Морска историческа хроника № 44

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

На 5 януари м.г. в брой № 1 на рубриката „Морска историческа хроника“ отворихме темата за продажбата на негодни и бракувани плавателни съдове от състава на българския военен флот след Първата световна война (1914 – 1918 г.).
Тогава поставихме акцент върху (корпуса на) моторната лодка „Крокодилъ“. Днес се завръщаме към темата с данни за още седем от предложените за продажба плавателни съдове: един катер, два железни бота, две водни мауни, една малка гемия и една лодка

НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ: ВРЕМЕННА ОКУПАЦИЯ ОТ ВЕЛИКИТЕ СЪЮЗНИ СИЛИ, КОЯТО СЛУЖИ САМО ЗА ГАРАНЦИЯ

На 29 септември 1918 г. между Царство България и Антантата, представлявани съответно от Андрей Ляпчев и генерал Луи Франше д’Еспере е подписано Солунското примирие, с което България излиза от Първата световна война.

В тайните членове на военната конвенция, определяща условията за спиране на военните действия между Съюзните сили и България се предвижда, че известен брой стратегически пунктове на българска територия ще бъдат заети от Великите съюзни сили, а „тази окупация ще бъде временна и ще служи само за гаранция” [1].

Месец по-късно германският офицер капитан Бене информира за френски отделения при Брезник, Кюстендил и Радомир. Според Бене град Видин и Лом паланка са окупирани от френска пехота и полска артилерия.

В допълнение във всяко дунавско пристанище надолу от Лом паланка се очакват френски отряди [2].

Още по-категоричен е изследователят Сава Иванов. „В това време французките окупационни войски бяха заели вече България и нашия дунавски бряг”, разказва Иванов [3].

ИДВАНЕТО НА ФРАНЦУЗИТЕ В РУСЕ И ЗАДЪРЖАНЕТО НА КОРАБИ ОТ ДУНАВСКАТА ЧАСТ НА О-В МОКАН

През следващата 1919 г. със съгласието на французите на остров Мокан, разположен източно от Русе са задържани от румънците общо 11 плавателни съда от българската Дунавска част, от които 5 шлепа, 2 гемии (или чамове), 2 танка за петрол, 1 реморкьор (влекач) и 1 понтон.

С рапорт № 1456 от 13 юни 1919 г. капитан I ранг Серафимов (за Началник на Флота) и капитан-лейтенант Купов (Началник щаб на Флота) информират Началник Щаба на Армията за следното:

„Донасям Ви, Господин Генерал, че от идванието на французите в Русе в разни времена по тяхно искание са им били предавани плавателните

съдове на Дунавската част. Едни от корабите са предадени с протокол и опис, другите за временно ползувание пак по тяхно искание без протокол...“ [4]

НА ЧЕРНО МОРЕ: ФАКТИЧЕСКИ, СЛЕДОВАТЕЛНО, БЪЛГАРСКИЯТ ФЛОТ НЕ СЪЩЕСТВУВА...

Още по-сложно е положението във Варна, където в рапорт № 984 от 4 юли 1919 г. с гриф "Тайно" до Началника на Флота е констатирано следното:

„Всичките ни кораби са взети по настоящем от съглашенците като залог. Фактически, следователно, Българския[т] Флот не съществува. С изчезването на материала ни, изчезва и идеята за Флота ни…един четиридесет годишен опит и труд ще изчезне напразно и безвъзвратно…единственото корито, което още носи флага ни в Черно море е катера „Калиакра“ [5].

ЗА ХИЩНИЧЕСКАТА ОБИКОЛКА НА ЕДИН ФРЕНСКИ ЛЕЙТЕНАНТ В РАЙОНА НА ЧЕРНОМОРСКАТА ЧАСТ

Няколко седмици преди тази нелицеприятна констатация един френски лейтенант на име Самсон/Сансон обикаля в района на Черноморската част и прави опис на всички плаващи средства на частта, включително и на напълно негодните катери и лодки.

Лейтенант Самсон/Сансон извършва въпросната обиколка на 21 май 1919 г., а за действията му научаваме от телеграма до Началника на флота от 22 май с.г., заведена под № 1219 в журнала на Щаба на Флота [6].


Обявление № 2825 на Интендантството на флота за продажба на осем негодни и бракувани плавателни съдове. Запазен е оригиналният правопис. Възстановка на авторите

ПОСЛЕДНИТЕ МОХИКАНИ ИЛИ КОИ СА НЕГОДНИТЕ И БРАКУВАНИ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ ОТ ЧЕРНОМОРСКИЯ НИ ФЛОТ?

С три от негодните плавателни съдове (катер, корпус от моторна лодка и гребна лодка) се срещаме отново през следващата 1920 г.

Заедно с още два железни бота, две водни мауни и една малка гемия, които са също негодни и бракувани, всички изброени дотук единици са предложени за продажба.

За нея се съобщава в Обявление № 2825 на Интендантството на флота. Посочените в обявлението плавателни съдове и техните стойности са следните:

-катер „Раковски“ и неговото оборудване (котел и парна машина) на стойност приблизително 150 000 лв.;

-голяма водна мауна на стойност приблизително 40 000 лв.;

-малка водна мауна на стойност приблизително 25 000 лв.;

-малка гемия на стойност приблизително 30 000 лв.;

-корпус от моторна лодка „Крокодилъ“ на стойност приблизително 1 500 лв.;

-два железни бота на стойност приблизително 8 000 лв.;

-една малка лодка (двойка) на стойност приблизително 500 лв.

Общата стойност на предложените за продажба плавателни съдове е 255 000 лева. Търгът с тайна конкуренция следва да се проведе на 20 юли 1920 г., от 9 часа в двора на Черноморската част в гр. Варна.

За резултатите от търга и съдбата на параходния катер, двата железни бота, водните мауни, лодката, гемията и (корпуса на) моторната лодка „Крокодилъ“ ще разкажем в следваща публикация в рубриката „Морска историческа хроника“. Тогава ще имаме и удоволствието да запознаем нашите читатели с повече данни за залагането, направата и службата на ботовете в българския военен флот.

Литература и бележки:

[1] Военна конвенция, 29 септември 1918 г., Солун, определяща условията за спиране на военните действия между Съюзните сили и България. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи. Сборник документи в два тома. Т. II (1916-1918 г.). София, 2005. с. 714.

[2] Доклад № 5995, 28 октомври 1918 г., [Констанца], на германския адмиралщабен офицер в Главната квартира на Главното командване фон Макензен капитан Бене до Военноморското ръководство на Върховната главна квартира, до шефа на Германския адмиралтейски щаб на марината, Берлин и до германската Мореплавателско-техническа комисия, Севастопол. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи. Сборник документи в два тома. Т. II (1916-1918 г.). София, 2005. с. 710.

[3] Иванов, Сава. Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915 – 1918 год. // Военно-исторически сборник, 1937, № 32, с. 135. Използването на фразата „В това време” от Иванов може да бъде приблизително отнесено към 22 октомври 1918 г., когато в резултат на удар в общо 5 мини на река Дунав се взривяват и потъват шлеповете „Вардаръ” и „Анверсъ I”.

[4] ДВИА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 232, л. 485, л. 486. Авторите благодарят на г-н Светлин Радев, директор на ДВИА-В.Търново и неговия екип за оказаното съдействие.

[5] ДВИА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 232, л. 505. Авторите благодарят на г-н Светлин Радев, директор на ДВИА-В.Търново и неговия екип за оказаното съдействие.

[6] ДВИА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 232, л. 123. Авторите благодарят на г-н Светлин Радев, директор на ДВИА-В.Търново и неговия екип за оказаното съдействие.