Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Морска историческа хроника № 10

Сред предадените от Русия на Княжество България параходи през 1879 г. са еднотипните „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“.

В монографията „Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот“ (2016) вече изяснихме, че това не са стари, 20-годишни турски монитори или просто много стари кораби, както твърдят Константин Божков, Густав Карлсон, Сава Иванов, Ради Боев и др., а чисто нови параходи, предназначени за съобщения във време на ледоход и високи води на река Дунав, поръчани през 1877 г. в Аржантьой, Франция [1].

В този смисъл „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“ също са част от западно-европейското корабостроително наследство в нашия военен флот подобно на параходната винтова шхуна „Келасуры“, построена във Великобритания през 1859 г. [2].



Монографията "Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот"[11]

Информацията за службата на двата парахода под български флаг в периода август 1879 – март 1880 г. е оскъдна. Сава Иванов споменава съвсем кратко, че капитан-лейтенант Александр Конкевич, командир на Дунавската флотилия и Морската част „поправи и стегна корабите и катерите, които се бяха доста износили през време на войната, и ги пусна в движение в обслуга на дунавския граждански и военен превоз” [3].

Доколкото параходите „Горни-Студенъ” и „Породимъ” са проектирани и построени именно като транспортни кораби, а в състава на Дунавския окупационен отряд изпълняват разнообразни граждански и военни задачи, тук можем да допуснем, че Сава Иванов говори за тях. Вероятно с настъпването на зимата „Горни-Студенъ” и „Породимъ” са изпратени в канала на един от островите пред Русчук, където през 1879 – 1880 г. зимуват корабите на флотилията [4].

Видно от изложението дотук наличната информация за кратката служба на двата парахода под български флаг е по-скоро в сферата на вероятното и допустимото, но не и на сигурното.

ТЕЛЕГРАМА № 1125

Подобно на парахода „Българiя“ обаче, за който писахме в бр. 5 на новата ни рубрика „Морска историческа хроника“ и параходите „Горни-Студенъ” и „Породимъ” не преминават през времето и пространството без да оставят следа след себе си като Летящи холандци.

Поне за единия от тях откриваме микроскопична податка в телеграма № 1125 от полковник Тимлер до капитан Конкевич в Русчук:

„Изпратете в Силистра в разпореждане на инженер Антонович при международната комисия параход за извършване на измервания на Дунава…за изпълнението донесете“ [5].

Под телеграмата е добавен текст на два реда, от който се чете част от първия ред – „пар [аход] Горна – Студень“, и част от втория ред – „донесено…№ 2337. К.“

Вече знаем, че един от въпросите върху които работи Международната техническа комисия в Силистра през втората половина на 1879 г. е да бъде избрано подходящо място за мост на река Дунав.

Припомняме, че с телеграма от 31 октомври 1879 г. (нов стил) министърът на външните работи известява инж. Б. Антонович за назначаването му за български делегат в Международната техническа комисия в Силистра [6].

Към разглеждания момент Б. Антонович е Главен инженер на Източна България [7]. Другият български делегат в комисията съгласно телеграмата е Д. Карамихайлов.

Името на Антонович фигурира и в текста на телеграмата от полковник Тимлер до капитан Конкевич в Русчук. Реално Тимлер заповядва на Конкевич да бъде изпратен параход в Силистра и същият да бъде поставен в разпореждане на Антонович за извършване на измервания на река Дунав.

КОЙ Е ПОЛКОВНИК ТИМЛЕР

и какви са неговите правомощия над Александр Конкевич, началник на Дунавската флотилия и Морска част?

На 8 септември 1879 г. генерал П. Паренсов, военен министър на Княжество България съобщава, че заминава по служебни дела в Русия по повеление на княз Александър I Батенберг. Ето защо с нарочен приказ № 40 от същата дата Паренсов предлага делата на Управлението на войската да приеме полковник Тимлер.

Същият следва да встъпи в длъжността „товарищ на военния министър“ и да подписва [документи] по време на отсъствието на Паренсов от страната [8]. В предходния приказ № 39 от 8 септември с.г. Паренсов уточнява, че Тимлер пристига [в София] на 6 септември с.г. [9]

От тук разбираме, че за определен период от време след 8 септември 1879 г. полковник Тимлер изпълнява задълженията на военен министър на Княжество България в отсъствието на титуляра Паренсов, който заминава на служебна командировка в Русия.

Заседанията на Международната техническа комисия в Силистра се провеждат в следния ред: първо заседание – 15/нов стил 27 октомври 1879 г., второ заседание – 16/28 октомври 1879 г., трето заседание – 20 октомври/1 ноември 1879 г., четвърто заседание – 22 октомври/3 ноември 1879 г., пето заседание – 24 октомври/5 ноември 1879 г., шесто заседание – 28 октомври/9 ноември 1879 г., седмо заседание – 30 октомври/11 ноември 1879 г. [10]

Припомняме, че е запазено и писмо от Б. Антонович до Международната техническа комисия в Силистра за приемането му като български делегат в работата на същата от 1 ноември 1979 г. (нов стил). Ако сега върнем календара с 12 дни назад ще получим, че писмото на Антонович е от 20 октомври 1879 г. по стар стил или към момента на третото заседание на комисията.

В същото време телеграма № 1125 от полковник Тимлер до капитан Конкевич е подадена на 18-то число от месеца (стар стил) в 5 часа и 35 мин от София. Приета е от телеграфа в Русчук същия ден в 6 часа и 5 мин. Годината не се посочва.

Развитието на събитията на място в Силистра подсказва, че телеграма № 1125 най-вероятно е подадена на 18/30 октомври 1879 г. т.е. изпреварващо един ден преди назначаването на Б. Антонович за български делегат в Международната техническа комисия в Силистра на 19/31 октомври 1879 г. и два дни преди приемането му като български делегат в работата на комисията на 20 октомври/1 ноември 1879 г.

Под телеграма № 1125 неизвестно лице с инициал К. (вероятно Конкевич, защото телеграмата е адресирана до него) посочва пар [аход] „Горна – Студень“ във връзка със заповедта на Тимлер такъв да бъде изпратен в Силистра на разпореждане на инженер Антонович.

В тази част от телеграмата за съжаление текстът не се чете и липсва свързващият глагол, който да ни позволи да направим категоричното заключение, че след 18 октомври 1879 г. параход „Горни-Студенъ” е изпратен от Русчук в Силистра за извършване на необходимите измервания на река Дунав в полза на работата на Международната техническа комисия. Все пак обаче за действията или решението си във връзка с посочения от него параход лицето с инициал К. донася със следваща телеграма № 2337.

Дали параход „Горни-Студенъ” все пак е използван за измервания на река Дунав ще изясним тепърва в новата ни рубрика. С настоящата публикация поставяме началото на реконструкцията на кратката служба на двата парахода „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“ под български флаг.

Литература и бележки:

[1] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот. София, 2016. 76 с.

[2] Пак там, с. 66.

[3] Иванов, Сава. По случай 60 годишнината на Дунавската на Негово Величество флотилия. // Морски сговор, 1939, №7, с. 128-129.

[4] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 53.

[5] ДВИА, ф. 1027, оп. 4, а.е. 3, л. 72 - печатна номерация/л. 76 - ръкописна номерация.

[6] Външната политика на България. Том първи: 1879 - 1886. София, 1978. с. 23, 809. Телеграмата е публикувана под № 12 в поредицата от документи.

[7] Пак там, с. 25. В оригинала на френски език - L'Ingenieur en Chef de la Bulgarie Orientale.

[8] Приказъ № 40. // Държавен вестник, 29.09.1879, № 9, с. 2.

[9] Приказъ № 39. // Държавен вестник, 29.09.1879, № 9, с. 2.

[10] Commission Technique Europeene formee en vertu d'un accord intervenu entre les puissances signataires du Traite de Berlin. Paris, 1880.

[11] На корицата - параходът "Яла-Обланава" от Дунавската флотилия [на Русия]. Източник - "Альбомъ картинъ Бендеро-Галацкой желъзной дороги. Построенной во время войны Россiи с Турцiею 1877 - 1878" и Государственная публичная историческая библиотека России.