ТЕРЛЕЦКИ: ПЪТЯТ ОТ ИДЕЯТА ЗА БЪЛГАРСКИ ФЛОТ НА ЧЕРНО МОРЕ КЪМ НЕГОВИТЕ ПОКРОВИТЕЛИ СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ (част 2)

Pan.bg 12 апр 2021 | 22:58 views (2456) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 47

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 46 на рубриката „Морска историческа хроника“ се срещнахме отново с нашия стар познайник Иполит Терлецки след неговия несправедлив и унизителен арест през 1849 г. в Дрезден.

Днес се завръщаме към темата, за да проследим пътя на Терлецки от идеята за български флот на Черно море към покровителите му Св. св. Кирил и Методий. Заедно с Иполит ще се отправим на поредното предизвикателно пътешествие, този път към Париж


(Продължение от бр. 46)

КАМПАНИЯТА ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА

След пристигането си във френската столица Иполит веднага се заема с изпълнението на замисленото начинание. Обстановката в Париж се оказва благоприятна за възстановяването на някогашното „Източно общество“, създадено в Рим през 1847 г. и впоследствие преустановило дейността си [11].

В допълнение към възстановяването на обществото Терлецки планира да бъде създадена и семинария (институт) за мисионери, функционирането на която е необходимо за постигането на неговата крайна цел.

След получаването на съответното обучение в семинарията (института) мисионерите ще бъдат изпращани в пределите на източната църква. Разбира се, за осъществяването на подобен проект освен разрешение от най-високо ниво са необходими и значителни материални средства.

image
Устав на "Източното общество за обединение на всички християни в Ориента", създадено в Рим през 1847 г. и впоследствие преустановило дейността си. Терлецки е вписан като вице-президент. При пристигането си в Париж през 1849 г. той планира да го възстанови. Архив на British Museum

Най-напред Иполит се обръща към архиепископ Сибур (Sibour), към чиято епархия самият той принадлежи номинално. В лицето на Сибур и неговия кръг от духовници Терлецки среща пълно съчувствие и съгласие с предложението да бъде открита семинария.

След това на дневен ред излиза най-неотложният въпрос – откъде да бъдат осигурени финансовите средства, необходими за наема на помещение за заведението, за първоначалното му обзавеждане, за устройството на църквата към него, за издръжката на възпитаниците и други спешни нужди [12].

По това време във Франция набира популярност практиката да се изнасят проповеди с благотворителна цел, известни като „sermons de charite“.

Ръководителите на благотворителни общества или богоугодни заведения се обръщат към някой проповедник, който е добре известен сред широката общественост с молба в определен ден да произнесе пред избрана публика проповед, която малко или много да отговаря на целта.

Църковното настоятелство своевременно информира обществото чрез вестниците или обявленията, поставени по улиците, че въпросният проповедник ще изнесе проповед в съответната църква в празничен или неделен ден с благотворителна цел.

В допълнение той кани няколко дами от висшето общество да се присъединят и да съберат дарения от присъстващите. Събраните дарения, които понякога представляват значителни суми се предават на религиозните лица, които се занимават с организацията на събитието [13].

Терлецки решава да прибегне точно към описания по-горе начин за набиране на средства. По същото време в Париж добива широка известност отец Лакордер (Lacordaire), доминикански монах, който проповядва през цялата седмица на Великия пост в катедралния храм Notre Dame de Paris [14].

Иполит възнамерява да се обърне към него, още повече че го познава лично от Рим [15].

Получаването на съгласие от знаменития проповедник се оказва нелека задача, защото той е неподатлив на молби и отказва на много желаещи. Все пак усилията на Терлецки се увенчават с успех.

В крайна сметка Лакордер се съгласява и определя Томина неделя за ден на своята проповед в полза на инициативата на Иполит [16].

За своите проповеди Лакордер винаги подбира въпроси, които са жизненоважни и вълнуват френското общество. Публиката, при това най-отбрана, се събира в църквите, където обикновено се разнася неговият красноречив глас.

