Морска историческа хроника № 78

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

През Първата световна война само мобилизираните от Дунавска част 8 броя български параходи-влекачи със съответните шлепове извършват около 1500 рейса между дунавските пристанища. Един от параходите е „Борисъ“, собственост на българския поданик Сократ Панайотов от Видин.
Това е повод да нанесем върху платното на историята няколко щриха от речнофлотското минало на Видин, което засега е слабо проучено, но притежава силен заряд достатъчен да преобърне традиционните ни представи за развитието на корабостроенето и корабоплаването в този участък от голямата река преди и след Освобождението на България от османско владичество

През 1875 г. във вестник „Дунав“ например е публикувано сведение, което потвърждава съществуването на арсенали на река Дунав в градовете Видин, Русе и Тулча:

„Военните сили и средствата за пренасяне по Дунава, всякогаш са потребни за императорското правителство. Тази нужда понеже се е познала преди много време, във Видин, Русе и Тулча се е направил по един арсенал, в който се намират потребните мореплавателни войски и припаси. В напрешните времена в тия арсенали е имало повече войски и кораби отколкото сега“.[1]

От текста на дописката става ясно, че това са [флотски] арсенали, предназначени за [базиране на] кораби, мореплавателни войски и [съхранение на] припаси за Дунавската флотилия на Османската империя около 1875 г.

Годините на създаване на всеки един от арсеналите за съжаление не се посочват. Специално този във Видин обаче функционира и по-рано, а корабите, базирани в него определено са военни.

В обширен репортаж от Видин, публикуван във вестник „Дунав“ се споменава и арсеналът, този път във връзка с тържествата в града, проведени през юни 1871 г. по случай десет годишнината от възкачването на престола на султан Абдул Азис: „Часът след три захванаха да се палят фишеци и други огньове от арсенала, гдето се стекоха всички зрители и Дунавът блещеше от светлината на разните кандила, с които бяха осветлени военните кораби в арсенала и търговските при скелята“.[2]

Освен [флотски] арсенал, предназначен за [базиране на] военни кораби, чието съществуване се потвърждава в горната дописка от лятото на 1871 г., през 60-те години на XIX век във Видин се намира и [минимум] една корабостроителница.

За нея научаваме от документ, посветен на контрабандата на каменна сол от 22 март 1867 г. Документът представлява т.нар. „мазбата“ или копие, [изпратено] от меджлиса на санджака Видин до началника на данъчното управление на Дунавския вилает.

В него се съобщава за „конфискуването на 900 оки контрабандна каменна сол, укривана на малко островче срещу видинската корабостроителница“[10] От тук извеждаме местоположението (срещу малко островче на река Дунав) и принадлежността на корабостроителницата.

Очевидно, за да бъде наречена „видинска“ тя вероятно принадлежи географски към територията и стопански към икономиката града.

За тези и други интересни факти от речнофлотското минало на Видин можете да научите в том 2 от поредицата "Българските кораби", озаглавен "Колубарският капан и България или Дунавската част в Първата световна война". Най-новата книга на издателство "Еър груп 2000" ЕООД е под печат и в близко бъдеще ще зарадва любителите на морско-историческата литература.


Крепостта "Бабини Видини Кули" (или "Баба Вида") на брега на река Дунав във Видин

Литература и бележки:

[1] Военните сили и средствата за пренасянето по Дунава. // Дунав, 1875, № 1002, с. 2004.

[2] Кореспонденции на Дунава. Видин 17 юни 1871. // Дунав, 1871, № 585, с. 1169.

[3] Велков, А., Груевски, П., Иванова, С., Михайлова-Мръвкарова, М., Робев, Н., Силянова, Е. Опис на османотурски документи за занаяти и търговия (XVI – XIX в.), запазени в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. София, 1993. с. 293.