Морска историческа хроника № 63

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

На 20 юли 2011 г. в публикация, посветена на участието на баржите „Марица“ и „Тунджа“ в Балканската война се докоснахме до проблема за потопяването на „плаващите съдове“ от Дунавската флотилия в рамките на общото отстъпление на Русенския гарнизон в началото на юли 1913 г.
Един от потопените плавателни съдове тогава е параходът „Симеонъ Великий“. От наскоро открит и проучен от нас приказ по Военното ведомство разбираме, че това не е единственото потъване на кораба.

Около четвърт век по-рано същият потъва броени дни преди коледните и новогодишни празници вероятно в резултат на инцидент, в който може би е замесен и параход „Асенъ“. Какво е известно за този случай?

АРЕСТ НА ГАУПТВАХТАТА

Съгласно Приказ № 308 по Военното ведомство от 25 май 1888 г. „по повод потъванието на парахода „Симеонъ Великий“ са наказани общо пет лица, от които двама лоцмани и съответно по един помощник-лоцман, старши рулевой и поручик.

От същия приказ разбираме, че корабът е потънал на 9 декември 1887 г. Вероятно в инцидента участват като минимум два кораба – параходите „Симеонъ Великий“ и „Асенъ“.

В периода след 9 декември 1887 г. до най-късно 24 май 1888 г. се провежда съответното разследване и е направено заключение от русенския военен прокурор. Посоченият приказ е издаден съгласно заключението на прокурора.

На 25 май 1888 г. с приказ № 308 по Военното ведомство са обявени наказаните лица и съответно наказанията им:

-поручик Данев – 30 дни „арест на гауптвахтата“;

-лоцман Савва Вуканич – 30 дни „арест на гауптвахтата“;

-помощник лоцман Руссев – 30 дни „арест на гауптвахтата“;

-старши рулевой на парахода „Асенъ“ Друми Далов – 30 дни „арест на гауптвахтата“.

Вероятно най-голямо е провинението на лоцман Занке, който директно е изключен от служба.

Изпълнението на приказа е възложено на заведующия Флотилията и Морската част.



ДА СИ ПРИПОМНИМ

От 2 до 10 юли 1913 г. румънските войски преминават Дунава на няколко места, между които са Бекет, Рахово, Сомовит и Никопол.

В 17:00 ч. на 2 юли 1913 г. началникът на 5-а Дунавска дивизионна област генерал Драндаревски дава заповед за общото отстъпление на Русенския гарнизон и потопяването на плаващите съдове от флотилията, за да не попаднат в румънски ръце.

Заповедта е потвърдена и от зам.-командира на флотилията лейтенант Сава Христов. Всички плаващи съдове са потопени под ръководството на лейтенант Стр. Асенов (командир на „Симеонъ Великий”), и мичманите I ранг Ненчо Думанов (командир на яхта „Крумъ”) и Иван Джебаров (помощник-командир на яхта „Крумъ”).

Яхтата „Крумъ”, минният транспорт „Симеонъ Великий”, транспортът „Александръ I” и шлеповете са потопени при устието на р. Лом до тогавашния о-в Матей, а миноноските и катерите – в самото устие на р. Лом.

С това установените до този момент потъвания на парахода „Симеонъ Великий“ стават минимум две: първото през 1887 г., а второто през 1913 г. Доколкото първото е съвсем неизвестно за широката публика за него ще разкажем в отделен брой на рубриката „Морска историческа хроника“.


Параход "Симеонъ Великий" (бивш "Опытъ"). Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната