Морска историческа хроника № 22

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

През 1915 г. се наблюдава засилване на германския интерес към състоянието на българския военен флот и пристанищата във Варна и Бургас. Свидетелства за интереса на различни германски институции и организации (Военно министерство в Берлин, Средиземноморската дивизия и Тиловото командване в Константинопол) към темата откриваме в редица дипломатически документи, някои от които: военен доклад № 53, озаглавен „Сведения за българската флота” [1], военен доклад № 65, озаглавен „Укрепленията при Варна” [2], строго секретна шифрована телеграма относно флота [3], доклад от втората половина на 1915 г., структуриран в 6 части, посветени на подразделенията и управлението, персонала, материалното състояние, военните пристанища и крайбрежни станции, оценка на наличното състояние и перспективите за развитие на българския военен флот.[4]

В третия от изброените доклади е направена оценка на наличното състояние на българския военен флот, която е положителна по отношение на личния състав и отрицателна по отношение на корабния материал.

Във връзка с негативната германска оценка на корабния материал от важно значение за изследователите е още един документ, датиран в разглеждания период и озаглавен „Флотски строителен план за Българската марина”. [5]

В него е застъпена идеята за необходимостта от модернизация на българския флот. Обозначен като таен доклад № 35, той представлява един „готов план за бъдещото развитие на българския флот”, а в строителната му част се предвижда направата на ескадрени миноносци, подводници, спомагателни кораби, докове, хидроплани, пристанищна отбрана и др.

За съществуването на „готов план за бъдещото развитие на българския флот” докладва на 6 ноември 1915 г. от Варна капитан-лейтенант Рудолф Фирле (офицер за свръзка на германската марина във Варна).

Сведенията, получени от Рудолф Фирле са резюмирани в таен доклад от Ханс-Юрген фон Арним (германски военноморски аташе в София). Под № 35 и заглавие „Флотски строителен план за българската марина” докладът е изпратен до държавния секретар на германското Имперско министерство на марината адмирал Алфред фон Тирпиц в Берлин.


Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Именно на германския военноморски аташе в София капитан III ранг Ханс-Юрген фон Арним дължим редица интересни, малко известни и ценни сведения за нашия военен флот през Първата световна война, включително и едно брилянтно описание на предаването на подводницата на Негово Величество UB 8 на българския флот.

Въпросното описание се съдържа в Доклад № 4827 от 29 май 1916 г. на фон Арним, изпратен от София до държавния секретар на германското Имперско министерство на марината адмирал Алфред фон Тирпиц в Берлин: [6]

"На 25 май, в 10.00 часа сутринта, предаването се състоя на кея на пристанището в Евксиноград. UB 8 стоеше на кея с развят флаг, гюийс и вимпел. Екипажът беше строен на палубата. Зад подводницата лежаха 3 български торпедни катера с германския флаг на мачтите, на кея беше строен новият български екипаж на подводницата, български почетен караул с музика, там бяха и свободните от служба екипажи от българския флот, а също и незаетите офицери и екипажи от германския военноморски летателен отряд. Присъстваха също така командирът на разположения във Варна германски пехотен полк подполковник Людеке със своя адютант, императорският консул Франо, както и редица висши български офицери. Кеят беше богато украсен с флагове и вимпели, така че на зрителите се предлагаше едно пъстроцветно военно-морско представление, благоприятствано до голяма степен от прекрасното лятно време. Два немски хидроплана кръжаха високо в прозрачно синьото лятно небе". [6]

Описанието на предаването на подводницата на Негово Величество [германския император] UB 8 на българския флот ясно показва, че събитието съвсем не е било тайно, нито секретно или пък с ограничен достъп само за определени лица. Нещо повече - по думите на фон Арним то е изпълнено като едно "пъстроцветно военно-морско представление" т.е. в него има елементи на атрактивност и зрелищност.

Върху всички тези факти ще поразсъждаваме в един от следващите броеве на новата ни рубрика "Морска историческа хроника", когато ще разкрием още интересни детайли от подготовката за събитието, участниците в него, официалната програма, конкретния акт по предаването на подводницата и разбира се, не по-малко интригуващия Ден втори от битието на първата българска подводница...


Възстановка на автора

Литература и бележки:

[1] Препис от военен доклад № 53 „Сведения за българската флота“ от 15 януари 1915 г. на германския военен аташе в София майор барон фон дер Голц до германското Военно министерство в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 272.

[2] Препис от военен доклад № 65 „Укрепленията при Варна“ от 7 февруари 1915 г. на германския военен аташе в София майор барон фон дер Голц до германското Военно министерство в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 276.

[3] Строго секретна шифрована телеграма от 21 септември 1915 г. на германското Тилово командване в Константинопол до германския Адмиралтейски щаб в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 455.

[4] Препис на доклад б.д. на офицера за свръзка на германската марина във Варна капитан-лейтенант Рудолф Фирле до шефа на Средиземноморската дивизия капитан-лейтенант Бирман в Константинопол. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 493.

[5] Препис на таен доклад № 35, озаглавен „Флотски строителен план за българската марина“, от 14 ноември 1915 г. на германския военноморски аташе в София фон Арним до държавния секретар на германското Имперско министерство на марината адмирал Алфред фон Тирпиц в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 510.

[6] Доклад № 4827, 29 май 1916 г., София, на германския военноморски аташе в София капитан III ранг Ханс-Юрген фон Арним до държавния секретар на германското Министерство на марината адмирал Алфред фон Тирпиц в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1916-1918). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. II, 2005, с. 75.