На паметната проява дойдоха курсанти, ветерани, представители на Министерството на отбраната на Република България, на посолството ни в Скопие и на сдруженията на българските общности.

Спирдон Спирдонов

Вчера, 21 юни се поклонихме пред героизма на генерал-майор Константин Каварналиев и неговите войници преди 112 г. по време на Междусъюзническата война. Възпоменателната проява бе пред паметника на славния командир в района на Дойран, Република Северна Македония.

Групата от България пристигна в състав полковник Георги Георгиев, началник на ЦВО, Радослав Симеонов, главен експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО, курсанти от факултетите в Шумен и Велико Търново на НВУ „Васил Левски“ с лейтенант Христо Христов и сигналист от Националната гвардейска част. Запасното войнство беше представено от председателя на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ) полковник от запаса Анани Христов, заместник-председателя полковник от запаса Петър Пандурски, членовете на Изпълнителното бюро Цветан Ночев и старшина от запаса Валери Савов и полковник от запаса Николай Докторов от Общинската организация на СОСЗР в Банско. Десетки бяха членовете на българските общности в РСМ, които участваха във възпоменателната проява. Заупокойна панихида за загиналите български воини отслужи отец Стоил от местната православна църква.

Пред паметника за полк. Каварналиев говори Желязко Радуков, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Северна Македония. Там бяха още подполковник Асен Ламбев, военен и военновъздушен аташе, майор Диан Динев, помощник-военен аташе и други членове на дипломатическата ни служба в Скопие. До почетат героя и неговите войни, загинали край Дойранското езеро, дойдоха още Николай Димитров, генерален консул на Република България в Битоля и други членове на консулството ни.

На 23 юни 1913 г. полковник Каварналиев, произведен посмъртно в звание „генерал-майор“, напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред, припомни посланик Радуков. Врагът е отблъснат, българските войни удържат позицията и гърците се отказват да настъпват към България. По време на сражението е ранен в крака. Смятайки, че раната е лека, той продължава да се сражава. Но куршумът се оказва, че е засегнал важна артерия и той умира няколко часа по-късно от кръвозагуба. Но остава завинаги пример за поколенията. Длъжни сме да следваме примера на полк. Каварналиев, беше посланието на посланик Радуков. „Този пример за саможертва за свобода и родина би следвало да е наш компас и днес. От нас не се иска да плащаме такава висока цена, но би било грехота да не го следваме и да не дадем всичко за свобода и родина“, каза той.

На паметната проява говори и полковник Георги Георгиев, който е роден в родния град на полк. Каварналиев Шумен. Той благодари на участниците от името на министъра на отбраната и началника на отбраната за тяхната признателност към героизма на българския войник. Сподели, че е преподавал на курсант, чийто дядо се е родил на 23 юни 1913 г. в една от каруците на войската по време на боевете край Дойран.

Поднесени бяха венци и цветя от посолството ни в Скопие, министъра на отбраната Атанас Запрянов, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, Генералното ни консулства в Битоля, Съюза на ветераните от войните на България и сдруженията на българите в РСМ.

По-късно на възпоменателния обяд полковник от запаса Анани Христов връчи благодарствени адреси и почетни плакети на СВВБ на посолството на България в РСМ и на Генералното ни консулство в Битоля. Той благодари на нашите дипломати за усилията им за съхраняване и предаване на българската военна памет.

***

Паметникът на полковник Константин Каварналиев се намира на няколко километра преди Дойран на пътя между Дойран и Валандово. Разположен е на хълм и е лесно различим. Трябва да завиете по черен път, за който има поставена указателна табела, и да продължите около половин километър по него.

Полковник Константин Каварналиев, един от най-смелите командири в Българската армия. Във Втората Балканска или Междусъюзническата война командва защитата на Дойран, като срещу 3000 български воини гърците атакуват с 42 000. На 23 юни 1913 г. полковник Каварналиев напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Врагът е отблъснат, българите удържат позицията и гърците се отказват да настъпват към България. По време на сражението е ранен в крака. Смятайки, че раната е лека, продължава да се сражава. Но куршумът се оказва, че е засегнал важна артерия и умира няколко часа по-късно от кръвозагуба.

Първоначално е погребан в близкото село, но през нощта неговите офицери го препогребват на друго, по-значимо според тях място. Паметникът на полковник Каварналиев е построен през 1917 г. от 9-а Плевенска дивизия. Той е с надпис „Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия“. Около 50 години след това е взривен. През 2000 г. гробът е осквернен. По инициатива на сдружение „Плиска” е възстановен, но не получава разрешение от македонските власти за поставянето му и намира място в родния Шумен. Все пак край Дойран е открит повторно на първоначалното си място на 1 август 2019 г. от тогавашните премиери на България и Северна Македония – Бойко Борисов и Зоран Заев.Така днес героят има два паметника – в родния си град Шумен и на мястото, където е загинал геройски – край Дойран.

Той е роден на 15 февруари 1886 г. в Шумен. Завършва Военното училище в София (1885) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1897). През Сръбско-българската война (1885) командва рота от 5-и пехотен дунавски полк в боевете при Сливница, Драгоман и Пирот. До 1892 г. служи в 5-и пехотен дунавски полк, 4-ти артилерийски полк и в 1-ва пехотна софийска дивизия. След придобиване на висше военно образование в италианската Академия на ГЩ той заема длъжностите командир на батарея във 2-ри артилерийски полк, старши адютант в щаба на 6-а пехотна бдинска дивизия, командир на дружина в 35-и пехотен врачански полк, началник-щаб на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, командир на 15-и пехотен ломски полк. От януари 1908 г. е началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия, с която воюва в Първата балканска война (1912 – 1913) при Ериклер, Караагач, Лозенград, Бунархисар и Чаталджа. Признание за неговите умения на отлично подготвен щабен офицер е награждаването му с военния орден „За храброст“ IV степен.

През януари 1913 г. поема командването на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия. Планира и ръководи действията й в драматичните дни на Втората балканска война (1913) при отбраната на Дойран. На 23 юни 1913 г. върху българската позиция южно от града се стоварва огневата мощ на гръцките артилерийски полкове. Полковник Каварналиев разполага с непълен личен състав, резерви няма, а очакваните подкрепления все още пътуват от Източна Тракия и Беломорието. В продължаващите през целия ден атаки дружините остават без офицери. Когато разбира, че трудно ще удържи натиска на десетократно по-многобройния противник, той изпраща в тила адютанта на бригадата с думите: „Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“. Подкрепления така и не пристигат и той „хвърля в боя“ единствения резерв – себе си. Напуска командния пункт и повежда войниците в решителна контраатака, но взрив на артилерийски снаряд отнема живота му. За своята „безпределна самопожертвователност, достойна за удивление“ посмъртно е повишен в чин генерал-майор и награден с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.

***

По-рано същия вчера българската делегация поднесе цветя на паметника на генерал-лейтенант Кръстю Златарев - началник на 11-та пехотна македонска дивизия, който бе открит с официална церемония в края на юли 2014 г. Той е монтиран в района на ГКПП – Златарево на българо-македонската граница. Изработен е от камък, донесен от Пирин планина. Върху него е изписана биографията на легендарния български генерал. Граничният пункт е кръстен на името на генерала.

По време на Първата световна война (1915-1918 г.) тук е бил разположен щабът на 11-та пехотна македонска дивизия. Специална табела указва мястото му, както и имената на командирите на бригади и полкове. За генерала говори главният експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО Радослав Симеонов.

За днес, 22 юни е предвидено поклонение в българското военно гробище в с. Ново село, Струмишко