Понякога той влиза в конфликт с религиозните и политически власти, но винаги излиза победител. Храмовете се надпреварват за честта да го привлекат за свой проповедник, дори и само еднократно, а няколко епархии дори го назначават за свои почетен каноник.

Всъщност Лакордер принадлежи към т. нар. либерално-католическо течение, чиито последователи (духовни лица и миряни) желаят да постигнат съгласие между папството и новите идеи и стремления на западно-европейското общество [17].

За избора на дами от висшето общество, които да присъстват на проповедта и да съберат дарения от гостите Терлецки получава съдействие от княз де Кадор, който е бил пер на Франция при крал Луи-Филип I (1830 – 1848 г.) и ковчежник на някогашното „Източно общество“ в Рим.

Князът е част от аристократичните кръгове в Париж и без особено затруднение може да намери няколко знатни дами, които ще се съгласят да поемат задължението за събирането на средствата [18].

По такъв начин въпросът за откриването на семинарията се приближава към своето осъществяване.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА „ИЗТОЧНОТО ОБЩЕСТВО“

Във връзка с възобновяването на дейността на „Източното общество“ Иполит и князът решават да се придържат към следната линия: да бъде запазено наименованието „източно“ и да бъде поканен за почетен председател архиепископът на Париж; в действителност обаче Кадор предлага за действащ председател Адам Чарториски [19].

Терлецки възразява, че с подобен избор ще придадат на обществото вреден политически нюанс. Впоследствие князът изоставя тази идея и по молба на Иполит се съгласява лично да поеме председателството [20].

„Източното общество“ следва да подкрепя не само нравствено, но и с материални средства семинарията за мисионери, които ще бъдат изпращани в пределите на източната църква. Към семинарията ще бъде изграден и църковен храм, в който ще се провежда богослужение на славянски език.

За подобен проект обаче е необходимо да бъде получена и благословията на римския папа. Ето защо Терлецки изпраща писмо с посредничеството на монсиньор Ферари до Негово Светейшество с изложение на всички обстоятелства на предприетото от тях дело и с най-почтителна молба за благословия на начинанието им.

След получаването на отговора от папата монсиньор Ферари информира Терлецки, че във връзка с неговото писмо Светият отец е пожелал да изрази своето одобрение и благославя всички благи (в смисъл добри и богоугодни) начинания.

Този отговор удовлетворява Терлецки и Ферари, защото в него те виждат одобрение на своето дело. Без бавене архиепископът на Париж приема почетното председателство и взема начинанието под свое покровителство [21].

Княз Кадор се отличава със своето голямо вдъхновение и неизчерпаема енергия още от самото начало. В края на 1849 г. под неговото председателство е съставен комитет, в който като членове влизат следните духовници: Сибур (Sibour) – племенник на архиепископа на Париж, Маре (Мaret) – доктор по богословие и професор в Сорбоната, Кокан (Coquand) – секретар на архиепископа, а от гражданските лица: барон д’Аврил (d’Avril), княз Адам Чарториски (Adam Czartoryski) и полковник граф Владислав Замойски (Wladyslaw Zamoyski).

Граф Ксаверий Браницки, който първоначално е поканен за председател на комитета се отказва от предложената му позиция, но обещава да съдейства с ежегодна финансова помощ. В действителност всяка година той подпомага дейността на организацията с 1000 франка, а понякога дори и повече.

Княз Кадор обещава да даде за нуждите на [учебното] заведение 1000 франка годишно, княз Чарториски и граф Замойски по 100 франка, а останалите – според възможностите си [22].

image
Портрет на княз Адам Чарториски, публикуван в изданието L'Illustration Journal Universel на 28 юли 1861 г.

ЗА СЛАВЯНСКИЯ КАТОЛИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

Окуражен от този успех, в началото на януари 1850 г. Терлецки публикува съобщение в печата за предстоящото откриване на църковния храм и славянския католически институт (учебно заведение).

