Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Морска историческа хроника № 73

Сред предадените от Русия на Княжество България параходи през 1879 г. са еднотипните „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“.

В монографията "Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот" (2016) вече изяснихме, че това не са стари, 20-годишни турски монитори или просто много стари кораби, както твърдят Константин Божков, Густав Карлсон, Сава Иванов, Ради Боев и др., а чисто нови параходи, предназначени за съобщения във време на ледоход и високи води на река Дунав, поръчани през 1877 г. в Аржантьой, Франция [1].

В този смисъл "Горни-Студенъ" и "Породимъ" също са част от западно-европейското корабостроително наследство в нашия военен флот подобно на параходната винтова шхуна "Келасуры", построена във Великобритания през 1859 г. [2].

СЛУЖБА ПОД БЪЛГАРСКИ ФЛАГ

Информацията за службата на двата парахода под български флаг в периода август 1879 – март 1880 г. е оскъдна. Сава Иванов споменава съвсем кратко, че капитан-лейтенант Александр Конкевич, командир на Дунавската флотилия и Морската част "поправи и стегна корабите и катерите, които се бяха доста износили през време на войната, и ги пусна в движение в обслуга на дунавския граждански и военен превоз" [3].

Доколкото параходите „Горни-Студенъ” и „Породимъ” са проектирани и построени именно като транспортни кораби, а в състава на Дунавския окупационен отряд изпълняват разнообразни граждански и военни задачи, тук можем да допуснем, че Сава Иванов говори за тях. Вероятно с настъпването на зимата „Горни-Студенъ” и „Породимъ” са изпратени в канала на един от островите пред Русчук, където през 1879 – 1880 г. зимуват корабите на флотилията [4].

Видно от изложението дотук наличната информация за кратката служба на двата парахода под български флаг е по-скоро в сферата на вероятното и допустимото, но не и на сигурното.

Ето защо на 24 март 2020 г. в бр. № 10 на рубриката "Морска историческа хроника" поставихме началото на реконструкцията на кратката служба на двата парахода „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“ под български флаг.

Тогава запознахме читателите със съдържанието на телеграма № 1125 относно „Горни-Студенъ“, който е определен да бъде изпратен в Силистра в разпореждане на инженер Антонович при Международната техническа комисия за извършване на измервания на р. Дунав.

Днес продължаваме с реконструкцията, за да установим защо, кога, как и при какви обстоятелства корабите „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“ са продадени от военното министерство на частно лице през 1880 г.

През годините около тяхната продажба се натрупват различни митове и легенди. Време е да ги отхвърлим...


Монографията "Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот"[11]

ДА СИ ПРИПОМНИМ...

Телеграма № 1125. Подобно на парахода „Българiя“ обаче, за който писахме в бр. 5 на новата ни рубрика „Морска историческа хроника“ и параходите „Горни-Студенъ” и „Породимъ” не преминават през времето и пространството без да оставят следа след себе си като Летящи холандци.

Поне за единия от тях откриваме микроскопична податка в телеграма № 1125 от полковник Тимлер до капитан Конкевич в Русчук:

„Изпратете в Силистра в разпореждане на инженер Антонович при международната комисия параход за извършване на измервания на Дунава…за изпълнението донесете“ [5].

Под телеграмата е добавен текст на два реда, от който се чете част от първия ред – „пар [аход] Горна – Студень“, и част от втория ред – „донесено…№ 2337. К.“

Вече знаем, че един от въпросите върху които работи Международната техническа комисия в Силистра през втората половина на 1879 г. е да бъде избрано подходящо място за мост на река Дунав.

Припомняме, че с телеграма от 31 октомври 1879 г. (нов стил) министърът на външните работи известява инж. Б. Антонович за назначаването му за български делегат в Международната техническа комисия в Силистра [6].

Към разглеждания момент Б. Антонович е Главен инженер на Източна България [7]. Другият български делегат в комисията съгласно телеграмата е Д. Карамихайлов.

Името на Антонович фигурира и в текста на телеграмата от полковник Тимлер до капитан Конкевич в Русчук. Реално Тимлер заповядва на Конкевич да бъде изпратен параход в Силистра и същият да бъде поставен в разпореждане на Антонович за извършване на измервания на река Дунав.

Кой е полковник Тимлер и какви са неговите правомощия над Александр Конкевич, началник на Дунавската флотилия и Морска част?

На 8 септември 1879 г. генерал П. Паренсов, военен министър на Княжество България съобщава, че заминава по служебни дела в Русия по повеление на княз Александър I Батенберг. Ето защо с нарочен приказ № 40 от същата дата Паренсов предлага делата на Управлението на войската да приеме полковник Тимлер.

Същият следва да встъпи в длъжността „товарищ на военния министър“ и да подписва [документи] по време на отсъствието на Паренсов от страната [8]. В предходния приказ № 39 от 8 септември с.г. Паренсов уточнява, че Тимлер пристига [в София] на 6 септември с.г. [9]

От тук разбираме, че за определен период от време след 8 септември 1879 г. полковник Тимлер изпълнява задълженията на военен министър на Княжество България в отсъствието на титуляра Паренсов, който заминава на служебна командировка в Русия.

Заседанията на Международната техническа комисия в Силистра се провеждат в следния ред: първо заседание – 15/нов стил 27 октомври 1879 г., второ заседание – 16/28 октомври 1879 г., трето заседание – 20 октомври/1 ноември 1879 г., четвърто заседание – 22 октомври/3 ноември 1879 г., пето заседание – 24 октомври/5 ноември 1879 г., шесто заседание – 28 октомври/9 ноември 1879 г., седмо заседание – 30 октомври/11 ноември 1879 г. [10]

Припомняме, че е запазено и писмо от Б. Антонович до Международната техническа комисия в Силистра за приемането му като български делегат в работата на същата от 1 ноември 1979 г. (нов стил). Ако сега върнем календара с 12 дни назад ще получим, че писмото на Антонович е от 20 октомври 1879 г. по стар стил или към момента на третото заседание на комисията.

В същото време телеграма № 1125 от полковник Тимлер до капитан Конкевич е подадена на 18-то число от месеца (стар стил) в 5 часа и 35 мин от София. Приета е от телеграфа в Русчук същия ден в 6 часа и 5 мин. Годината не се посочва.

Развитието на събитията на място в Силистра подсказва, че телеграма № 1125 най-вероятно е подадена на 18/30 октомври 1879 г. т.е. изпреварващо един ден преди назначаването на Б. Антонович за български делегат в Международната техническа комисия в Силистра на 19/31 октомври 1879 г. и два дни преди приемането му като български делегат в работата на комисията на 20 октомври/1 ноември 1879 г.

Под телеграма № 1125 неизвестно лице с инициал К. (вероятно Конкевич, защото телеграмата е адресирана до него) посочва: "пар [аход] "Горна – Студень" във връзка със заповедта на Тимлер такъв да бъде изпратен в Силистра на разпореждане на инженер Антонович.

В тази част от телеграмата за съжаление текстът не се чете и липсва свързващият глагол, който да ни позволи да направим категоричното заключение, че след 18 октомври 1879 г. параход „Горни-Студенъ” е изпратен от Русчук в Силистра за извършване на необходимите измервания на река Дунав в полза на работата на Международната техническа комисия.

Все пак обаче за действията или решението си във връзка с посочения от него параход лицето с инициал К. донася със следваща телеграма № 2337, с чието съдържание ще запознаем читателите в близко бъдеще.

На този етап ще посочим, че от темпорална гледна точка (минало-настояще-бъдеще) са възможни минимум две реконструкции на фразата под телеграмата, изписана от лицето с инициал К.:

Реконструкция 1: "[да бъде изпратен] пар [аход] "Горна – Студень";

Реконструкция 2: "[изпратен е] пар [аход] "Горна – Студень".

ЗА ПРОДАЖБАТА НА ДВАТА ПАРАХОДА

През март или април 1880 г. корабите са "продадени по негодност" на русенския жител Иван Стоянов за сумата от 40 000 лв. [12]

В публикация под заглавие "Българската флота", поместена в брой № 264 на в-к "Българин" от 8 юни 1880 г. се съобщава, че „два парахода от народната флотица щели да се продават под вид икономически - тъй щото наместо да се уголеми мореплавателната народна сила, тя се намалява!”

В том I от книгата "Омаяни от кораби мъже" изследователят Иван Алексиев смята, че „очевидно става дума за... "Горный Студень" и "Пордим" и приема за логично, че "преди продажбата двата парахода са ремонтирани поне отчасти" [13].

Въпросът обаче остава открит, защото към момента на съобщението в „Българин” (юни 1880 г.) двата кораба вече са продадени според Константин Божков.

Последният дори допуска възможността, че параходите са продадени по-рано (долна граница през март или април 1880 г.).

"През март или април тази година [1880] бяха продадени по негодност двата парахода: "Горний Студенъ" и "Породимъ" на русенския жител Иван Стоянов за сумата - 40,000 лева" [14].

Сава Иванов обвързва продажбата на параходите с "едно подновяване на корабите в Дунавската флотилия", замислено от Конкевич:

"...от друга страна предстоеше - също поради старост и негодност - да бъдат бракувани и продадени корабите "Пордимъ" и "Горня Студена", капитан-лейтенант Конкеевич замисли и скоро реализира едно подновяване на корабите в Дунавската флотилия" [15].

Информацията за продажбата на параходите "Горни-Студенъ" и "Породимъ" представлява интерес и за Великите сили, които следят стриктно за изпълнението на разпорежданията на Берлинския договор и протестират срещу закъснението при сриването на дунавските крепости и поддържането на въоръжени кораби по река Дунав от Княжество България.

В писмо от 12 ноември 1880 г. германският генерален консул в София барон фон Тилау съобщава до Външно министерство в Берлин, че два български железни транспортни съда, подарени от руснаците на флотилията са били "наскоро продадени на търг и затова повече не влизат в сметките" [16].

Това е наличната до този момент информация за продажбата на двата парахода. Напълно достатъчна, за да поставим следнитe работни въпроси:

Въпрос № 1 "Кога са продадени корабите "Горни-Студенъ" и "Породимъ": през март-април 1880 г. (както твърди Константин Божков) или след 8 юни с.г. (в съответствие със съобщението, публикувано във в-к "Българин")?

Въпрос № 2 Имало ли е търг за продажбата им (както твърди фон Тилау)? Кога, как и при какви условия се провежда той?

Въпрос № 3 В какво състояние военното министерство/Дунавската флотилия предлага за продажба двата парахода?

Нашите читатели ще имат възможност да се запознаят с отговорите на трите въпроса в следващата част на публикацията.

(Следва)

За отправна точка на нашето изследване този път ще предложим на вниманието на читателите едно известие, публикувано в "Държавен вестник" през 1880 г.

В процеса на проучването ние установихме, че известието е поместено двукратно в "Държавен вестник" съответно в брой 47 от 2 юни с.г. и в брой 51 от 11 юни с.г.

Не изключваме да е било публикувано и повече от два пъти. В брой 47 от 2 юни 1880 г. известието е поместено на български и на френски език. В брой 51 от 11 юни 1880 г. известието вече е на три езика: български, руски и френски. Във варианта на руски език са допуснати няколко печатни грешки.


Известието за предстоящата продажба на двата парахода чрез търг по приказание на военния министър, публикувано в брой 47 от 1880 г. на "Държавен вестник" на български език. Възстановка на авторите


Известието за предстоящата продажба на двата парахода съгласно заповед на военния министър, публикувано в брой 47 от 1880 г. на "Държавен вестник" на френски език. Възстановка на авторите


Известието за предстоящата продажба на двата парахода съгласно приказ на военния министър, публикувано в брой 51 от 1880 г. на "Държавен вестник" на руски език. В този вариант на известието са допуснати няколко печатни грешки. Възстановка на авторите

ЛИНИИ НА ИДЕНТИФИКАЦИЯ

В писмото на фон Тилау не се посочват наименованията на двата български железни транспортни [плавателни] съда.

Идентично е и положението с известието, което очевидно е част от по-голям по обем текст, защото в него откриваме фразата "два казенны парахода" (=двата казани, споменати или посочени по-горе парахода).

Вероятно встъпителната част на известието е съдържала извадка от приказа на военния министър с имената на двата парахода, но поради липсата на място в изданието същата е отпаднала и до читателите е достигнал съкратен вариант.

Ето защо най-напред е необходимо да идентифицираме плавателните съдове от писмото на фон Тилау и параходите от известието с "Горни-Студенъ" и "Породимъ".

За целите на изследването въвеждаме следните линии на идентификация:

1. Количествена:

В своето писмо относно българската флотилия на р. Дунав фон Тилау съобщава за два плавателни съда, които са продадени през 1880 г.

Толкова са и параходите, обявени за продажба в известието съгласно приказ(анието) на военния министър. Два са и параходите от Дунавската флотилия, продадени през 1880 г. според Константин Божков.

2. Идентификация по предназначение:

Фон Тилау определя двата плавателни съда, които са продадени като транспортни. Описанието му напълно отговаря на оригиналното предназначение на параходите "Брестовицъ", "Боготъ", "Абланова", "Горни-Студенъ" и "Породимъ".

