Морска историческа хроника № 79

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 78 на рубриката "Морска историческа хроника" поставихме върху платното на историята няколко щриха от речнофлотското минало на град Видин, което засега е слабо проучено, но притежава силен заряд достатъчен да преобърне традиционните ни представи за развитието на корабостроенето и корабоплаването в този участък от голямата река преди и след Освобождението на България от османско владичество. Тогава представихме източници за видинската корабостроителница и флотски арсенал преди Освобождението. Днес продължаваме нашия преглед с данни за корабите на Самуел Капон, Хаджи Тома Ангелов Попов, Рафаел Афталион и Сократ Панайотов

Засега не са издирени данни за строителството на военни кораби за Османската империя в тази корабостроителница през втората половина на XIX век до Освобождението на България през 1878 г. Допустим тук е единствено строежът на търговски кораби с вместимост 100 – 200 тона и екипаж 6 – 12 души.

Данни за него откриваме в една "Записка за търговията в Дунавския вилает", изготвена от генералния консул Александър Мошнин не по-късно от 22 ноември 1873 г.:

"От дунавските пристанища за главно [пристанище] се счита Сулина, следват Тулча, Мачин; тези пристани принадлежат към Тулчански окръг…По-нататък следват Свищов, Никопол, Орехов (Рахова), Лом-Паланка и Видин. Между тези пристанища [и] до Сулина плават турски ветроходни кораби, наричани по румънски kralte, по турски кирлач, по булгарски дунавски кораби, а по гръцки kapabi…Те са строени предимно в Силистра, Русчук, Свищов и Видин" [1].

Преди 1874 г. с четири кораба за плаване по река Дунав разполага търговецът Самуел Капон от Видин, а негов пълномощник е лицето Юда. След кончината на търговеца, с нарочен документ (т. нар. архузал) Юда моли мутасаръфа във Видин да му бъде издадено разрешение за плаване на четирите кораба по реката [2].

Приблизително едно десетилетие след Сръбско-българската война (1885 г.) с параходи във Видин разполага Хаджи Тома Ангелов Попов (1858 – 1925 г.), чиито прякор е Хаджи Лойо. Неговите кораби са наименувани "Балканъ" и "Христо Ботевъ" [3].

Точните години и обстоятелствата на придобиването им, техническите им характеристики и подробностите за експлоатацията им са в процес на проучване от страна на авторите. Според Ал. Манолов Хаджи Лойо, който произхожда от заможен род закупува първото параходче през 90-те години на 19 век и го нарича "Балканъ", но не е доволен от скоростните му характеристики [4].

Ето защо през 1895 г. той купува "нов полупътнишки параход, доста удобен и с добра скорост" (="Христо Ботевъ") [5].

Известно е, че Хаджи Лойо е принуден да продаде корабите си след като претърпява големи щети и изгубва над 3 млн. лева [6]. Манолов нарича предприятието на Попов "първото българско корабоплавателно дело на Дунава".

Към началото на Първата световна война във Видин получава известност и се утвърждава името на житаря Рафаел Афталион, който според оценки на съвременници е най-крупният предприемач в своята област не само в България, но и в Румъния.

Той се занимава с търговия на зърнени храни по река Дунав и разполага с кантори в Букурещ и Виена, хамбари в различни пристанища и собствени шлепове [7]. Eдин от неговите шлепове е реквизиран от Дунавската част през 1916 г.

Още с обявяването на Първата световна война българският поданик Сократ Панайотов от Видин предлага да бъде използван за транспортните цели на Дунавската флотилия своя параход "Борисъ". Освен с кораба "Борисъ" Панайотов разполага и с шлеп "Никополъ" [8].

През 1920 г. параходче с име "Царь Борисъ" извършва рейс с пътници на река Дунав от Видин до Лом [9].

За тези и други интересни факти от речнофлотското минало на Видин можете да научите в том 2 от поредицата "Българските кораби", озаглавен "Колубарският капан и България или Дунавската част в Първата световна война". Най-новата книга на издателство "Еър груп 2000" ЕООД е под печат и в близко бъдеще ще зарадва любителите на морско-историческата литература.






Няколко изгледа към река Дунав и крепостта "Бабини Видини Кули" (или "Баба Вида") във Видин

Литература и бележки:

[1] Жейнов, И. Документи от архива на външната политика на Руската империя (1865 – 1877 г.). Русе, 2009. с. 109.

[2] Велков, А., Груевски, П., Иванова, С., Михайлова-Мръвкарова, М., Робев, Н., Силянова, Е. Опис на османотурски документи за занаяти и търговия (XVI – XIX в.), запазени в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". София, 1993. с. 487.

[3] Манолов, Ал. Един ратник на българското корабоплаване. // Морски сговор, 1938, № 2, с. 37.

[4] Пак там, с. 37.

[5] Пак там, с. 37.

[6] Пак там, с. 37.

[7] Обществена културно-просветна организация на евреите в Народна република България. Годишник. Том 17. София, 1982. с. 121.

[8] Иванов, Сава. Из стражния дневник на дунавския параход "Борисъ". // Морски сговор, 1936, № 5, с. 79-81.

[9] Български младежки съюз "Отец Паисий". Спомени, статии, документи. София, 2002. с. 14.