Част 4: 12 ГОДИНИ ПРЕДИ "ПРОВИДЕНИЕ"...

Pan.bg 28 сеп 2021 | 22:52 views (554) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 55

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

На 29 август т. г. в бр. 54 на рубриката "Морска историческа хроника" направихме критичен прочит на няколко публикации в българския възрожденски печат от XIX век относно първенството на параходното акционерно дружество "Провидение".

Тогава съобщихме, че 12 години преди „Провидение“ в Цариград, на друго място в Османската империя и в друга българска общност е създадено търговско дружество с дялове от съдружниците Константин Фотинов и Петрос Николаевич.

Същото има доста по-широк обхват на дейност от "Провидение", защото се занимава не само с параходно корабоплаване, но и с фрахтоване, пакетиране, спедиция, застраховане, наемане на капитани, екипажи и кораби изобщо (ветроходи и параходи).

Днес се завръщаме към темата с обща информация за дейността на съдружниците Константин Фотинов в Смирна (дн. Измир) и Петрос Николаевич в Нова Фоча (Йени Фоча)


(От бр. № 54)

ПЪТЯТ НА ПЕТРОС НИКОЛАЕВИЧ ДО НОВА ФОЧА

Със свое писмо от 8 август 1850 г. българският търговец Рали хаджи Мавриди, базиран в Цариград информира Константин Фотинов в Смирна (дн. Измир), че при него ще дойде лицето П. Николаевич. Същият ще пристигне в Смирна с параход [1].

В следващо писмо до Константин от 19 август с.г. Мавриди предоставя подробности за въпросното лице: „Приносителят на настоящото ми [писмо е] Господин Петрос Николаевич, които идва при Вас според думите Ви да работите за приятелите. Да му се порадваш и да даде Господ добър час и добър напредък на всяко Ваше начинание“ [2].

От тук установяваме личното име на Николаевич (Петрос), фактът, че Мавриди му е поверил писмото, целта на изпращането му при Фотинов (да работят заедно за/в полза на неназован приятелски кръг) и откриваме препратка към бъдещите им планове.

Евентуално това могат да бъдат общи начинания между Константин и Петрос, на които Мавриди пожелава напредък и успех. Приятелският кръг включва техни близки търговци, общи познати и роднини, както ще видим по-долу.

На 22 август с.г. Мавриди информира Фотинов, че Николаевич е заминал за Смирна три дни по-рано или на 19 август с.г. и допълва, че се надява [вече] да е пристигнал там [3].

Вероятно Петрос е пристигнал в Смирна в периода 20 – 30 август с.г., срещнал се е там с Константин и след съответното
съгласуване на общите им намерения е бил изпратен от него в пристанище Нова Фоча (Йени Фоча) с цел наемане на помещения и площи за стартиране на съвместна търговска дейност.

Във всеки случай на 1 септември с.г. Николаевич потвърждава в свое писмо до Фотинов, че вече е пристигнал в Нова Фоча [4].

От тук нататък в продължение на два месеца и половина Петрос и Константин влизат в официална кореспонденция по търговски въпроси и разменят множество писма, които ни дават една отлична и уникална възможност да надникнем в тогавашния свят на средиземноморското корабоплаване и търговия, в който те са активни участници и се реализират успешно въпреки огромните трудности и проблеми.

Кореспонденцията между двамата, публикувана в том 2 от Архива на Константин Георгиев Фотинов обхваща общо 34 писма на български език, датирани в периода от 22 октомври 1849 г. до 25 януари 1851 г.

От значение за настоящото изследване са писмата, които П. Николаевич изпраща до К. Фотинов по време на (част от) пребиваването си в Нова Фоча в периода 1 септември – 16 ноември 1850 г. или общо 27 писма. Ние се насочваме веднага към най-интересното от писмата от дата 21 септември с.г.

image
Паметник на Константин Фотинов в двора на профилираната гимназия в гр. Самоков, която носи неговото име. Снимка - К. Панчелиев

НАТОВАРВАНЕТО НА КОРАБА НА КАПИТАН КАМБУРИ

На тази дата П. Николаевич (от Нова Фоча) пише до К. Фотинов (в Смирна). Съобщава му, че е получил три негови писма, съответно от 15-и, 16-и и 19-и септември с.г. и е разбрал съдържанието им [5].

Допълва, че капитан Ан. Камбури е дошъл [в Нова Фоча] на 3 септември с.г. [6] Самият Николаевич се е погрижил и е взел Камбури [да започне] да товари стоката [7].

По въпросите за навлото на стоката и заема обаче липсва информация в посочените писма. Ето защо Николаевич обвинява Фотинов, че не му е писал за кораба (в оригинал: „кураблета“) на капитан Камбури, за навлото и за заема [8].

Николаевич пита Фотинов дали е взел заем от капитана на кораба в Смирна или капитанът следва да даде заема (на място) в Нова Фоча [9]. Съобщава също, че днес, т.е. 21 септември 1850 г. ще натовари всичката стока [на кораба на Камбури], но не знае какво навло да й постави [10].

Също днес е очаквал да получи от Фотинов писмо, изпратено по каруцаря Костанти, в което да се съдържа информация по тези въпроси, но не е получил такова [11].

По-нататък потвърждава, че стоката е вече натоварена и корабът (в оригинал: „кораблета“) [на Камбури] ще отплава същия ден вечерта, т.е. 21 септември [12]. Ще подготви с Божията помощ товарителницата и ако може ще я прати с кораба [на Камбури] довечера [13].

Вероятно е имало някакво забавяне или Николаевич не е успял да подготви въпросния документ в посочения от самия него срок, защото корабът отплава от Нова Фоча на другия ден (или 22 септември).

За този факт научаваме от следващото писмо на Николаевич (от Нова Фоча) до Фотинов (в Смирна) с дата 23 септември с.г. В него Николаевич съобщава, че корабът е отплавал за Цариград вчера при добро [за сезона] време.

Надява се да пристигне в османската столица при същото добро време [14]. Допълва, че изпраща на Фотинов товарителницата и тескерето на стоката, която е натоварил на кораба на Андрея Кабури (=Ан. Камбури) [15].

ЧЕТИРИ ВАЖНИ РАБОТНИ ВЪПРОСА

След извършения преглед на действията на П. Николаевич в Нова Фоча във връзка с натоварването на кораба на капитан Андрея Кабури (Ан. Камбури) поставяме следните четири работни въпроса:

Въпрос № 1. Какви са отношенията между К. Фотинов и П. Николаевич?

Въпрос № 2. Търговски представител, банкер, корабен агент, комисионер, кореспондент, спедитор или товародател е Николаевич? Или пък двамата с Фотинов са съдружници и имат общо търговско предприятие/фирма през 1850 г.?

Въпрос № 3. Натоварването на кораба на Андрея Кабури (Ан. Камбури) в Нова Фоча на 23 септември 1850 г. еднократен акт ли е или е редовна търговска практика за К. Фотинов и П. Николаевич?

Въпрос № 4. Оперира ли тяхната организация/фирма с кораби и товари и може ли да се твърди, че двамата се занимават активно с корабоплаване?

Елена Садковска, на която дължим „разчитане, коментар и предговор“ на българската кореспонденция на Константин Фотинов отбелязва съвсем пестеливо относно П. Николаевич: „За него нямаме други данни, но от кореспонденцията става ясно, че връзката между него и К. Фотинов е предимно по търговски въпроси“ [16].

Въпреки тази доста обща констатация внимателният прочит на писмата от Николаевич до Фотинов и използваните обръщения дават възможност да бъде разкрит статута на Николаевич.

В допълнение от писмата на Рали хаджи Мавриди до Константин Фотинов от 8, 19 и 22 август 1850 г., публикувани в Том 1 от кореспонденцията на Фотинов със съставител Н. Данова вече знаем, че Николаевич всъщност е изпратен от Мавриди при Фотинов.

Вероятно този факт е убягнал от вниманието на Садковска, която е съставител на Том 2 от кореспонденцията на Фотинов.

(Следва)

Литература и бележки:

[1] Данова, Н. Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.1: Гръцка кореспонденция. София, 2004. с. 443-444. Вж. документ № 211 – Писмо от Рали хаджи Мавриди в Цариград до Константин Фотинов в Смирна от дата 8 август 1850 г.: „Колкото за П. Николаевич, той ще дойде при Вас със следващия параход…“

[2] Данова, Н. Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.1: Гръцка кореспонденция. София, 2004. с. 445-446. Вж. документ № 212 – Писмо от Рали хаджи Мавриди в Цариград до Константин Фотинов в Смирна от дата 19 август 1850 г.: „Приносителят на настоящото ми [писмо е] Господин Петрос Николаевич, които идва при Вас според думите Ви да работите за приятелите. Да му се порадваш и да даде Господ добър час и добър напредък на всяко Ваше начинание“.

[3] Данова, Н. Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.1: Гръцка кореспонденция. София, 2004. с. 447-448. Вж. документ № 213 – Писмо от Рали хаджи Мавриди в Цариград до Константин Фотинов в Смирна от дата 22 август 1850 г.: „Колкото за Петрос, казах Ви, че на 19 на гореспоменатия [месец] замина за Смирна и се надявам да е пристигнал“.

[4] Данова, Н. (ред.), Садковска, Е. Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 240-241. Вж. документ № 141 – Писмо от П. Николаевич в Нова Фоча до Константин Фотинов в Измир от дата 1 септември 1850 г.: „N. Фоча а. 7ври 1850 Писмото ми да ви получи у добро здравiе и ные слава Богу сосъ добро пристигнахми…“

[5] В оригинала – „прiяхъ ваши три писма отъ 15. и 16. и 19 сущаго МѢсица, разумѢхъ сичко“. Адаптиран вариант на съвременен български език: „Приех Вашите 3 писма от 15-и, 16-и и 19 същия месец, разбрах всичко“. Вж. писмото от П. Николаевич в Нова Фоча до Константин Фотинов в Измир от 21 септември 1850 г. – документ № 149, публикуван в Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 250-251.

[6] В оригинала – „най перво капиданъ Ан. Камбури доиди на [г]“. Адаптиран вариант на съвременен български език: „най-първо капитан Ан. Камбури дойде на [г]“. Според съставителя Елена Садковска, която извършва разчитане и коментар на българската кореспонденция на К. Фотинов тук „Датата е изписана с буква, вместо с цифра, както е в църковнославянските книги. В случая тя означава числото 3“, т.е. капитан Камбури е пристигнал в Нова Фоча на 3 септември 1850 г. За допълнителна информация вж. бележка под линия № 1 след писмото от П. Николаевич в Нова Фоча до Константин Фотинов в Измир от 21 септември 1850 г. – документ № 149, публикуван в Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 250-251.

[7] В оригинала – „най перво капидан Ан. Камбури доиди на [г] когото забрахъ да тваре стоката“. Адаптиран вариант на съвременен български език: „най-първо капитан Ан. Камбури дойде на [г], когото забрах да товари стоката“. Вж. писмото от П. Николаевич в Нова Фоча до Константин Фотинов в Измир от 21 септември 1850 г. – документ № 149, публикуван в Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 250-251.

[8] В оригинала – „ала ни ми писвати за капитанъ камбури кураблета, навло колко има кантару, така и фунда“. Адаптиран вариант на съвременен български език: „ала не ми пишете за кораба на капитан камбури, навло колко има кантару, така и фунда“. Според съставителя Елена Садковска, която извършва разчитане и коментар на българската кореспонденция на К. Фотинов „фунда“ означава „заем от капитан на кораб“. За допълнителна информация вж. бележка под линия № 4 след писмото от П. Николаевич в Нова Фоча до Константин Фотинов в Измир от 21 септември 1850 г. – документ № 149, публикуван в Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 250-251.

[9] В оригинала – „ала ни ми писвати за капитанъ камбури кураблета, навло колко има кантару, така и фунда земахте ли или тука ще дава“. Адаптиран вариант на съвременен български език: „ала не ми пишете за кораба на капитан камбури, навло колко има кантару, така и фунда взехте ли или тук ще дава“. Вж. писмото от П. Николаевич в Нова Фоча до Константин Фотинов в Измир от 21 септември 1850 г. – документ № 149, публикуван в Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 250-251.

[10] В оригинала – „ала ни ми писвати за капитанъ камбури кураблета, навло колко има кантару, така и фунда земахте ли или тука ще дава, ету днесъ сичката стока му натваремъ, чи ни зная како навло да тура тува най нужно требаши да ми отпишете“. Адаптиран вариант на съвременен български език: „ала не ми пишете за кораба на капитан камбури, навло колко има кантару, така и фунда взехте ли или тук ще дава, ето днес всичката стока му натоварвам, че не зная какво навло да [й] сложа, това най-вече трябваше да ми пишете“. Вж. писмото от П. Николаевич в Нова Фоча до Константин Фотинов в Измир от 21 септември 1850 г. – документ № 149, публикуван в Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 250-251.

[11] В оригинала – „чекахъ сега сосъ агогетина костанти да ми отпишите, и сосъ него не пулучихъ“. Адаптиран вариант на съвременен български език:„Чаках днес да ми пишете по агогетина Костанти, но и по него не получих [писмо от вас]“. Според съставителката Елена Садковска „агогетин“ (гр.) означава „каруцар“ (бълг.). Вж. писмото от П. Николаевич в Нова Фоча до Константин Фотинов в Измир от 21 септември 1850 г. – документ № 149, публикуван в Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 250-251.

[12] В оригинала – „ету сего днесъ стоката са натвари, днесъ кораблета ще трагни“. Адаптиран вариант на съвременен български език: „ето днес стоката се натовари, днес корабът ще отплава“. Вж. писмото от П. Николаевич в Нова Фоча до Константин Фотинов в Измир от 21 септември 1850 г. – документ № 149, публикуван в Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 250-251.

[13] В оригинала – „днесъ кораблета ще трагни и ако ще Бог фортотикито ако можа ду довечара сосъ него го ще ви прате“. Адаптиран вариант на съвременен български език: „днес корабът ще отплава, ако Бог пожелае и ако мога ще ви изпратя товарителницата с него довечера“. Според съставителката Елена Садковска „фортотико“ (гр.) означава „товарителница“ (бълг.). Вж. бележка № 3 след писмото от П. Николаевич в Нова Фоча до Константин Фотинов в Измир от 21 септември 1850 г. – документ № 149, публикуван в Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 250-251.

[14] В оригинала – „на капитанъ Андреа Кабури…които корабле вчера на дубаръ часъ трагна, надевам са сосъ тува време да пристигни скору на царигратъ“. Адаптиран вариант на съвременен български език: „на капитан Андреа Кабури кораба, който вчера отплава на добър час, надявам се с това [добро] време да пристигне скоро в Цариград“. Според съставителката Елена Садковска капитан Ан. Камбури (от първото писмо – документ № 149) и капитан Андреа Кабури (от второто писмо – документ № 150) е едно и също лице. Вж. Показалец на личните имена. // Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 448. Вж. писмото от П. Николаевич в Нова Фоча до Константин Фотинов в Измир от 23 септември 1850 г. – документ № 150, публикуван в Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 251-252.

[15] В оригинала – „ету приключемъ ви една полца декарику и тескерету на стоката, що натварихъ на капитанъ Андреа Кабури“. Адаптиран вариант на съвременен български език: „ето прилагам ви една пол[и]ца товарителница и паспорта на стоката, която натоварих [на кораба] на капитан Андрея Кабури“. Според съставителката Елена Садковска „декарику“ (гр.) означава „товарителница“ (бълг.). Вж. бележка № 1 след писмото от П. Николаевич в Нова Фоча до Константин Фотинов в Измир от 23 септември 1850 г. – документ № 150, публикуван в Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.2: Българска кореспонденция. София, 2012. с. 251-252.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка