ПРЕВРАТ, КОНТРАПРЕВРАТ...ПРИКАЗ № 199! БЪЛГАРСКИТЕ КОРАБИ СЪС СЛАВНИ БЪЛГАРСКИ ИМЕНА

Pan.bg 14 апр 2020 | 12:26 views (1381) commentaries(0)
img Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Морска историческа хроника № 14

През 2015 г. в том I на поредицата "Българските кораби" заедно с Преслав Панчелиев изяснихме обстоятелствата около участието на парахода "Голубчик" и параходната яхта "Александър I" в опита за връщането на детронирания княз Александър I Батенберг в Княжество България след преврата през 1886 г. [1]

Превратът е последван от контрапреврат. В резултат на разразилата се политическа криза князът абдикира и напуска страната. Управлението е поето от регентите Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Петко Каравелов, в конкретния случай до избирането на новия български княз Фердинанд I през следващата година. По-късно Петко Каравелов е заменен от Георги Живков.

За периода на своето съществуване от 26 август 1886 г. до 2 август 1887 г. регентският съвет предприема редица смели ходове, които демонстрират неговата твърдост и решителност за отстояване на българската идентичност.

Един от тях е промяната на названията на корабите от Дунавската флотилия, предложено в доклад на военния министър полковник Данаил Николаев и впоследствие одобрено от регентите.

За този акт свидетелства Приказ № 199 от 20 май 1887 г. на военния министър Николаев, чиято възстановка публикуваме по-долу. В оригиналния си вид той е поместен в "Държавен вестник". [2]

image
Възстановка на автора

Освен, че символизира смелостта, твърдостта и решителността на регентите за дистанциране от Русия, отстояването на българската идентичност и правото на българите да се развиват като народ самостоятелен, със своя история и култура, въпросният приказ има и изключителна номинална стойност.

Той демонстрира ясно по какъв начин следва да се изписват правилно названията/имената на българските кораби, считано от 20 май 1887 г. насетне. Например параход "Симеонъ Великий" , катер "Стефанъ Караджа", но пък катер "Х. Димитръ" (не "Хаджи Димитър"), миноноска "Левский" (не "Васил Левски", "В. Левски" или "Левски"), миноноска "Ботевъ" (не "Христо Ботев", "Х. Ботев", "Хр. Ботев") и т.н.

Разбира се, съвсем друг е въпросът дали приказът е бил изпълнен и как точно са били изписани имената на корабите върху борда им, в носовата или кърмовата част, за разликите в което свидетелстват съответните фотографии...

Приказът е забележителен и с това, че един от корабите в него е участвал в създаването на революционен флот в Черно море няколко десетилетия по-рано, проект организиран от поляци и българи,




инспириран от трудовете на Иполит Терлецки и насочен срещу Руската империя.

Кой е този кораб ще научите от втори том на книгата "Русия, Полша от море до море и българите".

image

Литература и бележки:

[1] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. ИК Еър груп 2000. София, 2015. с. 214.

[2] Приказъ № 199. // Държавенъ вестникъ, 1887, № 57, с. 6.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker