Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Морска историческа хроника № 74

В брой № 73 на рубриката "Морска историческа хроника" отворихме темата за продажбата на параходите „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“ от Дунавската флотилия през 1880 г. През годините около тяхната продажба се натрупват различни митове, легенди и погрешни становища, които е време да бъдат коригирани. Днес се завръщаме към темата с отговори на трите работни въпроса, постави в предишния брой на рубриката

От бр. 73

За отправна точка на нашето изследване този път ще предложим на вниманието на читателите едно известие, публикувано в "Държавен вестник" през 1880 г.

В процеса на проучването ние установихме, че известието е поместено двукратно в "Държавен вестник" съответно в брой 47 от 2 юни с.г. и в брой 51 от 11 юни с.г.

Не изключваме да е било публикувано и повече от два пъти. В брой 47 от 2 юни 1880 г. известието е поместено на български и на френски език. В брой 51 от 11 юни 1880 г. известието вече е на три езика: български, руски и френски. Във варианта на руски език са допуснати няколко печатни грешки.


Известието за предстоящата продажба на двата парахода чрез търг по приказание на военния министър, публикувано в брой 47 от 1880 г. на "Държавен вестник" на български език. Възстановка на авторите


Известието за предстоящата продажба на двата парахода съгласно заповед на военния министър, публикувано в брой 47 от 1880 г. на "Държавен вестник" на френски език. Възстановка на авторите


Известието за предстоящата продажба на двата парахода съгласно приказ на военния министър, публикувано в брой 51 от 1880 г. на "Държавен вестник" на руски език. В този вариант на известието са допуснати няколко печатни грешки. Възстановка на авторите

ЛИНИИ НА ИДЕНТИФИКАЦИЯ

В писмото на фон Тилау не се посочват наименованията на двата български железни транспортни [плавателни] съда.

Идентично е и положението с известието, което очевидно е част от по-голям по обем текст, защото в него откриваме фразата "два казенны парахода" (=двата казани, споменати или посочени по-горе парахода).

Вероятно встъпителната част на известието е съдържала извадка от приказа на военния министър с имената на двата парахода, но поради липсата на място в изданието същата е отпаднала и до читателите е достигнал съкратен вариант.

Ето защо най-напред е необходимо да идентифицираме плавателните съдове от писмото на фон Тилау и параходите от известието с "Горни-Студенъ" и "Породимъ".

За целите на изследването въвеждаме следните линии на идентификация:

1. Количествена:

В своето писмо относно българската флотилия на р. Дунав фон Тилау съобщава за два плавателни съда, които са продадени през 1880 г.

Толкова са и параходите, обявени за продажба в известието съгласно приказ(анието) на военния министър. Два са и параходите от Дунавската флотилия, продадени през 1880 г. според Константин Божков.

2. Идентификация по предназначение:

Фон Тилау определя двата плавателни съда, които са продадени като транспортни. Описанието му напълно отговаря на оригиналното предназначение на параходите "Брестовицъ", "Боготъ", "Абланова", "Горни-Студенъ" и "Породимъ".

Това са параходи, предназначени за транспорт и съобщения във време на ледоход и високи води на река Дунав, поръчани през 1877 г. в Аржантьой, Франция [1].

В допълнение: предложените за продажба чрез търг в известието параходи категорично са военни, а не граждански, защото се продават по приказ(ание) на военния министър, а под негово разпореждане се намират единствено военни параходи.

Ако трябва да бъдем по-конкретни и да ги изброим към датата на известието в "Държавен вестник" (2 юни 1880 г.) под разпореждането на военния министър се намират четири парахода или "Опытъ", "Взрывъ", "Горни-Студенъ" и "Породимъ". Куриерски винтов параход "Келасуры" не влиза в сметките, защото е върнат от Княжество България на Русия по-рано с.г.

"Опытъ" и "Взрывъ" никога не са предлагани за продажба през 1880 г. Следователно зад неназованите два парахода в известието се крият именно "Горни-Студенъ" и "Породимъ".

3. Идентификация по материал на корпуса:

Фон Тилау посочва, че двата плавателни съда, които са продадени са железни. Описанието му отговаря на данните на Павел Михайлович Лессар за петте парахода, изброени по-горе: корпусът под водолинията е изработен от железни листове [17].

4. Идентификация по начин на продажба (чрез търг):

Фон Тилау съобщава, че въпросните два български железни транспортни [плавателни] съда са продадени наскоро на търг т.е. известно време преди 12 ноември 1880 г. (датата на неговото писмо).

За предстояща продажба чрез аукцион/търг (=аукционен търг) на два парахода съгласно приказ(ание) на военния министър се съобщава и в известието по-горе.

И, накрая в една важна бележка към основния текст на "История на Българската Флотилия", съставена към 1 януари 1899 г. от мичман ІІ ранг Христов и мичман І ранг Саев авторите категорично разпознават, че зад двата парахода в известието, публикувано в брой 51 от 11 юни 1880 г. на "Държавен вестник" се крият "Горни-Студенъ" и "Породимъ":

"NB. Съгласно обявлението на Военното Министерство (без №), напечатано в Държавния вестник[,] брой 51 от 1880 г. на 10-и юли се обявява, че ще има (произведе) аукционен търг на парахода "Взрывъ" за продажбата на параходите "Породимъ" и "Горни Студенъ".[18]

След извеждането на четирите основни линии на идентификация можем да направим извода, че именно четвъртата от тях (продажба чрез търг) свързва по категоричен начин трите анализирани от нас текста: писмото на Фон Тилау, известието от "Държавен вестник" и бележката в "История на Българската Флотилия".

(Следва)

Литература и бележки:

[1] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот. София, 2016. 76 с.

[17] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот. София, 2016. с. 27-28.

[18] ДВИА, ф. 1027, оп. 4, а.е. 4, л. 13.