МОРСКИТЕ АСПЕКТИ НА ПЛАНА НА ГЕНЕРАЛ МИЕРОСЛАВСКИ ЗА ВЪЗПИРАНЕ НА РУСИЯ (Част II)

Pan.bg 09 дек 2020 | 23:11 views (1190) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 33

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 32 на рубриката „Морска историческа хроника“ разгледахме дейността на т. нар. „Велика полска политическа емиграция“ във Франция през XIX век, когато нейните представители, прокудени зад граница се опитват да възстановят независимостта на Жечпосполита (Полско-литовската държава) след трикратната й подялба между Прусия, Руската империя и Хабсбургската монархия (1772 г., 1793 г. и 1795 г.).

В допълнение насочихме вниманието на читателите към Великобритания и по-точно към един от комитетите там, който подкрепя активно полската кауза („Комитет по въпросите на външните работи в Нюкасъл-он-Тайн“) и през 1855 г. издава брошурата на генерал Луи (Лудвиг) Миерославски, озаглавена „Полша, Русия и Западните сили, историческо и политическо изложение, адресирано до британската и френската нация“.

Днес ще проследим в детайли биографията на генерала и ще представим морските аспекти на неговия план за възпиране на мощта и териториалната експанзия на Русия, изложен в брошурата.


image
Брошурата на генерал Луи (Лудвиг) Миерославски, озаглавена "Полша, Русия и Западните сили, историческо и политическо изложение, адресирано до британската и френската нация". Разработка на авторите

РАННИ ГОДИНИ

Генерал Луи (Лудвик) Миерославски e роден на 17 януари 1814 г. в Немур, Франция [7]. Родители: Адам Миерославски (1785 – 1837 г.), полковник от армията на Варшавското херцогство и французойката Камил де Вопле. През 1820 г., когато Лудвик е 6-годишен семейството се премества в полските земи, завладени от Русия.

През 1830 г. той завършва кадетското училище в гр. Калиш [8], разположен на река Просна в централната част на Полша и на 16-годишна възраст вече е зачислен в 5-и пехотен полк във Варшава [9]. Участва в полското Ноемврийско въстание (1830 – 1831 г.) срещу Русия [10] в корпуса под командването на генерал Самуел Ружицки [11]. Още в самото начало на бойните действия той се присъединява към въстанниците, произведен е в чин лейтенант и се сражава храбро срещу руснаците [12].

След неуспеха на въстанието, подобно на Иполит Терлецки се оттегля през австрийските земи и по-късно отново се установява във Франция [13], където членува в различни емигрантски общества. След 1834 г. е член на организацията на карбонарите „Млада Полша“ [14] и по заповед на Джузепе Мацини [15] прави опит да създаде „Млада Франция“ [16], за съжаление неуспешно [17].

ИЗЯВИ В ПОЛЕТО НА ЛИТЕРАТУРАТА

През 30-те и 40-те години на XIX век се изявява в полето на литературата, публикува няколко стихосбирки, исторически драми и един роман. Сред по-известните му литературни творби, които фигурират в каталога на френската национална библиотека са: Szuja (Париж, 1835 г.), Bitwa Grochowska (Париж, 1835 г.), Pugaczew (Париж, 1836 г.), Zelazna Maryna (Париж, 1836 г.), La tache de Cain (Париж, 1841 г.) и др. [18]

Романът La tache de Cain е издаден под псевдонима L. Notte de Vaupleux, който очевидно е комбинация от инициал от личното му име („Л“ – от Лудвик) и фамилията на майка му (де Вопле). В посочената библиотека се съхранява и сборник също под името Zelazna Maryna, в който обаче е събрана по-голяма част от литературното творчество на Миерославски в периода 1835 – 1847 г., включително и споменатите по-горе творби Szuja, Bitwa Grochowska и Pugaczew [19].

ИСТОРИЧЕСКИ ТРУДОВЕ

Междувременно той започва да изучава задълбочено военни науки, тактика и стратегия [20]. В периода 1836 – 1838 г. публикува история на полската революция в три тома, озаглавена Histoire de la revolution de Pologne [21], а в периода 1839 – 1840 г. преподава лекции по история на славянските народи във Френския исторически институт в Париж [22]. През 1837 г. в съавторство с Чарлз-Филибер де Ластери издава брошура, посветена на 7-та годишнина от Ноемврийското въстание [23].

