Морска историческа хроника № 38

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В късната есен на 1884 г. при доста рисковани обстоятелства и с опасност за собствения си живот няколко души от екипажите на параходите „Взривъ“ („Взрывъ“) и „Опитъ“ („Опытъ“) спасяват един полузамръзнал лодкар на р. Дунав.
За този човеколюбив подвиг те получават бронзови медали и парични награди. Случаят като цяло е неизвестен и остава скрит зад завесата на динамичната следосвобожденска действителност, белязана от остри политически страсти, тежки конфликти, противопоставяне и неочаквани обрати.
Отвъд тях обаче откриваме имената на шестима речнофлотци, които търпеливо чакат да им бъде отредено мястото, което заслужават в пантеона на българските флотски герои. И така, как се развиват събитията?

На 21 ноември 1884 г. един лодкар, чието име и националност не се посочват в източника прави опит да пресече река Дунав в зимни условия между селищата Никопол и Турну-Мугурели, но е притиснат от леда.

Лодката му е отнесена надолу по течението на реката. На следващия ден той преминава край Свищов и сигнализира, че се нуждае от помощ с отчаяни викове.

Въпреки, че хората на брега го чуват, никой не се осмелява да предприеме каквото и да е за спасяването му поради голямата опасност.

На 23 ноември с.г. лодкарят е полузамръзнал и вече е изгубил способността си да се движи, но лодката му продължава да се носи надолу по течението на реката между ледените блокове.

В това състояние той е забелязан от няколко души от екипажите на параходите „Взривъ“ („Взрывъ“) и „Опитъ“ („Опытъ“), вероятно в района на Русчук (Русе).

Шестима от тях изявяват желание да помогнат на лодкаря. Това са Иван Власов (боцман), Иван Сазонов (боцман), Влади Маринов (помощник боцман), Марин Петрашков (рулеви), Георгий Кара-Иванов (огняр) и Трифон Шолев (матрос).

Те вземат със себе си необходимите канджи и въжета и тръгват по ледовете към бедстващия, за да го спасят.

При сериозна опасност за собствения им живот шестимата успяват да стигнат до лодката, вземат полузамръзналия човек и благополучно го пренасят на парахода „Опитъ“ („Опытъ“).


Параход "Симеонъ Великий" (бивш "Опытъ"). Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Благодарение на положените грижи час по-късно той възвръща способността си да говори, след което е разпитан и разказва за преживелиците си от предишните два дни.

Случаят е сведен до знанието на генерал-майор княз Михаил Кантакузин, военен министър на Княжество България в периода 29 януари 1884 – 23 януари 1885 г.

От своя страна той изпраща нарочен доклад за този човеколюбив подвиг до княз Александър I Батенберг.

В резултат Негово Височество благоволява да награди отличилите се, както следва: боцман Иван Сазонов и боцманмат Влади Маринов с бронзови медали „За заслуга“ и парична награда от 50 лева (всеки).

В допълнение боцманът Иван Власов, рулевият Марин Петрашков, огнярът Георгий Кара-Иванов и матросът Трифон Шолев получават парична награда от 25 лева (всеки).

Средствата за паричните награди следва да бъдат взети от сумата, предвидена в параграф 33 от бюджета на Военното ведомство за 1884 г., в частта му за награди и пособия.

Приказът под № 157, в който е описан човеколюбивият подвиг на шестимата мирновременни герои от параходите „Взривъ“ („Взрывъ“) и „Опитъ“ („Опытъ“) е подписан от военния министър генерал-майор княз Михаил Кантакузин на 5 декември с.г. в София.