Морска историческа хроника № 81

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 61 на рубриката „Морска историческа хроника“ отворихме темата за италианския юрист, философ, политически активист и революционер Джузепе Мацини и влиянието му върху българското революционно и национално-освободително движение през XIX век.
Започнахме с кратка обща информация за него, заимствана от статията на българския журналист, юрист и политик Марко Балабанов, озаглавена „При Мацини“, която е публикувана през 1900 г. в изданието „Летописи“. В брой № 71 на рубриката разказахме за връзките на младия Джузепе с тайното общество на карбонарите и ареста му в Савона, а в брой № 76 - за заточението му и създадената впоследствие от него организация "Млада Италия". Днес продължаваме напред с по-интересните моменти от биографията на Мацини и се приближаваме стъпка по стъпка до българската връзка в нея

(От брой 76)

ВЪЗХОД НА "МЛАДА ИТАЛИЯ"

Едни от първите комитети на "Млада Италия" са създадени в областта Тоскана и родния град на Мацини - Генуа.

В периода 1831 - 1833 г. новото братство печели популярност неочаквано бързо, броят на членовете му се увеличава непрекъснато, а идеите му срещат благоприятен отзвук сред младите хора.

Освен Мацини сред основните фигури на "Млада Италия" в Марсилия са Ламберти, Лустрини, Руфини и още 5-6 души, почти всички от Модена.

В началото нямат офис или щаб-квартира, трудят се денонощно, съчиняват, отпечатват и разпространяват статии, брошури и писма, живеят с оскъдни средства и споделят разходите си.

Разпространението на агитационните материали в италианските земи е въпрос от първостепенна важност за организацията. То се извършва чрез контрабандни канали по море.

Брошури, документи и листовки се пренасят от параходния агент Монтанари, който пътува редовно с неаполитански параходи. В тази дейност са заети още няколко души на борда на френски параходи.

Постепенно за нейното изпълнение са привлечени различни италиански моряци, включително и собственици на кораби.

Противодействието от страна на италианските власти е значително. Всеки, който пренася агитационни материали по море в пакети е заплашен от глоба, наказания, затвор. На лицата, предоставили брошури, документи и листовки от "Млада Италия" на полицията е обещана награда.

Впоследствие Мацини и другарите му променят подхода и започват да изпращат материалите в бурета вместо в пакети.

От Генуа клоновете на организацията бързо се разпространяват по крайбрежието на Апенинския п-в. Възходящото развитие на новото братство продължава, а неговите представители намират радушен прием сред народа в италианските земи.

За по-малко от година "Млада Италия" се превръща във водещата [неправителствена] организация на Апенинския п-в, чието създаване е посрещнато с радост и ентусиазъм.

По-късно Мацини отбелязва в спомените си, че това е времето на "триумфа на принципите", заложени в платформата.


Портрет на Джузепе Мацини от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

ЧАСЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА ЩЕ УДАРИ ЗА ВСИЧКИ

Италианските власти са сериозно обезпокоени и се обръщат за помощ към Франция, от която очакват да окаже възпиращо въздействие върху ръководителите на "Млада Италия" в Марсилия.

В резултат през м. август 1832 г. френското правителство издава заповед съгласно която нашият герой следва да напусне Марсилия и да бъде изпратен на заточение за втори път в своя живот.

Мацини демонстрира несъгласието си със заповедта и публикува протестна статия в републиканското издание Tribune, която завършва по следния проницателен начин: "Часът на справедливостта ще удари за всички".

Раздразнението на френските и италианските власти от статията е изключително голямо. Полицията издирва Джузепе и неговите съмишленици и заплашва издателя на журнала "Млада Италия".

Благодарение на свои познати в полицията Мацини успява да разбере изпреварващо за всяко действие на властите срещу него и да се укрие предварително.

Връзките му очевидно са сериозни, защото малко по-късно, когато полицията все пак открива квартирата му, на заточение в Швейцария е изпратен негов двойник, а самият Джузепе се измъква преоблечен в униформата на офицер от френската национална гвардия.

Френските власти са поставени в унизителна ситуация от дръзката постъпка на Мацини и решават да го заловят на всяка цена. За целта му приписват извършването на престъпление, с което той няма нищо общо.

На 20 октомври 1832 г. в селището Родез, департамент Авейрон (Франция) няколко италиански имигранти нападат и раняват лицето Емилиани. Впоследствие нападателите са осъдени на 5 години затвор.

За съжаление инцидентът се повтаря. На 31 май 1833 г. в едно кафене Емилиани е ранен отново, заедно с лицето Лазаречи, този път и двамата смъртоносно. Името на нападателя е Гавиоли.

Броени дни след първото нападение - на 27 октомври 1832 г., в изданието Journal des Aveyrons е публикувана статия, в която се твърди, че "италианците-убийци на нещастния Емилиани са просто инструмент на партията..."Млада Италия".

На 30 октомври с.г. Джузепе написва добре аргументиран отговор, публикуван в изданието La Tribune на 18 ноември с.г.

Противопоставянето между страните се изостря до краен предел и под натиска на полицията в изданието Moniteur е публикувано фалшиво писмо от т.нар. Таен трибунал на "Млада Италия", който осъжда предателите Емилиани и Лазаречи на смърт.

Писмото носи дата 18 декември 1832 г. и подправения подпис на Мацини в качеството му на Президент на Тайния трибунал на "Млада Италия" в Марсилия.

Фалшификатът не издържа на съдебната проверка и съдът в Авейрон решава, че престъплението е извършено в резултат на възникнал спор между Емилиани и Гавиоли.

На 30 ноември 1833 г. Гавиоли е осъден на заточение на галерите.

МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ

След този печален случай още в рамките на с.г. Мацини допълва платформата на "Млада Италия" с морални принципи. По-долу някои от тях:

1. Светът се управлява от един единствен морален закон - законът на Прогреса.

2. "Млада Италия" признава универсалната връзка между народите като крайна цел на усилията на всички свободни хора.

3. Преди народите да поемат по пътя на своето общо усъвършенстване е необходимо те да имат равен старт, собствено съществуване, име и [независима] власт.

4. Преди да пристъпи към решаването на общочовешките въпроси и дела всеки народ е задължен да се изгради и формира като нация.

5. Истински народ не може да съществува без обединение.

6. Постоянно и стабилно във времето обединение е невъзможно без независимост.

7. Независимостта е невъзможна без свобода.

8. Целта на "Млада Италия" е да постигне обединението, независимостта и свободата на Италия.

9. Там, където властта е наследствена и в ръцете на един човек дълготрайната свобода е невъзможна.

10. Властта проявява тенденция към увеличаване и концентрация.

11. Революциите се правят от хората и за хората.

Освен, че допълва платформата с морални принципи Мацини оптимизира и структурата на "Млада Италия" като организация. В края на 1833 г. тя има следния вид:

1. Един централен конгрес (събрание), който избира областните конгреси (събрания) и разпространява печатните издания на организацията, приема генерален план за действие на "Млада Италия", изпраща инструкции до областните конгреси, определя (тайните) знаци за комуникация.

2. По един областен конгрес (събрание) във всяка област на Италия, който ръководи дейността на организацията на местно ниво, свежда инструкциите на централния конгрес до знанието на организаторите и привържениците (вж. по-долу), отговаря за събирането на материални средства, изпраща препоръки и предлага мерки до централния конгрес.

3. По един организатор във всеки голям град, който се избира от областния конгрес. За извършената работа в своя град всеки организатор изпраща месечен доклад до областния конгрес.

4. Привърженици, които се подбират от организатора за съответния град и се избират от областния конгрес. Всеки привърженик има право да инициира няколко съюзници.

5. Съюзници, които се подбират и инициират от привържениците. Съюзниците работят под прякото ръководство на привържениците и нямат право да привличат други съмишленици.

НАЦИОНАЛНОТО ЧУВСТВО СЕ ПРОБУЖДА

След допълването на платформата с морални принципи и оптимизирането на структурата на "Млада Италия" като организация, Мацини публикува серия от статии. Една от тях е "Върху манифеста на папа Григорий XVI. Мисли, отправени към свещениците на Италия". Друга статия е посветена на дамата Енриета Кастилиони, която загива мъченически за каузата на италианската свобода.

Усилията на Джузепе и неговите последователи се увенчават с успех. "Националното чувство се пробужда. Формулата на републиканското обединение се приема с ентусиазъм от младежта във всяка една провинция на Италия", отбелязва Мацини в спомените си.

За "Млада Италия" настъпва период на консолидация. Към нея започват да се присъединяват други по-малки организации с подобни цели и убеждения. Сред тях са обществото Veri Italiani и някои от последните останали карбонари. Подкрепата си за организацията на Мацини изразяват лидерите на полското революционно движение, новите републиканци от Франция и дори самият Буонароти - един от най-високопоставените ръководители на карбонарите в близкото минало.

В средата на 1833 г. "Млада Италия" се превръща в мощна организация със силно влияние в района на Генуа, Ломбардия, Тоскана, Папските държави, Пиза, Сиена, Флоренция, Умбрия, Емилия-Романа, Пиемонт, Рим, Неапол и др.


Първото италианско корабче, наименувано Mazzini ("Мацини") под командата на Гарибалди напада имперски бриг. Гравюра от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Оригиналът на гравюрата е публикуван в книгата на Джеси Уайт Марио "Животът на Мацини". Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

ДА ХВЪРЛИМ РЪКАВИЦАТА И ДА ПРЕДИЗВИКАМЕ АВСТРИЯ. ПОДГОТОВКА ЗА РЕВОЛЮЦИЯ

Настъпва подходящия момент за действия. "Нашият враг беше Австрия", отбелязва Мацини в спомените си. "Трябваше да хвърлим ръкавицата и да я предизвикаме... да не й позволим да ни нападне [първа]. Ентусиазмът, който ще породи войната с един чужд враг, толкова омразен колкото бе Австрия щеше да сложи край на вътрешните междуособици и да постави основите на обединението на страната...", допълва той.

Мацини решава да инициира националната революция чрез въоръжено въстание в земите, които се намират под властта на Савойската династия и организира среща на централния конгрес.

За центрове на бунта на събранието са определени Алесандрия и Генуа. Започва и набирането на финансови средства, които за съжаление се оказват недостатъчни за разлика от Лионската експедиция през 1831 г. (вж. по-горе).

Направен е опит да бъдат привлечени лица от редовната армия на Савойското кралство. Макар и трудно привърженици са намерени в лицето на войници, ефрейтори, сержанти и капитани.

Висшият офицерски състав (полковници и генерали) отказва съдействие и предпочита да изчака, за да види в каква посока ще се развият събитията и дали планираната революция ще бъде успешна.

Генералният план за въстанието е сведен до знанието на местните организатори в Алесандрия, Верчели, Генуа, Ломелино и Торино. Мацини се подготвя да замине от Марсилия и да се присъедини към сподвижниците си в Генуа.

Преди заминаването си Джузепе се среща с някои от френските републиканци. Постигната е договореност за съвместни действия с Арман Карел, който следва да инициира съответните революционни действия в Лион и Париж в случай на успех на републиканското движение на Мацини в италианските земи.

За съжаление в края на март 1833 г. един случаен на пръв поглед инцидент проваля всички планове на "Млада Италия" за предстоящото въстание.

Между двама артилеристи в Генуа избухва сериозен скандал за особата на една жена и те са арестувани незабавно. По-важното в случая е, че първият е член на "Млада Италия", а вторият е поканен наскоро да се присъедини към организацията.

При разпита в присъствието на карабинери едното от арестуваните лица отправя няколко заплахи, които се оказват достатъчен повод за властите да предприемат мащабно разледване срещу "Млада Италия".

Започват масови преследвания, арести, бързи присъди, наказания и екзекуции. Крал Амадео ди Савоя си поставя за цел да ликвидира революционно настроената организация на Мацини и потапя италианските земи в кръв без дори самото въстание да е избухнало.

В спомените си Джузепе пише, че това е период на страх, ужас и терор. "Крал Амадео ди Савоя поиска кръв и получи кръв", отбелязва той в заключение.

362

(Следва)

Настоящата публикация представлява трета глава от втора част на книгата "Русия, Полша от море до море и българите", която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.