Морска историческа хроника № 41

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 39 на рубриката "Морска историческа хроника" разказахме за угощението на 31 юли (нов стил 12 август) 1879 г. при издигането за първи път след Освобождението от османско владичество на българския военноморски флаг в Русчук (Русе) и разкрихме причините същото да бъде дадено на борда на парахода "Опытъ".

Посочихме, че само две седмици по-късно въпросните причини се трансформират в мотиви, които допринасят „Опытъ” да бъде избран не просто като най-добър от параходите, предадени от Русия на България през 1879 г., но също така и като най-подходящ за приспособяване за пътуванията на княз Александър I Батенберг.

Във връзка с т. нар. „приспособяване“ на парахода за княжеска яхта се консултирахме с трудовете на Константин Божков, Сава Иванов и Илия Тодоров.

Как се развиват събитията и кога всъщност е извършено въпросното приспособяване или преустройство на „Опытъ”?

Защо само няколко седмици след одобряването на разхода за приспособяването на парахода за яхта, в пълна противоположност на намеренията, обявени в наличните документи, на борда му се качва не княз Александър I Батенберг, за да извърши приятно пътешествие по Дунава, а военният министър Паренсов за служебна командировка за Русия, чиито маршрут започва от Русчук и преминава през пристанище Рени.

Самият Паренсов нарича "маскарад" цялата поредица от случайни на пръв поглед обстоятелства, предназначени за отклоняване на общественото внимание от служебната му командировка в Русия.

И така, маскарад, конспирация или добре планирана и подготвена операция на руските власти за светкавично извеждане на Паренсов от Княжеството и съгласуване на неотложни и спешни казуси с официалните руски власти?

Частични отговори на тези въпроси откриваме в три телеграми от архива на Флотилията и Морската част, съхраняван в ДВИА – В. Търново, а допълнителни данни – в спомените на Паренсов, публикувани през 1906 г.

Към запознаването с посочените източници и техния анализ ще пристъпим в следващите части на публикацията.

Ще използваме две събития от биографията на кораба – угощението на 31 юли 1879 г. и приспособяването му за княжеска яхта по-късно през с.г., за да зададем няколко ключови работни въпроса:

КРИТИЧНИ ВЪПРОСИ

1. Има ли политически нюанси в приспособяването на „Опытъ” за княжеска яхта? Обвързано ли е с конкретни необходимости на Дунавската флотилия и княза или по-скоро е част от голяма политическа игра на високо равнище?

2. Какво отбелязваме през втората неделя на месец август всяка година? Ден първи на българския военен флот като завършена организация (съвкупност от кораби, личен състав, щат/организационна структура със свой Заведующ, бюджет, длъжностни характеристики, материални ресурси, рейд, ремонтна база, комуникации, инфраструктура), Ден първи на българския военноморски флаг или нещо друго?

3. Завършена организация ли е Дунавската флотилия и Морска част към 31 юли/12 август 1879 г. или в нея липсва изключително важен елемент, което поставя под въпрос отбелязването на празника всяка година и препраща към друга дата, когато същата вече е изградена като пълноценна организация? Кой е липсващият изключително важен елемент?

4. Отбелязван ли е празникът на българския военен флот на други дати и по повод други събития през годините? Правилно ли е да се отбелязва през втората неделя на месец август всяка година или следва да се отбелязва на друга дата?

5. Ако Дунавската флотилия и Морска част не е завършена организация към 31 юли/12 август 1879 г. следва ли да се предложи друга периодизация на нейната история в края на XIX и и началото на XX век, различна от тази в трудовете на Ради Боев и Владимир Павлов?

След поставянето на горните критични въпроси се връщаме към личността на военния министър Паренсов и наличните източници – три негови телеграми, от които една до българските власти в Русчук и две до капитан-лейтенант Александр Конкевич в Русчук.

Във връзка с приспособяването на „Опытъ” за яхта на княз Александър I Батенберг името на парахода фигурира в кореспонденцията между военния министър Петр Паренсов и Заведующия Флотилията и Морската част Александр Конкевич в периода до 14 август с.г.


Параход "Симеонъ Великий" (бивш "Опытъ"). Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

ТРУДНОСТИТЕ, С КОИТО СЕ СБЛЪСКВА ПАРЕНСОВ ОЩЕ В ПЪРВИТЕ ДНИ НА РАБОТАТА СИ КАТО ВОЕНЕН МИНИСТЪР НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ

Паренсов е назначен за военен министър на Княжество България с Указ № 1 от 5 юли 1879 г. Каква е обстановката, в която започва неговият мандат като министър научаваме от спомените му, публикувани през 1906 г.

Още в първите седмици на работата си той се сблъсква с многобройни трудности, някои от които следните:

-за вмешателството на граф Кевенхюлер (дипломатически агент на Австро-Унгария в София) в работата на Паренсов като военен министър на Княжество България;

-за обръщението към българския княз Александър I Батенберг („Ваша светлост“ или „Ваше височество“);

-за реорганизацията на военното министерство;

-за приемането на служба в България на чуждестранни офицери от австрийската и пруската армия;

-за оттеглянето на руските офицери, които не отговарят на изискванията за служба в българската войска и заместването им с подходящи кадри.

Всъщност това е и обстановката, в която Паренсов пише въпросните телеграми за приспособяването на „Опытъ” за яхта на княза, считано от 24 юли до 14 август с.г. Към запознаването с тяхното съдържание ще пристъпим в следващите броеве на рубриката "Морска историческа хроника".