Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Морска историческа хроника № 15

В навечерието на Балканската война (1912 – 1913 г.) поддръжката на баржите „Ломъ”, „Тунджа”, „Марица” и „Янтра” затруднява Дунавската част [1] и причинява значителни разходи. Специално назначена комисия предлага те да бъдат предадени на дунавската хидравлическа служба при Главната дирекция за построяване на железниците и пристанищата. Как се стига до това положение?

През 1912 г. със заповед на Флота, основана респективно на заповед на военното министерство № 3156 от 3 април с.г. е назначена комисия, която да извърши преглед на плавателните средства на дунавската част на Флота, да проучи и изготви становище дали е изгодно за държавата те да се ремонтират или да се използват за други цели. [2]

В състава на комисията влизат: началника на флота инж. Лудогоров (председател), капитан II р. Попов (член), лейтенант Димитров (член), инж. Божинов (член), инж. Дешампре (член), механиците Тодоров (член) и Божков (член). [3]

Информация за работата на комисията е публикувана през май 1912 г. в седмичния вестник „Свободен глас”.

Под председателството на Лудогоров тя извършва преглед на всички плавателни средства и частите им и проучва действията, опитите и изпитванията на комисиите, назначавани до момента със същата цел. Запознава се с цялата преписка по въпроса, включително актове, доклади, протоколи и на 30 април с.г. приключва работата си. [4]

С протокол от същата дата комисията потвърждава, че „всички почти параходи и техните части са стари и негодни. За ремонт и дума не може да става, защото са потребни грамадни суми”. [5]


Параходът "Симеонъ Великий" (снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната)

Решенията на комисията [6] по отношение на отделните плавателни съдове са формулирани в 5 точки. За краткост тук ги обобщаваме и представяме условно в три групи:

Група I - кораби, за които се предлага да останат на служба в Дунавската част временно – яхта „Крумъ“ (още няколко години) и миноноските „Левски“ [7] и „Ботевъ“ (за обучение на персонала);

Група II - кораби, които следва да бъдат [първо] бракувани и [след това] предадени на Главната дирекция за построяване на железниците и пристанищата – транспортите „Александръ I“ и „Симеонъ Велики“ [8] и

Група III - баржи, които следва да бъдат предадени [директно] на Главната дирекция за построяване на железниците и пристанищата – баржите „Ломъ”, „Тунджа”, „Марица” и „Янтра”.

Транспортите и баржите следва да се предадат на дунавската хидравлическа служба при Главната дирекция за построяване на железниците и пристанищата и да се „премахнат по-скоро от дунавската част, понеже обременяват частта в[ъв] всяко отношение и причиняват големи и безцелни разходи, средства и хора, за сметка на поддържането“. [9]


Баржите „Марица” и “Тунджа” в Оряхово при пристигането на 36-и пехотен Козлодуйски полк през 1904 г. (Снимка архив на списание "КЛУБ ОКЕАН")

Нелицеприятните изводи на комисията са направени в мирновременни условия. Предложенията й вероятно не са приведени в изпълнение, защото броени месеци по-късно виждаме, че баржите участват във военно-транспортната кампания на река Дунав по време на Балканската война (1912 – 1913 г.) и оказват значителна помощ. Този епизод от биографията им е възстановен благодарение на трудовете на капитан I ранг Сава Иванов [10] и представен в детайли от Калоян и Преслав Панчелиеви в том I от поредицата „Българските кораби“ през 2015 г. [11][12]

Литература и бележки:

[1] На 1 януари 1912 г. влиза в сила „Положение за устройство и управление на Флота“. Според него създадената през 1879 г. Дунавската флотилия е преименувана на Дунавска част на Флота.

[2] Негодността на нашата флота. // Свободен глас, 19.05.1912, № 20 , с. 2.

[3] Пак там, с. 2.

[4] Пак там, с. 2.

[5] Пак там, с. 2.

[6] „Решения“ е терминът използван в оригинала на публикацията във в-к „Свободен глас“. Реално това са само предложения на комисията, които следва да бъдат одобрени на по-високо управленско ниво.

[7] Правилното е „Левский“. Вж. Приказъ № 199. // Държавенъ вестникъ, 1887, № 57, с. 6 и Преврат, контрапреврат...Приказ № 199. Българските кораби със славни български имена https://pan.bg/view_article-74-522626-prevrat-kontraprevratprikaz-199-bylgarskite-korabi-sys-slavni-bylga.html

[8] Правилното е „Симеонъ Великий“. Вж. Приказъ № 199. // Държавенъ вестникъ, 1887, № 57, с. 6 и Преврат, контрапреврат...Приказ № 199. Българските кораби със славни български имена https://pan.bg/view_article-74-522626-prevrat-kontraprevratprikaz-199-bylgarskite-korabi-sys-slavni-bylga.html

[9] Негодността на нашата флота. // Свободен глас, 19.05.1912, № 20 , с. 2.

[10] Действията на Дунавската флотилия през време на Балканската война 1912 – 1913 г. // Военно-исторически сборник, № 46, 1940, с. 1-73.

[11] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 233-236.

[12] Баржите "Марица" и "Тунджа" в Балканската война https://pan.bg/view_article-3-5333-BARZhITE-MARICA-I-TUNDZhA-V-BALKANSKATA-VOJNA.html