През 1838 г. става член на полското „Литературно общество“ (Towarzystwo Literackie) в Париж, през 1839 г. – на „Съюз на полската емиграция“ (Zjednoczenie Emigracji Polskiej), а през 1843 г. – на „Полското демократично общество“ (Towarzystwo Demokratyczne Polskie). Две години по-късно или през 1845 г. вече е член на управителния съвет на „Полското демократично общество“ (Centralizacja) [24].

През същата година е отпечатан том първи от новата историческа поредица на Миерославски. Тя е посветена на Ноемврийското въстание и е озаглавена Powstanie narodu polskiego w roku 1830 i 1831. От нея са издадени още 7 тома съответно през 1846, 1865, 1867, 1868, 1875, 1876 и 1887 г. или общо 8 тома [25]. Убеден привърженик на каузата за възстановяването на независимостта на Полша чрез въоръжена борба [26]. Освен първи том на историческата поредица, посветена на Ноемврийското въстание през 1845 г. той прави и критичен разбор на въстанието, както и правилата за водене на народната война, които публикува под общото заглавие Rozbior krytyczny kampanii 1831 roku i wywnioskowane z niej prawidla do wojny narodowej. В националната библиотека на Франция се съхраняват две части от въпросния критичен разбор [27].

ОПИТ ЗА НОВО ВЕЛИКО ПОЛСКО ВЪСТАНИЕ, АРЕСТ И АМНИСТИЯ

В края на 1845 г. е определен за един от водачите на предстоящото „Велико полско въстание“ [28], за което се планира да започне едновременно на 21 февруари 1846 г. в трите части на някогашна Полша – австрийската, пруската и руската. За целта Миерославски пристига в полските земи през декември 1845 г. и участва в тайни съвещания в Познан и Краков [29].

През февруари 1846 г. е арестуван от пруските власти в Швиняри, близо до Гниезно [30]. Осъден на смърт по време на т. нар. Берлински процес през 1847 г. Изложението на защитата на Миерославски, което се простира върху 16 страници е произнесено пред съда в Берлин на 5 август 1847 г. и е публикувано през с.г. в Париж като отделна брошура. Впечатляващата реч на генерала пред съда в Берлин също е издадена в отделна брошура, но в Брюксел [31]. През март 1848 г. при избухването на Берлинската революция той е освободен [32]. Според други източници Миерославски получава амнистия от пруския крал Фредерик Вилхелм IV (1841 – 1860 г.) в рамките на „Пролетта на народите“ [33].

Броени дни след като излиза на свобода той започва да се подготвя за участие в поредното полско въстание. На 28 март с.г. пристига в района на Познан като началник на войсково отделение и инициира организирането на войскови части. На 10 април с.г. е номиниран за командир на революционните войски във Великополша (Wielkopolska), сражава се храбро при Милослав и Соколов. Арестуван е през май и освободен през юли с.г. благодарение на намесата на френската дипломация [34].

Активното участие на Миерославски в революционно-освободителното движение не преустановява неговата литературна дейност. През 1846 г. издава кратка история на своята родина в съавторство с Леонард Ходзко и Чарлз Форстер. Книгата обхваща историята на Полша от най-ранни времена до последната революция, а средствата за нея са набрани чрез подписка [35].

Отново през същата година са публикувани правила за пехотата, кавалерията и артилерията от Миерославски [36]. През 1848 г. в Лайпциг излиза негов труд, посветен на дебата за революцията в Полша, който насочва по един многозначителен начин към своя автор: „от някой, който казва само това, което мисли, но който не може да каже всичко, което мисли“ [37].

КАМПАНИИТЕ В СИЦИЛИЯ И ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО БАДЕН

През декември 1848 г. е преизбран за член на управителния съвет на „Полското демократично общество“. В периода март-април 1849 г. е начело на неуспешна военна кампания срещу Бурбоните в Сицилия [38]. Според други източници в периода декември 1848 – януари 1849 г. е началник щаб на революционната италианска армия в Палермо (Сицилия), която се сражава срещу войските на Бурбоните [39].

След претърпяното поражение все пак успява да се спаси на борда на английски военен кораб и да се завърне на континента [40]. През юни с.г. поема общото командване на републиканските сили във Великото херцогство Баден, включително и полска военна част от 300 души, но е победен при Ращат от пруските войски [41].

Участието на Миерославски във военните действия срещу Бурбоните е представено в книгата „Разказ за Сицилианската кампания в 1849 г.“ от неговия адютант Йержмановски. През 1850 г. излиза кратко допълнение към разказа за Сицилианската кампания от Йержмановски и Миерославски [42]. Германският епизод от биографията му е осветлен в т. нар. доклади от кампанията в Баден, издадени през 1849 г. в Берн, Швейцария [43].

През есента на 1849 г. във Франция Миерославски събира около себе си някои дясно-мислещи политици от „Полското демократично общество“. Няколко години по-късно, през лятото на 1853 г. тази група се отделя от обществото и създава т.нар. „Полски кръг“ (Kolo Polskie) като разчита на френска подкрепа в лицето на император Наполеон III [44].

В качеството си на участник в неуспешния опит за въстание през 1848 г. Миерославски издава отделен труд през 1852 г., посветен на кампанията и събитията в Познан, в който са включени и неговите коментари към роман на Й. Морачевски по същата тема [45].

Във френската национална библиотека се съхранява и т. нар. Циркуляр от 8 април 1854 г., подписан от Миерославски. По същество той представлява възвание към полските емигранти да се запишат в т. нар. полски легион, който трябва да бъде сформиран в Константинопол по време на Кримската война (1853 – 1856 г.) срещу Русия [46]. През 1855 г. генералът съставя Мемоар по полския въпрос, адресиран до британците [47].

image
Карта на Полша от (Балтийско) море до (Черно) море с девиза "Равенство - Свобода - Единство". Разработка на авторите

След този обзор на впечатляващото участие на Миерославски в национално-освободителните движения на различни европейски народи и неговата значителна по мащаби литературна дейност до 1852 г. логично стигаме и до изложението по полския въпрос, което той изпраща на „Комитета по въпросите на външните работи“ в Нюкасъл през март 1855 г.

Видно от направения по-горе преглед в периода 1854 – 1855 г. литературната дейност на Миерославски се трансформира и придобива социална, дипломатическа и политическа насоченост, което се изразява в написването на Възвание (до полските емигранти), Мемоар (до британската нация) и Изложение по полския въпрос (до британската и френската нация).

ПЛАНЪТ НА МИЕРОСЛАВСКИ

В третия документ, изпратен до „Комитета по въпросите на външните работи“ в Нюкасъл генерал Миерославски предлага своята концепция в осем точки как Западните сили да се противопоставят успешно на експанзията на Русия и съответно да бъде възстановена независимостта на Полша. Тук предлагаме неговите изводи:

1. В качеството си на значителна континентална сила Русия не може да претендира сериозно за морска експанзия, докато не разшири и консолидира влиянието си на гръцките [средиземноморски] и скандинавските [балтийски] брегове; да бъдат нападнати морските покрайнини на Русия [в посока от Балтийско море, Северния ледовит океан, п-в Камчатка, Кавказ или Каспийско море] е напълно безполезно;

2. Въпросната континентална сила на Русия е в пряка зависимост от разпадането на Полша, единственото уязвимо място на Русия е в онази част от Полша, която тя [Русия] владее.

3. Обаче това единствено уязвимо място на Русия се защитава постоянно от Германските сили [48], които от своя страна са едни от участниците в [трикратната] подялба на Полша; [ето защо] владеейки част от Полша руският цар [всъщност] държи в желязна хватка и Германия.

4. За да бъде достигнато това уязвимо място на Руската империя е необходимо [Западните сили] да престанат да искат позволението на Германските сили и да се поеме по [нов] път, който [германците] не могат да преградят. Само, когато този път бъде намерен и възстановяването на Полша започне, тогава Германските сили ще отхвърлят васалното си положение спрямо Русия и ще бъдат принудени да действат координирано със Запада.

5. [Всъщност] този алтернативен път към Полша [вече] бе отворен в деня, когато [съюзните] флотове влязоха в Черно море [49] и Балтика [50], защото Полша е проливът (=ивицата земя) [51], която съединява тези две морета и двата края на този пролив се намират в руската част на Полша.

6. Когато Франция и Англия разберат, че двата края на въпросната ивица са Одеса и Рига, а не Севастопол и Кронщад, те ще трябва да се научат как да действат правилно от тези нови оперативни бази, за да издигнат една нова и полезна [държава] Полша, на която може да се разчита да възпре руските успехи за всички времена напред.

7. За да не останат излъгани Западните правителства в настоящата точка [ние поляците] ги предупреждаваме от една страна, че след пет опита за възстановяването [на Полша] чрез дипломатически средства, които доведоха, както може да се види до нищо, а [само] до разпад на държавата на шестия път, и от друга страна – до парализирането и обезлюдяването й от тримата обединени потисници [Русия, Австрия и Прусия, извършили трикратната подялба на Полша], [нашата родина] ще се надигне на въоръжена борба само в отговор на призива на полската емиграция [52], която трябва да дебаркира в страната/слезе на сушата въоръжена. Това ще бъде триумфалното завръщане на онази представителна част от полската нация, изпратена до други народи по света, която се обновява постоянно през последните 23 години.

8. И така, всяка война срещу Русия може да завърши единствено с примирие, сигурна предпоставка за върховен триумф на Русия, освен ако полската емиграция не бъде въоръжена, с изключителната цел [да действа] като авангард [и] да отвори двете порти на Полша – на Черно море и на Балтика.

image
Параходната винтова фрегата HMS Arrogant, която участва в кампанията на Кралския военноморски флот на Великобритания в Балтийско море по време на Кримската война. Разработка на авторите

НАДЕЖДИТЕ НА ПОЛЯЦИТЕ

Планът на Миерославски за възпиране на Русия е силно повлиян от политическата и военна обстановка в Европа през 1855 г. Конкретно той е инспириран от Кримската война (1853 – 1856 г.), в която основните противници са Русия, от една страна и съюзниците от Османската империя, Великобритания, Франция и Кралство Сардиния, от друга.

Генерал Миерославски, както и всички поляци са твърдо убедени и вярват, че една победа на Западните сили във войната срещу Русия ще постави на дневен ред и проблема за възстановяването на независимостта на Полша.

За съжаление надеждите им не се оправдават и те остават не само жестоко излъгани, но и разочаровани поради многобройни причини, една от които е политическият курс на сближаване между Австрия и Великобритания.

Въпросният политически курс е разобличен от италианския политически активист Джузепе Мацини в негова статия, публикувана в изданието The Reasoner and the London Tribune през юни 1855 г.

МОРСКИТЕ АСПЕКТИ

От осемте извода по-горе извеждаме морските аспекти на Плана на Миерославски, както следва:

Географски – Миерославски разглежда Полша като бариера пред експанзията на Русия в посока юг-югозапад т.е. към Черно море, Източна Европа и Централна Европа;

Пространствен – в търсене на уязвимото място на Русия авторът трансформира традиционните представи за континентална Европа и представя Полша като „провлак“, който свързва две морета (Черно и Балтийско);

Оперативен – генералът планира морска кампания: полската емиграция следва да дебаркира в страната/слезе на сушата въоръжена от корабите на съюзниците (Великобритания и Франция);

Тактически – необходима е нова тактика: германските сили (=държави) да отхвърлят васалното си положение спрямо Русия и да бъдат принудени да действат координирано със Запада (Великобритания и Франция);

Логистичен – авторът предвижда флотовете на съюзниците Великобритания и Франция [да овладеят и] да действат от нови оперативни бази (Одеса и Рига);

Стратегически – крайната цел според Миерославски е да бъдат отворени двете порти (двата входа) към Полша в посока от Балтийско и Черно море.

image
Портрет на Джузепе Мацини от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

Джоузеф Кауен, младши оправдава надеждите на Луи (Лудвиг) Миерославски. Освен, че отпечатва труда на Миерославски от името на комитета той публикува и положителен отзив за него в печата. В допълнение предоставя копие от брошурата на прочутия италиански юрист, философ и политически активист Джузепе Мацини, който живее в изгнание във Великобритания по това време. Самият Мацини се запознава със съдържанието на брошурата и през юни 1855 г. излиза с нарочна статия в изданието The Reasoner and the London Tribune. Тук предаваме съдържанието на статията на Мацини в съкратен вид:

„Прочетох Изложението по полския въпрос на генерал Миерославски. То е добро, истинско и достойно [написано]. Какво друго мога да кажа?

Моите симпатии за полската кауза са известни от 1831 г.; не би си струвало да защитавам моята собствена италианска националност и любов към свободата, ако някога забравя или пренебрегна страданията и правата на другите народи и по-специално на онези, които подобно на Полша [=поляците] са се сражавали и проливали кръвта си за всички нас.

Отдавна известно е моето убеждение, че [руският] цар не може да бъде победен, освен ако [не бъде нападнат] по [фронтовата] линия, която се простира от р. Вистула до р. Днепър и, че решаващият удар може да бъде нанесен в или през [територията на] Полша. Всъщност това е толкова елементарна истина, че нито едно правителство не би могло да си позволи да я отхвърли, освен ако не постави победата [в Кримската война] в залог на Континенталния [руски или австрийски] деспотизъм.

Обаче нито брошурата на Миерославски, която [засега] остава без отговор [от страна на британското и френското правителство], нито моето мнение, нито мнението на всичките военни [експерти]; нито пък, страхувам се, мнението на Вашата страна [Великобритания] ще надделее пред Вашите владетели, освен ако не бъде издигнато масово, бързо, безпогрешно и заплашително.

От началото на войната проблемът за Вашите владетели [съвсем] не е естественият [проблем за всеки военен конфликт]: т.е. как да завладеят най-много и най-бързо с възможно най-малка загуба и най-голяма чест за Англия и полза за човечеството, но просто това [обстоятелство]: как да се попречи на [поробените] народи да се възползват от войната и сами да се вдигнат [на въстание].


image
Брой 11 от 10 юни 1855 г. на изданието The Reasoner and the London Tribune, в което е публикувана статията на Джузепе Мацини. Възстановка на авторите

Решението на проблема беше намерено в съюза с Австрия. Първостепенната цел на Вашето [британско] правителство е да отстрани всички либерални тенденции от войната, за да обезсърчи всички поробени народи като им покаже, че Англия е принудена неохотно да се сражава срещу една деспотична сила [в лицето на Русия], [ето защо Англия търси съюзник, влиза в съюз с Австрия] и по този начин [Англия] сама се доближава до символа на деспотизма в Централна Европа [в лицето на Австрия]... Войната сама по себе си и нейното управление, е второстепенна цел.

На [тази] политическа цел [на войната] се дължат всичките грешки, всичките несполуки, всичките загуби, от които се оплаквате…Неморалната мечта за един Австрийски съюз е падението на войната; вие [британците] няма да извоювате победа [във войната] освен ако не съкрушите тази мечта мъжествено и решително…

Жизненоважният въпрос за Вас е [да бъде извършена] промяна на политиката. Възелът, който трябва да разсечете е във Виена. При положение, че в Парламента Вашите държавници ще могат да поддържат становището, че Австрия е Вашият съюзник, съюзник, но само до известна степен, надежди за Полша няма.

Докато на Вашите управници им се разрешава да обявяват със самодоволство, че „австрийският морал и политически настроения“ са идентични с Вашите собствени [британски], Вие ще отричате всяка [австрийска] кампания, която би заплашила Галиция. Докато австрийските армии окупират Княжествата [Влашко и Молдова], на Вас [британците] сухопътната кампания/операция е забранена. Докато се подчинявате и оставяте инициативата за дипломатическото разрешение на въпроса [за независимостта на Полша] на Австрия, не можете [дори] и да мечтаете за призоваване [на поляците] към въстание.

Ще бъдете принудени да продължите да унищожавате Вашите смели [британски] войници в Крим и да изтощавате Вашите финансови ресурси у дома като резултата, който постигнете ще бъде преминаването на Влашко и Молдова от владенията на Н. В. Султана под властта на австрийския кайзер. Дж[узепе] Мацини. 10 юни 1855 г.



През XIX век италианският политически активист Джузепе Мацини е вдъхновител на революционните борби на много европейски народи, които се намират под чуждо владичество включително поляци, унгарци, румънци, сърби, чехи и българи. С неговата биография и връзките му с „Комитета по въпросите на външните работи в Нюкасъл-он-Тайн“ ще се запознаем в някой от следващите броеве на рубриката „Морска историческа хроника“.

(Следва)

Настоящата публикация представлява втора глава от втора част на книгата "Русия, Полша от море до море и българите", която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка