ЗА ПЪРВИ ПЪТ И САМО В PAN.BG: ДОКЛАД № 100 НА КНЯЗ КАНТАКУЗИН И МИНОНОСКИТЕ! ЩО Е ТО ДОБАВОЧНА КОМАНДА КЪМ ФЛОТИЛИЯТА?

Pan.bg 16 май 2020 | 23:13 views (1814) commentaries(0)
img Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Морска историческа хроника № 19

През 2015 г. в том I от поредицата "Българските кораби" се спряхме накратко върху началните етапи от придобиването на миноноските "Черепаха" и "Бычекъ" от Дунавската флотилия през 1884 г. [1]

Константин Божков отбелязва, че те са получени от Главното управление на Черноморския флот и порт (=пристанищата) от Николаев (Русия). [2]

Договорите за строителство на общо четири миноноски - съответно две с дължина 60 фута или 18,29 м (впоследствие наименувани "Черепаха" и "Бычок") и две с дължина 75 фута (впоследствие наименувани "Воробей" и "Ворона"), са подписани на 17 декември 1876 г. Изпълнителят - завод Берд, обещава да предаде на флота двете 60-футови и двете 75-футови миноноски съответно не по-късно от 2 май и 2 юни на следващата 1877 година.

По време на Руско-турската война (1878 - 1879 г.) с нарочен Приказ № 120 на Негово Императорско Височество Генерал-адмирала [3] миноноските, зачислени в списъците на руския военен флот са разпределени към по-големите бойни кораби (фрегати, корвети, клипери, монитори, параходни фрегати, броненосци, плаващи батареи).

Приказът е издаден на 7 октомври 1878 г. в С. Петербург. В него откриваме миноноските "Черепаха" и "Бычекъ", зачислени в 1-и Черноморски флотски (на името на Генерал-адмирала) екипаж и съответно разписани към корвет "Львица" от Черноморския флот. [4]

image
Приказ № 120 от 7 октомври 1878 г. Запазен е оригиналният правопис. Възстановка на автора

Освен "Черепаха" и "Бычекъ" в същия 1-и Черноморски флотски екипаж са още 7 други миноноски, както следва: "Карабинъ" и "Кефаль" (към корвет "Память Меркурiя"), "Чижикъ" и "Сорока" (към корвет "Соколъ"), "Стерлядь" и "Страусъ" (към броненосец "Новгородъ") и "Щегленокъ" (към монитор "Никополь").[4]

В заключителната част на документа се уреждат въпросите, свързани с увеличаването на броя на екипажите на корабите, към които са приписани миноноските, сформирането и обучението на командите на миноноските и др.

Сформирането и обучението на командите за миноноските от Черноморския флот (т.е. и на "Черепаха" и "Бычекъ") се възлага на контра-адмирал Баженов. [4]

image
Миноносец "Ботев" на поправка в ремонтната работилница в Русе - около 1907 г., след сблъсък с румънски параход (фотография от Централния фотоархив на Министерството на отбраната)

На 23 януари 1884 г. във връзка с предстоящото предаване на плавателни съдове от




Русия на Княжество България капитан-лейтенант Зиновий Рожественский (и.д. заведващ Морската част и Дунавската флотилия) информира от С. Петербург българското Военно министерство:

"Миноноски и минно снабдяване на сума 200,000 фр. ще се отпуснат от запаса на Кронщадския и Николаевския портове". [5]

На 23 март 1884 г. лейтенант Бал II съобщава, че от Главното управление на Черноморския флот и порт (=пристанищата) от Николаев (Русия) са получени: две миноноски, сфероконически минни заграждания с всички принадлежности и сегментови якори, челичено въже, гутаперчев проводник, шестови мини с бучели (обръчи), пълно минно снабдение за шестовите мини и двете миноноски, пироксилин.[6]

Миноноските "Черепаха" и "Бычокъ" от Черноморския флот са изключени от списъка на плавателните съдове от руския флот с Приказ по Морското ведомство № 82 от 2 юни 1884 г.[7]

