ЗАЩО СВИЩОВ НЕ СТАНА САНКТ ПЕТЕРБУРГ, А ДУНАВ НЕ СЕ ПРЕВЪРНА В НЕВА? (ЧАСТ 2)

Pan.bg 30 сеп 2022 | 18:45 views (1381) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 84

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 75 на рубриката „Морска историческа хроника“ отворихме темата за предисторията на параходните баркаси "Ракета", "Бавария", "Фардингъ" и "Мотала" (или "Мотало").
Тогава съобщихме, че подобно на параходите "Горни-Студенъ" и "Породимъ" и горепосочените баркаси са част от голям транспортен проект с международно участие, реализиран частично през Руско-турската война (1877-1878 г.).

Всъщност "Бавария", "Мотала" (или "Мотало") и "Фардингъ" са чисто нови плавателни съдове, поръчани през есента на 1877 г.
В проекта под различна форма участват представители на руското императорско семейство, Инженерното управление, няколко от най-влиятелните предприемачи на Севера през XIX век, белгийски, френски и шведски завод с филиал в Русия, както и едно финландско корабоплавателно дружество.
Доколкото вече сме разказвали за този грандиозен проект във връзка с параходите "Горни-Студенъ" и "Породимъ" тук ще си припомним съвсем накратко за него


ДА СИ ПРИПОМНИМ...

След превземането на крепостта Никопол на 4 (16) юли 1877 г. от руските войски през Освободителната война (1877-1878 г.) тук пристига руският банкер, индустриалец и предприемач Самуил Соломонович Поляков.

Той разговаря с Великия княз Николай Николаевич и му представя доклад за незадоволителното състояние на превозите и съобщенията в тила на руската армия (т.е. на територията на днешна Румъния).

Самуил Поляков получава подкрепата и разрешението на руския двор за строителството на военна железопътна линия от Бендер до Галац.

Срокът за завършването й е октомври 1877 г. В допълнение на Поляков е възложено и създаването и организацията на първата транспортна (фериботна) линия между бреговете на река Дунав.

Построяването й е крайно необходимо, защото според оценките на Инженерното ведомство съществуващите мостове на реката няма да издържат на силния ледоход през зимата.

image

Монографията "Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот"

В проведените разговори с руския двор е обсъдена възможността за бъдещата линия да бъдат поръчани кораби, които освен за военни транспортни цели да се използват и за превоз на пътници, поща и малки товари в условия на ледоход и високи води.

В началото на август 1877 г. е прието и предложението на Поляков за изграждането на транспортна връзка между Гюргево и Никопол в две части: военна железопътна линия по румънския бряг от Гюргево до района на с. Ислаз и корабна линия до Никопол на българския бряг.

В плановете на индустриалеца е включено и продължаване на железопътната линия от Никопол до Стара Планина т.е. на територията на днешна България. Решено е плавателните съдове за първата транспортна линия на река Дунав да бъдат общо седемнадесет (5 големи парахода, 10 малки парахода и 2 баржи).

Впоследствие предложението на Поляков е коригирано съобразно необходимостите на руската армия и следвоенните перспективи: корабната линия трябва да свързва Свищов и Зимнич, поръчан е и плаващ мост, а броят на баржите е увеличен с още две.

Първата е поръчана в чужбина (подобно на "Зимница" и "Петрошани"), а втората е подарена от Поляков на руската армия.

ИСТОРИЯ БЕЗ АНАЛОГ

На нашите читатели вече е добре известно, че петте големи парахода, предназначени за въпросната транспортна линия на река Дунав всъщност са "Брестовицъ", "Абланова", "Горни-Студенъ", "Боготъ" и "Породимъ", а първите две баржи- "Зимница" и "Петрошани".

Тяхната история разказахме в монографията "Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот", издадена през 2016 г.

История без аналог за един от най-големите военни трансфери на европейския континент, осъществен от Русия през XIX век с превозването по железницата на разстояние над 2000 км от Париж до гр. Рени на р. Дунав в разглобен вид на 5 парахода, два от които - "Горни-Студенъ" и "Породимъ", са предадени на Княжество България през 1879 г.

"Ракета", "Бавария", "Фардингъ" и "Мотала"/"Мотало" са четири от десетте по-малки парахода, поръчани в рамките на същия проект на Поляков, заедно с един плаващ мост и предназначени за първата транспортна линия на река Дунав, подобно на "Брестовицъ", "Абланова", "Горни-Студенъ", "Боготъ" и "Породимъ".

Като модел за първата транспортна линия на река Дунав между Свищов и Зимнич е използвана системата на речните параходни съобщения на река Нева в Санкт Петербург.

За удивителната предистория на "Ракета", "Бавария", "Фардингъ" и "Мотала"/"Мотало" ще разкажем в следващите броеве на рубриката "Морска историческа хроника", както обещахме.

С цел да подготвим читателите за нея и да ги улесним максимално във възприемането и разбирането й тук ще демонстрираме, че реално Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България се явява приемник на проекта на Поляков.

По-долу публикуваме извадка от официални руски документи във връзка с управлението на Русчушко-Варненската железопътна линия. В квадратните скоби е поставен липсващият текст, възстановен от авторите:

…[Железопътната] линия започва в гр. Русчук от самия бряг на р. Дунав, където е разположена и железопътната станция; тук е направена неголяма крайбрежна улица и е устроен ръчен кран за претоварване на тежести (=товари) от параходи направо на вагони. В рамките на изминалата кампания (=Руско-турската война 1877 – 1878 г.) около Русчушката [железопътна] станция е изградена наклонена плоскост (=слип) към Дунава от Полевото управление към Действащата армия, по която са положени релси, съединени с главната [железопътна] линия. На противоположния румънски бряг на р. Дунав, в Смарда [Гюргево] е изградена същата наклонена плоскост (=слип). Предназначението на тези наклонени плоскости е [да служат за] преминаването на натоварените вагони с помощта на тракт от единия на другия бряг.
Преди този тракт служеше за същите цели на р. Рейн, а сега е предаден с всички принадлежности във владение на Българската Дунавска флотилия за устройването на плаващ док, другият [подобен] тракт е потопен близо до Зимница.


Този безкрайно предизвикателен пасаж променя кардинално представите ни за истинската идентичност на Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България.

Идентичност, която е била старателно прикривана, съзнателно игнорирана и усърдно заличавана в продължение на десетилетия в полза на бравурната версия на редица учени, че българският военен флот се явява приемник на традициите на руския Балтийски и Черноморски флот.

В следващите броеве на рубриката "Морска историческа хроника" най-напред ще изясним що е то железопътен "тракт" (в конкретния случай) и ще преминем към предисторията на параходните баркаси "Ракета", "Бавария", "Фардингъ" и "Мотала"/"Мотало".

(Следва)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка