ЧАСТ 5: ЛЕГЕНДА ЗА ДЖУЗЕПЕ МАЦИНИ - АПОСТОЛ НА РЕВОЛЮЦИОННА ИТАЛИЯ

Pan.bg 30 сеп 2022 | 17:42 views (687) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 83

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 61 на рубриката „Морска историческа хроника“ отворихме темата за италианския юрист, философ, политически активист и революционер Джузепе Мацини и влиянието му върху българското революционно и национално-освободително движение през XIX век.
Започнахме с кратка обща информация за него, заимствана от статията на българския журналист, юрист и политик Марко Балабанов, озаглавена „При Мацини“, която е публикувана през 1900 г. в изданието „Летописи“.

В брой № 71 на рубриката разказахме за връзките на младия Джузепе с тайното общество на карбонарите и ареста му в Савона, в брой № 76 - за заточението му и създадената впоследствие от него организация "Млада Италия", а в брой № 81 - за възхода на "Млада Италия" и революционното движение за освобождение на италианските земи от австрийско владичество.
Днес продължаваме напред с по-интересните моменти от биографията на Мацини и се приближаваме стъпка по стъпка до българската връзка в нея


(От брой 81)

ОТНОВО В ШВЕЙЦАРИЯ. "МЛАДА ЕВРОПА" КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА "МЛАДА ИТАЛИЯ"

Неуспехът не отчайва Мацини, който се премества от Марсилия в Женева, Швейцария през втората половина на 1833 г. и прави опити да установи контакт с онези свои другари от "Млада Италия", които са се спасили от преследванията на полицията.

В Швейцария той провежда срещи с редица влиятелни граждани от селищата Тонон, Боневил, Еврен и др. и в допълнение подпомага издаването на журнала L'Europe Centrale.

Свързва се с множество германци и поляци, които са революционно настроени. По това време в Швейцария германските имигранти се заселват в кантоните Берн и Цюрих, а полските - в Нюшател, Фрибург и Женева.

Постепенно в Мацини назрява идеята да свърже каузата на Италия с тази на други народи, които се намират под чуждо владичество Европа.

Той планира да издигне знамето на Европейското братство над Алпите и да създаде нова организация наречена "Млада Европа", която ще бъде естествено продължение на "Млада Италия".

Споделя идеята си с германските и полските имигранти и те я възприемат с голям ентусиазъм. Започва усилена работа по формирането на нови комитети по места. Целта е да бъде създадена легия (или легион) от представители на различни националности.

Щабът на движението се намира в Hotel de la Navigation в Женева, който е недостъпен за полицията. Освен Джузепе в същия период тук пребивават Агостино Руфини от Генуа, Джанбатиста Руфини от Модена, Селесте Меноти, Никола Фабрици, Джузепе Ламберти, Густаво Модена, Паоло Палия и много други революционери.

Връзката между ръководителите на движението и по-заможните местни жители, които биха желали да го подкрепят се осъществява от лицето Джакомо Джани.

Един от най-щедрите спомоществователи е Гаспар Розалес от Ломбардия. Мацини го описва като "лоялен, щедър и смел - един забележителен пример за хармония между мисълта и действието".

image
Първото италианско корабче, наименувано Mazzini ("Мацини") под командата на Гарибалди напада имперски бриг. Гравюра от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Оригиналът на гравюрата е публикуван в книгата на Джеси Уайт Марио "Животът на Мацини". Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

Подготовката върви добре, набавено е оръжие от Белгия, но при определянето на ръководител за новата експедиция се появява неочакван проблем.

По-голяма част от комитетите настояват за такъв да бъде избран военен с утвърдено име, опит и висок ранг. Дори имат свой фаворит - генерал Жироламо Раморино (1792 – 1849 г.), който наскоро е участвал в полското Ноемврийско въстание (1830-1831 г.).

Джузепе протестира срещу кандидатурата на Раморино, защото познава добре недостатъците му и вредите, които той нанася на полското освободително движение. Припомня на комитетите един от основните принципи на "Млада Италия" съгласно, който "новите обстоятелства изискват нови лица".

За съжаление не успява да убеди другарите си, защото Раморино е изключително популярен в Савой и е свързан с партията на полските имигранти в Париж, ръководена от княз Адам Чарториски. Някои от комитетите дори поставят ултиматум, че няма да участват в експедицията без Раморино.

В създалата се ситуация Мацини е принуден да покани генерала за ръководител на движението, който веднага приема преложението.

Следва неуспешният опит за въоръжено нахлуване на територията на Кралство Сардиния и Савойското херцогство през 1834 г., останал в историята под името

"САВОЙСКА ЕКСПЕДИЦИЯ"

Как се развиват събитията? Мацини се доверява на Раморино, предава му голяма част от финансовите средства, събрани за експедицията от различни източници (40 000 франка) и му възлага набирането на доброволци в Лион, където генералът твърди, че има голямо влияние.

В първите дни на октомври 1833 г. Джузепе и привържениците му в Женева приключват подготовката на експедицията и имат готовност за незабавни действия.

Без видима причина Раморино обаче заминава за Париж и там изгубва по-голяма част от парите на хазарт. Мацини решава да провери какво се случва и на няколко пъти изпраща при него доверени лица, сред които Селесте Меноти.

Генералът започва да се оправдава: твърди, че са се появили неочаквани проблеми и му е необходимо повече време. Ноември е изгубен, благоприятният момент е пропуснат.

През декември 1833 г. Раморино признава, че не е успял да събере дори и сто души от обещаните хиляда. Връща на Мацини едва 10 000 хиляди от първоначално дадените му 40 000 хиляди франка и го информира, че полицията в Париж е узнала за подготовката на експедицията и е по петите му.

Мацини се озовава в тежка ситуация, в която трябва да разчита единствено на себе си. Тайната за избухването на предстоящото въстание, поверена на стотици италианци, германци, поляци, французи и швейцарци не може да остане скрита още дълго време от полицията.

В Женева започват да пристигат полицейски агенти от различни страни, които правят опити да убедят швейцарските власти да разпръснат революционерите.

Френският посланик в града предлага на поляците паспорти и финансова помощ с цел да преминат на френска територия и да бъдат настанени в близкия гр. Безансон.

В допълнение един от най-близките съратници на Мацини - Буанароти, се противопоставя на плановете за въстанието и започва да формира вътрешна опозиция в редиците на организаторите.

image
Портрет на Джузепе Мацини от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

Целият проект е изправен пред провал. За Джузепе има само две възможности - да обяви официално прекратяването му или да се опита да възстанови организацията и да продължи напред с нови сили.

Избира втората и за кратко време (в периода ноември - декември) намира ново финансиране, успява да убеди поляците да не напускат Швейцария и да елиминира влиянието на Буанароти.

Въпреки това главният проблем остава: внезапното "изчезване" на генерал Раморино на практика не оказва влияние на репутацията му и повечето от комитетите продължават да му вярват и да очакват от него да поеме командването на експедицията.

Ето защо Мацини решава да му напише писмо, в което определя датата 20 януари 1834 г. за начало на експедицията и го кани да се завърне в Швейцария, за да поеме нейното командване.

Междувременно са завършени плановете за действие и военна организация на въстанието: щабът ще бъде разположен в селището Сен Жулиен, по крайбрежието на Женевското езеро са подготвени лодки и салове за преминаването на въстанниците, в селището Карудж е установен склад с оръжие.

ФАТАЛНИ ГРЕШКИ

Раморино прави всичко възможно да забави експедицията. Отговаря на Мацини с нарочно писмо, в което обещава да се присъедини към нея навреме и тръгва от Париж.

Въпреки това спира многократно по пътя и изпраща съобщения на Джузепе, че е необходимо да го изчакат. Накрая все пак пристига с голямо закъснение на 31 януари 1834 г. заедно с още двама генерали - поляк и испанец.

При срещата си с Мацини, Раморино се държи странно и през цялото време погледът му е сведен към земята. Изглежда разбира, че Джузепе го подозира в непочтенни действия.

Към този момент обаче Мацини само предусеща възможността за предателство и дори не знае, че генералът е в контакт с френското правителство, което получава редовно информация от него за всичко, свързано с предстоящото въстание.

По време на срещата Джузепе не говори за миналото, внезапното "изчезване" на Раморино, изгубването на парите или провалът при набирането на доброволци в Лион.

Той предава на генерала плановете за действие и военна организация на експедицията, което впоследствие се оказва огромна грешка.

В допълнение се опитва да убеди Раморино да поеме командването едва, когато основните сили достигнат до щаба в Сен Жулиен, но генералът настоява да направи това още в самото начало и на практика започва да назначава сам ръководители на отделните групи въстанници, включително и водача на поляците (на име Грабски), които трябва да пресекат Женевското езеро при селището Нион.

Резултатите от непочтенните действия на генерала са описани от Джузепе съвсем лаконично: "Ние тръгнахме [към Сен Жулиен] на 1 февруари [1834 г.]. Властите в Женева опитаха да спрат придвижването ни доста по-енергично отколкото бях очаквал. Нашите лодки бяха конфискувани. Хотелът, в който бях настанен беше заобиколен от жандармерия. Нашите хора бяха арестувани [дори] при най-малкия инцидент...който събуждаше подозрения."

Все пак Мацини успява да се промъкне незабелязано и да пресече езерото заедно със своя съратник Руфини и още няколко бойни другари със стара лодка, почти негодна за употреба. Достигат главния лагер, където са посрещнати от неколцина въстанници с ентусиазъм, радост и доверие.

Посрещането е окуражаващо, но все още никой не знае, че ги очаква поредица от заблуди и измами, умело дирижирани от Раморино.

Германският отряд пристига с голямо закъснение в легера. Голяма част от въстанниците в него вече са разпръснати или заловени от властите.

Водачът на полския отряд Грабски допуска сериозна грешка и транспортира оръжието отделно със сал, докато въстанниците пресичат езерото с лодки. Властите се възползват от ситуацията - няколко лодки със швейцарски войници спират и конфискуват сала с оръжието, а впоследствие залавят и въстанниците.

Двата тежки инцидента намаляват броя на въстанниците значително. Загубихме три четвърти от нашите сили, посочва по-късно Мацини в спомените си.

От друга страна ударът срещу полския отряд предоставя на Раморино идеалната възможност да внесе промени в плана на експедицията.

Вместо да поддържа първоначално договорената посока на настъплението към щаба в Сен Жулиен той продължава похода по пътя край брега на езерото в следващите 24 часа, с което допълнително забавя планираните действия, обезсърчава и деморализира малкото останали въстанници.

Междувременно, за да избегне обвиненията, че влиза в конфликт с генерала относно ръководството на експедицията Мацини се снабдява с оръжие, присъединява се към въстанниците и е готов да се сражава като обикновен войник.

За съжаление съдбата не му предоставя тази възможност.

Интригите, недоверието, предателствата и не на последно място - огромната физическа умора, натрупана през последните три месеца си казват думата.

Мацини е покосен от треска, чиито първи пристъпи усеща още преди да влезе в бойните редици. В допълнение нощта е изключително студена, а той тръгва от хотела без палто.

Един от съратниците му - Сципионе Пистручи, го настига и му подава наметало. Джузепе го приема с благодарност и на няколко пъти отива при Раморино и го пита защо не се движат в посока към Сен Жулиен.

Генералът го уверява, че всичко е наред и след няколко минути ще срещнат полския отряд. Малко след това се чуват изстрели и Мацини се втурва напред. Това са и последните му спомени от похода.

Според другарите му той припада и изгубва съзнание в резултат от пристъпите на силна треска, Раморино яхва коня си и бяга позорно от бойното поле, а отрядът се разпръсва.

Когато идва в съзнание Мацини вече се намира в плен и е заобиколен от чужди войници. Заедно с него е заловен и приятелят му Анжело.

"Къде сме?", пита Джузепе. "В Швейцария", отговаря му Анжело с дълбока тъга в гласа.

Първият период от развитието на "Млада Италия" приключва.

362

(Следва)

Настоящата публикация представлява трета глава от втора част на книгата "Русия, Полша от море до море и българите", която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка