Част 3: КАКВО НИ КАЗВА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ ПЕЧАТ ЗА ПЪРВЕНСТВОТО НА "ПРОВИДЕНИЕ"? КРИТИЧЕН ПРОЧИТ

Pan.bg 29 авг 2021 | 10:26 views (655) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 54

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

На 28 юли т. г. в бр. 52 на рубриката "Морска историческа хроника" поставихме три критични въпроса относно първенството на параходното дружество "Провидение".

Днес продължаваме напред с преглед на няколко публикации за "Провидение" в българския възрожденски печат от XIX век.

Целта ни е да разберем какво точно ни казва част от възрожденския печат за "Провидение" и как то е преработено за научни цели от изследователите през следващия XX век


(От бр. № 52)

НАЙ-РАННИ ИЗТОЧНИЦИ (ПЪРВА ГРУПА) – ПРОДЪЛЖЕНИЕ

На 10 януари 1864 г. във в-к „Българска пчела“, издаван в Браила управлението (=управителите) на дружество „Провидение“ публикува обявление, което се намира във връзка с „Известието“ от 6 декември 1862 г.

В новата публикация, подписана от Петър А. Попов освен „дружество“ „Провидение“ вече е наречено „парапловно дружество“ и „парапловно търговско дружество“, както и „предприятие“.

Управителите припомнят, че на 6 декември 1862 г. те вече са информирали сънародниците си за акта за съставянето на парапловното дружество „Провидение“ чрез [един] особен лист [20].

Очевидно, както към 6 декември 1862 г., така и към 10 януари 1864 г. те нямат съзнанието, че са инициирали съставянето на първото българско параходно дружество изобщо/въобще/в нашата история, защото никъде в обявлението, публикувано във в-к „Българска пчела“ не го наричат по този начин, а само „парапловно дружество“ или „парапловно търговско дружество“ [21].

Разликата в начина, по който е наречено дружеството в цитираните публикации във в-к „България“ и в-к „Българска пчела“ е лесно обяснима: през декември 1862 г. „Провидение“ е новосъставено търговско дружество с преобладаващо български характер, което все още не разполага физически със собствен параход (респективно не може да се нарече парапловно/параходно), но наскоро е взело решение да закупи такъв, а след малко повече от година – през януари 1864 г., то вече е „парапловно дружество“ или „парапловно търговско дружество“, защото междувременно дружественият параход под наименованието „Азизъ“ е закупен и отплавал от Англия на 2 декември 1863 г. [22].

image
Фрагмент от Мемориал на Константин Фотинов, който е открит официално на 11 май 2015 г. в гр. Самоков. Композицията е дело на скулптора Спас Киричев и неговия екип. Снимка -
К. Панчелиев



ВТОРА ГРУПА ИЗТОЧНИЦИ: ВЕСТНИЦИТЕ "СЪВЕТНИК", "ГАЙДА" И "БЪДУЩНОСТ"

Следващите източници, които създават впечатление за първенството на „Провидение“ са няколко статии, публикувани във възрожденския печат през 1864 г. от Иван Богоров (в-к „Съветник“), Петко Славейков (в-к „Гайда“) и Георги Раковски (в-к „Бъдущност“).

Само първата от тях е подписана от Богоров, втората и третата са анонимни, но се приписват на Славейков и Раковски в качеството им на редактори на „Гайда“ и „Бъдущност“.

Очевидно Владимир Павлов се е запознал със съдържанието на въпросните статии в процеса на подготовката на своите трудове, защото на няколко пъти споменава имената на възрожденците Богоров, Славейков и Раковски във връзка с „Провидение“.

Трябва да се отбележи, че в научния труд от 1970 г, посветен на развитието на българския военноморски флот (в периода 1897 – 1913 г.) Павлов не цитира въпросните статии на Богоров, Славейков и Раковски, а препраща директно към друга своя публикация в изданието „Известия на Народния музей – Варна“ [23].

В нея авторът изброява без да цитира: „За „Провидение“ се получили най-ласкави отзиви и оценки от видните възрожденци Петко Р. Славейков, Г. С. Раковски, д-р Иван Богоров“ [24].

Ако се върнем още по-назад във времето – към публикацията му в изданието „Исторически преглед“ през 1965 г. виждаме, че в нея Павлов въвежда подбрано от него съдържание, извлечено от статиите на Раковски и Славейков и го преразказва с елементи на разсъждение: „…Раковски имал ясна представа, че дружества като „Провидение“ не могат да се сравняват с европейските, но трябва да се насърчават с оглед на освобождението от експлоатацията на чуждите държави…Съчувствено и с възторг се отнесъл към новоснованото дружество и Петко Р. Славейков, който му пожелал успех от страниците на в. „Гайда“. За казаното от Раковски, Павлов се позовава на Жак Натан [25].

В публикацията за научно-популярния алманах „Фар“ през 1967 г. Павлов също не цитира статиите от вестниците „Съветник“, „Гайда“ и „Бъдущност“, а само ги посочва с кратки отправки.

Например той ги реферира по следния начин: „Най-будните умове на нашата интелигенция не остават настрана от общия възторг. Д-р Иван Богоров, сам зает с търговски дела, посвещава на „Провидение“ статия във вестник „Съветник“ и пожелава дружеството „да направи от българе морски хора“. Г. С. Раковски дава гласност на дружеството с възторжени отзиви във в. „Бъдъщност“, а Петко Р. Славейков му пожелава успех чрез в. „Гайда“ [26].

Подобно кратко рефериране очевидно има за цел да предаде атмосферата и настроението в българския печат около създаването на „Провидение“.

Използването на въпросния подход веднага повдига проблема за необходимостта от проверка на оригиналните източници.

Или с други думи – какво точно казват на читателите за „Провидение“ Иван Богоров, Георги Раковски и Петко Славейков и дали някой от тях все пак твърди, че „Провидение“ е първото българско параходно дружество.

Ето защо тук даваме на нашите читатели възможността да се запознаят със съдържанието на подбрани откъси от статията на Иван Богоров и тези приписвани на Георги Раковски и Петко Славейков за „Провидение“, публикувани във възрожденския печат:

Богоров. Българска мореплавателна Дружина „Провидение“ в Цариград и извод от историята за мореплаванието. // Съветник, № 48, 17.02.1864, с. 2.

„Слава Богу, животворните зари на образованието поогреяха и нас, познахме извора на богатството и днес заченваме от един вапор, както направи преди няколко години и Австрия, с която ния щем ся над[пре]варваме за напред в отношение на мореплаванието, имаме здрава надежба да я стигнем, още и да я надминем, стига само да познаем по-добре ползата му, и [в]синца да имаме горяща ревност за неговий успех. Почестта ся пада на Г-на П. А. Попова за съставлението на една Българска мореплавателна Дружина под имя „Провидение“, посредством 1200 акции, всякоя по 10 лири турски, която наскоро купи от Лондра първий нейн вапор, който заминалата неделя стигна благополучно в Цариград“ [27].

Българският Параход Азис… // Гайда, № 15, 26.02.1864, с. 116.

„–Българският Параход [„]Азис[“] по предната събота часът по 12 и пол[овина] по тур[ски] отплава за Бургас, Варна, Костенец [=Констанца] и за по Дунав. Според известията, които стигнаха тука, в плаванието си той ако и да са позастоявал на два пътя да намазва чарковите си, като [за]що[то] е йоще нов, то пак можил да пристигне на Бургас само половин час по подир от Австрийският [параход], който бе отплавал повече от два часа преди него.
Радвами са като съобщавами това благоприятно известие, за стажанието на предприимчивите наши еднородци и молитствувами им добър успех[,] както в това[,] тъй и в други полезни предприятия. От [в]секъде нашите съотечественици трябва да приемат в благоволението си това първо изпомежду ни търговско предприятие[,] за да се поддържи и да успее тъзи компания, та да насърчи нашите еднородци и към други подобни предприятия, които осветляват народното ни име“
[28].

България. // Бъдущност, № 6, 12.04.1864, с. 23.

„Търговщина та, вътрешна и вънкашна, такожде напредова доволно в Българите, а и няколко примери ся появиха за по-обширни и по-важни вънкашни предприятия, кои не само щат принеси една знамянита веществения полза…но ще способствуват и твърде много в…развитие и образование на Българите, поради обширните сношения и зближения с вънкашний Европейский образован свят. За сега навождаме първий пример за българское търговско парапловно дружество „Провидение“ кому устава на цяло обнародвахме в предишний брой [на] вестника си. Читателите виждат там цяло то му устройство на какви здрави основания е нарядено. А познавающий честност та, постоянство то…от няколко години насам, деятелност на Българи те в търговщината, могат на верно да заключат колко може да се развие и разшири това парапловно дружество и какви ползи можи то да принесе…Това парапловно дружество за сега има да работи от Цариграда по [в]сичкото Чърноморско крайбрежие Българии и по Дунава“ [29].

