77 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ВЕЛИКИЯ ТАНЕ ВОЙВОДА - ЗАЩИТНИК НА ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ! УБИТ ПОЗОРНО ОТ КОМУНИСТИТЕ КАТО ТЕРОРИСТ...

Pan.bg 21 яну 2025 | 09:23 views (647) commentaries(0)
img На 19 януари 2017 г. се навършиха 77 години от смъртта на великия Тане Войвода - вторият капитан Петко войвода!
Нека припомним неговото велико минало!


ТАНЕ ВОЙВОДА

Таню Николов Жеков (9.03.1873 – 19.01.1947), известен като Тане войвода, е български революционер, виден деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Тракия, войвода на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната тракийска революционна организация, участник във войните за национално обединение.


Таню Николов е син е на хасковския абаджия Никола Ангелов Жеков и Рада Стоева от село Кору чешме, днес Горски извор, Хасковско. Негов племенник, син на по-големия му брат Кою е друг легендарен български войвода - Никола Коев, известен с прозвището Мамин Колю. Таню завършва първи клас в Хасково. Той е в редовете на 10 пехотен родопски полк, където отслужва редовната си военна служба, след което остава на свръхсрочна служба като младши унтерофицер, на строева длъжност - командир на взвод. В края на юни 1902 се уволнява от армията с чин старши подофицер.

На 28 юли 1902 г. Николов е покръстен във ВМОРО заедно с Димитър Запрянов от Марин Чолаков и Стефан Чакъров и през август 1902 година влиза като четник на ВМОРО в Гюмюрджинско с четата на Константин Антонов. Влязъл веднъж в революционната организация и заклел се в приятелство на Борис Сарафов, Тане Николов ѝ остава верен до края на живота. От 1903 година става самостоятелен войвода. С четата си участва в Преображенското въстание в Тракия. Четата на Тане Николов води ред сражения с османските войски.

През 1906 година Тане Николов се прехвърля като войвода на ВМОРО в Леринско, Македония. През април 1907 година е назначен за районен войвода в Прилепско, като действа и Велешко, за където заминава през м. май, с чета от 28 човека, снаряжени и подготвени в България. През юни 1907 година води сражения с турски аскер и сръбски чети при селата Кърстец, Попадия, Никодин и Ракле, Прилепско.

През юли 1907 година е ръководител на обединените чети на Организацията, които участват в най-голямото сражение след Илинденско-Преображенското въстание, това при Ножот, Попадийски чукари и Ясенова глава, Прилепско. Почти цялата Костурска организационна чета, заедно с трима четници от Танювата и неколцина от четата на Михаил Чаков са разположени на Ножот. В отсътвието на войводата си Христо Цветков и ръководени от 19 годишният Атанас Попов от село Шестеово, Костурско и също толкова младият, самоотлъчил се юнкер от софийското военно училище, Трендафил Думбалаков от село Сухо, Солунско, брат на българските офицери Димитър и Михаил Думбалаков, въпреки заповедта от страна на войводския съвет, отказват да се изтеглят и остават под обстрела на превъзхождащите ги многократно турски сили.

ВИДЕО: ТАНЕ ВОЙВОДА ПОМАГА НА РАНЕНИ ВОЙНИЦИ ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА В ЛОЗЕНГРАД



Срещу костурчани е струпан почти три хиляден редовен армейски корпус, командван от бъдещия устройвач на Хуриета, Енвер бей. Четниците загиват до един. Обединените чети губят общо 67 бойци в тази епопея, останала в съзнанието на населението и възпята в песните. Саможертвата на ножовци прави огромно впечатление и получава отзвук извън пределите на империята. Самите турски вестници не се смущават, че това се случва в тяхната държава и повлияни от скорошната Руско-японска война, по аналогия със самоубийствените атаки на японските самураи наричат сражението на Ножот - „джапон мурабеси“ на първите си страници. Европейският печат определя българските четници като „леонидови воини“, а в съзнанието на местното население Ножот остава като „Малката Шипка“ и години наред отдават почит на падналите - тайно, по времето на Кралство Сърбия и с първо явно честване през 1941 година, когато Вардарска Македония е временно част от България.

След сражението при Ножот, по решение на Битолският окръжен конгрес от август 1907, Тане Николов е назначен за ревизор на всички организационни чети в Западна Македония. До края на 1907 година с четата си води ред сражения със сръбски и гръцки чети и с турски редовни войски в Мариово. След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов Тане Николов заедно с побратима си Никола Костов Сиин от Мокрени пристига в София и предлага услугите си в охрана на Христо Матов и Васил Чекаларов, които са на прицела на санданистите. Като ревизор на четите в Западна Македония е с делегатски права от Битолски революционен окръг при участието си на Общия конгрес на ВМОРО, проведен през март 1908 година в село Жабокрът, Кюстендилско.

След Младотурската революция от 10 юли 1908 година Тане Николов е сред дейците на ВМОРО, които, за разлика от течението на серчани - начело с Яне Сандански, се противопоставят на младотурския режим. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес, Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, на 24 септември 1908 извършва покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун. Николов убива телохранителите на Сандански Мицо Врански и Танчо Атанасов, но самият Сандански е само ранен в плешката. След атентата Тане Николов се оттегля в България. През април 1909 година заедно с Апостол влизат отново в Македония, за да водят борба с младотурския режим. През февруари 1910 година, след среща с братя Бъкстон, Джеймс Баучер и Стаматов за уреждане на македонския въпрос е арестуван и интерниран от българското правителство във Варна. По същото време във Варна са Апостол Петков, Георги Занков, Стефан Чавдаров и други от старите войводи на ВМОРО. През март и април се провеждат и първите срещи между тях, с цел възстановяване на Организацията. Преоблечен като свещеник, в края на април 1910 година Тане Николов заедно с Дякон Евстатий напуска Варна и в началото на май участва в софийското учредително съвещание в дома на Михаил Чаков, при което се полагат основите на БНМОРО заедно с Апостол Петков, Христо Чернопеев, Георги Занков, Димитър Ляпов, Михаил Думбалаков, Антон Бозуков.

В средата на май сборните чети на Тане Николов, Апостол войвода, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Дякон Евстатий, Стефан Чавдаров и Константин Самарджиев Джемото заминават за Македония и при село Ораново, Горноджумайско е първото им сражение с турските гранични постове. С Тане и Апостол се заема лично потушителят на въстанието в Албания - Енвер бей, като цяло Ениджевардарско е блокирано от османски войски. С нова чета Тане Николов влиза отново в Македония през 1911 година. Сраженията с турците започват още от село Влахи. Следват сражения при Рибното езеро, край Ел тепе, край село Сърбиново и село Палат и други сражения в Пирин и Беласица. След това Тане се разболява тежко и се оттегля на лечение в Рилския манастир, където е предаден на българските власти от игумена, който е санданист. През 1912 година четата с която Тане Николов отново заминава за Битолски окръг е организирана и въоръжена от габровското гражданство. Докато Тане Николов действа във вътрешността, междуособиците в Организацията не спират - Тодор Александров издава окръжно срещу четата на Тане и горещо поздравява Христо Чернопеев, че се е заел с прогонването й. По същото време Яне Сандански отказва да участва в общо съвещание на войводите, за да решат как ще действат в условията на предстоящата война.

Балканската война заварва Тане Николов с чета в Македония. Започва акция по прекъсване на телефонните и телеграфни връзки съвместно с четата на Борис Илиев. Води сражения край Крупник, Кресна, Мечкул и Сърбиново, Горноджумайско. Старите вражди между централисти, върховисти и санданисти са прекратени и четата на Тане Николов успоредно с тази на Яне Сандански се придвижва като авангард на Седма пехотна рилска дивизия при овладяването на Рупелското дефиле. Николов води сражения при Пресека, Градово и на други места. В началото на 1913 година Тане Николов се включва като охрана на Духовната мисия на Светия синод на Българската екзархия за покръщаване на помаците в Гюмюрджински окръг по направление Даръдере - Пашмакли.

От юли 1913 г. се включва в Междусъюзническата война, като се присъединява към Скечанския отряд на полковник Данаилов. Участва в сражения с гръцки войски при Гара Бук, Чангър дере и Елидже. Нови сражения с турския аскер при Голям Палас (днес Рудозем).

През септември 1915 Тане Николов вече е на разположение на щаба на Единадесета пехотна македонска дивизия. През 1917 - 1918 година, използвайки опита си в борбата със сръбската въоръжена пропаганда в Македония, действа в Моравско, където организира контрачетите срещу сръбските въоръжени отряди, действащи в тила на българската армия. Участва в успешното потушаване на Топличкото въстание през февруари 1917 година. Тане Николов е командир на партизанска рота, в чиито състав влиза неговият 47 планински взвод, и взводовете на войводите Тодор Оровчанов и Крум Зографов. Формирани са от стари и изпитани бойци на ВМОРО и задачата им е борба срещу сръбските чети на Коста Пекянец, Коста Войнович и други. В района на действие на ротата под командване на Тане Николов влизат старата сръбско-албанска граница, Велики Ястребац, Гайтан планина и част от Нишка околия. Помощник-войвода на Тане Николов тогава е Константин Кюркчиев.

След Първата световна война Тане Николов е избран за член на ръководството на Вътрешната тракийска революционна организация. През 1920 година участва в организирането на българо-турска съпротива срещу гръцкото управление в Западна Тракия. През 1922 година е назначен за главен войвода на четите на новооснованата Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация и ръководи 13 български и 7 турски чети. Четите правят опити да организират останалото в Западна Тракия българско и турско население, разрушават съобщителни връзки, нападат гръцки военни постове и села на гръцки колонисти, заселени в български или турски села.

След Деветоюнския преврат Тане Николов приема политиката на правителството на Александър Цанков за спиране на въоръжената борба срещу Гърция, в резултат на което турците се оттеглят от Вътрешната тракийска революционна организация, а едно от теченията във ВТРО, оглавявано от войводите Димитър Маджаров и Коста Георгиев създава друга ВТРО, продължаваща борбата.

През 1924 г., след като е приет отчета му на редовен конгрес на ВТРО в Пловдив, се оттегля в Станимака. В същата година е интерниран в Никопол. Продължава да следи проблемите на освободителното движение. „В редовете на ВМРО има крайни недоразумения и ние, старите работници, които създадохме това дело, не можем да останем равнодушни и неми свидетели”, това е изводът от среща в София, в която участват и Михаил Чаков, Туше Делииванов, Атанас Лозанчев и други. Старият войвода не се намесва в уличните братоубийства през 20-те и 30-те години на 20 век, въпреки че често подпомага останали живи дейци на освободителното движение при материални затруднения. Всяка година на Архангеловден той дава курбан за убитите му четници, на който присъстват бежанци от Тракия и Македония. За да осигури старините си, войводата закупува през 20-те години няколко имота, сред които и мелница в Станимака. Таню Николов няма преки наследници, а осиновява племенниците си - деца на братовия му син Мамин Колю. Огорчен от отношенията помежду им и към имотите му, към края на живота си той променя намеренията си и завежда дела за разсиновяване.

image
Една от последните снимки на Тане войвода

Финалът на бурния му живот е отбелязан от трагичен инцидент. През януари 1947г., след многократни конфликти с наемателите на мелницата му той нахълтва там въоръжен, тръгнал да урежда сметки. В разразилите се пререкания, довели до стрелба от негова страна, убива единия от наемателите и още четирима работници, след което се предава на органите на властта. Според Даниела Бурулянова и Христофор Тзавелла войводата е убит в ареста от комунистическите власти. В издадения от общинския лекар смъртен акт е отбелязано: „Смъртта е последвала от смърт чрез обесване (вероятно самообесване)“. В съобщението на вестниците по повод развилите се събития и смъртта му лаконично се казва: „Известен като терорист и участник в много разбойнически акции през Балканската и Първата световна война. Като личен приятел на цар Фердинанд, подарил му голям брой златни монети и украшения, ограбени от него от разбойнически акции.”

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка