ЗА ПЪРВИ ПЪТ И САМО В PAN.BG: 60 222 ИЛИ УКАЗЪТ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ НА КОРАБИТЕ, ПРЕДАДЕНИ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ ОТ РУСКИЯ ЧЕРНОМОРСКИ ФЛОТ

Pan.bg 02 ное 2021 | 07:34 views (765) commentaries(0)
img ОТ КОГА БЪЛГАРИЯ РАЗПОЛАГА СЪС СОБСТВЕНИ ВОЕННИ КОРАБИ? (Част 3)

Морска историческа хроника № 56

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 45 (28 март т.г.) и № 49 (17 май т.г.) на рубриката "Морска историческа хроника" поставихме критичния въпрос дали Княжество България разполага със собствени кораби на 31 юли 1879 г.

Ще припомним, че нашата крайна цел е да установим дали на 31 юли 1879 г. българският военен флот съществува като завършена организация, респективно дали отбелязваният през втората неделя на месец август всяка година Ден Първи на българския военен флот е частен случай, породен от бързането на руските власти да изведат светкавично военния министър Паренсов от Княжеството.

В допълнение - търсим датата, когато нашият военен флот придобива статут на завършена организация т.е. датата, на която е фактологически оправдано, исторически мотивирано и справедливо от професионална гледна точка същият да отбелязва своя Ден Първи.

Днес изпълняваме обещанието си, дадено в брой 53 на рубриката да представим на аудиторията указа на император Александр II за официалното изключване на корабите, предадени на Княжество България от списъците на руския флот


(От бр. № 49)

ДАТАТА НА ОФИЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Въпросният указ под номер 60 222 носи дата 24 ноември 1879 г. Текстът, както следва: "60 222. Ноември 24. Поименен, обявен [и] в приказ на Негово Императорско Височество Генерал-Адмирала. Относно изключването от списъка на [плавателните] съдове на Черноморския флот на някои [плавателни] съдове, предадени с Височайше разрешение на Българското княжество. Предадените, с Височайше разрешение, на Българското княжество, изброени поименно по-долу [плавателни] съдове се изключват от списъка на [плавателните] съдове на Черноморския флот. Шхуна "Келасуры". Параходи "Породимъ", "Горни-Студенъ" и "Опытъ".

image

ИЗВОДИ

Извод-1:За да се добере до онова, от което се нуждае – най-добрият параход от наличните в Русе – „Опытъ“, в готовност да отплава, с командир Конкевич, както и да го използва и в двете посоки на служебната си командировката до Русия, Паренсов трябва да доведе до успешно изпълнение чрез подчинените си, включително и Конкевич следните седем задачи (без претенции за изчерпателност, вероятно има и други):

1. Корабите да бъдат предадени и съответно приети от Княжество България (22 юли 1879 г.);

2. Да бъдат издигнати българските флагове над корабите, предадени от Русия, включително и на „Опытъ“ (31 юли 1879 г.);

3. Да бъде определен щат на корабите, предадени от Русия, включително и на „Опытъ“ (около 8 август 1879 г.);

4. Да бъде одобрен разход за приспособяването на „Опытъ“ за княжеска яхта (14 август 1879 г.);

5. Параходът „Опытъ“ да бъде приведен в готовност на 20 септември 1879 г. (съгласно изискването на Паренсов от 14 август 1879 г.)

6. Да бъде извършено приспособяването/преустройството на „Опытъ“ (към 24 август 1879 г. вече е започнало според Иван Алексиев);

7. Да бъде определен командир на „Опытъ“ (въпросът е поставен от Паренсов на 24 август 1879 г.).

Извод-2: Т.н. Ден Първи на българския военен флот във Варна и Русе (31 юли 1879 г.) е частен случай, породен от необходимостта на руската дипломация да изтегли спешно от България военния министър Паренсов и да го изпрати лично при император Александр II в Ливадия, за да обсъдят изключително важни военни и политически въпроси относно княз Батенберг, българската армия и нейното въоръжение, Народното събрание...

Както видяхме по-горе Паренсов бърза и дори се опитва да подтикне българските власти да организират официалното събитие два дни по-рано – на 29 юли 1879 г., когато им изпраща поздравителна телеграма относно предстоящото издигане на флаговете. Според протокола подобна телеграма се изпраща само в деня на съответното събитие, но никога цели 2 дни по-рано.

Извод-3: Единственото важно, специално, изключително и уникално събитие, което се случва два дни по-късно е издигането на българския военноморски флаг в Русе и Варна над корабите предадени от Русия, които все още не са българска собственост и към 31 юли 1879 г. си остават руски.

Колкото и уникално да е това събитие за съжаление то не е достатъчно, за да придаде на българския военен флот статут на завършена организация към 31 юли 1879 г.

Вече посочихме, че един военен флот като завършена организация освен с личен състав, щат/организационна структура със свой Заведующ, бюджет, длъжностни характеристики, материални ресурси, рейд, ремонтна база, комуникации, инфраструктура и др. би следвало да разполага и със собствени плавателни средства, а не с такива, които са само фиктивно под негов контрол.

Извод-3:В лицето на предадените от Русия кораби българските власти не разполагат със собственост върху плавателните съдове към 31 юли 1879 г.

Това е безпрецедентен случай и парадокс от правно-нормативна гледна точка, но напълно в тон със становището относно създаването на българска военна флота, което се съдържа в протоколите от работата на Военния съвет под председателството на княз Дондуков-Корсаков, заседавал през предходната 1878 г. в Адрианопол (дн. Одрин) и Филипопол (дн. Пловдив).

В последния протокол от съвета се съдържа становище за организацията на армията в България и са изброени руските съображения относно необходимостта от създаване на българска военна флота: „…от една страна, да се приучи българинът към морска служба, а от друга, да се избегнат морските съобщения в Княжеството през Варна. Дунавската флота ще ни окаже съдействие при евентуалната необходимост от превоз на боеприпаси в България от Рени, като се избегне надзорът на Европейската дунавска комисия. Твърде съществена полза могат да окажат нашите морски офицери, намиращи се в българската флота, чрез постоянно наблюдение на корабоплаването по Дунава в долната и горната му част и по-специално, като наблюдават движението на австро-унгарските параходи и доставят на нашето морско министерство необходимите сведения. На първо място е нужно в българската флота да се въведе следният ред: отначало да се присвои названието търговски правителствени параходи под търговски флаг, офицерите трябва да бъдат уволнени от служба конфиденциално…Произвеждането в чин на морските офицери да не се преустановява. Униформеното облекло на офицерите да се установи по образец на капитаните от австрийското параходно общество по Дунава. В бюджета на военното министерство да не се отбелязва съставът на дунавската флота, а само морската част, т.е. обучението на нисшите чинове за морска служба. Тъй като учредяването на флота в България се отнася по същество до изпълнение на нашите предначертани задачи и тя в необходимите случаи ще действа за привеждане в изпълнение на плана за присъединяване на България към Империята, затова е нужно да се отдели началникът на флотата от българското военно министерство. Началникът на флотата и подчинените му офицери ще получават допълнителна издръжка от нашето морско министерство чрез нашите консули в България. Всички офицери, включително и началникът се назначават от нашето морско министерство и от него се уволняват от служба в България. Началникът на флотата (в България следва да му се присвои званието командир на морските части) и морските офицери по отношение на вътрешните работи ще се подчиняват на заповедите на българското военно министерство, а във външните отношения, т.е. по отношение на Империята, те ще се намират на подчинение на морското министерство, откъдето ще получават непосредствени инструкции и заповеди“ [128].

От тук разбираме, че съгласно руските планове за учредяването на флота в България началникът на флота и подчинените му офицери ще бъдат обвързани едновременно и с България и с Русия, т.е. те ще имат двойнствен статут:

image

Освен по отношение на началника на флота и подчинените му офицери този двойнствен статут е налице и при корабите, предадени от Русия на Княжество България.

Според първоначалните планове от Военния съвет в Адрианопол на параходите, които всъщност са военни следва да се присвои съвсем невинното название търговски правителствени параходи под търговски флаг.

Извод-4: Този замисъл не е реализиран, но на 31 юли 1879 г. нещата отиват още по-далеч: българският военноморски флаг е издигнат над кораби, които не са изключени от списъците на плавателните съдове на руския Черноморски флот и продължават да бъдат руска собственост до 23 ноември с.г. или повече от три и половина месеца.

Извод-5: Указ № 60 222 потвърждава отново, че корабите са "предадени", а не "подарени" или "дарени" на Княжество България. Факт, който установихме и при анализа на телеграмите на военния министър Паренсов в предишните издания на рубриката "Морска историческа хроника".

Извод-6: Въпреки, че в указ № 60 222 не се споменават параход "Взрывъ", параходните катери и баркаси, баржите, гребните лодки и ботовете за въглища, които също са предадени на Княжество България, изброените в същия указ "Келасуры", "Породимъ", "Горни-Студенъ" и "Опытъ" представляват основна част от тонажа на българския военен флот към дата 24 ноември 1878 г. Проучването за датата/датите на официалното изключване от списъците на руския флот и инженерното ведомство на параход "Взрывъ", параходните катери и баркаси, баржите, гребните лодки и ботовете за въглища следва да продължи.

Извод-7: Корабите са предадени на Княжество България с Височайше разрешение на руския император. Проучването за документа, в който се съдържа въпросното Височайше разрешение следва да продължи.

ПОГЛЕД НАПРЕД

В следващата част от поредицата ще отговорим на въпроса коя е датата, когато нашият военен флот придобива статут на завършена организация т.е. датата, на която е фактологически оправдано, исторически мотивирано и справедливо от професионална гледна точка същият да отбелязва своя Ден Първи, с което ще приключим нашия обзор, но не и темата. Дали това е 31 юли, 24 ноември или 11 май предстои да разберем.

В близко бъдеще ще публикуваме още един важен документ - писмото на руския император Александр II, което съдържа Височайшето разрешение за предаването на корабите на Княжество България.

(Следва)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка