Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Морска историческа хроника № 75

В брой № 23 на рубриката "Морска историческа хроника" повдигнахме въпроса за достоверността на служебните списъци на параходните катери/баркаси "Бавария", "Мотала" и "Фардингъ". Тогава отбелязахме, че най-ранните технически характеристики, с които разполагаме за тези три катера са пряко сили 12 години след предполагаемото им построяване през 1876 г. в Англия.

От бр. 23

НАШИТЕ ПЪРВИ ДРЕДНАУТИ

Според руския учен В. Д. Конобеев "Мотала" е един от четирите параходни катера, принадлежали на Инженерното управление на руската армия по време на Руско-турската война (1877-1878 г.), впоследствие предадени на Княжество България. Останалите три са "Бавария", "Фердикс" (според Конобеев) и "Ракета". [1]

В своите спомени легендарният Георги Стоев - Каракапитан нарича катерите "нашите първи дреднаути" [2].

За много хора подобно сравнение би било лековато и неиздържано, но погледнато от нашата родна, българска камбанария то изглежда напълно оправдано.

За българския военен флот, който прави първите си стъпки след Освобождението и се изгражда в среда на рискове, заплахи, опасности, кризи и конфликти малките катери имат стойност на големи бойни единици [3].

От 31 юли/12 август 1879 г. параходният катер "Мотала" е в Дунавската флотилия на Княжество България [4].

Илия Тодоров приема, че "Бавария", "Мотала" и "Фардингъ" са построени през 1876 г. в Англия по специална поръчка на Балтийския флот. Главни размери - дължина 14,70 м, широчина - 3,38 м, височина - 1,80 м. Метален корпус. Товароподемност 3 тона или 60 бойци с въоръжението им [5].

За по-голяма част от цитираните данни Илия Тодоров стъпва върху по-ранни трудове на Ради Боев. Все пак обаче има и малки разлики: според Боев корпусът е железен, а броят на бойците с въоръжение е 50.

Самият Боев цитира данните по служебни списъци от 1888 г. [6] Т.е. най-ранните технически характеристики, с които разполагаме за тези три катера са пряко сили 12 години след предполагаемото им построяване през 1876 г. в Англия.

Защо е било необходимо на руския Балтийски флот да поръчва катери в Англия, които впоследствие да бъдат наименувани на шведско селище (Мотала) и немска провинция (Бавария) и що за интернационален подход е това ще анализираме в някой от следващите броеве на рубриката "Морска историческа хроника".

Тук само ще отбележим, че данните от служебните списъци на "Мотала" са погрешни. В по-ранното си битие (т.е. преди 1876 г.) параходният баркас под името "Мотала" се превръща в световен корабостроителен образец и е отличен с награда.



"МОТАЛА" ИЛИ "МОТАЛО"?

В "История на Българската Флотилия", съставена към 1 януари 1899 г. от мичман ІІ ранг Христов и мичман І ранг Саев обаче авторите посочват минимум седем пъти наименованието на катера като "Мотало", а не "Мотала":

1879 г…седем катера Ракета, Фардингъ, Мотало, Бавария, Птичка, Олафчикъ и Варна…[7];

Подвижен материал: 1) Параход Опыт 2) Параход Взрывъ 3) Параход Породимъ 4) Параход Горни Студенъ 5) Морски Параход Шкуна Киласура…6) Катер Ракета 7) Катер Фардингъ 8) Катер Мотало 9) Катер Бавария…[8];

1881 г...Седем катера: Ракета, Фардингъ, Мотало, Бавария, Птичка, Олафчикъ, Варна…[9];

1884 г...Седем катера: Ракета, Фардингъ, Мотало, Бавария, Птичка, Олафчикъ и Варна…[10];

1885 г...Седем катера: Ракета, Фардингъ, Мотало, Бавария, Птичка, Олафчикъ, Варна… [11];

1886 г…През т.г. катера Мотало като се връщал от Гюргево…[12];

1887 г…обявява се, че досегашните названия на параходите се преименуват по следния начин: …5) Мотало – „Ст. Караджа“ [13].

В оригиналния текст на "История"-та наименованията на плавателните съдове са без кавички и са подчертани с линия под всяко име. За удобство на читателите тук предаваме с шрифт Bold само наименованието "Мотало".


Паметник на войводата Стефан Караджа в Морската градина в Бургас (снимка К. Панчелиев)


Параходният катер "Стефанъ Караджа" според Приказ № 199 от 1887 г. или "Ст. Караджа" според Обявление № 2199 от 1939 г. за продажба на плавателни съдове. Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

НЕ ДОСТА СТАРИ, А ЧИСТО НОВИ КАТЕРИ

В статия, посветена на 60-та годишнина от създаването на Дунавската флотилия Сава Иванов отбелязва: "Параходните катери "Ракета", "Бавария", "Фардингъ", "Мотала", "Олафчикъ", "Варна" и "Птичка" бяха също доста стари..." [14].

Тук няма да коментираме възрастта на "Олафчикъ", "Варна" и "Птичка".

Относно "Ракета", "Бавария", "Фардингъ" и "Мотала"/"Мотало" обаче ще подчертаем, че това не са стари катери, както твърди Иванов.

След продължително проучване в рамките на няколко години в различни архивни източници днес за първи път можем да анонсираме пред нашите читатели, че подобно на параходите "Горни-Студенъ" и "Породимъ" и параходните баркаси/катери "Ракета", "Бавария", "Фардингъ" и "Мотала"/"Мотало" са част от голям транспортен проект с международно участие, реализиран частично през Руско-турската война (1877-1878 г.).

"Бавария", "Мотала" и "Фардингъ" са чисто нови плавателни съдове, поръчани през есента на 1877 г.

В проекта под различна форма участват представители на руското императорско семейство, Инженерното управление, няколко от най-влиятелните предприемачи на Севера през XIX век, френска и шведска корабостроителница, както и едно финландско корабоплавателно дружество.

Доколкото вече сме разказвали за този грандиозен проект във връзка с параходите "Горни-Студенъ" и "Породимъ" тук ще си припомним съвсем накратко за него.

ДА СИ ПРИПОМНИМ...

След превземането на крепостта Никопол на 4 (16) юли 1877 г. от руските войски през Освободителната война (1877-1878 г.) тук пристига руският банкер, индустриалец и предприемач Самуил Соломонович Поляков.

Той разговаря с Великия княз Николай Николаевич и му представя доклад за незадоволителното състояние на превозите и съобщенията в тила на руската армия (т.е. на територията на днешна Румъния).

Самуил Поляков получава подкрепата и разрешението на руския двор за строителството на военна железопътна линия от Бендер до Галац.

Срокът за завършването й е октомври 1877 г. В допълнение на Поляков е възложено и създаването и организацията на първата транспортна (фериботна) линия между бреговете на река Дунав.

Построяването й е крайно необходимо, защото според оценките на Инженерното ведомство съществуващите мостове на реката няма да издържат на силния ледоход през зимата.

В проведените разговори с руския двор е обсъдена възможността за бъдещата линия да бъдат поръчани кораби, които освен за военни транспортни цели да се използват и за превоз на пътници, поща и малки товари в условия на ледоход и високи води.

В началото на август 1877 г. е прието и предложението на Поляков за изграждането на транспортна връзка между Гюргево и Никопол в две части: военна железопътна линия по румънския бряг от Гюргево до района на с. Ислаз и корабна линия до Никопол на българския бряг.

В плановете на индустриалеца е включено и продължаване на железопътната линия от Никопол до Стара Планина т.е. на територията на днешна България. Решено е плавателните съдове за първата транспортна линия на река Дунав да бъдат общо седемнадесет (5 големи парахода, 10 малки парахода и 2 баржи).

Впоследствие предложението на Поляков е коригирано съобразно необходимостите на руската армия и следвоенните перспективи: корабната линия трябва да свързва Свищов и Зимнич.

ИСТОРИЯ БЕЗ АНАЛОГ

На нашите читатели вече е добре известно, че петте големи парахода, предназначени за първата транспортна линия на река Дунав всъщност са "Брестовицъ", "Абланова", "Горни-Студенъ", "Боготъ" и "Породимъ", а баржите - "Зимница" и "Петрошани".

Тяхната история разказахме в монографията "Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот", издадена през 2016 г.

История без аналог за един от най-големите военни трансфери на европейския континент, осъществен от Русия през XIX век с превозването по железницата на разстояние над 2000 км от Париж до гр. Рени на р. Дунав в разглобен вид на 5 парахода, два от които българските "Горни-Студенъ" и "Породимъ" от 1879 г.

"Ракета", "Бавария", "Фардингъ" и "Мотала"/"Мотало" са четири от десетте по-малки парахода, поръчани в рамките на същия проект на Поляков и предназначени за първата транспортна линия на река Дунав, подобно на "Брестовицъ", "Абланова", "Горни-Студенъ", "Боготъ" и "Породимъ".

Като модел за първата транспортна линия на река Дунав между Свищов и Зимнич е използвана системата на речните параходни съобщения на река Нева в Санкт Петербург.

За удивителната предистория на "Ракета", "Бавария", "Фардингъ" и "Мотала"/"Мотало" ще разкажем в следващите броеве на рубриката "Морска историческа хроника".

(Следва)

Литература и бележки:

[1] Конобеев, В. Д. К вопросу о передаче Болгарии в 1879 г. русских судов Дунайской флотилии. // Институт Славяноведения. Краткие сообщения, № 9. Москва, 1952. с. 20.

[2] Кънчев, К. При нашите морски вълци. Разговори с български моряци. Варна, 1942. с. 19.

[3] Сръбско-българската война (1885 г.), абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 г.), офицерските бунтове в Русе (1887 г.), експедицията на Боянов (1887 г.).

[4] Тодоров. И. Българските военни кораби. The Ships of the Bulgarian Navy (1879 - 2002). ИК Еър груп 2000. София, 2003. с. 8. Вж. и Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. ИК Еър груп 2000. София, 2015. с. 31.

[5] Пак там, с. 24.

[6] Боев, Р. Военния флот на България 1879 - 1900. София, 1969. с.19.

[7] ДВИА, ф. 1027, оп. 4, а.е. 4, л. 11.

[8] Пак там, л. 12.

[9] Пак там, л. 13 (г).

[10] Пак там, л. 16.

[11] Пак там, л. 17 (г).

[12] Пак там, л. 19 (г).

[13] Пак там, л. 20.

[14] Иванов, Сава. По случай 60 годишнината на Дунавската на Негово Величество флотилия. // Морски сговор, 1939, № 7, с. 128.