От прегледа на трите възрожденски статии установяваме, че те само създават впечатление за първенството на „Провидение“, но никъде в тях не се твърди, че това е първото българско параходно дружество изобщо, въобще или в нашата история.

В ПУБЛИКАЦИЯТА НА БОГОРОВ

става дума за „една“ (подч. мое К.П.) българска мореплавателна дружина на име „Провидение“, но не и за „Провидение“ като първата българска мореплавателна дружина изобщо/въобще/в нашата история.

Забележете: авторът посочва, че „първи“ (подч. мое К.П.) е нейният параход, закупен от Лондон, но никъде в текста не дава категорично първенство на дружеството.

Колкото до фразата „и днес заченваме (=започваме) от един вапор“ е добре да си зададем въпроса дали ерудиран автор като Богоров е генерализирал безразсъдно, че целокупният български народ започва да се занимава с параходно корабоплаване от един вапор, считано от днес (17 февруари 1864 г.) или е имал предвид и конкретизирал разумно, че определен(и) представител(и) на цариградската, а не на някаква друга българска търговска общност започва(т) да се занимава(т) с параходно корабоплаване от един вапор.

Първият вариант не се поддържа от текста, защото никъде в публикацията Богоров не определя „Провидение“ като първото българско параходно дружество изобщо, въобще или в нашата история.

Вторият вариант обаче се поддържа категорично от текста, тъй като още в заглавието мореплавателната дружина е локализирана, не някъде другаде, а в Цариград.

В допълнение в. „Съветник“ се издава в Цариград. Настоятелите на изданието Х. М. Пашов и Ст. П. Стефанов се помещават в Балкапан, отново в Цариград.

Следователно единственият възможен и разумен извод в случая е, че в Цариград търговецът П. А. Попов (единствен споменат поименно в текста) инициира основаването на Българска мореплавателна дружина, закупила от Лондон един или своя първи параход, което по същество представлява първото реално създадено търговско параходно дружество с акции, конкретно в цариградската българска търговска общност.

image
Паметник на Константин Фотинов в двора на профилираната гимназия в гр. Самоков, която носи неговото име. Снимка - К. Панчелиев

ПУБЛИКАЦИЯТА ВЪВ В-К "ГАЙДА"

е единствената, в която все пак има някаква податка за първенство, но въпросната податка:

1. не е категорична;

2. не е поставена в рамките на доказателство, а в рамките на твърдение;

3. позволява тълкувания.

Коя е тази податка? Откриваме я в заключителната част на публикацията:

"От [в]секъде нашите съотечественици трябва да приемат в благоволението си това първо изпомежду ни търговско предприятие[,] за да се поддържи и да успее тъзи компания, та да насърчи нашите еднородци и към други подобни предприятия, които осветляват народното ни име".

И, така тук вече става дума за "първо...търговско предприятие" и "компания", но забележете само "изпомежду ни" (т.е. само "между нас"), а не въобще, изобщо или в българската история.

Следователно липсват белези за категоричност и уникалност. В допълнение това "първо...търговско предприятие" никъде в текста не е обвързано поименно с "Провидение" (т.е. "Провидение" не се споменава поименно), а е поставено само в интертекстуална връзка с българския параход "Азисъ" в самото начало на публикацията.

На второ място: след определението "първо...търговско предприятие" следва призив ("та да насърчи нашите еднородци и към други подобни предприятия..."), а не доказателство за първенство на въпросното предприятие. Призивът представлява и финал на публикацията. Липсват каквито и да е последващи доказателства в подкрепа на първенството на споменатото търговско предприятие. Следователно податката за първенство тук е поставена в рамките на елементарно твърдение, но не и на конкретно доказателство.

И, накрая: фразата "изпомежду ни" има минимум две тълкувания. Първото тълкуване извеждаме от думата "съотечественици" т.е. "българи".

Второто тълкуване извеждаме от думата "търговско" т.е. "изпомежду ни" [българските търговци] или съвсем конкретно "изпомежду ни" [цариградските български търговци].

Да се приписва автоматично публикацията във в. "Гайда" на Славейков е погрешно при положение, че името му не фигурира над/под нея в качеството му на автор.

Също толкова погрешно е да се извежда Славейков като автор на публикацията във в. "Гайда" от фразата "Радваме се като съобщаваме това благоприятно известие" в смисъл, че самият Славейков в качеството му на редактор на вестника се радва да съобщи на читателите въпросното известие за българския параход "Азисъ".

Ако вземем съвсем сериозно предвид доста специфичните подробности в публикацията (час на отплаване, маршрут, пристанища, престой, време на пристигане в Бургас, подробности за друг австрийски параход, отплавал малко преди "Азисъ") ще разберем, че цитираните във в. "Гайда" данни са от чисто професионален характер и биха могли да достигнат до Славейков по един от следните начини (без претенции за изчерпателност):

1. чрез митнически служител от български произход или свързан с българската кауза;

2. чрез член на екипажа от български произход или свързан с българската кауза;

3. чрез пътник на "Азисъ", който е от български произход, вероятно е търговец и в качеството си на такъв се радва на първите стъпки на българското параходно дружество, придобиването на параход и пожелава успех на компанията;

4. чрез товародател-търговец от български произход или свързан с българската кауза, чиито товар/пратка се намира на борда на "Азисъ" във въпросното плаване;

5. чрез комисионер-търговец от български произход или свързан с българската кауза, който осигурява товар/пратка за "Азисъ" във въпросното плаване;

6. чрез параходен агент от български произход или свързан с българската кауза, който извършва агентиране в полза на "Азисъ" в някое от пристанищата по маршрута Цариград - Бургас - Варна - Констанца.

Начинът, по който е достигнала информацията до Славейков най-вероятно е третият/четвъртият/петият/шестият и това обяснява употребата и присъствието на фразата "изпомежду ни" в текста, в смисъл "между нас българските търговци".

Колкото до релевантни примери, в които български търговци влизат в ролята на дописници и изпращат или препредават дописки/новини/съобщения/информация до възрожденския печат, то такива ще представим в следващите части на нашата поредица, когато достигнем до голямата тема за Константин Фотинов.

В заключение по-долу прилагаме като минимум четири тълкувания, които представляват и четири отделни реконструкции на текста:

Реконструкция/Тълкуване/Версия 1:

"От [в]секъде нашите съотечественици [българите] трябва да приемат в благоволението си това първо изпомежду ни [българите] търговско предприятие[,] за да се поддържи и да успее тъзи компания, та да насърчи нашите еднородци [от българския род] и към други подобни предприятия, които осветляват народното ни име".


Реконструкция/Тълкуване/Версия 2:

"От [в]секъде нашите съотечественици [българите] трябва да приемат в благоволението си това първо изпомежду ни [българските търговци] търговско предприятие[,] за да се поддържи и да успее тъзи компания, та да насърчи нашите еднородци [от българския род] и към други подобни предприятия, които осветляват народното ни име".

Реконструкция/Тълкуване/Версия 3:

"От [в]секъде нашите съотечественици [българите] трябва да приемат в благоволението си това първо изпомежду ни [цариградските български търговци] търговско предприятие[,] за да се поддържи и да успее тъзи компания, та да насърчи нашите еднородци [от българския род] и към други подобни предприятия, които осветляват народното ни име".

Реконструкция/Тълкуване/Версия 4:

"От [в]секъде нашите съотечественици [българите] трябва да приемат в благоволението си това първо [най-забележително, най-отличително] изпомежду ни [цариградските български търговци] търговско предприятие[,] за да се поддържи и да успее тъзи компания, та да насърчи нашите еднородци [от българския род] и към други подобни предприятия, които осветляват народното ни име".

Самият факт, че съществуват минимум четири тълкувания/версии означава, че от това кратко изречение, което по същество представлява елементарно твърдение, не може да бъде изведено никакво конкретно доказателство за "Провидение" като първото параходно дружество изобщо/въобще/в българската история.

От друга страна да се приеме автоматично едно елементарно твърдение с минимум четири тълкувания за 100 %-ва гаранция за истина и да се представи под формата на научно доказателство за първенство в българската история е пример за приложението на един от филтрите на Алвин и Хайди Тофлър.

За съжаление именно интензивното използване на филтрите на Тофлър и натрупването им във времето довежда до погрешното обявяване на „Провидение“ за първото параходно дружество изобщо/въобще/в нашата история. На този проблем ще посветим отделна публикация.

ПУБЛИКАЦИЯТА ВЪВ В-К "БЪДУЩНОСТ"

също само създава впечатление за първенството на „Провидение“, подобно на публикациите в „Съветник“ и „Гайда“, но не определя категорично „Провидение“ за първото параходно дружество изобщо/въобще/в нашата история. Следва конкретният цитат от оригинала:

„За сега навождаме първий пример за българское търговско парапловно дружество „Провидение“.

На съвременен български език:

„За сега даваме/привеждаме/представяме първи пример за българско търговско парапловно дружество [наречено] „Провидение“.

Само по себе си това изречение съдържа потенциал да бъде използвано, разбира се в комбинация с допълнителни архивни или документални данни за извеждане на доказателство за първенството на „Провидение“.

Но това изречение не е поднесено индивидуално и не представлява изолирано твърдение. То очевидно е част от цялостен текст и като такова се намира в интертекстуална връзка не само с предходното изречение, но и с финала на публикацията.

А в предходното изречение се говори за напредъка на вътрешната и външната търговия при българите, както и за „няколко примера“ за новопоявили се „вънкашни предприятия“ (в смисъл нови търговски начинания или предприятия извън територията на българското землище през XIX век).

В заключителната част от публикацията се дава и втори пример за друго предприятие – „Българска дружина за памучни работи“, съставена в Пловдив.

Очевидно изброяването/подреждането на търговските предприятия в публикацията представлява и отразява единствено индивидуален подход на автора.

Математически и технически „Провидение“ се явява първи пример и на първо място в тази подредба, но е първи от „няколко примера“ според текста или първи пример в списък, който съществува в представите на автора, но не и първото параходно дружество изобщо/въобще/в българската история.

Общата черта между „Провидение“ и „Българска дружина за памучни работи“ е в разпределението на капитала: според публикацията той е разпределен под формата на дялове.

Авторът призовава и румънците (в оригинала: съседи, приятели и братя Романи) да вземат участие в дяловете на „Провидение“ т.е. да закупят акции на дружеството.

image
Профилирана гимназия "Константин Фотинов" в гр. Самоков. Снимка - К. Панчелиев


ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ПРЕДИ "ПРОВИДЕНИЕ"

Както ще видим в процеса на изложението първенството на въпросната Българска мореплавателна дружина от Цариград се изразява именно във факта, че тя вероятно е първото търговско параходно дружество с акции, създадено от български търговци конкретно в Цариград, но доколкото съществуват и други форми на търговски дружества (в зависимост от организационната форма и разпределението на капитала) 12 години преди „Провидение“ на друго място в Османската империя и в друга българска общност е създадено търговско дружество с дялове от съдружниците Константин Фотинов и Петър Николаевич.

Същото има доста по-широк обхват на дейност, защото се занимава не само с параходно корабоплаване, но и с фрахтоване, пакетиране, спедиция, застраховане,
наемане на капитани, екипажи и кораби изобщо (ветроходи и параходи).

В допълнение с посредничеството на възрожденеца Константин Фотинов един от неговите търговски контрагенти закупува дялове от параход. Фотинов осигурява капитан за парахода, а Николаевич организира натоварването му. За всичко това ще разкажем в следващите части на нашата публикация.

(Следва)

Литература и бележки:

[20] Цариград…// Българска пчела, № 33, 10.01.1864, с. 132.

[21] Пак там, с. 132.

[22] Пак там, с. 132.

[23] Павлов, Владимир. Към въпроса за корабоплавателни прояви на българи през турското робство (1830 – 1878 г.). // Известия на Народния музей – Варна, кн. IV (XIX), 1968, с. 60.

[24] Пак там, с. 60.

[25] Павлов, Владимир. Първото българско търговско параходно дружество „Провидение“ (1862 г.) // Исторически преглед, том 21, кн. 2, 1965, с. 79.

[26] Павлов, Владимир. С възрожденски плам. // Научно-популярен алманах „Фар“, № 67, 1967, с. 103.

[27] Богоров. Българска мореплавателна Дружина „Провидение“ в Цариград и извод от историята за мореплаванието. // Съветник, № 48, 17.02.1864, с. 2.

[28] Българският Параход Азис… // Гайда, № 15, 26.02.1864, с. 116.

[29] България. // Бъдущност, № 6, 12.04.1864, с. 23.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка