ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА КНЯЖЕСКА ЯХТА: МАСКАРАД, КОНСПИРАЦИЯ ИЛИ СВЕТКАВИЧНА РУСКА ОПЕРАЦИЯ? (част 3)

Pan.bg 02 мар 2021 | 12:41 views (1172) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 42

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 41 на рубриката "Морска историческа хроника" разказахме за трудностите, с които се сблъсква Петр Паренсов още в първите дни на работата си като военен министър на Княжество България през м. юли 1879 г.

Повдигнахме шест критични въпроса във връзка с приспособяването на параход "Опытъ" за княжеска яхта и Ден първи на българския военен флот и посочихме, че частични отговори на тези въпроси се съдържат в три телеграми от архива на Флотилията и Морската част, съхраняван в ДВИА – В. Търново, а допълнителни данни – в спомените на Паренсов, публикувани през 1906 г.

Днес ще се запознаем със съдържанието на първата от телеграмите, която в крайна сметка ще ни помогне да разберем дали приспособяването на "Опытъ" за пътешествията на княза е маскарад, конспирация или добре планирана и подготвена операция на руските власти за светкавично извеждане на Паренсов от Княжеството и съгласуване на неотложни и спешни казуси с официалните руски власти.


НАЙ-ДОБРИЯТ ПАРАХОД ЗА ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА КНЯЗА

В първата телеграма под № 1683 от 24 юли 1879 г., изпратена от София до неназован/и представител/и на българските власти (вероятно) във Варна или Русчук военният министър изисква следното:

„Необходимо е да се избере най-добрият параход [от наличните] и той да бъде приспособен за пътешествията/пътуванията на княза. Може ли шхуната „Соук-су“ да ме превози от Варна до Одеса през втората половина на м. август. Също така ще бъде необходимо да ме превози обратно от Одеса до Лом паланка в началото на м. септември 726. Паренсов [1]

От реквизитите и съдържанието на тази телеграма извеждаме седем изключително важни извода, които формулираме в следващите седем раздела:

ЗА ЛИЧНОСТТА НА КНЯЗА

Телеграмата е изпратена на 24 юли 1879 г. от София, нейният автор (Паренсов) е военен министър в първото правителство на Княжество България в София. Същото правителство е назначено с Указ № 1 от 5 юли 1879 г. на княз Александър I Батенберг в София; следователно князът, за който става дума в документа е Александър I Батенберг, а „най-добрият параход“ следва да бъде избран за неговите пътешествия.

image
Указ № 1 от 5 юли 1879 г. на княз Александър I Батенберг за назначаването на първото правителство на
Княжество България. За военен министър е назначен генерал-майор П. Д. Паренсов. Запазен е оригиналният правопис. Разработка на авторите


ЗА НАЛИЧНИТЕ ПАРАХОДИ

Съвсем логично, когато се прави избор между няколко плавателни съда, за да определим най-добрият от тях за изпълнението на дадена задача следва да очакваме, че те са физически налични, под контрола или на разположение на съответния владетел.

Единствените кораби, които са физически налични към 24 юли с.г. (датата на телеграмата) и са на разположение на българския княз Александър I Батенберг за избор са онези, чието сдаване [от руските окупационни власти] и приемането им [от българите] приключва два дни по-рано т.е. на 22 юли с.г.

От параходите в Русчук това са „Породимъ“, „Горни-Студенъ“, „Взрывъ“ и „Опытъ”. Ето защо въпреки, че не ги споменава или изброява поименно в телеграмата на 24 юли с.г. Паренсов реално изисква изборът да бъде направен измежду тях, защото те са физически налични в Русе и българските власти имат реален достъп до тях 2 дни след като са ги приели от руснаците.

СПЕШНО, ПО-СПЕШНО, НАЙ-СПЕШНО

Сдаването [от руските окупационни власти] и приемането [от българите] на корабите, определени за бъдещата Дунавска флотилия и Морска част на Княжеството приключва до 22 юли 1879 г. [2]

Следователно към този момент корабите вече се намират под контрола на българските власти, но организацията към която те принадлежат – Дунавската флотилия и Морска част, все още не съществува официално.

Само 2 дни по-късно и цели 7 дни по-рано преди официалното издигане на българския военноморски флаг в Русчук – на 24 юли 1879 г., Паренсов изпраща въпросната телеграма под № 1683 и поставя задачата на неназован представител на българските власти да бъде избран най-добрият параход и същият да бъде приспособен за пътешествията на княза.

Следователно Паренсов поставя задачата за избора и приспособяването на кораба в условия, обстановка, среда и по време, в което Дунавската флотилия и Морска част, все още не съществува официално като организация, но корабите вече са под контрола на българските власти и същите имат достъп до тях.

Самото поставяне на задачата изпреварва по време Ден първи на Дунавската флотилия и Морска част, от което разбираме, че Паренсов бърза, в противен случай той би поставил задачата след 31 юли при нормални обстоятелства, когато тя започва да функционира официално.

Очевидно да стартира процеса по избора на кораб и приспособяването на избрания плавателен съд за пътешествията на княза цели 7 дни по-рано за Паренсов са били от изключително важно значение, защото освен посочените по-горе трудности в работата му като министър се появяват и допълнителни, още по-сложни проблеми, както ще видим по-долу.

image
Параход "Симеонъ Великий" (бивш "Опытъ"). Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

НАЙ-РАННИЯТ СИГНАЛ

От телеграмата установяваме, че Паренсов планира пътуване от пристанище Варна до пристанище Одеса през втората половина на август 1879 г. и търси [подходящ и свободен] плавателен съд за целта.

Следователно, считано към датата на изпращане на телеграмата (24 юли) това е най-ранният сигнал за плановете му да пътува от Княжество България до Русия.

Намерението му да замине в служебна командировка е продиктувано от натрупаните проблеми още в първите дни след назначаването му за военен министър на 5 юли 1879 г. Припомняме някои от проблемите пред Паренсов, които обсъдихме в част 2 от публикацията:

-за вмешателството на граф Кевенхюлер (дипломатически агент на Австро-Унгария в София) в работата на Паренсов като военен министър на Княжество България;

-за обръщението към българския княз Александър I Батенберг („Ваша светлост“ или „Ваше височество“);

-за реорганизацията на военното министерство;

-за приемането на служба в България на чуждестранни офицери от австрийската и пруската армия;

-за оттеглянето на руските офицери, които не отговарят на изискванията за служба в българската войска и заместването им с подходящи кадри.

image
Граф Кевенхюлер, дипломатически агент на Австро-Унгария в София. Възстановка на авторите

ДВА КОРАБА, ДВА ПРОБЛЕМА И ЕДИН ТРАНСПОРТЕН ПЛАН

Паренсов пита дали е възможно да използва шхуната „Соукъ-су“ и в двете посоки на пътуването си т.е. не само на отиване (от България до Русия) по маршрут Варна – Одеса, но и на връщане (от Русия до България) по маршрут Одеса – Лом Паланка.

В допълнение той изисква да бъде избран „най-добрият параход“ и да бъде приспособен за пътешествията на княза. Очевидно за него двата кораба (шхуната и парахода), съответно и двата проблема (пътуването Варна – Одеса/Одеса – Лом Паланка, както и избора на най-добрия параход) са свързани под някаква форма.

Свързани са, защото двата плавателни съда, представляват две транспортни средства, с които той планира да извърши прехода по две отделни отсечки от неговата служебна командировка, както ще видим по-долу.

Вдействителност той се опитва да състави цялостен транспортен план, да свърже отделните етапи от дългото пътуване между България и Русия и да си осигури транспортно средство в готовност за всеки един от етапите. Първоначалният маршрут на пътуването на Паренсов е следният: София – Лом, Лом – Русе (по р. Дунав), Русе – Варна, Варна – Одеса, Одеса – Ливадия, Ливадия – С. Петербург, С. Петербург – Рени, Рени – Лом.

Впоследствие маршрутът е променен и вместо от Русе до Одеса през Варна по железницата и с параход, Паренсов пътува от Русе до Одеса през Рени на р. Дунав само с параход, което съкращава разстоянието и етапите от командировката му с един и елиминира спускането в югоизточна посока към Варна.

image

ПАРАДОКС: ПАРЕНСОВ ВМЕСТО БАТЕНБЕРГ, "СОУКЪ-СУ" ВМЕСТО "КЕЛАСУРЫ"

На този твърде ранен етап от развитието на събитията обаче Паренсов дава индикации, че планира да използва само шхуната „Соукъ-су“, но не разкрива по никакъв начин, че планира да използва и „Опытъ“.

Всъщност той възлага задачата за избора на параход и последващото му приспособяване за пътешествията на княза, но реално след отпускането на средствата за приспособяването/ремонта на „Опытъ“ и завършването му, на борда му се качва не княз Батенберг, а Паренсов и то в двете посоки на служебната му командировка до Русия.

Следователно на 24 юли 1879 г. военният министър изпраща телеграма до лице под чиито контрол се намират въпросния параход и шхуната „Соукъ-су“ (еднотипна с „Келасуры“) или поне лице, което разполага с информацията и правомощията да му отговори и по двата проблема, вероятно и да ги разреши.

Оттук произтича и твърде важния въпрос: в каква връзка се намира шхуната „Соукъ-су“ към 22 юли 1879 г. с бъдещата Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България, която започва да функционира официално едва 10 дни по-късно; защо Паренсов не пита за "Келасуры", за която официално знаем, че е предадена на българските власти.

image

ИМА ЛИ ПРАВОМОЩИЯ КОНКЕВИЧ НАД "СОУКЪ-СУ"?

Следващите две телеграми, изпратени от Паренсов по въпроса за приспособяването на „Опытъ“ за пътешествията на княза са № 885 и № 887 от 14 август с.г.

Следователно телеграмите под № 885 и № 887 от 14 август с.г. се намират в интертекстуална, тематична и техническа връзка с първата телеграма под № 1683 от 24 юли с.г.

За разлика от първата телеграма (№ 1683), в която адресата не е посочен, втората и третата (№ 885 и № 887) са адресирани до капитан-лейтенант Александр Конкевич, заведующ на Дунавската флотилията и Морската част в Русчук.

Ако приемем, че той е получателят и на първата телеграма тогава стигаме до още по-важен въпрос: Има ли правомощия Конкевич над шхуната „Соукъ-су“ и предадена ли е същата на Княжество България през 1879 г.?

Според спомените на Константин Божков към 21 юли 1879 г. „Келасуры“ и „Соукъ-су“ се намират във Варненския залив.

ДА ИЗГУБИШ ИЛИ ДА СПЕЧЕЛИШ ВРЕМЕ

Междувременно броят на проблемите в работата на Паренсов се увеличава и той осъзнава, че ако ги изложи в писмен вид и ги изпрати до властите в Русия ще изгуби много време в очакване на разрешението им.

Ето защо военният министър решава да отпътува за Русия възможно най-скоро и да докладва лично пред държавното ръководство на империята за ситуацията в Княжество България.

Както посочихме по-горе най-ранният (установен досега) сигнал за намерението му да замине за Русия се съдържа в телеграмата от 24 юли 1879 г. Някои от въпросите, които той планира да докладва са следните:

-да си изясни и да определи своето отношение към конституцията на Княжеството, от гледна точка на Русия. В този въпрос влиза и проблема за обръщението към княз Александър I Батенберг („Ваша светлост“ или „Ваше височество“);

-да изясни своето отношение към руските офицери в българската войска и да определи какво символизира той за тях в България: по-възрастен другар, доброволец на българска служба, подобно на тях или началник с [реална] власт, който има правото да изтегли онези от тях, които са неподходящи по негово мнение след доклад до княз Александър I Батенберг и съответното донесение до С. Петербург;

-да изясни своето отношение към Народното събрание;

-да му бъде разрешено да покани известни нему или препоръчани офицери от Русия, които да заменят напускащите в България и въобще при откриване на вакантни длъжности;

-да призове унтер-офицери от Русия, които желаят да служат в България, според руските разчети са необходими 506 души;

-да се проучи обстановката за получаването от Русия за цялата българска войска на действителна служба пълен комплект нови оръжия система „Бердана“ (руски образец) срещу заплащане, но разсрочено и на изгодни цени.

Литература и бележки:

[1] ДВИА, ф. 1027, Оп. 4, а.е. 3, л. 22 (номерация, нанесена в полето за служебни бележки), л. 30 (номерация, нанесена с печат извън полето), л. 34 (номерация, нанесена с молив в полето), л. № 66 (номер на листа в кочана с телеграми). Авторите благодарят на Светлин Радев, директор на ДВИА-В. Търново и неговия екип за оказаното съдействие. В квадратните скоби е поставен липсващият текст, възстановен от авторите.

[2] Датата 22 юли 1879 г. е съгласно трудовете на Боев, Р. Военният флот на България 1879 – 1900. София, 1969. с. 15.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка