ЖИВОТЪТ И ДЕЙНОСТТА НА АРХИМАНДРИТ ВЛАДИМИР ТЕРЛЕЦКИ

Част I: От рождението му през 1808 г. във Волица-Дубиская до участието му в Ноемврийското въстание през 1830 - 1831 г.

Д-р Калоян Панчелиев

Животът и дейността на Владимир Терлецки са слабо познати и недостатъчно добре проучени в България. Той е известен у нас най-вече като доктор по медицина и католически духовник [1], но динамичният 19 век, в който живее и се реализира му отрежда и много други предизвикателни възможности за изява: революционер, съмишленик на тайни общества на масони и карбонари, агитатор, църковен деятел, автор на проекти за обединение на западната и източната църква, мисионер, писател и пътешественик. След продължителни пътувания в Европа и Азия се установява в Одеса и преминава в лоното на православната църква като духовно лице с титулуване „архимандрит“. По думите на негови съвременници се превръща в „убеден руски патриот“. Биографичните му бележки са публикувани в списание „Русская старина“ в периода 1889 – 1891 г. под формата на записки, съобщени от Лев Григ. Лопатински. Настоящата публикация представлява съкратен вариант на биографията на архимандрит Владимир Терлецки на съвременен български език, придружена от критичен анализ, сравнителен преглед, исторически възстановки, литература и пояснителни бележки. Проследява се пътуването на Терлецки през българските земи и се акцентира върху значението на делото му за българите

СЕМЕЙСТВО ТЕРЛЕЦКИ

Архимандрит Владимир Терлецки [2] е роден през 1808 г. в с. Волице-Дубиская (дн. Волица или Волица-Дубисская) [3], което се намира в Староконстантиновски уезд [4]. Фамилията Терлецки произхожда от стар дворянски род от с. Терло, разположено в близост до гр. Пшемишъл [5]. През 19 век много от нейните представители живеят на територията на историческата област Галиция [6] в Централна Европа. Едни от тях остават верни на руската народност, а други изменят на родната вяра, приемат католицизма и се превръщат в истински поляци. Сред последните са и родителите на Владимир – Андрей и Франциска Терлецки. В резултат той получава свето кръщение по римокатолическия обряд и приема името Ипполит. Когато момчето навършва 9 години родителите му започват да търсят възможности да получи добро образование. Те не разполагат с достатъчно средства, за да го изпратят да учи в лицей. За щастие родния брат на Андрей – Стефан Терлецки, държи пансион в гр. Кременец [7], в който се възпитават синовете на богати поляци. Стефан взема Ипполит със себе си и младежът започва да посещава тамошната гимназия (основана в 1805 г.). През 1819 г. същата [8] е преобразувана в лицей [9].



Архимандрит Владимир Терлецки [2]

В КРЕМЕНЕЦКИЯ ЛИЦЕЙ

По това време Кременецкия лицей се превръща в интелектуален център на югозападния край. Духът, който цари в училището е либерален, а култът към полската народност е изведен на преден план. Под влиянието на княз Адам Йежи Чарториски (1770 – 1861 г.), ръководител на Виленския учебен окръг от 1803 г. и министър на външните работи на Руската империя в периода 1804 – 1806 г. [10] цяла западна Русия е предадена в ръцете на полската шляхта, която представлява незначително малцинство, но разполага с привилегии, богатства и поземлена собственост. Във всички учебни заведения на Виленския учебен окръг водещ е полският език. Особено внимание се обръща на изучаването на полската история и литература. В съзнанието на учениците Полша се свързва със земния рай, идеал за свобода, просвещение, всеобхватна любов и благоденствие, към които трябва да се стремят техните млади сърца и да бъдат насочени мислите им. Русия с нейния език, история и литература се възприемат като нещо варварско, грубо, достойно за презрение. Това са отличителните характеристики на Кременецкия лицей. Разбира се, подобни възгледи са част от полското чувство за изключителност и нетърпимост, проповядвано още от Тадеуш Чацки [11], един от главните полонизатори на южна Русия [12].



Княз Адам Йежи Чарториски [10]



Прием в „Отел Ламбер“ – резиденцията на княз Чарториски, разположена на о-в Сен Луи на река Сена в Париж [10]

УНИВЕРСИТЕТЪТ ВЪВ ВИЛНЮС

През 1825 г. Ипполит завършва с добър успех курса на обучение в Кременецкия лицей и благодарение на финансовата помощ на своя чичо Андрей Терлецки се отправя към гр. Вилну [13], за да постъпи в тамошния университет. Патриотичният полски дух от Кременец е налице и в университета, където по-голяма част от преподавателите и студентите изпитват ненавист и презрение към всичко руско. Тук Ипполит постъпва направо във втори курс на медицинския факултет и завършва пълния курс на обучение в края на 1830 г. [14]



Университетът във Вилну (днес Вилнюс) [13]

НОЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ (1830 г.)

Избухването на полския метеж [15] на 29 ноември с.г. не позволява на младия Терлецки да положи изпит за получаването на образователна степен доктор по медицина. Той напуска Вилну и се насочва към Волинска (рус. Волынская) губерния с тайното намерение да се присъедини към метежа. Пристига в гр. Радомишъл [16], Луцки уезд и се настанява в дома на богатото полско семейство Гущински. Междувременно руското правителство предприема някои мерки срещу метежниците, включително и полицейски арести, които предизвикват безпокойство и страх сред полското дворянство. Госпожа Гущинска решава да замине за Галиция заедно с две от децата си (дъщерята и по-малкия син). Домът и стопанството тя поверява на по-големите си синове. Заедно с тях в гр. Радомишъл остава и Ипполит [17].



Момент от Ноемврийското въстание – сблъсък между полските бунтовници и руските войски във Варшава. На заден план – статуя на крал Ян III Собиески на кон [15]

ЛЕКАР ПРИ ОТРЯДА НА ДВЕРНИЦКИ

Известно време след заминаването й в къщата пристига патрул от отряда на полския генерал Юзеф Дверницки. Ипполит тръгва с патрула и се представя на генерала [18] в с. Боремл (на разстояние 14 версти от Радомишъл). Тук той се среща и с някои другари от Вилну. Дверницки назначава младия Терлецки за лекар при своя отряд и му възлага задачата да отведе част от ранените лица в имението на граф Иван Тарновски в Горохов [19], разположено в близост до границата с Галиция. Ипполит пристига благополучно в Горохов заедно с болните и ранените и е преназначен за лекар в тамошната временна полева болница. Общият брой на лицата, настанени в нея е около 60 души. Лазаретът се издържа отчасти от средства на граф Тарновски, както и от доброволни дарения на местното население.
Междувременно след няколкодневни сражения с руската войска отрядът на Дверницки е победен. Руската конница извършва настъпление през нощта, преминава една от реките в района и нанася удар по фланга на метежниците. Поражението на отряда на генерал Дверницки е пълно, руската войска постепенно го обкръжава, той е принуден да вземе решение за бързо отстъпление и да търси спасение в пределите на Галиция (на територията на Австрия) [20].



Ноемврийското въстание – бойно знаме с надпис „В името на Бога, за нашата и вашата свобода“ (възстановка на автора) [15]



Генерал Юзеф Дверницки [18]

В ПЛЕН НА РУСНАЦИТЕ

В Горохов все още нямат информация за поражението на Дверницки и неговия отряд. След около 3 седмици тук пристига една бригада от руската кавалерия. Според руските планове лазаретът трябва да бъде преместен в Дубно [21]. Ипполит възразява, защото някои от болните са тежко ранени (9 души) и не могат да се придвижват сами. На следващия ден са приготвени носилки и ранените са изпратени към Дубно заедно с Ипполит (като военнопленник) и ескорт от хусари. Пристигат благополучно в Дубно, където младият Терлецки също завежда полевата болница, но вече под руско полицейско наблюдение. Общият брой на болните и ранените тук е около 200 души [22].



Ноемврийското въстание – графиня Емилия Плятер, начело на група бунтовници. Полска революционерка от немски (или ливонски) произход. В наши дни е възприемана като народна героиня в Полша, Литва и Беларус [15]

БЯГСТВОТО ОТ ДУБНО

Междувременно седем души в Дубно – петима офицери, един юнкер и един чиновник, подготвят бягство зад граница. Всички те са поляци на руска служба. Ипполит решава да се присъедини към тях, защото получава информация, че ще бъде изпратен от руснаците в Кавказ. Операцията по преминаването на групата през границата е успешна и седмината се озовават в дома на граф Комаровски в Галиция (на територията на Австрия). Оттук те са насочени към границата на полското царство, където въстанието е все още в разгара си. По пътя намират убежище в именията на различни аристократи и земевладелци, които симпатизират на метежа. Например граф Комаровски и съпругата му лично осигуряват транспорт за групата до съседното имение, а бегълците са преоблечени като негови лакеи, слуги и фелдшери. Накрая пристигат в имението Нарол [23] в гр. Лос [24].







Корица (горе), съдържание (в средата), встъпителни думи от Лев Лопатински и втора страница (долу) на списание „Русская старина“ за месец юли 1889 г., в което са публикувани глави I - X от записките на архимандрит Владимир Терлецки (възстановка на автора)

ОТНОВО КЪМ ГРАНИЦАТА

Тук към тях се присъединяват още 30 души и малката група се превръща в отряд. На всички е раздадено оръжие, осигурени са и водачи. Отново се отправят към границата. Австрийската погранична стража не им създава никакви проблеми, пропуска ги безпрепятствено и след известно време те достигат първото полско селце. От един селянин разбират, че руската войска вече е разположена по целия десен бряг на р. Висла, а бунтовниците са изтласкани на левия бряг. Въпреки обезпокоителните новини решават да продължат през горите покрай австрийската граница към р. Висла. След различни митарства и многобройни приключения все пак успяват да се доберат до реката. Преминаването й се оказва трудна задача, защото по десния бряг са поставени руски караули. Войската на метежниците се намира под градчето Завихост [25] на отсрещния бряг. Казаците от караула виждат, че отрядът на Ипполит прави опит да пресече Висла, вдигат тревога и произвеждат няколко изстрела. За щастие никой не е пострадал или ранен. Отрядът излиза успешно на левия бряг и се присъединява към бунтовниците [26].

ОТБРАНАТА НА РЕКА ВИСЛА

Към момента на описваните събития отбраната на Висла е поверена на бригаден генерал Винсенти Леон Шептицки [27]. По-късно той е сменен от генерал Самуэль Ружицки [28]. Пристигането на Ипполит при градчето Завихост може да бъде отнесено към периода след 17 юни 1831 г., когато Шептицки е назначен за бригаден генерал. Корпусът под негово командване включва пехота и кавалерия (общо около 5000 души). В състава на корпуса е и т.нар. Волински полк (приблизително 300 конници и 100 пехотинци, всички малоруси) начело с полковник Карл Ружицки. „Между другото, в този полк служеше шуреят на Ружицки – поручик Михаил Чайковски, впоследствие един от известните полски писатели, а по-късно и турски държавник под името Садък паша [29], за който ще говорим много пъти“, отбелязва Ипполит Телецки и допълва: „В същия (бел. ред. – Волински) полк аз бях определен за лекар, защото произхождам от провинцията, от която бе набран неговия личен състав (бел. ред. – Волинска губерния)“ [30].



Михаил Чайковски, известен и като Мехмед Садък или Садък паша на турска служба [29]

ОТСТЪПЛЕНИЕ И ПОРАЖЕНИЕ

На 20 юли 1831 г. руският корпус, командван от генерал Фьодор Василевич Ридигер [31] преминава р. Висла по понтонен мост, нанася поражение на няколко полски отряда и принуждава генерал Ружицки да отстъпи. Въстанието постепенно затихва и навлиза в заключителна фаза. Числеността на Волинския полк на полковник Карл Ружицки намалява. Той е сведен до отряд и затова избягва големите сражения с руските сили. При селището Илжи Карл Ружицки е настигнат от руски отряд и независимо от храбростта на своите волинци също е принуден да премине в отстъпление, но успява да изведе от полесражението ранените (около 60 души). След сражението при Илжи пристигат тъжни новини за метежниците във връзка с обсадата на Варшава и бягството на княз Адам Йежи Чарториски.



Генерал Фьодор Василевич Ридигер [31]

В утрото на 8 септември 1831 г. руските войски влизат във Варшава. Впоследствие отрядът на Карл Ружицки отстъпва през Краковското воеводство (=Калецка губерния) в южна посока към австрийската граница. Недалеч от местността Липск той е настигнат за втори път от руснаците. В разстояние от 10 версти бунтовниците отстъпват организирано, прикриват конницата и дори успяват да използват артилерията си (6 оръдия). Руският отряд обаче бързо скъсява дистанцията и на разстояние не повече от 100 крачки започва да обстрелва метежниците с артилерията (16 оръдия). Резултатът е поразяващ – само за няколко мига са покосени много пехотинци, кавалеристи и коне. Ипполит, който се намира най-отпред на десния фланг опитва да влезе в комуникация с полковник Карл Ружицки. Смъртоносната стрелба продължава, конят на Ипполит е поразен, свлича се на земята и Ипполит се озовава притиснат под тялото му. С огромни усилия успява да се измъкне и да настигне своя отряд. Това е последното сражение на отряда на Ружицки. От месността Липск той се придвижва към Висла, преминава реката при с. Баторска Воля [32] и навлиза в пределите на Галиция. На границата бунтовниците предават оръжието си на австрийците [33].

(Следва)

Откъс от книгата „Българските ВМС – минало, настояще, бъдеще“ (под печат).

По темата:

Панчелиев, Калоян. Военноморското сътрудничество между България и Украйна – реалности, възможности, перспективи. // Европа: Глобални заплахи и интегрирана сигурност. Сигурност в Черноморския регион, международна научна конференция, Нов български университет (НБУ), 19 май 2017 г., София.

Литература и бележки:

[1] За ролята на католическия духовник, апостолически мисионер и доктор по медицина Терлецки при основаването на Славянския католически институт през 1850 г. в Париж и по-късно на „Източно общество за обединение на всички християни в Ориента“ вж. Генчев, Н. Франция в българското духовно възраждане. София, 1979. с. 62 и Маркова, З. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, 1976. с. 178.

[2] Архимандрит Владимир Терлецки (1808 – 1888 г.). Варианти на изписване на името – Владимир Ипполит Терлецкий (руски език), Володимир Iполит Зигмунт Терлецький (украински език) и Włodzimierz Hipolit Zygmunt Terlecki (полски език). С цел да бъде популяризирана дейността му у нас през 2017 г. предложих и бях включен в програмата на международна научна конференция „Европа: Глобални заплахи и интегрирана сигурност. Сигурност в Черноморския регион“ в Нов български университет (НБУ) – София с доклад на тема „Военноморското сътрудничество между България и Украйна – реалности, възможности, перспективи“, в който акцентирах върху основни моменти от биографията на Владимир Терлецки и един от по-важните му трудове. Портретът на Владимир Терлецки се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). User: Misko 3. Електронен адрес на изображението: https://uk.wikipedia.org/wiki/Володимир_(Терлецький). За целите на настоящата публикация е използван фрагмент от оригиналното изображение, чието разпространение е разрешено съгласно условията на лиценз Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International (CC BY-SA 4.0). Връзка към условията за разпространение: https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/

[3] Варианти на името на селището през годините – Дубища другiя (1517 г.), Dubiszczo na Polnoy (1545 г.), Маленькая Воличка (1593 г.), Woliza (1789 г.), Волица Дубинска (1850 г.), Волица Дубиска (1855 г.), Волица Дубисская Волица Дубинская (1899 г.), Волиця Дубищська (1926 г.) и Волиця (1946 г.).

[4] Староконстантиновский уезд (укр. Старокостянтинівський повіт) е административно-териториална единица в състава на Волынская губерния.

[5] Варианти на изписване на името: Перемышль (руски език), Перемишль (украински език) и Przemysl (полски език). Град, който се намира в Югоизточна Полша, Подкарпатско воеводство.

[6] Варианти на името: Галичина (украински език), Galicja (полски език), Galizien (немски език).

[7] В оригинал на украински език Кременець.

[8] Кременецкая гимназия (1805 – 1819 г.), впоследствие Кременецкий лицей или Волынский лицей (1819 – 1833 г.).

[9] Разделът „Семейство Терлецки“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 2. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[10] В оригинал на полски език Adam Jerzy Czartoryski. Други варианти на руски език – Адам Ежи Чарторыйский и Адам Ежи Чарторы(ж)ский. Роден на 14 януари 1770 г. във Варшава. Руски и впоследствие полски държавен деец, който в продължение на дълги години води упорита борба за независимост на Полша. В началото на 19 век е сред най-приближените лица в кабинета на руския император Александър I Павлович (1801 – 1825 г.), както и министър на външните работи на Руската империя в периода 1804 – 1806 г. Ръководител на т.нар. (полско) „Национално правителство“ по време на Ноемврийското въстание (1831 – 1832 г.). След неуспеха на въстанието посещава Великобритания. По-късно се установява в Париж, където продължава борбата за независимост на Полша с политически и дипломатически средства. От 1843 г. резиденцията на княз Чарториски във френската столица се намира в „(Х)отел Ламбер“ (о-в Сен Луи на река Сена), който постепенно се превръща в естествен център на различните идеологически групи, крила и течения на полската емиграция в Европа. Портретът на княз Чарториски се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). Автор: неизвестен. Източник: Solidarnosc 1830. За целите на настоящата публикация е използван фрагмент от оригиналното изображение, което е обществено достояние. Картината „Полонеза от Шопен – бал в „Хотел Ламбер“ в Париж“ (1859 г.) е дело на художника Теофил Квятковски (1809 – 1891 г.). Съхранява се в Националния музей в Познан. Връзка към двете изображения: https://en.wikipedia.org/wiki/H%C3%B4tel_Lambert Обществено достояние.

[11] В оригинал на полски език Tadeusz Czacki (1765 – 1813). На руски език – Тадеуш Чацкий или Фаддей (Феликсович) Чацкий. Роден в Порицк (дн. Павловка) на 28 август 1765 г. Историк, общественик, държавник, основател на Кременецката гимназия.

[12] Разделът „В Кременецкия лицей“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 2-3. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[13] Варианти на името: Vilnius (литовски език), Wilno (полски език), Wilna (немски език), Вильнюс (руски език). Картина на университета във Вилну (днес Вилнюс) от Ян Казимеж Вилчински. Описание: The Great Courtyard of Vilnius University and the Church of St. Johns. Автор: Album Wilenski J. K. Wilczinskiego, 1850. Източник: Lithuanian Art Museum (www.ldm.lt). Изображението е сканирано от Алма Патер и се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). Връзка към изображението: https://pl.wikipedia.org/wiki/Plik:GreatCourtyard.jpg Обществено достояние.

[14] Разделът „Университетът във Вилнюс“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 4. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[15] Известен още и под имената Powstanie Listopadowe, „Ноемврийско въстание“, „Полско-руска война“ или „Революция на кадетите“. Развитие и основни моменти на въстанието: на 29 срещу 30 ноември 1830 г. група от полски патриоти, начело с Пьотър Висоцки (полски: Piotr Wysocki) нападат руския гарнизон във Варшава и двореца "Белведер". Впоследствие превземат арсенала и завладяват града. В началото на декември с.г. е назначено временно правителство. На свой ред то е сменено от военна диктатура, начело с генерал Юзеф Хлопицки. По-късно Хлопицки предава властта на консервативно правителство, ръководено от княз Адам Йежи Чарториски (за него вж. бележка 10). На 25 януари 1831 г. полският Сейм (парламент) във Варшава детронира руския император Александър I и му отнема полската корона. В резултат руската армия под командването на фелдмаршал Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич (по-известен в руската и българската история като Иван Иванович Дибич-Забалкански) навлиза в полските земи и достига в близост до Варшава, но след битката при Грохов на 25 февруари с.г., в която претърпява значителни загуби се оттегля. Това дава възможност на въстанниците да се прегрупират и да предприемат контранастъпление. През март с.г. полските войски, начело с Ян Скшинецки и Игнаци Прондзински изтласкват руснаците в източна посока. Отделни бунтовнически отряди достигат до Волиния и Литва. На 26 май с.г. поляците са победени от фелдмаршал Дибич в сражението при Остроленка. През септември с.г. руските войски влизат във Варшава. На картината: момент от Ноемврийското въстание – сблъсък между полските бунтовници и руските войски във Варшава. На заден план – статуя на крал Ян III Собиески на кон. Художник – Войчех Косак (1856 – 1942 г.). Описание: Fighting between Polish insurgents and the Russian cuirassiers on bridge in Warsaw's Łazienki Park. In the background, an equestrian statue of King John III Sobieski. Изображението се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). Връзка към изображението: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Starcie_belwederczykow_z_kirasjerami_rosyjskimi_na_moscie_w_Lazienkach.png Източник/фотограф: http://www.pinakoteka.zascianek.pl/Kossak_W/Kossak_W_3.htm Обществено достояние. Портретът на Емилия Плятер е дело на художника Ян Росен (1854 - 1936 г.) и се съхранява в Музея на полската армия (Polish Army Museum на английски език или Muzeum Wojska Polskiego на полски език) във Варшава. Описание: Emilia Plater conducting Polish scythemen. Изображението се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). Източник/фотограф: www.pinakoteka.zascianek.pl Връзка към изображението https://en.wikipedia.org/wiki/November_Uprising#/media/File:Emila_Plater_conducting_Polish_scythemen_in_1831.jpg Обществено достояние.

[16] В оригинал на полски език Radomysl. Варианти на изписване на името: Радомысль или Радомышль (руски език) и Радомишль (украински език).

[17] Разделът „Ноемврийското въстание (1830 г.)“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 5. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[18] В оригинал на полски език Jozef Dwernicki (1779 – 1857 г.). На руски език – Юзеф Дверницкий. Роден на 19 март 1779 г. във Варшава. Участва в Наполеоновите войни и Ноемврийското въстание (1830 – 1831 г.). След неуспеха на въстанието заминава за Франция, а по-късно за Англия. Портретът на генерал Юзеф Дверницки е дело на художника Александър Рачински (1822 – 1889 г.). Изображението се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). Източник: http://multipanorama.pl/main.php?muid=3&mid=622&kid=0&oid=0&cid=53e6fb9424396a Връзка към изображението https://commons.wikimedia.org/wiki/File:J%C3%B3zef_Dwernicki_1.PNG User: Mathiasrex. Обществено достояние.

[19] Горохов (укр. Горохiв) – град във Волынская област, административен център на Гороховский район.

[20] Разделът „Лекар при отряда на Дверницки“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 5-6. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[21] Дубно (укр. Дубно) – град в Ровненская област, административен център на Дубненский район. Разстоянието между Горохов и Дубно е 87 км.

[22] Разделът „В плен на руснаците“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 6-7. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[23] Нарол (полски Narol, укр. Нарiль, руски Нароль) – днес е град в Полша, в състава на Любачувский повят, Подкарпатско воеводство. Разстоянието между Дубно и Нарол е 244 км.

[24] Разделът „Бягството от Дубно“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 7-8. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[25] Завихост (полски Zawichost) – град в състава на Сандомирский повят, Свентокшиское воеводство. Разстоянието между Нарол и Завихост е 152 км.

[26] Разделът „Отново към границата“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 8-9. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[27] Винсенти Леон Шептицки (1782 – 1836 г.) – роден на 5 април 1782 г. в Лишковце. Постъпва на военна служба през 1807 г. От 1831 г. е бригаден генерал. Варианти на изписване на името – Wincenty Leon Szeptycki (полски език), Винсенти Леон Шептицкий (руски език), Вінцeнтій Віктор Леон Шептицький (украински език).

[28] Самуэль Ружицки (1781 – 1834 г.) – роден на 19 юни 1781 г. в Загожицы (днес в състава на Буский повят, Свентокшиское воеводство). През 1807 г. постъпва на военна служба във Варшавското херцогство. След неуспеха на Ноемврийското въстание (1831 – 1832 г.) се установява във Франция. Варианти на изписване на името – Samuel Rozycki (полски език), Самуэль Ружицкий (руски език).

[29] Михаил Чайковски (1804 – 1886 г.) – роден в Холчинец, Киевска губерния. Участва в Ноемврийското въстание (1831 – 1832 г.) и се отличава с голяма храброст. След неуспеха на въстанието се установява във Франция и се поставя в разпореждане на княз Адам Йежи Чарториски, най-изявеният лидер на полската емиграция в Париж. За него вж. по-горе бележка [9]. Резиденцията на княз Чарториски във френската столица се намира в „(Х)отел Ламбер“ (о-в Сен Луи на река Сена), който постепенно се превръща в естествен център на различните идеологически групи, крила и течения на полската емиграция в Европа. През 1841 г. Чайковски е изпратен от княз Чарториски в Константинопол (днес Истанбул) с цел създаване на отделна агенция на „(Х)отел Ламбер“, която да провежда целенасочена анти-руска политика в Османската империя, на Балканите, Северното Причерноморие и Кавказ. През 1850 г. Чайковски приема исляма, преминава на турска служба и променя името си на Мехмед Садък, което означава Мехмед Верния или Мехмед Лоялния. Написва меморандум до султана, в който предлага да бъде създаден казашки полк. След одобряването на меморандума през 1854 г. е сформиран т. нар. казак-алай, в който участват и българи. Варианти на изписване на името – Михаил Станиславович Чайковский (руски език), Михайло Чайковський (украински език), Michał Czajkowski (полски език). Портретът на Михаил Чайковски е дело на художника Антони Олешчински (1794 – 1879 г.). Изображението се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). Връзка към изображението https://pl.wikipedia.org/wiki/Micha%C5%82_Czajkowski_(pisarz)#/media/File:Micha%C5%82_Czajkowski_Sadyk_Pasha.PNG Източник: http://www.polona.pl/dlibra/doccontent2?id=5635&from=latest Обществено достояние.

[30] Разделът „Отбраната на река Висла“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 9-10. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[31] Генерал граф Фёдор Васильевич Ридигер (1783 – 1856 г.). Варианти на изписване на името – Friedrich Alexander Graf Rüdiger. Роден през декември 1783 г. в Митава, херцогство Курландия и Семигалия. Участва в многобройни военни кампании, включително Шведската война (1808 – 1809 г.), Отечествената война (1812 г.), Руско-турската война (1828 – 1829 г.), потушаването на Ноемврийското въстание (1831 г.), Краковската експедиция (1846 г.) и потушаването на Унгарското въстание (1848 – 1849 г.). Произходът на портрета на генерал Ридигер ни отвежда в работилницата на художника Джордж Доуи (1781 – 1829 г.). Изображението се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). Портретът се съхранява във Военната галерия на Зимния дворец. Връзка към изображението http://www.museum.ru/1812/Persons/RUSS/ Обществено достояние.

[32] Варианти на изписване на името – Wola Batorska (полски език), Воля-Баторська (украински език). Село, което се намира в Малополско воеводство.

[33] Разделът „Отстъпление и поражение“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 10-12. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.