Атанас Панайотов

Майор Димитър Рафаилов конструира оръжието във фронтови условия, с наличните инструменти и материали.

Името на конструктора на първата българска автоматична пушка майор Димитър Рафаилов Градинаров е известно само на ограничен кръг изследователи. В края на миналата година се навършиха

135 години от рождението му

и това е добър повод да си спомним за този забележителен офицер, посветил живота си на развитието на въоръжението в Българската армия и Флота.

През декември 1969 г. със заповед на министъра на отбраната с медал „За заслуги към БНА“ е награден майорът от запаса Димитър Рафаилов Градинаров. Всъщност, на практика майор Димитър Рафаилов няма заслуги към БНА, защото се пенсионира през 1946 г. Наградата може да бъде обяснена като компромис между тогавашното ръководство на Министерството на отбраната, което не толерира възхвалата към каквото и да е, случило се по „царско“ време, и аргументираното ходатайство на десетките възпитаници на флотския оръжейник. Военнослужещи от строя и от запаса издигат идеята за изказване на признателност към живота и делото на майора и използват неговата 80-та годишнина, за да настояват той да получи подобаващо военно отличие. Каквото той, уви, не е получил по време на активната си служба…

След като завършва прогимназия в родния си град Шумен, Димитър Рафаилов постъпва в двегодишната школа към Софийския оръжеен арсенал. Постигнатите от него отлични резултати са основание да бъде изпратен за специализация в оръжейните заводи в Тула, където

завършва с отличие курса за артилерийски техник

След това е назначен в Шуменския оръжеен арсенал, но още преди 1 октомври 1915 г., когато Царство България обявява война на Кралство Сърбия, подпоручик Димитър Рафаилов е вече оръжеен техник на Старозагорския пехотен полк.

Младият офицер не е сред тези, които с възторжени възгласи поемат към Македонския фронт. Той e загрижен, защото вече е запознат с основното въоръжение на войниците от полка – стари пушки, образец 1888 г. Още по времето на работата си в Шуменския оръжеен арсенал предлага своя идея за българска автоматична пушка, но началството категорично му забранява да се занимава с това. Той обаче не се отказва, а продължава да чертае части от бъдещото оръжие. И когато на 8 ноември 1916 г. близо 800 български войници падат убити и ранени от използваното от французите автоматично оръжие, вече нищо не е в състояние да спре оръжейника от реализацията на идеята му.

Във фронтови условия, с наличните инструменти и материали, Рафаилов създава първата българска автоматична пушка. Командващият 2-ра армия генерал-лейтенант Георги Тодоров лично изстрелва две пачки с патрони и дава положителен отзив за нея, като препоръчва бързото й усъвършенстване. В своя първоначален вид пушката наистина не изглеждала добре: част от грубите й части стърчали навън, а при стрелба от всяко съединение излизали пламък и дим. За съжаление, тогавашното ръководство на Министерството на войната

не обръща внимание на модела

на първата българска автоматична пушка. Независимо от това, Димитър Рафаилов продължава работата си по усъвършенстването на опитния образец и на два пъти – през 1925, и през 1928 г. го предлага на вниманието на Военното ведомство. Уви, и този път не е удостоен с внимание.

Повече информация тук:

https://armymedia.bg/2025/01/03/%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%86%d0%b5%d1%80-%d1%81%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b0%d0%b2%d1%82/