Тук прави впечатление изписването на името на втората миноноска. За разлика от Приказ № 120 от 7 октомври 1878 г. съгласно който е зачислена в 1-и Черноморски флотски (на името на Генерал-адмирала) екипаж като "Бычекъ" няколко години по-късно с Приказ № 82 от 2 юни 1884 г. тя е изключена от руския флот вече като "Бычокъ".

image
Приказ № 82 от 2 юни 1884 г. Възстановка на автора. Запазен е оригиналният правопис

Предвид увеличението на Българската флотилия с още две миноноски се налага да бъде увеличен и нейния персонал с допълнителен щат. Същият е обозначен като "добавочна команда към персонала на флотилията". През юни 1884 г. в него са включени: Машинисти, I-степенни (4 чинове), Рулеви, I-степенни (2 чинове) и Матроси (24 чинове) или общо 30 души.

Параметрите на т.нар. добавочна команда за миноноските са отразени в доклад № 100 от 12 юни 1884 г. на министъра на войната генерал-майор княз Михаил Кантакузин до княз Александър I Батенберг.

В доклада Кантакузин предлага на княз Батенберг да утвърди допълнителния щат на добавочната команда, а сумата необходима за издръжката й (9 783 лева) да бъде отнесена към съответните параграфи по бюджета на военното ведомство за настоящата 1884 г. съгласно постановление № 73 от 7 юни с.г. на Министерски съвет.

Отделните пера по издръжката на добавочната команда за период от 7 месеца (1 юни 1884 г. - 1 януари 1885 г.) са както следва: продоволствие (4 725 лева), обмундирование (3 000 лева) и жалование (1 880 лева).

Примерно изчисление на заплащането на един Рулеви: 180 лева на година или 180 лева за 12 месеца, т.е. по 15 лева на месец, за 7 месеца - 7 x 15 = 105 лева за един Рулеви, за двама Рулеви - 2 x 105 = 210 лева за 7 месеца.

Примерно изчисление на заплащането на 24 Матроси: 12 лева на година или 12 лева за 12 месеца, т.е. по 1 лев на месец, за 7 месеца -
7 x 1 = 7 лева за един Матрос, за 24 Матроси - 24 x 7 = 168 лева за 7 месеца.

image
Доклад № 100 от 12 юни 1884 г. на министъра на войната генерал-майор княз Михаил Кантакузин до княз Александър I. Възстановка на автора. Запазен е оригиналният правопис

Допълнителният щат на добавочната команда на флотилията е утвърден с Указ № 25 от 12 юни 1884 г. на княз Александър I.

Със същия указ сумата, необходима за издръжката на добавочната команда (9 783 лева) за период от 7 месеца (1 юни 1884 г. - 1 януари 1885 г.) е отнесена към съответните параграфи по бюджета на военното ведомство за настоящата 1884 г.

image
Указ № 25 от 12 юни 1884 г. на княз Александър I. Възстановка на автора. Запазен е оригиналният правопис

image
Възстановка на автора. Запазен е оригиналният правопис

Придобиването на двете миноноски от Княжество България е дълъг и сложен процес. В няколко публикация ще осветлим основните моменти в него на базата на важни документи. В бъдеще ще възстановим и биографията на миноноските в детайли.

Литература и бележки:

[1] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. ИК Еър груп 2000. София, 2015. с. 205.

[2] Божковъ, К. Бележки и спомени по Морската ни часть. // Военно-исторически сборникъ, 1933, № 13, с. 136.

[3] Великият княз Константин Николаевич, Генерал-адмирал от 23 февруари 1855 г. до 13 юли 1881 г.

[4] Приказы Его Императорскаго Высочества Генералъ-Адмирала. № 120. С.-Петербургъ, 7 октября 1878 года. // Морской сборникъ,1878, № 11, с. 9.

[5] Божковъ, К. Бележки и спомени по Морската ни часть. // Военно-исторически сборникъ, 1933, № 13, с. 135.

[6] Пак там, с. 136.

[7] Приказы по Морскому ведомству. // Морской сборникъ, 1884, № 7, с. 10.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка