За полковник Каварналиев, загинал на 23 юни 1913, на 20 юни т.г. на възпоменателната церемония край Дойран, Република Северна Македония говориха доскорошният началник на Военна академия, почетен член на СВВБ и член на ЦС на СОСЗР генерал-майор от запаса Тодор Дочев и извънредният и пълномощен посланик на Република България в Република Северна Македония Негово превъзходителство Желязко Радуков. Предлагаме ви техните думи пред паметника на славния български командир. Те са заредени с много родолюбие.

Спирдон Спирдонов

Ген. Тодор Дочев: „Полковник Константин Каварналиев е роден на 15 ноември 1866 г. в гр. Шумен. Явно повлиян от това, че е голям турски гарнизон и голям български гарнизон след Освобождението, той избира за себе си военното дело и военната професия за съдба. Завършвайки четвърти клас, постъпва в техническото отделение на ВНВУ през 1882 г. След две годишно обучение преминава в първи специален клас на училището, като юнкер през 1884 г. След обявяването на Съединението през 1885 г. на 9 септември е произведен в портупей юнкер, но много скоро войната чука на вратата. И този младеж на 19 години от Седми випуск на Военното училище прекъсва своето обучение и е изпратен за командир на 13 рота в 5 пехотен полк. Представете си. Тогавашната българска рота е от порядъка на 300-350 души. О юнкерската скамейка той поема отговорността за живота на тези 300-350 българи.

Много бързо след извършването на мобилизацията, полкът и ротата са окомплектовани и получават назначение да се изнесат на южната граница, очаквайки опасност от Турция. Ситуацията се променя рязко. Със своите хора той е първият, който с железопътен транспорт и пеши марш пристига на Сливница. Участва в генералното сражение между 5 и 7 ноември в Сливнишката епопея. Впоследствие е награден за подвига му при с. Алдомировци с „Кръст на храброст“ – четвърта степен. Продължавайки да участва в контранастъплението е в бойните действия за Цариброд, за с. Баня, Трънско, стига до Пирот и Драгоман и се увенчава със слава.

Връщайки се във военното училище, продължава своето обучение. Следващата година е произведен в първо офицерско звание. Полковник Каварналиев завършва училището през 1888 г. след специализиран 6-месечен курс, където става артилерист. Той е обединението на пехотинец и артилерист. Поливалентен офицер, изключително подходящ по-нататък за планирането в щабовете.

След завършването на военното училище развива стремглава офицерска кариера. Служи във Видин, в Белоградчик, във Враца, в Тутракан, в Русе, в Плевен, в Шумен. Няма време да изброя всичките му длъжности. И правим оперативен скок в неговото образователно израстване. През 1892 г., след 6 години офицерска служба, е удостоен за обучение в Генерал-щабната академия на Белгия. Там провежда едногодишен курс по френски език, но поради липса на капацитет е прехвърлен и завършва 3-годишен курс на Академията на Генералния щаб на Италия в Торино. Дипломира се през 1896 г. като офицер с отличен успех. Той е един от тримата офицери от Седми випуск, които завършват с отличие. Не е случайно, че на 25-годишнина от техния випуск през 1910 г. на него се дава тронното слово, с което прави отговор на словото на цар Фердинанд. Тогава е един от тримата офицери от випуска вече със звание „полковник“.

Правим оперативен скок за неговото участие в Първата балканска война. Отива като началник-щаб на 5 пехотна дунавска дивизия в състава на 3 армия, командвана от генерал Радко Димитриев. Там се проявява неговият изключителен военен талант и военен интелект. След кървави сражения в района на Бунархисар не допуска пробив на отбраната. За втори път получава „Кръст за храброст“, но вече трета степен.

Полковник Каварналиев е офицерът, който не събира опит и знания само за себе си. Той е изкушен от перото, прави 5 публикации в списание „Военен журнал“, има и във в. „Военни известия“, като разкрива как да се готвят офицерите в тактическо отношение и най-вече учи офицерите да гледат с морал към своите подчинени, изповядвайки тезата, че командирът трябва да бъде сред тях, че хората са по-важни от оръжията.

Като командир на 3 бригада в Междусъюзническата война, той разполага с 32 и 42 полк и личен състав около 4200 души. Трябва да заемат района около Дойран. На единия фланг се намира 2 бригада с командир полковник Рибаров. Работят в тясно взаимодействие, за да се осигури мирното изтегляне на населението от Кукуш и по-късно от Дойран. По време на всичко, което се случва през юни 1913 г. няма загубени човешки животи от мирното население.

По-късно, обаче, Гърция има над 121 хиляди души боеготова армия. В направлението Солун-Кукуш са изпратени около 42 000. Крал Константинос I лично участва в организирането и планирането на бойните действия. 2 бригада води ожесточени боеве в покрайнините на Кукуш, но впоследствие се налага да се оттегли. Кукуш е опожарен и всички, които не са се изтеглили в Стара България са избити. А Кукуш тогава, е чист български град. Пред полковник Каварналиев стои много тежка задача – да организира отбраната. Най- тежките дни в тази отбрана са 21,22 и 23 юни. На 21 юни настъпателните действия са спрени. Иска помощ, иска подкрепление. Но такова не му се дава. Ожесточени боеве се водят на 22 юни, когато гърците овладяват връх Хисар. Отново не идват свежи подкрепления. Единствено две дружини от 6 дивизия помагат за укрепването на 2 бригада и недопускането на срив в отбраната на българите.

Полковник Каварналиев разбера, че редиците оредяват, но непобедимият български дух не спада. Той дава личен примера. На 23 бойните действия започват в 8,30 сутринта. Вижда какво се случва на бойното поле. В един момент, когато разбира, че няма да получи подкрепление грабва пушката, слага щика, излиза от бункера и с командата „На нож, щиком!“ влиза в линията за контакт. Тежка е загубата, защото шрапнел от граната попада в коляното на десния крак на полковник Каварналиев. Тези, които са просветени, знаят, че точно там артерията се разделя. Той със своя дух не иска да се напуска позицията. Санитарните му правят първите превръзки. Изтеглят го от бойното поле, но той даже иска да подпише последното донесение до старшия щаб, което е диктувал преди да излезе на фронтовата линия. Подписва го и споделя, че това е може би последното донесение, което ще изпрати. Изтеглен е в полевата болница на 6 дивизия близо до брега на Дойранското езера. Там полковият лекар не успява да се справи със задачата. Води се дискусия дали да му бъде ампутиран крака, но в това време в 2,30 ч. загубва своя живот.

Полковник Каварналиев е погребан в района на полевата болница. След време неговите бойци го пренасят, защото за такъв български офицер трябва да се намери достойно място – командна височина, където да почива в мир. Така неговият гроб е пренесен точно тук. Идва знаковата 1916 г. Девета пехотна плевенска дивизия издига 7-метров паметник на полковник Каварналиев.

Полковник Каварналиев оставя думите „На грък гръб не давам!“. Това е внушавал на своите войници. Той е част от звездния небосклон на българските офицери. Те са носители на тази професия, че няма друга по свята от нея, където семейството, родителите и децата са на второ място, а на първа място е Отечеството.“

(Словото поместваме с кратки съкращения.)