Това са параходи, предназначени за транспорт и съобщения във време на ледоход и високи води на река Дунав, поръчани през 1877 г. в Аржантьой, Франция [1].

В допълнение: предложените за продажба чрез търг в известието параходи категорично са военни, а не граждански, защото се продават по приказ(ание) на военния министър, а под негово разпореждане се намират единствено военни параходи.

Ако трябва да бъдем по-конкретни и да ги изброим към датата на известието в "Държавен вестник" (2 юни 1880 г.) под разпореждането на военния министър се намират четири парахода или "Опытъ", "Взрывъ", "Горни-Студенъ" и "Породимъ". Куриерски винтов параход "Келасуры" не влиза в сметките, защото е върнат от Княжество България на Русия по-рано с.г.

"Опытъ" и "Взрывъ" никога не са предлагани за продажба през 1880 г. Следователно зад неназованите два парахода в известието се крият именно "Горни-Студенъ" и "Породимъ".

3. Идентификация по материал на корпуса:

Фон Тилау посочва, че двата плавателни съда, които са продадени са железни. Описанието му отговаря на данните на Павел Михайлович Лессар за петте парахода, изброени по-горе: корпусът под водолинията е изработен от железни листове [17].

4. Идентификация по начин на продажба (чрез търг):

Фон Тилау съобщава, че въпросните два български железни транспортни [плавателни] съда са продадени наскоро на търг т.е. известно време преди 12 ноември 1880 г. (датата на неговото писмо).

За предстояща продажба чрез аукцион/търг (=аукционен търг) на два парахода съгласно приказ(ание) на военния министър се съобщава и в известието по-горе.

И, накрая в една важна бележка към основния текст на "История на Българската Флотилия", съставена към 1 януари 1899 г. от мичман ІІ ранг Христов и мичман І ранг Саев авторите категорично разпознават, че зад двата парахода в известието, публикувано в брой 51 от 11 юни 1880 г. на "Държавен вестник" се крият "Горни-Студенъ" и "Породимъ":

"NB. Съгласно обявлението на Военното Министерство (без №), напечатано в Държавния вестник[,] брой 51 от 1880 г. на 10-и юли се обявява, че ще има (произведе) аукционен търг на парахода "Взрывъ" за продажбата на параходите "Породимъ" и "Горни Студенъ".[18]

След извеждането на четирите основни линии на идентификация можем да направим извода, че именно четвъртата от тях (продажба чрез търг) свързва по категоричен начин трите анализирани от нас текста: писмото на Фон Тилау, известието от "Държавен вестник" и бележката в "История на Българската Флотилия".


Литература и бележки:

[1] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот. София, 2016. 76 с.

[2] Пак там, с. 66.

[3] Иванов, Сава. По случай 60 годишнината на Дунавската на Негово Величество флотилия. // Морски сговор, 1939, №7, с. 128-129.

[4] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 53.

[5] ДВИА, ф. 1027, оп. 4, а.е. 3, л. 72 - печатна номерация/л. 76 - ръкописна номерация.

[6] Външната политика на България. Том първи: 1879 - 1886. София, 1978. с. 23, 809. Телеграмата е публикувана под № 12 в поредицата от документи.

[7] Пак там, с. 25. В оригинала на френски език - L'Ingenieur en Chef de la Bulgarie Orientale.

[8] Приказъ № 40. // Държавен вестник, 29.09.1879, № 9, с. 2.

[9] Приказъ № 39. // Държавен вестник, 29.09.1879, № 9, с. 2.

[10] Commission Technique Europeene formee en vertu d'un accord intervenu entre les puissances signataires du Traite de Berlin. Paris, 1880.

[11] На корицата - параходът "Яла-Обланава" от Дунавската флотилия [на Русия]. Източник - "Альбомъ картинъ Бендеро-Галацкой желъзной дороги. Построенной во время войны Россiи с Турцiею 1877 - 1878" и Государственная публичная историческая библиотека России.

[12] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 53.

[13] Пак там, с. 53.

[14] Божков, Константин. Бележки и спомени по Морската ни част. // Военно-исторически сборник, 1933, №13, с. 118.

[15] Иванов, Сава. По случай 60 годишнината на Дунавската на Негово Величество флотилия. // Морски сговор, 1939, №7, с. 129.

[16] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 55.

[17] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот. София, 2016. с. 27-28.

[18] ДВИА, ф. 1027, оп. 4, а.е. 4, л. 13.