Pan.bg

Българските морски новини № 1010

Към морето и Дунава - за напредък!

Днес, 31 юли (нов стил 12 август) 2023 г. отбелязваме 144 години от Ден първи на Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България.

Издателство "Еър Груп 2000" ЕООД има удоволствието да съобщи на читателите, че също днес излезе от печат том II от поредицата "Българските кораби", озаглавен "Дунавската част в Първата световна война. Колубарският капан".

В 30 глави, 52 таблични приложения, 15 таблици в текста и 150 научно-обосновани извода той разказва за най-славните, но и най-трагични моменти от историята на българския военен и граждански флот на река Дунав в периода 1914-1921 г.

Изданието е богато илюстрирано и съдържа над 350 архивни фотографии, документи, географски карти, схеми на кораби, чертежи, таблици, пощенски картички и др.

Над 50 % от илюстративния материал представлява възстановки и реконструкции на авторите (карти, схеми на кораби, чертежи, писма).

Други 35 % представляват собствени фотографии, направени при посещения в различни дунавски държави и по-конкретно в Сърбия и Унгария.

Ето защо с 85 % илюстративен материал, който е продукт на собствен авторски труд том II от поредицата "Българските кораби" задава нови стандарти в научно-изследователската работа в полето на българската военноморска история.

В том II от поредицата "Българските кораби" ще откриете забравени, неизвестни, пренебрегнати, скрити, тенденциозно подменени и заличени страници от историята на българския военен флот.

Поради големия обем (700 страници текст) решихме да разделим том II от поредицата "Българските кораби" на две части, обозначени съответно като Книга 1 и Книга 2.

Първата книга обхваща увод, календар, 19 глави и 26 приложения, а втората – 11 глави, изводи, заключение и още 26 приложения.

По-долу публикуваме съдържанието и кратки анотации към всяка от главите в Книга 1.

Третият том от поредицата ще бъде посветен на създаването, развитието и утвърждаването на българския военен флот на Черно море, както и участието му във войните до 1944 г.



Българските кораби
Том II: Дунавската част в Първата световна война. Колубарският капан

На корицата: Параходът "Оряхово" и танк за петрол Credipetro №1 (снимка: Исторически музей – Оряхово)

344 стр., съдържа исторически документи, писма, публикации от вестници, портрети, схеми и фотографии на кораби, таблици и библиография

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев, автори, 2023
Издателство "Еър груп 2000" ЕООД, София, 2023
ISBN 978-954-752-225-1
Цена: 35,00 лева

Българска
Първо издание
Редактор Живка Борисова
Предпечатна подготовка Митко Ганев
Издателство "Еър Груп 2000" ЕООД, София
Управител Росен Панчелиев

ДУНАВСКАТА ЧАСТ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. КОЛУБАРСКИЯТ КАПАН (Том II, Книга 1)

Увод
Тера Инкогнита или защо е необходимо да възстановим речнофлотската история на България в периода 1914 – 1921 г.

Календар
на бойната слава на българските дунавски военни моряци и политическите, дипломатически и инженерни успехи (1915 – 1921 г.)

Глава I
Корабите на Дунавската част в периода 1912 – 1914 г. или предисторията на изпадането им в немилост, достойното им завръщане през Балканската война (1912 г.) и незаслужен край (1913 – 1914 г.)


Параходите "Симеонъ Великий", "Крумъ" и "Александръ I" в канала при остров Чифтелер край Видин. Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Глава II
Начало на противопоставянето (6/19 септември 1914 г.): Румънската страна възпрепятства военните транспорти за България и Турция


Политическите страсти бушуват, Голямата война чука на врата... Популярна карикатура на корицата на Le Petit Journal от 18 октомври 1908 г. с текст: „България обявява независимост – Австрия анексира Босна и Херцеговина“. От ляво на дясно – Франц Йосиф (император на Австро-Унгария), Фердинанд I (цар на България) и Абдул Хамид II (султан на Османската империя). Източник – електронен архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

Глава III
Пренасочване на военните транспорти по нов маршрут след 1 октомври 1914 г. Използването на влекачите на фирма „Багаров“

Глава IV
В търсене на алтернативно решение. Преговори с „Шенкер“ за закупуването на параход под български флаг (12-15 октомври 1914 г.)


Данни за учредяването на софийския клон на австрийското транспортно дружество "Шенкер & Сие", публикувани в "Исторически преглед" през 1999 г. Възстановка на авторите


Пощенска карта на българско акционерно дружество за международни транспорти "Шенкеръ & С-ие" (въздушна поща) от 1932 г. Възстановка на авторите

Глава V
18/31 октомври 1914 г.: Турция проявява интерес да се включи в проекта. В Сърбия, Румъния и Русия узнават за българските планове в началото на ноември с.г.

Глава VI
Влизането на австро-унгарската армия в Белград (19 ноември/2 декември 1914 г.) и спирането на настъплението й от сърбите при Аранджеловац (22 ноември/5 декември 1914 г.)


Първа страница на хърватското издание Ilustrovani List от 5 декември 1914 г. с водещо заглавие "Последните часове на Белград". Източник – електронен архив на сп. "Клуб ОКЕАН"

Глава VII
Приемането на корабите "България I", "България II", "България III" и шлеповете в Будапеща (27 – 28 ноември 1914 г.). Допълнителни усложнения - кризата на българското тържище (19 ноември/2 декември 1914 г.) и нови сръбски военни успехи (25 ноември/8 декември 1914 г.)


Параходът „България I“ (бивш Alkotmany) и баржите „Марица“ и „Ломъ“. Снимката се публикува по трудовете на Франц Дош (Franz Dosch. Bilder der Schifffahrt. Oldtimer auf der Donau. Sutton Verlag, Erfurt, 2010). От своя страна Франц Дош посочва като източник на оригиналната фотография лицето Дитер Помер от Нордлинген (Dieter Pommer, Nördlingen)

Глава VIII
Колубарският капан. Пълен обрат и спирането на корабите в Уйвидек (Нови Сад) – ок. 3 декември 1914 г.


Съвременен изглед от Нови Сад и крепостта Петроварадин, наричана „Гибралтар на Дунава“ (2017 г.). Снимка – архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

Глава IX
Протестът на Чапрашиков (3 декември 1914 г.) и резервният план за разтоварване на турските запаси в Землин

Глава X
Средата и втората половина на декември 1914 г.: Планове за ново настъпление на австро-унгарската армия и изпреварващите действия на сърбите – разрушаването на моста при Землин


Изцяло обновен, някогашният железопътен мост над река Сава, който се превръща в залог на противопоставянето между Великите сили през Първата световна война, функционира и днес. Снимка – архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

Глава XI
Пашич бави пропускането на българските транспорти. Прокламацията на сръбския престолонаследник принц Александър и действията на руската дипломация за сближаване на Сърбия и България


Статията „Една гавра с македонските българи“, публикувана във вестник „Воля“. Прокламацията на сръбския престолонаследник принц Александър получава остри критики в българския печат, защото представя македонските българи, които се сражават в сръбската армия като наследници на сръбските крале Милутин и Душан. Източник – електронен архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

Глава XII
Дедеагач – единствената отворена врата към света, която бързо се затръшва. Съглашенските сили Англия, Франция и Русия срещу България (21 декември 1914 г.)

Глава XIII
Кампанията за дискредитиране на българския министър-председател. Михаил Маджаров опитва да защити България, но министерството на външните работи на Русия остава непреклонно

Глава XIV
За проваления корабен трансфер или параходите и шлеповете, които попаднаха в Колубарския капан и не достигнаха до България през 1914 г.

Глава XV
Подвиг: Пленяването на кораба „Тереза“ от Яни Костов

В българската военна и в частност военноморска история съществува тенденция към преекспонирането на определени личности и събития за сметка на забравянето, омаловажаването или подценяването на други. Един типичен пример за дунавски герои, чието дело е незаслужено забравено са запасния ученик-машинист Яни Костов и неговата доброволческа команда, които пресичат река Дунав с обикновена лодка на 4 срещу 5 септември 1916 г. и пленяват парахода „Тереза“ в румънското пристанище Бекет


Параходът „Оряхово“ (бившият румънски „Тереза“), пленен и командван от възпитаника на Машинното училище Яни Костов, заедно с пленения от него впоследствие румънски танк „Кредипетро №1“, пълен с петрол, в момента когато наближавайки Оряховското пристанище, началник гарнизона г-н полковник Сиромахов е пресрещнал парахода с лодка и е поднесъл букет от живи цветя на командира на парахода „Оряхово“. 23.XI. 1916 г. (текст и снимка: „Юбилеен сборник по случай 50-годишнината на Морското училище 1881 – 1931 г.“)

Глава XVI
Приключенията на Сократ Панайотов и неговия влекач „Борисъ“

През Първата световна война само мобилизираните от Дунавска част 8 броя наши параходи-влекачи със съответните шлепове извършват около 1500 рейса между дунавските пристанища, пренасят около 100 000 войници и 800 тона различни материали, хранителни и бойни припаси. Един от тези параходи е „Борисъ“, собственост на българския поданик Сократ Панайотов от Видин


Лист № 18 от Фигуративна карта на р. Дунав, съдържаща речната граница между България и Румъния, определена през м. октомври 1908 г. съгласно конвенцията между България и Румъния от 1 януари 1908 г. На румънския бряг е обозначено с. Бистрец, в чиято акватория през 1917 г. шлеп "Места № 3" участва в операция за спасяването на товара от потъналия шлеп "Никополъ". Разработка на авторите

Глава XVII
Кораб-призрак или още един параход с име „Царь Фердинандъ“, но...на река Дунав. Що е то корабоплавателно дружество "Лойд" по български?

През май 1917 г. българското Министерство на Войната извежда до частичен успех плановете за развитие на Флота на Негово Величество с осигуряването на разрешение по линия на Министерски съвет и финансиране за бойни флотски средства и други флотски материали на стойност около 32 милиона лева от кредита за военни нужди. Освен придобиването на подводници, мини, спасителен док, водохвърчила, моторни лодки, буксирни катери и канонерки се предвижда и поръчването на два транспортни кораба за река Дунав


Страничен вид на шлеп "Царь Фердинандъ". Възстановка на авторите


Глава XVIII
Как румънците подло задържаха част от българските кораби, изпратени за зимовка на остров Мокан

На 29 септември 1918 г. между Царство България и Антантата, представлявани съответно от Андрей Ляпчев и генерал Луи Франше д’Еспере е подписано Солунското примирие, с което България излиза от Първата световна война. В тайните членове на военната конвенция, определяща условията за спиране на военните действия между Съюзните сили и България се предвижда, че известен брой стратегически пунктове на българска територия ще бъдат заети от Великите съюзни сили, а „тази окупация ще бъде временна и ще служи само за гаранция”. През следващата 1919 г. със съгласието на французите на остров Мокан, разположен източно от Русе са задържани от румънците общо 11 плавателни съда, от които 5 шлепа, 2 гeмии или чамове, 2 танка за петрол, 1 понтон и 1 реморкьор



Поглед отгоре (a) и страничен вид (б) на гемия или чам "Марица" във вариант за натоварване с дървен материал върху палети. Възстановка на авторите

Глава XVIX
Флотът на Захарната фабрика в Русе и неговата Одисея

Предисторията на захарната фабрика в Русе започва през далечната 1910 г., когато една голяма белгийска търговска групировка търси възможности за получаването на концесия за производство на захар на Балканския п-в и насочва погледа си към района на Североизточна България. Самата концесия е поискана от името на Г. С. Гинев (търговец от София). Същият получава концесията с решение на Народното събрание от декември 1911 г. и през май 1912 г. я прехвърля на белгийска компания. Впоследствие в белгийската столица Брюксел е учредено анонимно акционерно дружество А.Д. „Захарна фабрика и рафинерия“ с 5 млн. франка акционерен капитал и 4 млн. франка облигационен капитал. Пълното наименование на предприятието е Societe Anonyme Belge Sucrerie et Raffinerie de Roustchouk (Bulgarie)[1]. За извършване на своята транспортна дейност същото разполага с флот от влекачи, шлепове и гемии


Фрагмент от пощенска картичка с изображение на Захарната фабрика в Русе. Източник – електронен архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Приложение 1 - Плавателни съдове от Дунавската част към 18 май 1919 г. (разпределение по брой, видове, имена);

Приложение 2 - Плавателни съдове от Дунавската част към 18 май 1919 г. (по азбучен ред);

Приложение 3 - Плавателни съдове от Дунавската част към 18 май 1919 г. (разпределение по флагове преди придобиването им от българската страна);

Приложение 4 - Плавателни съдове от Дунавската част към 18 май 1919 г. (по месец и година на придобиването в периода 1915 - 1918 г.);

Приложение 5 - Плавателни съдове от Дунавската част към 18 май 1919 г. (по месец и година на придобиването: 1915 г.);

Приложение 6 - Плавателни съдове от Дунавската част към 18 май 1919 г. (по месец и година на придобиването: 1916 г.);

Приложение 7 - Плавателни съдове от Дунавската част към 18 май 1919 г. (по месец и година на придобиването: 1917 г.);

Приложение 8 - Плавателни съдове от Дунавската част към 18 май 1919 г. (по месец и година на придобиването: 1918 г.);

Приложение 9 - Плавателни съдове от Дунавската част, предадени на французите;

Приложение 10 - Плавателни съдове от Дунавската част, поставени за зимовка на о-в Мокан и задържани от румънците;

Приложение 11 - Плавателни съдове от Дунавската част, дадени за временно ползване на румънските портови власти и задържани от тях;

Приложение 12 - Плавателни съдове, които се използват от Дунавската част към 18 май 1919 г.;

Приложение 13 - Плавателни съдове от Дунавската част към 18 май 1919 г. (разпределение по техническо състояние);

Приложение 14- Плавателни съдове от Дунавската част към 18 май 1919 г. (разпределение по собственици преди придобиването /завладяването /закупуването/реквизирането им от българската страна);

Приложение 15 - Общ списък на всички плавателни съдове на Дунавската част, частни дружества, лица и свързани събития, които се споменават в източниците в периода 1914 - 1921 г. (по азбучен ред);

Приложение 16 - Списък на плавателните съдове от Дунавската част към 7 юни 1919 г.;

Приложение 17 - Брой на пленените плавателни съдове на река Дунав от българската страна по време на Първата световна война според различните източници;

Приложение 18 - Състав на плавателните съдове на Дунавската флотилия през време на Световната война (1917 - 1918 г.) според Сава Иванов;

Приложение 19- Плавателни съдове, които се споменават в трудовете на Васил Дойков;

Приложение 20 - Списък на някои по-важни плавателни съдове, които се споменават в Дневника на Дунавската част в периода август – декември 1916 г.;

Приложение 21 - Списък на някои по-важни плавателни съдове, които се споменават в статията „Дунавският военен транспорт „Варна“ от Сава Иванов;

Приложение 22- Списък на някои по-важни плавателни съдове, които се споменават в статията „Дунавски герои“ от Сава Иванов;

Приложение 23 - Списък на някои по-важни плавателни съдове, които се споменават в публикацията „Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915 – 1918 год.“ от Сава Иванов;

Приложение 24 - Списък на различни плавателни съдове с еднакви имена: корабите с име "Борис", корабите с име "Ида", корабите с име "Княз Кирил", корабите с име "Лом", корабите с име "Марица", корабите с име "Оряхово", корабите с име "Търново" и корабите с име "Янтра";

Приложение 25 - Списък на българските моторни лодки на река Дунав в периода 1915 - 1919 г. (по азбучен ред);

Приложение 26 - Списък на гемиите на река Дунав в периода 1914 - 1918 г. (по азбучен ред).