Pan.bg 30 апр 2026 | 16:02 views

(1149)

(0)

Българските морски новини № 1086
Снимки - Преслав Росенов - септември 2025 г. - pan.bg

Към морето и Дунава - за напредък!

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >

Община Шабла съобщи, че във връзка с предстоящото честване на 170 години от влизането в експлоатация на Фар Шабла, отправя призив към всички, които пазят снимки на фара – както от по-стари времена, така и съвременни кадри – да ги споделя. "Целта е да съберем богата визуална история, която да покаже развитието и красотата на това емблематично място през годините.
Моля, изпращайте снимките на имейл: obshtina@shabla.egov.bg, на адрес: гр. Шабла, ул. „Равно поле“ 35, или ги предоставете на място – стая 207, ет. 2, в сградата на Общинската администрация.
Молим при изпращане на снимките да посочите и автора им (име и фамилия), за да бъде надлежно упоменат.
Срок на изпращане: 10 юни 2026 г.
Всеки принос ще бъде ценен и ще помогне да съхраним спомена за Фар Шабла за бъдещите поколения.
Благодарим ви предварително за съдействието!"

ВИДЕО PAN.BG TV

https://www.youtube.com/shorts/DZ5AIcJFPf0?feature=share

ИСТОРИЯТА

Шабленският фар е морски фар, който се намира в община Шабла, област Добрич. Разположен е на нос Шабла, отстоящ на около 4 километра източно от град Шабла. Той е най-северният български морски фар.

Той е най-старият морски фар по българското черноморско крайбрежие. Със своите 32 m височина е и най-високият фар в страната.

Официално е открит в 1857 година, след като е възстановен в 1856 година.

Бялата му светлина просветва с честота 20 секунди, като при добра видимост се забелязва от разстояние 17 морски мили.

Най-старият фар по българското Черноморие се намира на най-източната точка на България.
Астрономическата Нова година на нос Шабла настъпва по-рано, отколкото в останалата част на страната . Тук тя идва с цели 19 минути по-рано от София, която отстои на около 550 км. западно от него. Навигационният ориентир, боядисан в тъмночервени и бели хоризонтални ивици, е една от най-любопитните забележителности по северното ни крайбрежие.

Твърди се, че фарът на Шабла е бил построен по модела на едно от Седемте чудеса на света – прословутия Александрийския фар, който бил разрушен от земетресение през средновековието. За разлика от него обаче нашият фар е успял да оцелее през превратностите на времето и природните стихии. Наричат го още „пясъчния фар”, защото предпазва корабите от затъване в измамните морски плитчини, простиращи се между нос Шабла и близкото рибарско селце Тюленово. Светлинките, които се излъчват от върха на 32 метровата му кула, мигат на всеки 25 секунди, изпращайки сигнали на 17 морски мили навътре в морето.

В сегашния си вид фарът съществува от 1856 г.
Тогава е бил възстановен и пуснат в експлоатация на мястото на по-старо навигационно съоръжение, издигнато около стотина години по-рано. Но има сведения, че от нос Шабла са били излъчвани светлинни сигнали още от дълбока древност, когато Черноморието ни било кръстопът на мореплаватели и търговци от целия регион.

Днес, въпреки развитието на навигационните технологии, не всички плавателни съдове разполагат с GPS – системи, а и районът е опасен, заради подводните рифове. Така че фарът не е просто сантиментален спомен, а необходимост, твърдят стопаните му. Подобно на повечето морски фарове у нас и фарът на Шабла е пуснат в експлоатация и впоследствие стопанисван от френското дружество „Compagnie des Phares de l’Empire Ottoman” в средата на XIX век, когато България е все още под османско владичество.

В кулата на Шабленския фар има вграден монограм на Абдул Меджит
– султанът , който управлявал Османската империя по това време . Такива монограми са се вграждали в постройки с изключително важно значение за империята! Любопитното е, че въпреки че е най-високият светлинен ориентир по нашите брегове, фарът на Шабла е бил построен лесно и бързо. А разходите по издигането му са били многократно по-малки в сравнение с останалите ни морски фарове. Това е така, защото буквално на няколко метра от фара през IV-VI век са се издигали стените на късноримска крепост, която е послужила като източник на строителен материал за изграждането му.