ЧАСТ 2: ЛЕГЕНДА ЗА ДЖУЗЕПЕ МАЦИНИ - АПОСТОЛ НА РЕВОЛЮЦИОННА ИТАЛИЯ

Pan.bg 05 апр 2022 | 07:36 views (669) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 71

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 61 на рубриката „Морска историческа хроника“ отворихме темата за италианския юрист, философ, политически активист и революционер Джузепе Мацини и влиянието му върху българското революционно и национално-освободително движение през XIX век.
Започнахме с кратка обща информация за него, заимствана от статията на българския журналист, юрист и политик Марко Балабанов, озаглавена „При Мацини“, която е публикувана през 1900 г. в изданието „Летописи“. Днес продължаваме напред с по-интересните моменти от биографията на Мацини и се приближаваме стъпка по стъпка до българската връзка в нея


(От брой 61)

ЛИТЕРАТУРНИ ИЗЯВИ. КОНФЛИКТ С ВЛАСТИТЕ

В края на 1826 г. Мацини написва своята първа литературна статия, посветена на Данте и я изпраща на изданието Antologia във Флоренция.

Материалът не е отпечатан в Antologia, но по-късно е публикуван в друго издание - Subalpino, с подкрепата на Н. Томасео.

Следващите стъпки на Джузепе в тази област са свързани с изявите му като литературен критик. Той се свързва с Л. Понтение, издател и редактор на списанието L'Indicatore Genovese в Генуа.

В посоченото издание се поместват предимно рекламни материали с търговски характер, но Мацини успява да убеди Понтение да започне да публикува и обяви за продажба на книги, придружени от кратко описание на съдържанието им.

Автор на описанията е разбира се, младият Джузепе. Постепенно обявите за продажба на книги се трансформират в статии и това е началото на кариерата му като литературен критик, уточнява той по-късно в биографичните си бележки.

Промяна се наблюдава и в съдържанието на списанието L'Indicatore Genovese. От издание с предимно рекламно съдържание то се превръща в литературен журнал.

Автори на литературните статии са Мацини и няколко негови приятели. В техните очи придобиването на независимост в полето на литературата е първата стъпка към извоюването на друга, много по-различна независимост - политическата [независимост на Италия].

Макар и със закъснение от няколко месеца властите се запознават с публикациите в L'Indicatore Genovese, установяват промяната в тематиката на списанието и официално прекратяват издаването му.

Благодарение на тези статии, вдъхновени от

ЕНЕРГИЯТА И СИЛАТА НА МЛАДОСТТА

името на Мацини придобива популярност в Генуа.

Той успява да установи контакт с писателя Франческо Доменико Гераци и влиза в кореспонденция с него. Постепенно връзките между младите хора около Мацини и Гераци укрепват и двата приятелски кръга решават да продължат издаването на L'Indicatore Genovese в Ливорно, вече под името L'Indicatore Livornese.

Джузепе Мацини, Франческо Гераци и Карло Бини са главните сътрудници на новото издание, чийто първи брой е отпечатан през 1829 г.

На страниците на L'Indicatore Livornese "политическата цел на нашите публикации беше разкрита... - наистина почти без маска", спомня си по-късно Мацини и допълва: "Ние станахме толкова дръзки, че в края на годината...правителството на Тоскана ни заповяда да преустановим издаването [на журнала]".

Разбира се Джузепе и сътрудниците му се съобразяват с решението на правителството, но около двете забранени списания вече е формирана група от известен брой съмишленици.

От друга страна с действията си редакторският екип зад Мацини доказва на младите хора в Италия, че правителствата на различните области, на които е разпокъсана нейната територия се противопоставят умишлено на всеки [един] прогрес и че свободата е невъзможна, ако те не бъдат свалени от власт.

image
Портрет на Джузепе Мацини от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

ПРИ КАРБОНАРИТЕ

Противопоставянето в полето на литературата не отклонява вниманието на Джузепе от неговата цел [=освобождението на Италия]. Той продължава да търси хора, способни да предприемат действия за осъществяването й.

По същото време се носят най-различни слухове за възраждането на движението на карбонарите. Самият Мацини търси възможност за контакт с тях. Един от неговите приятели на име Торе му доверява, че е член на въпросното тайно общество и му предлага да бъде приет.

Джузепе приема предложението и впоследствие е иницииран в Ордена на карбонарите от Раймондо Дория, лице със смесен произход (наполовина испанец, наполовина корсиканец).

Приет е на най-ниското (или първо) ниво без официална церемония като само коленичи и повтаря клетвата на карбонарите след Дория. Показани са му няколко знака, благодарение на които може да разпознава други братя от Ордена.

В дадената от него клетва не се споменава и дума за [постигането на политически цели като] федерално управление, обединение [на Италия], [установяване на] република или [запазването на] монархията. Говори се единствено за "война срещу правителството".

Таксата, която се изисква от всеки нов член на Ордена е 20 франка в момента на приемането му плюс месечен абонамент от 5 франка.

Не след дълго Мацини е иницииран на второ ниво в Ордена с правомощия да привлича други членове.

Запознава се с още няколко карбонари, сред които е Пасано, бивш френски консул в Анкона. Въпреки това Джузепе все още не е наясно нито с програмата на карбонарите, нито с делата им.

Малко по-късно получава важна задача - да съчини меморандум на френски език в подкрепа на свободата на Испания и да опише отрицателното въздействие от интервенцията на Бурбоните през 1823 г.

Мацини съставя успешно меморандума, продължава с привличането на нови членове в Ордена (студенти) и написва статията Upon an European Literature ("Към Европейска литература").

След дълги обсъждания и размяна на писма тя е публикувана в изданието Antologia във Флоренция. По-късно му е възложена специална мисия: да разпространи идеите и влиянието на карбонарите в Тоскана.

Пътуването на Джузепе е финансирано от майка му под претекст, че той отива на посещение при семеен приятел (студент) от Арензано.

Преди заминаването Мацини и още няколко млади карбонари присъстват на тайна среща в Генуа, на която получават инструкции от Раймондо Дория.

Мисията в Тоскана е изпълнена успешно. В Ливорно Джузепе създадава комитет, чиито членове са местни жители и пришълци от други италиански провинции.

Работата с тях той поверява на Карло Бини и се отправя към Генуа. По пътя към дома се среща с Франческо Гераци.

В КРЕПОСТТА В САВОНА

Непосредствено след Юлската революция във Франция през 1830 г. Мацини получава нова задача: да установи контакт с един от членовете на Ордена от първа степен и да го инициира във втора.

Въпросната личност е майор на име Котин, а за място на срещата им е определен хотел Lion Rouge, разположен на ул. Salita San Siro в Генуа.

За съжаление в момента на произнасянето на клетвата от Котин прозорецът на хотелската стая, в която Мацини извършва ритуала се отваря внезапно и зад него се показва непознато лице.

Оказва се, че това е агент на полицията и няколко дни по-късно Джузепе е арестуван. Освен него са арестувани Дория, Пасано и други карбонари. Първоначално той е затворен в полицейските казарми на площад "Сарзано" в Генуа, а впоследствие е изпратен на заточение в крепостта Савона, заедно с Пасано.

В Савона Мацини научава новините за избухването на полското въстание през ноември 1830 г. Успява да установи контакт с майка си, от която започва да получава редовно писма на всеки десетина дни.

През първия месец от престоя си в крепостта няма право на достъп до книги, но ситуацията се променя след назначаването на нов губернатор - Фонтана, който предоставя на Мацини Библията и трудове на Тацит и поезия от Байрон.

Именно в Савона Джузепе замисля да създаде нова асоциация или организация, наречена "Млада Италия" (Young Italy/La Giovina Italia), чиято цел е освобождението и обединението на италианските земи под чуждо владичество.

Според Мацини принципите, ценностите и целите на "Млада Италия" трябва да бъдат напълно различни от тези на карбонарите.

Основаването на организацията следва да бъде публично, а някои от по-важните й цели ще бъдат да осъществи контакт и да свърже действията си с други революционни елементи в Европа, както и да постигне обединението на италианските земи и установяването на републикански режим на управление.

Ключовите думи в бъдещата програма на "Млада Италия" ще бъдат "вяра", "воля", "Обединение" и "Република", решава Джузепе.

ЗАТОЧЕНИЕ В ЧУЖБИНА

Междувременно разглеждането на случая на Мацини е поверено на комисия от сенатори в Торино. Силно влияние върху нейната работа оказва Венансон - губернатор на Генуа, който твърди, че Джузепе е виновен и представлява опасна личност.

Той настоява затворникът от Савона да бъде изолиран в някое малко селище във вътрешността на страната, където да бъде поставен под полицейско наблюдение или да бъде изпратен на заточение в чужбина.

Венансон изключва възможността Мацини да се завърне в родния си град Генуа или в друг по-голям град в Лигурия. За съжаление позицията на губернатора се оказва решаваща.

Пред възможността да бъде изпратен в някое малко селище, където няма да бъде полезен с нищо за каузата за освобождението на Италия младият човек избира заточението в чужбина.

Той е освободен от затвора в крепостта Савона през февруари 1831 г. Разрешено му е да премине през родния град Генуа и да се сбогува с родителите си. От Генуа се насочва към Женева, а впоследствие към Лион.

В Женева Мацини се запознава с известния учен историк Жан Чарлз Леонар де Сисмонди (1773-1842 г.). По това време той работи върху своя труд, посветен на историята на Франция.

От разговорите със Сисмонди Джузепе разбира, че той по-скоро е привърженик на идеята за федерализма, която е неговият идеал за политическа организация.

Преди да напусне Женева Мацини възнамерява да се насочи към френската столица Париж. В последния момент плановете му се променят: един ломбардец на име Джакомо Чани го съветва да отиде в Лион и да се свърже с тамошните италиански революционери, които се събират в Caffe della Fenice.

В ЛИОН, МАРСИЛИЯ, ТУЛОН И КОРСИКА...

Нашият "герой" решава да послуша съвета му и най-неочаквано се озовава в Лион, но за сметка на това - във вихъра на събитията. Тук вече са се събрали около 2000 революционери повечето, от които италианци и известен брой французи, готови да навлязат на територията на Кралство Сардиния и Пиемонт и да се впуснат във военна кампания за обединението на италианските земи. По-късно тази кампания ще остане в историята под името "Савойска експедиция".

Приготовленията са публично известни и се ръководят от комитет, начело с генерал Регис. Наличното финансиране е в особено големи размери, защото сред лицата, които подкрепят движението са някои благородници и принцове.

Те вярват, че отношението на френското правителство към тяхната инициатива е положително. На видно място в Caffe della Fenice са поставени италианското и френското знаме, а комитетът установява контакт с префекта на Лион. Закупено е оръжие, обособени са складове за съхранението му.

Броени дни по-късно ситуацията се променя. Префектът на Лион издава прокламация, с която осъжда италианското предприятие и призовава бунтовниците да сложат оръжие и да се разпръснат. От прокламацията става ясно, че официална Франция няма да подкрепи експедицията.

Революционерите остават горчиво разочаровани, а надеждите им са излъгани. Голяма част от въоръжението им е реквизирано. Старият генерал Регис е отчаян от предателството.

Все пак по идея на Мацини комитетът решава да изпрати малка група въоръжени мъже (предимно французи) към границата, за да провери достоверността на прокламацията, както и какво е отношението на Франция към инициативата.

Ситуацията се влошава, защото групата почти веднага е спряна от французите и принудена да се разпръсне. Започват преследвания и арести. С няколко свои верни другари републиканци Мацини се оттегля от Лион.

Преминава през Марсилия и Тулон и с един неаполитански търговски кораб отплава за о-в Корсика. На острова те се свързват с местните революционери, които от своя страна също планират да се впуснат в морска експедиция към континента и да допринесат за обединението на италианските земи.

Въпреки, че разполагат с въоръжение и наброяват около 2000 - 3000 души корсиканците нямат кораби. Липсват им и финансови средства, за да наемат плавателни съдове. С посредничеството на двама от приятелите на Мацини корсиканците търсят помощ от временното правителство в Болоня, но за съжаление срещат твърд отказ.

image
Първото италианско корабче, наименувано Mazzini ("Мацини") под командата на Гарибалди напада имперски бриг. Гравюра от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Оригиналът на гравюрата е публикуван в книгата на Джеси Уайт Марио "Животът на Мацини". Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

ЗАВРЪЩАНЕ В МАРСИЛИЯ. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КРАЛ АЛБЕРТО АМАДЕО ДИ САВОЯ

Междувременно около 6 март 1831 г. австрийската армия навлиза в италианските провинции. Оставането на Мацини в Корсика е безпредметно и той се завръща в Марсилия.

Тук той решава да приведе в действие своята идея за създаване на организация или общество, наречено "Млада Италия" (Young Italy/La Giovina Italia).

По същото време в Марсилия пристигат стотици италиански бежанци от Модена и Парма. Мацини се запознава с някои от тях: Никола Фабрици, Селесте Меноти, Густаво Модена и др. По-късно в спомените си той ги описва като "пламенни патриоти", а приятелството, което свързва всички тях в едно нарича "свещено".

През април 1831 г. крал на Сардиния и Пиемонт става Карло Алберто Амадео ди Савоя (1798-1849 г.). Мацини написва и изпраща до него отворено писмо, което е публикувано в пресата в края на с.г.

Това е първият политически текст на Джузепе, който предизвиква широк обществен отзвук в Западна Европа.

В писмото той посочва двете единствени възможности пред новия крал, който десетина години по-рано също е бил член на движението на карбонарите. Първата възможност пред Карло Алберто е да подкрепи обединението на италианските земи, защото идването му на власт е съпроводено с големи надежди, а втората - да пренебрегне обществените настроения и да установи "управление на терора".

За съжаление кралят не отговаря на писмото, а просто издава заповед съгласно, която Мацини следва да бъде арестуван незабавно при евентуален опит да пресече границата и да се завърне от наложеното му изгнание в чужбина.

УСТАВЪТ НА "МЛАДА ИТАЛИЯ"

След този случай Джузепе започва подготвителните дейности за създаването на "Млада Италия". Първоначално събира информация и анализира внимателно тенденциите и състоянието на италианското революционно движение до момента.

Впоследствие съставя устав на организацията с пет основни принципа: Свобода, Братство, Човечност, Независимост и Единство.

Уставът на "Млада Италия" включва седем раздела. В първия раздел се посочва статута на организацията - "братство", което ще посвети всяка своя мисъл и действие на голямата цел за възстановяването на Италия като една независима суверенна нация от свободни и равнопоставени хора.

Във втория раздел са определени териториалният обхват и границите на Италия; дадена е дефиниция за [италианския] народ.

В третия раздел се изясняват целите и принципите на новата организация. Посочва се, че тя има републикански характер.

Четвъртият и най-дълъг раздел е посветен на методите и средствата за постигането на целите на "Млада Италия".

В петия и шестия раздел, които са най-кратки се определят съответно членския внос и цветовете на знамето на организацията.

Цветовете, избрани от Мацини са забележете, бяло, червено и зелено. Разположението на цветовите ивици (хоризонтално или вертикално) не се уточнява. От едната страна на знамето ще бъдат изписани думите Свобода - Равенство - Човечност, а от другата Единство и Независимост.

В седмия и последен раздел от устава е приложен пълният текст на клетвата, която полагат новите членове на братството.

Във връзка с устава на "Млада Италия" по-късно Джузепе уточнява в спомените си: "Аз напълно разграничих новото братство от старите тайни общества, от тяхната тирания на невидимите началници, ...сляпа подчиненост, символизъм, който е изпразнен от съдържание, сложната йерархия и духа на отмъщението. Със [създаването] на "Млада Италия" приключи периодът на политическите секти и започна този на Образователните Общества".

МАНИФЕСТ, СТРУКТУРА И ПРИНЦИПИ

В края на 1831 г. е отпечатан т.нар. Манифест на "Млада Италия", а малко по-късно организацията започва да издава и собствен журнал (списание).

Междувременно Мацини работи усилено за създаването на комитети на новото братство в италианските земи. Публикува и серия от статии по политически, морални и литературни проблеми в журнала.

Някои от статиите са: "За братството на народите" (On the Brotherhood of the Peoples), "Германската трибуна" (The German Tribune), "Съюзът на френския и немския народ" (The Alliance of the French and German Peoples) и "[Обръщение на] Млада Италия към народа на Германия и либералите на Франция" (Young Italy to the People of Germany and the Liberals of France).

Структурата на „Млада Италия“ като организация е максимално опростена. Сложната йерархия, типична за карбонарите и масоните е отхвърлена.

В новото братство членовете са разделени на две основни групи (нива): „Инициатори “ и „Инициирани“. Само първите имат правомощия да привличат нови членове.

Централният комитет на „Млада Италия“ е разположен в чужбина, в италианските земи са организирани местни комитети.

Няколко комитета, които представляват дадена област образуват т. нар. „конгрегация“. В по-големите градове са назначени т. нар. „директори“.

Те отговарят за ръководството на организацията по места и кореспонденцията.

Мотото на „Млада Италия“, избрано от Мацини е Ora e Sempre/Now and for ever („Сега и завинаги“). То демонстрира постоянството и твърдостта на организацията в отстояването на нейните цели и изпълнението на задачите й.

Както бе посочено по-горе флагът на братството се състои от трите „италиански“ цвята (бяло, червено и зелено); от едната му страна са изписани думите „Свобода“ – „Равенство“ – „Човечност“, които препращат към международната мисия на „Млада Италия“, а от другата – „Обединение“ и „Независимост“, които символизират националната мисия на организацията.

Платформата, съставена от Мацини се базира на морални и политически принципи. По-долу някои от моралните принципи:

1. Ние не сме само конспиратори, но и вярващи [същества];

2.Ние се стремим да бъдем не само революционери, но доколкото можем и възродители;

3.Нашият проблем…е проблемът за национално просвещение. Оръжието и въоръжената борба са онези средства, без които в ситуацията, в която се намира нашата страна, е невъзможно да решим този проблем.

4. Не е достатъчно да убедим различните държави на Италия да се вдигнат на въстание. Това, което трябва да направим е да създадем [италианска] нация.

5. Материализмът не може да генерира политическа доктрина...Ние го отричаме.

6. Трябва да се постараем и да поемем по пътя на италианската философия от 16 и 17 век, да продължим нейната традиция на синтезис и духовност, да запалим отново силна и искрена вяра и чрез пробуждането на съзнанието за великите дела в сърцата на италианците, да ги вдъхновим със смелост, [идеята за] силата на саможертвата, постоянството и съгласието, необходими за нашето голямо начинание.

Следват някои от политическите принципи:

1. Питайте всеки човек в какво вярва и приемайте за членове [на "Млада Италия"] само онези, чиито убеждения са същите като нашите;

2. Трябва да издигнете ново знаме и да търсите подкрепа от младите, които се отличават с ентусиазъм, енергия и готовност за саможертва;

3. Повтаряйте непрекъснато, че спасението на Италия е в нейните хора;

4. Голямата грешка на миналото е, че поверихме съдбата на страната на личности, а не разчитахме на принципи;

5. Избягвайте компромисите [в политиката]. Те са почти винаги неморални, както и опасни;

6. Не се надявайте на нищо от чуждите правителства;

7. Не вярвайте на дипломацията;

8. Никога не се вдигайте [на бунт] в името на друга страна, освен в името на Италия и то за цяла Италия.

ВЪЗХОД НА "МЛАДА ИТАЛИЯ"

Едни от първите комитети на "Млада Италия" са създадени в областта Тоскана и родния град на Мацини - Генуа.

В периода 1831 - 1833 г. новото братство печели популярност неочаквано бързо, броят на членовете му се увеличава непрекъснато, а идеите му срещат благоприятен отзвук сред младите хора.

Освен Мацини сред основните фигури на "Млада Италия" в Марсилия са Ламберти, Лустрини, Руфини и още 5-6 души, почти всички от Модена.

В началото нямат офис или щаб-квартира, трудят се денонощно, съчиняват, отпечатват и разпространяват статии, брошури и писма, живеят с оскъдни средства и споделят разходите си.

Разпространението на агитационните материали в италианските земи е въпрос от първостепенна важност за организацията. То се извършва чрез контрабандни канали по море.

Брошури, документи и листовки се пренасят от параходния агент Монтанари, който пътува редовно с неаполитански параходи. В тази дейност са заети още няколко души на борда на френски параходи.

Постепенно за нейното изпълнение са привлечени различни италиански моряци, включително и собственици на кораби.

Противодействието от страна на италианските власти е значително. Всеки, който пренася агитационни материали по море в пакети е заплашен от глоба, наказания, затвор. На лицата, предоставили брошури, документи и листовки от "Млада Италия" на полицията е обещана награда.

Впоследствие Мацини и другарите му променят подхода и започват да изпращат материалите в бурета вместо в пакети.

От Генуа клоновете на организацията бързо се разпространяват по крайбрежието на Апенинския п-в. Възходящото развитие на новото братство продължава, а неговите представители намират радушен прием сред народа в италианските земи.

За по-малко от година "Млада Италия" се превръща във водещата [неправителствена] организация на Апенинския п-в, чието създаване е посрещнато с радост и ентусиазъм.

По-късно Мацини отбелязва в спомените си, че това е времето на "триумфа на принципите", заложени в платформата.

ЧАСЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА ЩЕ УДАРИ ЗА ВСИЧКИ

Италианските власти са сериозно обезпокоени и се обръщат за помощ към Франция, от която очакват да окаже възпиращо въздействие върху ръководителите на "Млада Италия" в Марсилия.

В резултат през м. август 1832 г. френското правителство издава заповед съгласно която нашият герой следва да напусне Марсилия и да бъде изпратен на заточение за втори път в своя живот.

Мацини демонстрира несъгласието си със заповедта и публикува протестна статия в републиканското издание Tribune, която завършва по следния проницателен начин: "Часът на справедливостта ще удари за всички".

Раздразнението на френските и италианските власти от статията е изключително голямо. Полицията издирва Джузепе и неговите съмишленици и заплашва издателя на журнала "Млада Италия".

Благодарение на свои познати в полицията Мацини успява да разбере изпреварващо за всяко действие на властите срещу него и да се укрие предварително.

Връзките му очевидно са сериозни, защото малко по-късно, когато полицията все пак открива квартирата му, на заточение в Швейцария е изпратен негов двойник, а самият Джузепе се измъква преоблечен в униформата на офицер от френската национална гвардия.

Френските власти са поставени в унизителна ситуация от дръзката постъпка на Мацини и решават да го заловят на всяка цена. За целта му приписват извършването на престъпление, с което той няма нищо общо.

На 20 октомври 1832 г. в селището Родез, департамент Авейрон (Франция) няколко италиански имигранти нападат и раняват лицето Емилиани. Впоследствие нападателите са осъдени на 5 години затвор.

За съжаление инцидентът се повтаря. На 31 май 1833 г. в едно кафене Емилиани е ранен отново, заедно с лицето Лазаречи, този път и двамата смъртоносно. Името на нападателя е Гавиоли.

Броени дни след първото нападение - на 27 октомври 1832 г., в изданието Journal des Aveyrons е публикувана статия, в която се твърди, че "италианците-убийци на нещастния Емилиани са просто инструмент на партията..."Млада Италия".

На 30 октомври с.г. Джузепе написва добре аргументиран отговор, публикуван в изданието La Tribune на 18 ноември с.г.

Противопоставянето между страните се изостря до краен предел и под натиска на полицията в изданието Moniteur е публикувано фалшиво писмо от т.нар. Таен трибунал на "Млада Италия", който осъжда предателите Емилиани и Лазаречи на смърт.

Писмото носи дата 18 декември 1832 г. и подправения подпис на Мацини в качеството му на Президент на Тайния трибунал на "Млада Италия" в Марсилия.

Фалшификатът не издържа на съдебната проверка и съдът в Авейрон решава, че престъплението е извършено в резултат на възникнал спор между Емилиани и Гавиоли.

На 30 ноември 1833 г. Гавиоли е осъден на заточение на галерите.

МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ

След този печален случай още в рамките на с.г. Мацини допълва платформата на "Млада Италия" с морални принципи. По-долу някои от тях:

1. Светът се управлява от един единствен морален закон - законът на Прогреса.

2. "Млада Италия" признава универсалната връзка между народите като крайна цел на усилията на всички свободни хора.

3. Преди народите да поемат по пътя на своето общо усъвършенстване е необходимо те да имат равен старт, собствено съществуване, име и [независима] власт.

4. Преди да пристъпи към решаването на общочовешките въпроси и дела всеки народ е задължен да се изгради и формира като нация.

5. Истински народ не може да съществува без обединение.

6. Постоянно и стабилно във времето обединение е невъзможно без независимост.

7. Независимостта е невъзможна без свобода.

8. Целта на "Млада Италия" е да постигне обединението, независимостта и свободата на Италия.

9. Там, където властта е наследствена и в ръцете на един човек дълготрайната свобода е невъзможна.

10. Властта проявява тенденция към увеличаване и концентрация.

11. Революциите се правят от хората и за хората.

Освен, че допълва платформата с морални принципи Мацини оптимизира и структурата на "Млада Италия" като организация. В края на 1833 г. тя има следния вид:

1. Един централен конгрес (събрание), който избира областните конгреси (събрания) и разпространява печатните издания на организацията, приема генерален план за действие на "Млада Италия", изпраща инструкции до областните конгреси, определя (тайните) знаци за комуникация.

2. По един областен конгрес (събрание) във всяка област на Италия, който ръководи дейността на организацията на местно ниво, свежда инструкциите на централния конгрес до знанието на организаторите и привържениците (вж. по-долу), отговаря за събирането на материални средства, изпраща препоръки и предлага мерки до централния конгрес.

3. По един организатор във всеки голям град, който се избира от областния конгрес. За извършената работа в своя град всеки организатор изпраща месечен доклад до областния конгрес.

4. Привърженици, които се подбират от организатора за съответния град и се избират от областния конгрес. Всеки привърженик има право да инициира няколко съюзници.

5. Съюзници, които се подбират и инициират от привържениците. Съюзниците работят под прякото ръководство на привържениците и нямат право да привличат други съмишленици.

След допълването на платформата с морални принципи и оптимизирането на структурата на "Млада Италия" като организация Мацини публикува серия от статии. Една от тях е "Върху манифеста на папа Григорий XVI. Мисли, отправени към свещениците на Италия". Друга е посветена на дамата Енриета Кастилиони, която загива мъченически за каузата на италианската свобода.

(Следва)

Настоящата публикация представлява трета глава от втора част на книгата "Русия, Полша от море до море и българите", която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка