ЛЕГЕНДА ЗА ДЖУЗЕПЕ МАЦИНИ - АПОСТОЛ НА РЕВОЛЮЦИОННА ИТАЛИЯ

Pan.bg 18 дек 2021 | 17:46 views (2275) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 61

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 32 и 33 на рубриката „Морска историческа хроника“ разгледахме дейността на т. нар. „Велика полска политическа емиграция“ във Франция през XIX век, когато нейните представители, прокудени зад граница се опитват да възстановят независимостта на Жечпосполита (Полско-литовската държава) след трикратната й подялба между Прусия, Руската империя и Хабсбургската монархия (1772 г., 1793 г. и 1795 г.).
В допълнение насочихме вниманието на читателите към Великобритания и по-точно към един от комитетите там, който подкрепя активно полската кауза („Комитет по въпросите на външните работи в Нюкасъл-он-Тайн“) и през 1855 г. издава брошурата на генерал Луи (Лудвиг) Миерославски, озаглавена „Полша, Русия и Западните сили, историческо и политическо изложение, адресирано до британската и френската нация“.

Проследихме в детайли биографията на генерала и представихме морските аспекти на неговия план за възпиране на мощта и териториалната експанзия на Русия, изложен в брошурата


МАРКО БАЛАБАНОВ ЗА ДЖУЗЕПЕ МАЦИНИ

В заключителната част на публикацията тогава се докоснахме до личността на италианския юрист, философ, политически активист и революционер Джузепе Мацини, който приветства издаването на брошурата на Луи Миерославски и съответно помества отзив за нея в изданието The Reasoner and the London Tribune през юни 1855 г.

Днес се завръщаме към темата, за да изпълним обещанието си да разкажем повече за Мацини и влиянието му върху българското революционно и национално-освободително движение през XIX век.

image
Брой 11 от 10 юни 1855 г. на изданието The Reasoner and the London Tribune, в което е публикувана статията на Джузепе Мацини. Възстановка на авторите

Започваме с кратка обща информация за него, заимствана от статията на българския журналист, юрист и политик Марко Балабанов, озаглавена „При Мацини“, която е публикувана през 1900 г. в изданието „Летописи“.

Използваме този подход, за да могат нашите читатели да усетят духа на времето, както и уважението и преклонението пред личността на Мацини. В следващите части на повествованието ще преминем към биографията на италианския революционер и участието му в написването и издаването на прочутия „Манифест на републиканската партия“ в съавторство с унгарския революционер Лайош Кошут и френския политик Александър Огюст Ледрю-Ролен.

Това е един от основополагащите документи на републиканизма, който разтърсва до основи тогавашния предимно монархически свят на големите империи и създава предпоставки за промени на политическата карта на света в полза на по-малките народи и националните държави.

Колкото до Марко Балабанов, той е един от тримата български възрожденци и представители на национално-освободителното движение, които се срещат с Мацини в Лондон през първата половина на септември 1869 г. Другите двама българи са Теофан Райнов и Райчо Гръблев. И така, нека сега да видим какво ни казва Балабанов за Мацини.

ПАПА НА ВСИЧКИ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ В ЦЯЛА ЕВРОПА

„Кой от нашите съвременници не знае нещо, кой не е поне чул нещо за Мацини, близо полувековен ратник за свободата, за независимостта и за обединението на Италия? Гарибалди, всеизвестния[т] решителен и неустрашим войник, е име от най-популярните в съвременна Италия.

Но Мацини, негов приятел и в много случаи негов сътрудник, бе почитан до обожаване като мистериозен наставник, като свише вдъхновен инициатор на революционни планове и движения, като решителен и изкусен ръководител, от близо или от далеч, при изпълнението им, като един вид тайнствен дипломат на революцията въобще през двете средни четвъртини от настоящото [XIX] столетие.

image
Портрет на Джузепе Мацини от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

През всичкото това време Мацини беше една тайнствена сила, която привличаше като магнит към себе си всичко, каквото свободолюбиво, патриотическо и хуманно имаше в Италия и в името на Мацини се кълнеше, готова да се хвърли и в огъня, една ламтяща за свобода и с разпален патриотизъм младеж от цели две поколения.

Нещо повече. През всичкото това време Мацини не беше само идолът на революционна Италия, той беше и един вид апостол на революцията изобщо, беше един вид
Папа на всички революционери в цяла Европа, беше техен велик жрец.

На него гледаха като на един признат революционен оракул. Всички недоволни от съществующия държавен строй към него обръщаха погледите си, често даже се отправяха към него на лично поклонение.

С революционни апостоли, с проповеди на социални преврати настоящия век изобилва, но Мацини е издавающа се личност[,] съвършено своеродна в своя революционен характер.

Почти цяло полустолетие той олицетворяваше политическия революционен дух не само в Италия, но и в цяла Европа. Той бе тайният, от всички почти признат началник на невидима, но многобройна една революционна армия, разпръсната по цяла Италия и другаде в Европа.

image
Първото италианско корабче, наименувано Mazzini ("Мацини") под командата на Гарибалди напада имперски бриг. Гравюра от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Оригиналът на гравюрата е публикуван в книгата на Джеси Уайт Марио "Животът на Мацини". Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

Гдето и да беше той, в Италия или в[ъв] Франция, в Швейцария или в Англия, везде за него живот беше революцията, революционни съзаклятия, направени главно против притеснителите на отечеството му.

Той държеше постоянна кореспонденция с всички революционери и в Европа и в Америка. Той беше, ако не едничкия, но главния център на всички революционни съзаклятия.

И, успял или неуспял в своите революционни кроежи и предприятия, той не загуби никога нищо от своята енергия, той запази до край и своето обаяние като ратник и словом и делом за свободата и подигането на отечеството си, за благото на человечеството.

Образец на твърдост в едно непрекъснато преследване [на] своите предначертани цели, Мацини неволно ни напомня някои от ония редки характери, които срещаме в древната история на Гърция и на Рим “ [1] .

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ. ПЪРВА СРЕЩА НА МЛАДИЯ ДЖУЗЕПЕ С РЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ

Джузепе Мацини (1805 – 1872 г.) е италиански юрист, философ и политически активист. Роден на 22 юни 1805 г. в Генуа, тогава в границите на Република Лигурия под властта на Френската империя.

Бори се последователно за отхвърляне на австрийското владичество на Апенинския полуостров, обединение на Италия, премахване на монархията и създаване на нова република.

Привърженик на идеята за разпадане на големите империи и образуването на национални държави или конфедерации в Европа. Марко Балабанов отбелязва, че той е син на Йосиф Мацини, професор по медицина [2]. Всъщност личното име на бащата е Джакомо и той е професор по анатомия в университета в Генуа [3], а майката на нашия герой е Мария Драго [4].

„Млад още, Мацини схванал изцяло всичкото злощастно положение, в което се намерваше в онова време Италия, разпокъсана политически на разни части, смазана и угнетявана всячески под чуждо иго и под едно своеволно управление на местни деспоти“, пише Марко Балабанов [5].

В действителност в един неделен ден през април 1821 г. младият Джузепе се разхожда заедно с майка си и един семеен приятел на име Андрея Гамбини по улица Strada Nuova в Генуа и е изключително впечатлен, когато се среща за пръв път с бивши участници във въстанието за обединение на Италия, избухнало и потушено по-рано с.г. в Пиемонт.

Бежанците се събират в района на пристанището на града в очакване на кораби, с които да отплават за Испания. В един момент към младия Джузепе и майка му се приближава висок мъж с черна брада, чиито външен вид излъчва строгост.

Оказва се, че това е известният революционер Рини, капитан от Националната гвардия, който събира помощи за несретниците и протяга към тримата бяла кърпичка с думите „[Моля дайте своята лепта] за бежанците на Италия“.

Джузепе никога няма да забрави неговия огнен поглед. В този ден младежът разбира, че „ние италианците можем и трябва да се борим за свободата на нашата страна“ [6].

ИДЕИТЕ ЗА СВОБОДАТА И БОРБАТА СРЕЩУ НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА

В началото неговото разбиране за свободата като идея се изгражда и формира върху познанията му от съчиненията на римските историци Тит Ливий (59 г. пр. н. е. - 17 г. н. е.) и Публий Корнелий Тацит (ок. 54 г. - ок. 120 г. н. е.), които превежда и изучава с помощта на своя учител по латински език.

Освен това баща му Джакомо и вече споменатият Андрея Гамбини понякога разговарят за републиканския период в историята на Франция.

Джузепе дочува частично съдържанието на разговорите им и постепенно се запознава с темата като чете стари броеве от френски вестници, скрити зад учебниците по медицина на баща му. Сред тях е и Chronique du Mois, издание на жирондиците от първия период на френската революция.

"В онзи ден [през април 1821 г.] за първи път в съзнанието ми проблясна идеята, че в моята собствена страна съществува нещо несправедливо, срещу което беше задължително да се бориш и мисълта, че аз също трябва да участвам в тази борба никога не ме напусна. Споменът за бежанците...ме преследваше, където и да отида и се явяваше в сънищата ми през нощта", пише по-късно Мацини в биографичните си бележки.

Впоследствие интересът на младежа към борбите за освобождение на Италия придобива реални измерения. Той започва да събира имена, данни и факти за революционното движение и се опитва да разбере причините за неговия неуспех дотогава. Задава си въпроса защо да не бъде направен нов опит [за организиране на въстание].

По това време Джузепе посещава курс по литература в университета в Генуа, предназначен за подготовката на младежи, които желаят по-късно да изучават право и медицина.

Решава да започне да се облича в черни дрехи в знак на скръбта, която изпитва към положението на поробеното си Отечество. Препрочита няколко пъти и научава наизуст епистоларния роман "Последните писма на Джакопо Ортис" от Уго Фосколо.

Действието в книгата се развива в периода октомври 1797 - март 1799 г., когато главният герой - патриотът Джакопо Ортис, се оттегля в малко селище в близост до Падуа, за да избегне политическите преследвания.

Постепенно около младия Джузепе започва да се формира кръг от избрани приятели и съмишленици. Сред тях е Фредерико Кампанела.

(Следва)

Настоящата публикация представлява трета глава от втора част на книгата "Русия, Полша от море до море и българите", която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.

Литература и бележки:

[1] Балабанов, Марко. При Мацини. // Летописи. Двуседмичен преглед за политика, литература и наука, 1 април 1900 год., № 10, с.190-191.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка