не могат да признаят,че и сега говорят и пишат на старият български език,че Русия около 200 години е била васална и е плащала данъци на не една от Българските държави съществували по това време.
От там идва злобата при прекръстването от Ленин на волжските и кримски българи на татари,на името на едно несъществуващо и "избито до крак" от Чингис Хан,монголско племе.
При последното преброяване в Руската федерация,"татарите" плучиха право да се запишат българи,но все още стоят доста въпроси за разрешаване.(Федерална служба за държавна статистика РОССТАТ, заповед № 74 от 27 януари 2010 г.)

За съжаление, някои наши историци и в някои български православни сайтове са копирали гръцките и нови украински, съветски и руски тези,които не кореспондират с историческите факти и обслужват великогръцки,великоукраински и руски интереси.

Притежаваща описаните в летописите за нея, възпитание, християнски познания и държавни умения,Елена\Олга, години наред успешно се справя с управлението на Киевското княжеството, първо като наместник, после и като регент и дипломат, тя дълбоко познава и умело пропагандира християнството, както пишат за нея.
Това доказва, че княгиня Елена, наречена в Киев с обичайното за управляващата там езически варяжка аристокрациа име Олга, е внучка на Борис I, дъщеря на детронирания цар Владимир-Расате.
Този ѝ произход може да обясни и защо чисто българското име на дядо ѝ от времето преди да се покръсти Богорис – Борис се появява и остава от тук насетне така широко разпространеното сред царстващия елит в Русия.

При едно от посещенията си в България през 902 г. княз Олег я "получава" от Симеон Велики за съпруга на своя брат Игорь.Този брак е за съюз между България и Киевската Рус.До тогава Елена,дъщерята на сваленият по-голям брат на Симеон е била изпратена в манастир.

През 945 г.мъжът й, княз Игор е убит от древляните и княгиня Ольга става фактическа владетелка на Киевската Рус.
След убийството на княз Игор от славянското племе древляни, княгиня Олга си отмъщава с голяма жестокост. Пратениците на древляните, изпратени при нея, са убити, страната им е опустошена, цели градове са изгорени, а голям брой древляни са изгорени живи по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга ѝ.

На трона е възкачен младият княз Светослав І, но той е непълнолетен и властта поема самата княгиня Елена-Олга. Тя управлява от 945 до 969 г.
Елена не забравя на кого е дъщеря,(Владимир Расате), и главна цел за сина си Светослав І, вижда престола на България,за който реално може да има претенции.
Симеон Велики не е предвидил,какви проблеми ще създаде на България в бъдеще с тази амбициозна и кадърна дъщеря на детронирания си брат.

Олга се опитва да покръсти и съпруга си княз Игор и кръщава и своя син Светослав, т.е. човек който слави светлата вяра.
Той за съжаление на майка си, Светослав не става християнин, но за сметка на това много добре пази спомена си за българския си царски произход и отнетия насилствено трон на дядо му Владимир Расате.

Това довежда по-късно до тежки войни с България и претенциите му към престола. Не успява за престола,по една или друга причина,но отслабва, зле управляваната тогава страна, макар и да е бил много близо до целта. От това се възползва византийския император Йоан I Цимисхи.

Нашествието на княз Светослав I в България и двете киевски военни експедиции в Дунавска България през 968-969 г., прераснали и в руско-византийска война. Навреждайки много на българите, киевският княз Светослав установява столицата си в Преславец,край днешна Тулча,където прекарва доста години. Опустошава голяма част от Тракия, но през 971 г. търпи поражение и е принуден да се откаже от всичките си завоевания.След оттеглянето му,отслабена от войните Източна България,заедно със столицата Велики Преслав попада под византийска власт. Политическият център на българската държава се измества в незасегнатите от чуждите нашествия югозападни предели на Преславското царство, начело със Самуил.
Светослав съхранява спомена за дядо си, като кръщава сина си на негово име – Владимир.
Княз Владимир I, под влиянието на баба си Олга, от която получава възпитанието си, докато баща му води безкрайните си войни далеч от дома, постепенно става ревнив християнин и успява на свой ред успешно да довърши покръстването на Киевската Рус. Съпруга му е пак българка,Милолика – Анна, с благороднически произход, православна християнка, както това прави дядо му Игор. Кръщава най-голямият си син – Борис на името на прадядо си княз Борис I. Борис и брат му Глеб, родени от същата тази българка, са християни.

Докато управлява,Елена води войни или се опитва да поддържа мир в страната и извън нея.Извършва административни,стопански и финансови реформи.През 968 год.
Елена води защитата на Киев от печенегите. Канонизирана от Руската църква. Около 140 години след смъртта й, стар руски хроникьор каза, че е християнинския предвестник в Русия.

Християнка, тя е устроителка на древноруската държава, оставила име на велика и мъдра владетелка.Тя е и първата разпространителка на Христовата вяра сред русите, за което е призната от Руската православна църква за равноапостолка и първа руска светица.
Издига много църкви: "Свети Николай" и "Света София Премъдрост Божия" в Киев, "Благовещение на Пресветата Богородица" във Витебск.
По-късно, търсейки съюз с Византийската империя във войните,Олга лично отива в Константинопол. Посещението става вероятно през 957 г., като според някои източници в придружаващата я делегация има и български свещеници. Самата церемония е подробно описана от императора в неговата книга за церемониала.

Тя умира през 969 г., а днес мраморният ѝ саркофаг се намира в църквата „Света Богородица“ в Киев. Олга е сред първите руски светици, и е смятана за активен разпространител на християнството. В същото време християнството не е прието за държавна религия, и дори нейният син Светослав, си остава езичник.
Киевска Рус е официално покръстена от внука на Елена – княз Владимир I Велики.

На 4 септември 1911 г. на площад Михайловски в гр. Киев е открит композиционен монумент на Великата княгиня Елена-Олга. По време на Октомврийската революция през 1919 г. паметникът бил унищожен.
През деветдесетте години при направени разкопки са открити начупените парчета от паметника на Света княгиня Елена–Олга, но без главата.
Градската управа възстановила монумента, като поръчала да изсекат тялото от бял мрамор. Поставили го върху пиедестал от розов гранит. Творбата е дело на талантливия скултор Иван Кавалеридзе.

На 25 май 1996 г. на празника на гр. Киев внушителният монумент бил официално открит и осветен. И днес жителите и гостите на Киев се прекланят пред подвига, делото и монументите на Света равноапостолна княгиня Елена-Олга, на Светите братя Кирил и Методий, и на Свети Андрей Първозвани.
Света равноапостолна княгиня Елена-Олга е прабаба на прочутите руски светци князете Борис и Глеб, чиято памет почитат в Русия на 24 юли.

Тук ще преведа едно от стотиците вече доказателства, за измами в науката от съветско време за лъжлив тюркски произход на редица народи:
Ръководителят на катедрата по съдебно-медицинска идентификация на Руския център по съдебна медицина, професор Виктор Звягин, след като изследвал с помощта на нови технологии останките на владимиро-суздалския княз Андрей Боголюбски,(XII век.), чиято майка е половчанка, стигна до това заключение (XII век.):
"Становището на проф. М. М. Герасимов от 1949 год. за наличието на монголоидни черти в княз Андрей Боголюбски,направено на базата на визуален анализ е субективно, не се потвърждава от резултатите от това изследване. Изводи: изученият череп принадлежали на мъж от европеидната раса с типични черти за членовете на антропологически тип на средната европейска раса. "
Оказва се, че половците,(куманите,кипчаците), по никакъв начин не са принадлежали на монголоидната раса. Подобно на печенегите и на българите - те са типични европейци.
Според Al-Omari (XIV в.), монголите ,нахлули в половските степи, първоначално били от различни раси с народите край Черно море, след което в резултат на смесени бракове монголците придобиват български/кипчакски черти.Най-значително при описването външния вид на българи,половци,кумани,кипчаци е тяхната светло кестенява или руса коса. По-специално, трябва да се отбележи и абсолютно независимото упоменаване на китайски източници, че кипчаците,половците са със сини очи.

ЙОРДАН ХАЛАЧЕВ
ПРЕГЛЕД

Източници:


↑ Повесть временных летп – Лаврентиев списък от 14 век, за г. 903 с отчитане записа в посочения вариатн Т.
↑ „Повесть временных лет“- текст по Ипатьевския списък от 15 век тук града от където е взета Ольга е посочен като „Плескова“.
↑ Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.217
↑ а б в Емил Михайлов. Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. София Университетско издателство „Климент Охридски“, 1990., с.145
↑ Летописец русских царей – Оболенский М. А. Супрасльская рукопись, содержащая Новгородскую и Киевскую сокращенные летописи. М., 1836, с. 161 – 172; Летописец Переяславля Суздальского / Изд. М. А. Оболенским. – ВОИДР, 1851, кн. 9, отд. II (отд. издание: Летописец Переяславля Суздальского, составленный в начале XIII в. (между 1214 – 1219 гг.) / Изд. М. Оболенским. М., 1851; Русские летописи: I. Летописец патриарха Никифора. II. Летописец Переяславля Суздальского. III. Хроника русская (Летописец вкратце) проф. И. Даниловича / По ркп., принадл. Н. П. Никифорову, с предисл. Сергея Белокурова. – ЧОИДР, 1898, кн. 4, с. V—IX, 7 – 17.
http://www.pravoslavieto.com/
↑ Летописец руских царей, Света равноапостолна Олга, Енорийски просветен център Пловдив.
↑ Летописец руских царей, Елена Колева, Ивелина Колева, Княгиня Елена – Олга, Роден край – куртурно просветен вестник на българите в Украйна.
↑ а б в г Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.
↑ Пiдгiрцi, Броди
↑ Мицько І. Пліснеськ – бáтьківшина княгині Ольги // Конференція „Ольжині читання“. Пліснеськ. 10 жовтня 2005 року. Львів, 2006, с.61 – 81
↑ а б в „Псков был основан княгиней Ольгой; когда она стояла на берегу Великой, ей явилось видение: три луча, исходящих с неба, сошлись на противоположном берегу, на том месте княгиня повелела возвести Троицкий собор в честь святой Троицы, а вокруг „град велик, славен и во всем изобилии!““
↑ Белецкий С. В.История изучения псковского городища (Результаты раскопок псковского городища).
↑ а б От руските историци подържащи българския произход на Княгиня Олга се откроява Д. И. Иловайский в труда си Вероятное происхождение св. княгини Ольги. // Иловайский Д. И. Исторические сочинения, ч. 3-я. М., 1914, с. 441 – 448.
↑ а б Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.215 – 222
↑ а б Николаев В. Славянобългарският фактор в христианизацията на Киевска Русия. БАН, София, 1949, с. 101
↑ Ст.П.Българов, Княгиня Ольга Премудрая, в.Зора бр.4820 / 1935 г.
Федералната служба за държавна статистика РОССТАТ, заповед № 74 от 27 януари 2010 г.