За осведомяването на френското общество, което е малко запознато с делата на източната църква Иполит започва да пуска статии с подходящо съдържание във ведомствения религиозен вестник, а комитетът помества отчети от своите заседания, които се провеждат всеки месец в залата на архиерейския дом [23].

Към момента на откриването на учебното заведение Терлецки е посетен от полския полковник Лудвик Бистшоновски (1797 – 1878 г.), участник в унгарската революция от 1849 г., който току-що пристига в Париж от Цариград [24].

Той идва при Иполит с молба да бъдат приети в новооткрития институт двама младежи, синове на гръко-униатски свещеници от областта Галиция, разположена в Централна Европа [25].

Те са завършили гимназия и също са участвали в унгарското въстание, а след потушаването му са избягали, заедно със свои съратници в Османската империя.

Двамата желаят да изучават богословски науки и да станат свещеници. Бистшоновски се наема да ги доведе в Париж, ако Терлецки успее да им набави френски паспорти. Иполит изразява своето съгласие с предложението на полковника и предприема действия за осигуряването на паспортите.

Френското министерство на външните работи без особени проблеми издава необходимите документи, които са изпратени незабавно във френското посолство в Цариград. По този начин са осигурени първите възпитаници за института [26].

СБЛЪСЪК С ЖУРНАЛИСТА ОСТРОВСКИ

На Пасха (Великден) през 1850 г. граф Ксаверий Браницки [26] организира прием, на който са поканени всички по-известни (полски) емигранти, както и представители на висшето общество в Париж.

Приемът на графа във френската столица струва около 30 хил. франка. По-молба на Браницки храната и напитките трябва да бъдат осветени по руски обичай. На много от поляците обаче това не се харесва.

Те са недоволни от факта, че домакинът е поканил униатски свещеник в лицето на Терлецки, за да освети трапезата при положение, че обикновено използват услугите на представители на католическата църква [27].

image

Граф Ксаверий Корчак-Браницки, около 1871 г. Щедър благодетел, който инвестира милионите си за възстановяването на независимостта на Полша със средствата на революцията [28]

От ситуацията се възползва Островски, изключително жлъчен полски писател, редактор на емиграционното издание „Нова Полша“ (Nowa Polska) и ръководител на военното движение в емиграция, коeто се формира по инициатива на генерал Мачей Рибински (1784 – 1874 г.), последния главнокомандващ на полското Ноемврийско въстание срещу Русия (1830 – 1831 г.) [29].

Преди приема за Великден някои от представителите на въпросното движение се обръщат за помощ към графа, но той веднага им отказва каквото и да е съдействие.

Ето защо те решават да изобличат домакина на събитието и в следващия брой на изданието на Островски се появява описание на тържеството със злостен намек, че благородникът [Браницки] е поканил един брадат руски поп да освети празника и съответно той е поздравил присъстващите с „Христос Воскресе“.

Чрез реторичен въпрос в публикацията на Островски се намеква, че постъпката на Терлецки по време на приема е [опит за] издигане на знамето на [източната] схизма [30].

ПРОПОВЕДТА НА ОТЕЦ ЛАКОРДЕР

Дългоочакваният ден на проповедта на отец Лакордер наближава. На Томина неделя в катедралния храм „Парижката Света Богородица“ се събира голяма част от висшето общество на френската столица.

Църквата е препълнена с посетители, а няколко дами от аристокрацията събират даренията.

След проповедта на отец Лакордер, която впечатлява силно присъстващите, дамите предават на Терлецки събраните пари в размер на около 3000 франка [31].

УСТРОЙСТВО НА ЦЪРКОВНИЯ ХРАМ И ИНСТИТУТА

След като получава необходимите средства, без да се бави Иполит се заема с устройството на църквата и института. Най-напред той наема неголям дом на ул. „Вавилонска“ № 69, в който освен жилищните помещения има и достатъчно просторна работна стая, [подходяща] за преоборудване в църква.

Задачата да изпише няколко икони за иконостаса е възложена на живописеца П. Нико (Nicaud), член на „Източното общество“. Сред тях са иконите на Спасителя Иисус Христос, Богородица, Св. Св. Кирил и Методий, Св. Владимир и Св. равноапостолна княгиня Олга.

image
Паметник на Св. св. Кирил и Методий пред Националната библиотека в София (снимка К. Панчелиев)

Междувременно от Цариград пристигат първите двама възпитаници за института: Богумил Коростински и Юлиян Кунловски [32].

През 1852 г. в немскоезичния „Годишник за славянска литература, изкуство и наука“ е публикувана кратка статия за славянския католически институт в Париж. В нея се съобщава, че в учебното заведение, основано от Терлецки се обучават общо седем ученици, четирима от тях – за духовни лица, а трима – за учители.

Отбелязва се ролята на института за просветлението и духовното сближаване на различните славянски племена (=народи). Църковният храм към института е наречен „сграда за поклонение“, на чиито иконостас са изписани образите на славянските апостоли Св. св. Кирил и Методий, както и на Св. равноапостолна княгиня Олга и Св. Владимир [33].

(Следва)

На водещата илюстрация: Изображение на Св. св. Кирил и Методий на входа на едноименното училище в Перущица, известно и като Дановото училище, построено през 1850 г. (Снимка: К. Панчелиев)

Настоящата публикация представлява отделна глава от книгата "Русия, Полша от море до море и българите" (част 2).

Литература и бележки:

[11] Вж. раздел „Основаване на Източното общество в Рим“ в монографията Панчелиев, К. Русия, Полша от море до море и българите. София, 2019. с. 42.

[12] Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера 1808 – 1858. // Русская старина, октябрь – ноябрь – декабрь, 1891, с. 356.

[13] Пак там, с. 356.

[14] „Парижката Света Богородица“.

[15] През 1939 г. Иполит Терлецки отпътува от Париж за Рим с цел да постъпи в духовна академия (колегия) и да изучава богословски науки. Вж. раздел „Начало на религиозна дейност“ в монографията Панчелиев, К. Русия, Полша от море до море и българите. София, 2019. с. 24-26.

[16] Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера 1808 – 1858. // Русская старина, октябрь – ноябрь – декабрь, 1891, с. 357.

[17] Пак там, с. 357.

[18] Пак там, с. 358.

[19] В оригинал на полски език Adam Jerzy Czartoryski. Други варианти на руски език – Адам Ежи Чарторыйский и Адам Ежи Чарторы(ж)ский. Роден на 14 януари 1770 г. във Варшава. Руски и впоследствие полски държавен деец, който в продължение на дълги години води упорита борба за независимост на Полша. В началото на XIX век е сред най-приближените лица в кабинета на руския император Александър I Павлович (1801 – 1825 г.), както и министър на външните работи на Руската империя в периода 1804 – 1806 г. Ръководител на т.нар. (полско) „Национално правителство“ по време на Ноемврийското въстание (1831 – 1832 г.). След неуспеха на въстанието посещава Великобритания. По-късно се установява в Париж, където продължава борбата за независимост на Полша с политически и дипломатически средства. От 1843 г. резиденцията на княз Чарториски във френската столица се намира в „(Х)отел Ламбер“ (о-в Сен Луи на река Сена), който постепенно се превръща в естествен център на различните идеологически групи, крила и течения на полската емиграция в Европа.

[20] Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера 1808 – 1858. // Русская старина, октябрь – ноябрь – декабрь, 1891, с. 358.

[21] Пак там, с. 358.

[22] Пак там, с. 358.

[23] Пак там, с. 359.

[24] В оригинал на полски език: Ludwik Bystrzonowski. Един от най-активните дейци на Великата полска политическа емиграция през XIX век. Дипломатически агент на княз Адам Чарториски на Балканския п-в. По-късно преминава на турска служба. По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) достига до чин генерал в османската армия. В периода 1857 – 1872 г. е турски военен аташе в Париж.

[25] Варианти на името: Галичина (украински език), Galicja (полски език), Galizien (немски език).

[26] Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера 1808 – 1858. // Русская старина, октябрь – ноябрь – декабрь, 1891, с. 359.

[26] Познат под имената Ксаверий Браницкий, Франциск Ксаверий Браницкий и Ксаверий Владиславович Корчак-Браницкий. Роден е на 26 октомври 1816 г. Младежките години на Ксаверий преминават във Варшава, а по-късно и в Украйна, в имението на неговата баба графиня Александра Василевна Браницка (1754 – 1838 г.) край Белая Церков. Той е син на граф Владислав Григоревич Браницки (1783 – 1843 г.) и Роза Станиславовна Потоцка (1780 – 1862 г.). Получава блестящо за времето си образование и владее четири езика: немски, френски, гръцки и италиански. Френската култура има доминиращо влияние при формирането на неговия светоглед. Ненавижда император Николай I Павлович, управлявал Русия в периода 1825 – 1855 г. заради безпощадната му саморазправа с Полша. На 19-годишна възраст постъпва в Украински улански полк, а през 1836 г. се прехвърля в Ахтирски полк. Благодарение на съдействието на граф де Вит през март 1837 г. Браницки е командирован в гвардейския Хусарски полк на Руската империя. През януари 1839 г. е окончателно зачислен в същия полк. В периода от 1837 г. до есента на 1840 г. (с малки изключения) животът му е свързан със Санкт Петербург. Тук за кратко е един от активните членове на т.нар. лермонтовски таен „Кръжок на шестнадесетте“. През 1841 г. е командирован в Кавказ за участие във военните действия в Северен Дагестан. В гвардейския Хусарския полк достига до чин флигел-адютант на император Николай I Павлович през 1843 г., но поради опозиционните си настроения излиза в отпуск по болест и през 1845 г. подава оставка. Успява да се сдобие със задграничен паспорт и отива в Италия. От Италия преминава във Франция, където дейността му навлиза в нов етап и се свързва предимно с подпомагане на различни полски националистически проекти. Подпомагането се изразява във финансирането на многобройни издания (вестници, книги, списания, брошури), общества и комитети. По-подробно за него вж. раздел „Кой е Ксаверий Браницки“ в монографията Панчелиев, К. Русия, Полша от море до море и българите. София, 2019. с. 58-63.

[27] Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера 1808 – 1858. // Русская старина, октябрь – ноябрь – декабрь, 1891, с. 359.

[28] Снимката се публикува по по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons, the free media repository. Връзка към уеб-страницата https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Xavier_Branicki.jpg User Arcyon37. Източник – Bulletin de la Societe archeologique de Touraine, 1980. Издател – Guillaud-Verger (Tours). Връзка към източника - http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6551009t/f309 Обществено достояние (Public domain).

[29] В оригинал на полски език: Maciej Rybinski. Служи последователно в армиите на Франция (от 1805 г.), Варшавското херцогство (от 1807 г.) и Полското кралство (от 1815 г.). Участва в полското Ноемврийско въстание срещу Русия през 1830 – 1831 г. По време на военната кампания е произведен в чин бригаден генерал. Сражава се срещу руснаците в битките при Горохов и Остроленка. След превземането на Варшава от руските войски през 1831 г. е избран за последен главнокомандващ на въстанието. Прекратява военните действия, с 20 000 бойци преминава границата на Прусия и предават оръжието си. Емигрира във Франция, където е сред основателите на т.нар. полска „Военна партия“.

[30] Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера 1808 – 1858. // Русская старина, октябрь – ноябрь – декабрь, 1891, с. 359.

[31] Пак там, с. 360.

[32] В оригинала – Богумилъ Коростынскiй и Iулiанъ Кунловскiй. Пак там, с. 361.

[33] Jahrbucher fur slawische Literatur, Kunst und Wissenschaft. Heft 4, 1852, s. 290-291.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка