ПОДАРЯВАЛА ЛИ Е РУСИЯ КОРАБИ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1879 г.? (Част III)

Pan.bg 09 авг 2020 | 09:50 views (2756) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 26

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 24 на рубриката "Морска историческа хроника" поставихме въпроса за необходимостта от ревизия на традиционно възприетото у нас становище за подаряването на кораби от Русия на Княжество България през 1879 г. След като в брой № 24 направихме кратък преглед на тезата за подаряването, а в брой № 25 се запознахме с телеграма под № 698, в която военният министър Паренсов предлага на българските власти да приемат параход „Опытъ“, отстъпен на Княжеството с Височайше повеление на руския император, днес предлагаме на нашите читатели да се запознаят със съдържанието на още една не по-малко важна телеграма под № 823, изпратена в 5:35 часа на следващия ден (12 юли 1879 г.) от София. Текстът на телеграмата предаваме по-долу.

На руски език: „Баронъ Таубе уведомилъ что высочайше разрешено уступитъ княжеству Опытъ и пять веселныхъ судовъ: Прошу ихъ принятъ. Для отданiя приказа принимите списокъ офицеровъ, матросовъ, судов по именамъ и названiямъ такъ какъ я не знаю какiе именно катера уступлены... Паренсовъ“ [98]

На български език: „Барон Таубе [ни] уведоми, че е разрешено височайше да се отстъпят на Княжеството [параход] „Опытъ“ и пет гребни [плавателни] съда: Моля да ги приемете. За издаването на приказа [следва да] приемете списък с офицерите, матросите и [плавателните] съдове по имена, тъй като не зная какви именно катери са отстъпени... Паренсов“

В текста на телеграма № 823 освен параход „Опытъ“ вече се появяват и пет гребни [плавателни] съда, които по-късно вероятно са възприети от Божков като „пет греблени лодки“. Малка подробност: в телеграмата фигурират кораб „Опытъ“ И пет гребни [плавателни] съда, докато Божков посочва „Опытъ“ С „пет греблени лодки“ т.е. във варианта на Паренсов те могат да бъдат и пет по-големи гребни съда, различни от лодки, а във варианта на Божков те са по близо до отъждествяване със собствените лодки на парахода „Опытъ“ или лодките от неговия инвентар.

Паренсов е военен министър на Княжество България в периода 5 юли 1879 – 24 ноември 1880 г. В първите дни след назначаването му на този пост той очевидно не е наясно точно какви катери са отстъпени от Русия на Княжеството в смисъл, че не са




му известни техните имена и/или технически характеристики.

Все пак обаче и в двете телеграми (№ 698 от 11 юли и № 823 от 12 юли) военният министър употребява един и същ глагол („отстъпвам“) общо три пъти по отношение на плавателните съдове, които предстои да бъдат предадени на Княжество България: в единствено число за параход „Опытъ“ („отстъпен“ в телеграма № 698), в множествено число за параход „Опытъ“ и петте гребни плавателни съда („отстъпени“ в телеграма № 823) и отново в множествено число за катерите („отстъпени“ в телеграма № 823).

Никъде няма и следа от „подарени“, „дарени“, „дадени“ или „оставени“. Това е важна препратка към правно-нормативния статут на корабите, предадени от Руската империя на Княжество България през 1879 г.

Ако те бяха подарени на българските власти в такъв случай щеше да бъде съставен съответния акт за дарение. Подобен акт до момента не е издирен и не е публикуван.

По-горе видяхме, че изследователят Чубинский също говори за „предаване“, а не за „подаряване“ на кораби. Първото действие е „отстъпването“ на корабите от Русия на Княжество България, за което свидетелстват двете телеграми (№ 698 от 11 юли и № 823 от 12 юли), второто – официалното им „предаване“ на българските власти и съответното приемане (чрез приемо-предавателни протоколи), а третото –„заличаването“ им от списъците на корабите от руския флот (с императорски указ), с което корабите окончателно стават български като собственост.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ОТСТЪПВАНЕТО КАТО АКТ

В допълнение има съществена разлика в значението на глаголите и свързаните с тях актове на „отстъпване“ и „подаряване“ на кораби по отношение на въпросите „Какво?“ и „На кого?“.

Без претенции за изчерпателност някои от приложимите значения на при тълкуването на „отстъпвам“ във връзка с въпросите „Какво?“ и „На кого?“ са:

1) предоставям доброволно вещи, знания, информация, материали, предмети, ресурси, [плавателни] средства, технологии в полза на някого;

2) предоставям на някого вещи, знания, информация, материали, предмети, ресурси, [плавателни] средства, технологии, защото искам да му помогна или да го подкрепя;

3) предоставям на някого вещи, знания, информация, материали, предмети, ресурси, [плавателни] средства, технологии, защото го уважавам;

4) предоставям на някого вещи, знания, информация, материали, предмети, ресурси, [плавателни] средства, технологии, защото му имам доверие;

5) предоставям на някого вещи, знания, информация, материали, предмети, ресурси, [плавателни] средства, технологии, защото се съобразявам с него;

6) предоставям на някого вещи, знания, информация, материали, предмети, ресурси, [плавателни] средства, технологии, защото съм респектиран от него и потенциала му;

7) предоставям на някого вещи, знания, информация, материали, предмети, ресурси, [плавателни] средства и технологии, защото искам да ги използвам прикрито за реализиране на собствени користни цели като инструмент на своята външна политика, дипломация и интереси.

От тук извеждаме седемте елемента на „отстъпването“ като акт – полза (1), подкрепа (2), уважение (3), доверие (4), съобразяване (5), респект (6) и корист (7).

СЕДЕМТЕ ЕЛЕМЕНТА

Първият елемент – полза, защото Русия предоставя плавателни средства (кораби) в полза на България, на които „българинът ще се приучи на морска служба“ [99];

Вторият елемент – подкрепа, защото „чрез Русия нашата Дунавска флотилия получава в наследство...корабостроителни образци от Западна Европа“ [100], например параходите „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“ (построени във Франция), куриерски винтов параход със спомагателно ветрилно стъкмяване "Келасуры" (построен във Великобритания), параход „Опытъ“ (построен във Великобритания), параходните баркаси „Бавария“, „Мотала“ и „Фардингъ“ (построени във Великобритания);

image

Третият елемент – уважение, защото в конкретен и решителен момент по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) единствено българите измежду сърби, липовани и власи предоставят на отряда на княз Владимир Черкасский ценни сведения за р. Дунав и осигуряват параходната лодка на търговеца Иван Стоянов, трима доброволци (Григор Начович, Пенчо Черковски и Йордан Дряновски), двама капитани (Васю/Вацо и Петко Русеви), няколко гребци и хамали за извършването на разузнавателна операция на р. Дунав с цел определянето на място за изграждането на бъдещия мост, по който ще преминат руските войски. [101]

image

Българският търговец Иван Стоянов (горе). Портретът му се публикува по Дряновски, Й. Мемоарите на един русенец. Съставил Хачик Лебикян, Русе, 1998. В оригинал - спомени на Йордан Дряновски (долу), съхранени в архива на Григор Начович (НБКМ-БИА, ф.№14, а.е.2047): Въ генералния щабъ, на който бе възложено да определи где да се поставятъ мостове върху Дунава, влизаха като переводчици Г.г. Григоръ Д. Начовичъ и Пенчо Черковски. Тия са говорили съ г. Иванъ Стояновъ в Букурещъ да имъ даде неговата лодка…Въ същото писмо между другото, ми се казваше да намеря въ града Гюргево българските капитани на гимии братия Петко и Вацо, родомъ отъ гр. Русе, които съ своитъ гимии бяха пътували около 20 години по Дунава.“

image

Четвъртият елемент – доверие, защото „отстъпването“ или „предаването“ на два нови кораба от Русия на Княжество България – параходите „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“ (построени в Аржантьой, Париж и сглобени в Рени през 1878 г.), е безпрецедентен случай, който няма аналог сред останалите страни, придобили независимост според Берлинския договор (Княжество Румъния, Княжество Сърбия и Черна гора). Предаването на два чисто нови кораба е знак на доверие от Русия към Княжество България. В допълнение в лицето на „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“: „За първи път във Флотилията са въведени два военно- транспортни кораба, предназначени за съобщения във време на ледоход и високи води, с модулна конструкция: всеки от тях се състои от 11 секции“ [102].

image

image

Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот

Петият елемент – съобразяване, защото на Русия е известно мястото на българския граждански и военен флот на Черно и Средиземно море, отредено от визионера Иполит Терлецки, още през 1848 г. в модела на бъдещата славянска конфедерация с център независима Полша. През XVIII – XIX век Русия се стреми да измести Полша от центъра на бъдещата славянска федерация, съответно да проектира развитието на въоръжените сили, съответно и флотовете на по-малки народи, които водят революционни борби за своето национално освобождение, включително и българския народ и тепърва предстои да извоюват независимостта си. На този проблем ще се спрем в част II на книгата „Русия, Полша от море до море и българите“.

image

Архимандрит Владимир Терлецки [104]

Шестият елемент – респект, защото Русия е респектирана от участието на българите и поляците в опитите за изграждането на революционен флот на Черно море и р. Дунав през 60-те и 70-те години на XIX век. По същество този флот е насочен срещу Русия и възпира/забавя нейната експанзия в южно направление към Кавказ, Проливите (Босфора и Дарданелите) и Средиземно море. На този проблем ще се спрем в част II на книгата „Русия, Полша от море до море и българите“.

image

Седмият елемент – корист, защото учредяването на флота в България е лимитирано до инструмент за изпълнението на задачите, предначертани от държавния апарат и дипломацията на Русия. В необходимите случаи българската флота ще действа за привеждане в изпълнение на плана за присъединяване на България към Империята. От друга страна Дунавската флотилия на Княжеството следва да окаже съдействие на Русия при превоз на боеприпаси от Рени в България, за да се избегне надзорът на Европейската дунавска комисия. Руските морски офицери на служба в българската флота следва да извършват постоянно наблюдение на корабоплаването по Дунава, най-вече за движението на австро-унгарските параходи и да доставят сведения на руското морско министерство. За началника на българската флота и подчинените му офицери се предвижда да получават допълнителна издръжка чрез руските консули в България. Същите ще се назначават от руското морско министерство и пак от него ще се уволняват от служба в България [103].

ИЗВОДИ

Тезата за "подаряването" на кораби от Руската империя на Княжество България през 1879 г. не е издържана от морско-историческа, фактологическа, финансова, терминологична и правно-нормативна гледна точка. В крайна сметка акт за дарение няма/не е издирен.

Има едно уведомление от барон Таубе до ген. Паренсов, пет телеграми от ген. Паренсов до българските власти в Русе, писмо от военния министър Дмитрий Милютин, в което се споменава датата на заповедта на руския император за предаването на корабите и един императорски указ за предаването им на България и съответно заличаването им от руския флот.

Барон Таубе информира българския военен министър, че параход „Опытъ“ и пет гребни [плавателни] съда се „отстъпват“ с височайше разрешение [на императора]. „Отстъпени“ са и катери, но ген. Паренсов не знае точно кои/какви.

В първата телеграма той предлага на българските власти да приемат „Опытъ“, а във втората – учтиво ги моли да приемат „Опытъ“ и петте гребни [плавателни] съда.

С императорския указ, който е с най-голяма тежест и който ще публикуваме и анализираме отделно се постановява, че корабите са „предадени“ на България.

Самото „отстъпване“ на кораби от Руската империя на Княжество България през 1879 г. със сигурност е многопосочен акт, в който се съдържат и преплитат и седемте елемента – полза, подкрепа, уважение, доверие, съобразяване, респект и корист.

(Следва)

Литература и бележки:

[98] ДВИА Ф. 1027, Оп. 4, ае 3, л. 23 (печатна номерация) или л. 27 (ръкописна номерация, нанесена с молив), л. № 68 (печатен номер върху бланката на телеграмата). Авторите благодарят на г-н Светлин Радев, директор на ДВИА-Велико Търново и неговия екип за съдействието.

[99] Панчелиев, К. Русия, Полша от море до море и българите. ИК Еър груп 2000. София, 2019. с. 7. Цит. по Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-дунавска област. Русе, 1993. с. 11-13.

[100] Панчелиев, К. Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот. ИК Еър Груп 2000. София, 2016. с. 65.

[101] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. ИК Еър груп 2000. София, 2015. с. 5-27.

[102] Панчелиев, К. Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот. ИК Еър Груп 2000. София, 2016. с. 65.

[103] Панчелиев, К. Русия, Полша от море до море и българите. ИК Еър груп 2000. София, 2019. с. 7-8. Цит. по Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-дунавска област. Русе, 1993. с. 11-13.

[104] Портретът на Владимир Терлецки се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). User: Misko 3. Електронен адрес на изображението: https://uk.wikipedia.org/wiki/Володимир_(Терлецький). За целите на настоящата публикация е използван фрагмент от оригиналното изображение, чието разпространение е разрешено съгласно условията на лиценз Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International (CC BY-SA 4.0). Връзка към условията за разпространение: https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка