РАЗКАЗ ОТ ВОЙНАТА: ХРАБРИЯТ КАРТЕЧАР, КОЙТО СПАСИ АРМИЯТА ПРИ НАСТЪПЛЕНИЕТО НА РУМЪНЦИТЕ

Pan.bg 10 ное 2020 | 18:55 views (955) commentaries(0)
img
Храбрият картечар
Автентичен докумeнтален разказ от Йато Маринов Рендашки

otbrana.com

През Първата световна война взех участие във всички боеве, които води 16 пехотен Ловчански полк. Най-паметен у мен е останал боят , който полкът води през 1916 г. в Добруджа срещу румънците. Войната започна на 26 август 1916 г. В първите дни на септември полкът премина границата. Румънците бяха изтикани из Южна Добруджа. В средата на септември полкът достигна линията Кубядин - Косарджа. Там противникът здраво се беше укрепил. Три пъти полкът влиза в атака, докато взехме румънските позиции. Моята трета картечна рота зае позиция на кота 143. Дадохме много жертви.
След стихване на боя дружинният командер извика всичките си подчинени офицери и подофицери на съвещание. Бях взводен подофицер, та присъствах на съвещанието. Командирът ни запозна с бойната обстановка. Съобщи ни, че в щаба на полка има донесение, че противникът се готви да предприеме контраатака, за да си възвърне загубените позиции . Затова получихме заповед да се приготвим да отбием противниковото нападение. Всеки взнод да се укрепи, а всяка картечница да бъде снабдена с 15 000 патрона.
Вечерта по тъмно снабдителите набавиха полагащите се патрони и картечарите с картечния апарат започнаха да пълнят лентите. По едно време снабдителите донесоха още 15 000 патрона. Ние не ги искахме , но те ги оставиха и се оттеглиха. Цяла нощ войниците от моя взвод не заспаха. Чакахме нападение , но румънците през нощта не ни нападнаха. Използвахме времето да се окопаваме и маскираме.
Съмна се. Огледах обстановката. Пред позицията на моя картечен взвод, както вляв , така и вдясно се разстилаше голата равнина. Теренът постепенно се снижаваше на север и от 200-250 метра нататък се скриваше в една падина. Какво имаше в нея не се виждаше, но ние знаехме, че там има румънска пехота , която се готви да ни нападне. На около един километър зад падината наблюдавахме един насрещен скат.
Към обед наблюдателите ни съобщиха , че големи неприятелски съединения слизат из ската и се укриват в падината. Явно бе , че всеки момент ще ни нападнат. Изведнъж неприятелската артилерия откри силен масиран огън и обложи нашите позиции. Откри огън и нашата артилерия. Когато неприятелският артилерийски огън се пренесе зад нас,




из падината се понесоха по посока на нашага позиция гъсти неприятелски пехотни вериги. Тогава нашите картечници затракаха и сипеха смъртоносни откоси. Нашите артилеристи също пращаха снарядите по неприятелските вериги. Стреляха оръдия , стреляхя картечници и пушки, трещяха снаряди и бомби. Ураганите следваха един след друг. Адският тътнеж огласяваше цялата бойна линия. И се смесваше с тоновете на ранените и умиращите.
По едно време втората наша картечница замлъкна. Цялата й прислуга бе извадена от строя. Огънят от наша страна отслабна. Това окуражи противниците. През труповете на избитите другари те по-бясно се нахвърлиха към моето картечно гнездо .Нашата дружина се огъна и почна отстъпление. Войниците от моя взвод се изплашиха и рекоха да бягат. Ала кой как се покажеше на картечното гнездо, веднага биваше повален от неприятелски куршум .
Аз, взводният подофицер тябваше да напусна последен картечното гнездо. Но, за да изляза от него, а то беше добре укрепено, значеше веднага да загина. ,,Нема да напусна гнездото- рекох си – тук може да загина само от снаряд , но такива вече не падаха, защото румънската артилерия обстрелваше тила на нашата позиция. „Ще умра – помислих – но скъпо ще продам живота си “. И застанах зад картечницата. Прицелих се в настъпващата неприятелска верига и натиснах спусъка. Картечницата затрака, не, а запя смъртоносна песен. Неприятелската верига пред мен бе покосена. Малцина останаха и обърнаха гръб да бягат. Но друга верига се понесе към моето гнездо. Аз и нея покосих.
И други румънци на тълпи излизаха от падината. И аз все стрелях. Сменях картечните ленти и все стрелях. Но видях , че почна да свети, а моите куршуми да порят бруствера. Смених нажежената цев и продължих стрелбата. Насочвах огъня там , където виждах мърдащи човешки фигури. Една група румънци бе успяла да се доближи до мен на 50-60 крачки. Погледах румънците как крачат напред. Някои държаха шапките си в ръце и махаха с тях. Дали на мен махаха да спра или на техни другари , хич не мислех. Но като чух команда „Нашише, нашите!“, натиснах спусъка и покосих. Чувах как моите куршуми се набиват в човешките тела, като издават смъртен звук. Унищожих цялата група, която ме застрашаваше, а след това пренесох огъня по други цели.
Стрелях , стрелях до забрав . Все по-рядко забелязвах мърдащи човешки фигури. Тръпки лазеха по тялото ми. Ушите ми пищяха. Като се взирах в натъркалянете трупове пред мен по едно време ми се стори, че те всички се движат, като се люлеят и заедно със земята се накланят ту наляво, ту надясно. Пред очите ми се завъртяха разноцветни кръгове , в които човешките трупове се изгубиха. От умора и напрежение съм изгубил съзнание и съм паднал в несвяст.
Колко време съм стоял прострян на земята, не знаех .Докато съм стоял в несвяст 16 полк се оттеглил от позициите, а застъпил 42 пехотен полк изтикал румънците и заел позициите. Когато се опомних и се огледах наокол , видя , че денят вече преваля. Боят беше утихнал. Около мен не се виждаше жив човек, само мъртви трупове се стелеха пред позицията. Картечницата си стърчи на мястото всред купща празни гилзи. Почувствах, че гърлото ми гори от жажда. Намерих манерка с вода и я допрях до устата си. Чак сега разбрах , че устните ми са се попукали . Пих вода и се ослушах .Дочух извън окопа човешки глас. Някой продума „Маевски, Маевски ! Виж там има картечно гнездо !“Скоро при мен наскачаха български войниц . Това бяха пехотинци от 48 полк. Между тях беше имоят съселянин Христо Стоянов Маевски. Като ме видя извика :
– Йсше , ти ли си бил тука ?Как си останал сам, а другарите ти са избити? Здрав ли си, ранен ли си?- И той раздруса изтръпналото ми тяло.
Започнахме трогателен разговор. Маевски ми обясни румънците ни нападаха с такава ярост. Това се дължало на руските резерни, които били след тях. Не им допускали да отстъпят. Почна да се свечерява. Засланото с хиляди човешки трупове поле пред нас потъмняваше. Грозната картина изчезваше от погледа .
В този най-голям бой , който се води в Дабруджа тогава , тежката картемница ,,МАКСИМ“ №7650 без засечка бе изстреляла 27 000 патрона .От доставените 30 000 патрона бяха оснанали само 3 000 бр. Този ден бе 18 септември 1918 г.
(Дружество ,, Ген.Беров “ с. Голям извор общинска организация Тетевен. Разказът ни бе изпратен от мйор от запааса Благовест Пандурски, предсеедател на Общинската организация на СОСЗР в Тетевен.)
На снимката: Добруджанци готови за щурм (vidrica.blog.bg)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка