4 Септември 2017 | 21:09 |

23-ти Шипченски пехотен полк пръв се включва във Първата световна война. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново Иван Постомпиров, главен уредник в отдел „Фондове и архиви“ в Регионален исторически музей – Габрово.

Той посочи, че на 1 октомври 1915 година България официално се включва във военните действия. Още на 28 септември 23-ти Шипченски полк, в който участват жители на Габровска околия, е съсредоточен на северозападната българо-сръбска граница. „Тъй като сръбски части са преминали и са завзели гранични постове, Полкът преминава в настъпление, като успява да ги изтласка. След това, от 1 октомври, когато вече официално е обявена война на Сърбия, Полкът преминава в настъпление по самата сръбска граница, преминава през река Тимок и по долината на река Морава изпълнява своята задача като достига до съюзните германски и австрийски войски“, допълни Иван Постомпиров. Той припомни, че към края на октомври 23-ти Шипченски полк е прехвърлен в Македония, където продължава преследването на сърбите в посока към Охрид. „Интересното е, че преследването продължава и на територията на днешна Албания, като една от дружините на Полка достига до град Елбасан по същото време, когато между силите от Тройния съюз се водят преговори за поставянето на принц Кирил – брата на цар Борис, за княз на Албания. Това явно не се е осъществило, но са се водили такива преговори“, допълни Постомпиров. Той посочи, че „шипченци“ достигат до Берат, а след няколко дни и до адриатическото крайбрежие. „По този начин се осъществява идеята за България на три морета, тъй като по това време България има излаз към Бяло море, към Черно море и към Адриатическо море. Това обаче е за сравнително кратко време, тъй като поради липса на ресурс българските войски през април месец се изтеглят от Елбасан и от Албания“, посочи уредникът от габровския музей. До средата на август 1916 година войниците си почиват в района на Охрид и Струга. След това 23-ти Шипченски полк, заедно с цялата 8-а Тунджанска дивизия, са включени в т. нар. „Леринска“ или „Чеганска“ настъпателна операция на Първа българска армия. „Водят се изключително тежки боеве в района на Лерин, който днес е на територията на Гърция. На 19 септември при контраатака успяват да разбият 175 френски колониален полк като вземат много пленници и военни материали. След това за съжаление, българските войски преминават в отбрана и през октомври до средата на ноември, т.е. около 45 дена, Полкът е на позиции при село Кенали, на подстъпите към Битоля, където отбива атаките на френските и сръбски части. Принуден е да отстъпи на север от Битоля. 23-ти Шипченски и 12-ти Балкански полк, които са към 8-ма дивизия, в които служат много габровци, губят почти половината от личния си състав, което е около 5000 души. На следващата година се водят кръвопролитни боеве при завоя на река Черна, по време на пролетната офанзива на Антантата през април-май 1917 година“, посочи Постомпиров. Той отбеляза, че 8-а Тунджанска дивизия е една от най-пострадалите и остатъците от нея са изтеглени в района на Егейска Македония, където заемат позиции, които остават непроменени до края на войната.

Надежда КРЪСТЕВА
© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!