ЧАСТ 3: ЛЕГЕНДА ЗА ДЖУЗЕПЕ МАЦИНИ - АПОСТОЛ НА РЕВОЛЮЦИОННА ИТАЛИЯ

Pan.bg 29 май 2022 | 15:10 views (1522) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 76

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 61 на рубриката „Морска историческа хроника“ отворихме темата за италианския юрист, философ, политически активист и революционер Джузепе Мацини и влиянието му върху българското революционно и национално-освободително движение през XIX век.
Започнахме с кратка обща информация за него, заимствана от статията на българския журналист, юрист и политик Марко Балабанов, озаглавена „При Мацини“, която е публикувана през 1900 г. в изданието „Летописи“. В брой № 71 на рубриката разказахме за връзките на младия Джузепе с тайното общество на карбонарите и ареста му в Савона. Днес продължаваме напред с по-интересните моменти от биографията на Мацини и се приближаваме стъпка по стъпка до българската връзка в нея


(От брой 71)

ЗАТОЧЕНИЕ В ЧУЖБИНА

Разглеждането на случая на Мацини е поверено на комисия от сенатори в Торино. Силно влияние върху нейната работа оказва Венансон - губернатор на Генуа, който твърди, че Джузепе е виновен и представлява опасна личност.

Той настоява затворникът от Савона да бъде изолиран в някое малко селище във вътрешността на страната, където да бъде поставен под полицейско наблюдение или да бъде изпратен на заточение в чужбина.

Венансон изключва възможността Мацини да се завърне в родния си град Генуа или в друг по-голям град в Лигурия. За съжаление позицията на губернатора се оказва решаваща.

Пред възможността да бъде изпратен в някое малко селище, където няма да бъде полезен с нищо за каузата за освобождението на Италия младият човек избира заточението в чужбина.

Той е освободен от затвора в крепостта Савона през февруари 1831 г. Разрешено му е да премине през родния град Генуа и да се сбогува с родителите си. От Генуа се насочва към Женева, а впоследствие към Лион.

В Женева Мацини се запознава с известния учен историк Жан Чарлз Леонар де Сисмонди (1773-1842 г.). По това време той работи върху своя труд, посветен на историята на Франция.

От разговорите със Сисмонди Джузепе разбира, че той по-скоро е привърженик на идеята за федерализма, която е неговият идеал за политическа организация.

Преди да напусне Женева Мацини възнамерява да се насочи към френската столица Париж. В последния момент плановете му се променят: един ломбардец на име Джакомо Чани го съветва да отиде в Лион и да се свърже с тамошните италиански революционери, които се събират в Caffe della Fenice.

image
Портрет на Джузепе Мацини от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

В ЛИОН, МАРСИЛИЯ, ТУЛОН И КОРСИКА...

Нашият "герой" решава да послуша съвета му и най-неочаквано се озовава в Лион, но за сметка на това - във вихъра на събитията. Тук вече са се събрали около 2000 революционери повечето, от които италианци и известен брой французи, готови да навлязат на територията на Кралство Сардиния и Пиемонт и да се впуснат във военна кампания за обединението на италианските земи.

Приготовленията са публично известни и се ръководят от комитет, начело с генерал Регис. Наличното финансиране е в особено големи размери, защото сред лицата, които подкрепят движението са някои благородници и принцове.

Те вярват, че отношението на френското правителство към тяхната инициатива е положително. На видно място в Caffe della Fenice са поставени италианското и френското знаме, а комитетът установява контакт с префекта на Лион. Закупено е оръжие, обособени са складове за съхранението му.

Броени дни по-късно ситуацията се променя. Префектът на Лион издава прокламация, с която осъжда италианското предприятие и призовава бунтовниците да сложат оръжие и да се разпръснат. От прокламацията става ясно, че официална Франция няма да подкрепи експедицията.

Революционерите остават горчиво разочаровани, а надеждите им са излъгани. Голяма част от въоръжението им е реквизирано. Старият генерал Регис е отчаян от предателството.

Все пак по идея на Мацини комитетът решава да изпрати малка група въоръжени мъже (предимно французи) към границата, за да провери достоверността на прокламацията, както и какво е отношението на Франция към инициативата.

Ситуацията се влошава, защото групата почти веднага е спряна от французите и принудена да се разпръсне. Започват преследвания и арести. С няколко свои верни другари републиканци Мацини се оттегля от Лион.

Преминава през Марсилия и Тулон и с един неаполитански търговски кораб отплава за о-в Корсика. На острова те се свързват с местните революционери, които от своя страна също планират да се впуснат в морска експедиция към континента и да допринесат за обединението на италианските земи.

Въпреки, че разполагат с въоръжение и наброяват около 2000 - 3000 души корсиканците нямат кораби. Липсват им и финансови средства, за да наемат плавателни съдове. С посредничеството на двама от приятелите на Мацини корсиканците търсят помощ от временното правителство в Болоня, но за съжаление срещат твърд отказ.

image
Първото италианско корабче, наименувано Mazzini ("Мацини") под командата на Гарибалди напада имперски бриг. Гравюра от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Оригиналът на гравюрата е публикуван в книгата на Джеси Уайт Марио "Животът на Мацини". Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

ЗАВРЪЩАНЕ В МАРСИЛИЯ. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КРАЛ АЛБЕРТО АМАДЕО ДИ САВОЯ

Междувременно около 6 март 1831 г. австрийската армия навлиза в италианските провинции. Оставането на Мацини в Корсика е безпредметно и той се завръща в Марсилия.

Тук той решава да приведе в действие своята идея за създаване на организация или общество, наречено "Млада Италия" (Young Italy/La Giovina Italia).

По същото време в Марсилия пристигат стотици италиански бежанци от Модена и Парма. Мацини се запознава с някои от тях: Никола Фабрици, Селесте Меноти, Густаво Модена и др. По-късно в спомените си той ги описва като "пламенни патриоти", а приятелството, което свързва всички тях в едно нарича "свещено".

През април 1831 г. крал на Сардиния и Пиемонт става Карло Алберто Амадео ди Савоя (1798-1849 г.). Мацини написва и изпраща до него отворено писмо, което е публикувано в пресата в края на с.г.

Това е първият политически текст на Джузепе, който предизвиква широк обществен отзвук в Западна Европа.

В писмото той посочва двете единствени възможности пред новия крал, който десетина години по-рано също е бил член на движението на карбонарите. Първата възможност пред Карло Алберто е да подкрепи обединението на италианските земи, защото идването му на власт е съпроводено с големи надежди, а втората - да пренебрегне обществените настроения и да установи "управление на терора".

За съжаление кралят не отговаря на писмото, а просто издава заповед съгласно, която Мацини следва да бъде арестуван незабавно при евентуален опит да пресече границата и да се завърне от наложеното му изгнание в чужбина.

УСТАВЪТ НА "МЛАДА ИТАЛИЯ"

След този случай Джузепе започва подготвителните дейности за създаването на "Млада Италия". Първоначално събира информация и анализира внимателно тенденциите и състоянието на италианското революционно движение до момента.

Впоследствие съставя устав на организацията с пет основни принципа: Свобода, Братство, Човечност, Независимост и Единство.

Уставът на "Млада Италия" включва седем раздела. В първия раздел се посочва статута на организацията - "братство", което ще посвети всяка своя мисъл и действие на голямата цел за възстановяването на Италия като една независима суверенна нация от свободни и равнопоставени хора.

Във втория раздел са определени териториалният обхват и границите на Италия; дадена е дефиниция за [италианския] народ.

В третия раздел се изясняват целите и принципите на новата организация. Посочва се, че тя има републикански характер.

Четвъртият и най-дълъг раздел е посветен на методите и средствата за постигането на целите на "Млада Италия".

В петия и шестия раздел, които са най-кратки се определят съответно членския внос и цветовете на знамето на организацията.

Цветовете, избрани от Мацини са забележете, бяло, червено и зелено. Разположението на цветовите ивици (хоризонтално или вертикално) не се уточнява. От едната страна на знамето ще бъдат изписани думите Свобода - Равенство - Човечност, а от другата Единство и Независимост.

В седмия и последен раздел от устава е приложен пълният текст на клетвата, която полагат новите членове на братството.

Във връзка с устава на "Млада Италия" по-късно Джузепе уточнява в спомените си: "Аз напълно разграничих новото братство от старите тайни общества, от тяхната тирания на невидимите началници, ...сляпа подчиненост, символизъм, който е изпразнен от съдържание, сложната йерархия и духа на отмъщението. Със [създаването] на "Млада Италия" приключи периодът на политическите секти и започна този на Образователните Общества".

МАНИФЕСТ, СТРУКТУРА И ПРИНЦИПИ

В края на 1831 г. е отпечатан т.нар. Манифест на "Млада Италия", а малко по-късно организацията започва да издава и собствен журнал (списание).

Междувременно Мацини работи усилено за създаването на комитети на новото братство в италианските земи. Публикува и серия от статии по политически, морални и литературни проблеми в журнала.

Някои от статиите са: "За братството на народите" (On the Brotherhood of the Peoples), "Германската трибуна" (The German Tribune), "Съюзът на френския и немския народ" (The Alliance of the French and German Peoples) и "[Обръщение на] Млада Италия към народа на Германия и либералите на Франция" (Young Italy to the People of Germany and the Liberals of France).

Структурата на „Млада Италия“ като организация е максимално опростена. Сложната йерархия, типична за карбонарите и масоните е отхвърлена.

В новото братство членовете са разделени на две основни групи (нива): „Инициатори “ и „Инициирани“. Само първите имат правомощия да привличат нови членове.

Централният комитет на „Млада Италия“ е разположен в чужбина, в италианските земи са организирани местни комитети.

Няколко комитета, които представляват дадена област образуват т. нар. „конгрегация“. В по-големите градове са назначени т. нар. „директори“.

Те отговарят за ръководството на организацията по места и кореспонденцията.

Мотото на „Млада Италия“, избрано от Мацини е Ora e Sempre/Now and for ever („Сега и завинаги“). То демонстрира постоянството и твърдостта на организацията в отстояването на нейните цели и изпълнението на задачите й.

Както бе посочено по-горе флагът на братството се състои от трите „италиански“ цвята (бяло, червено и зелено); от едната му страна са изписани думите „Свобода“ – „Равенство“ – „Човечност“, които препращат към международната мисия на „Млада Италия“, а от другата – „Обединение“ и „Независимост“, които символизират националната мисия на организацията.

Платформата, съставена от Мацини се базира на морални и политически принципи. По-долу някои от моралните принципи:

1. Ние не сме само конспиратори, но и вярващи [същества];

2.Ние се стремим да бъдем не само революционери, но доколкото можем и възродители;

3.Нашият проблем…е проблемът за национално просвещение. Оръжието и въоръжената борба са онези средства, без които в ситуацията, в която се намира нашата страна, е невъзможно да решим този проблем.

4. Не е достатъчно да убедим различните държави на Италия да се вдигнат на въстание. Това, което трябва да направим е да създадем [италианска] нация.

5. Материализмът не може да генерира политическа доктрина...Ние го отричаме.

6. Трябва да се постараем и да поемем по пътя на италианската философия от 16 и 17 век, да продължим нейната традиция на синтезис и духовност, да запалим отново силна и искрена вяра и чрез пробуждането на съзнанието за великите дела в сърцата на италианците, да ги вдъхновим със смелост, [идеята за] силата на саможертвата, постоянството и съгласието, необходими за нашето голямо начинание.

Следват някои от политическите принципи:

1. Питайте всеки човек в какво вярва и приемайте за членове [на "Млада Италия"] само онези, чиито убеждения са същите като нашите;

2. Трябва да издигнете ново знаме и да търсите подкрепа от младите, които се отличават с ентусиазъм, енергия и готовност за саможертва;

3. Повтаряйте непрекъснато, че спасението на Италия е в нейните хора;

4. Голямата грешка на миналото е, че поверихме съдбата на страната на личности, а не разчитахме на принципи;

5. Избягвайте компромисите [в политиката]. Те са почти винаги неморални, както и опасни;

6. Не се надявайте на нищо от чуждите правителства;

7. Не вярвайте на дипломацията;

8. Никога не се вдигайте [на бунт] в името на друга страна, освен в името на Италия и то за цяла Италия.

(Следва)

Настоящата публикация представлява трета глава от втора част на книгата "Русия, Полша от море до море и българите", която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка