ЗА ПЪРВИ ПЪТ И САМО В PAN.BG: СЕДЕМ ИЛИ ДЕСЕТ СА КАТЕРИТЕ ОТ ДУНАВСКАТА ФЛОТИЛИЯ И МОРСКА ЧАСТ? (ЧАСТ 1)

Pan.bg 24 окт 2022 | 17:13 views (735) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 85

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 75 на рубриката „Морска историческа хроника“ отбелязахме, че най-ранните наименования и технически характеристики, с които разполагаме за параходните баркаси от открит тип „Бавария”, „Мотала“ и „Фардингъ“ са пряко сили цели 12 години след предполагаемото им построяване през 1876 г. в Англия. Толкова голяма разлика във времето (12 години) изисква на всяка цена да се върнем назад в годините към оригиналните документи, които са най-близо хронологически до момента на поръчването, построяването и доставянето на параходните баркаси на р. Дунав по време на Руско-турската война през втората половина на 1877 г. Днес се завръщаме към темата и преминаваме към предисторията на „Бавария”, „Мотала“, „Ракета” и „Фардингъ“ с кратък обзор на многобройните варианти на наименованията им

СЕДЕМ ИЛИ ДЕСЕТ КАТЕРА?

В спомените си Георги Пантилеев, възпитаник на Машинната школа (1886 – 1892 г.) казва: „По мое време на Дунава имаше 10 катера, а параходите бяха 4.” [1]

За същия брой катери – десет, но отнесено към 1882 г. споменава и Константин Божков: „...Морска част с флотилията, състояща се от четири кораби, две баржи и десет катери” [2].

Досега са известни имената на общо 7 катера и параходни баркаса, предадени от Русия на Княжество България през 1879 г. („Ракета”, „Варна”, „Олафчикъ”, „Бавария”, „Мотала”, „Фардингъ” и „Птичка”).

Реално това са 3 параходни катера („Варна”, „Олафчикъ”, „Птичка”) и 4 параходни баркаса от открит тип („Бавария”, „Мотала”, „Фардингъ” и „Ракета”).

Въпросът за идентичността, наименованията, техническите характеристики и като цяло биографиите на останалите три катера (т.е. осмия, деветия и десетия, споменати от Константин Божков към 1882 г. и потвърдени от Георги Пантилеев за периода 1886 – 1892 г.) остава открит.

Но дори и за наименованията на три от известните ни досега общо 7 параходни баркаси и катери или по-точно за „Мотала“, „Фардингъ“ и „Ракета“ съществуват големи разминавания.

В брой № 75 на рубриката „Морска историческа хроника“ вече отбелязахме, че най-ранните наименования и технически характеристики, с които разполагаме за параходните баркаси „Бавария”, „Мотала“ и „Фардингъ“ са пряко сили цели 12 години след предполагаемото им построяване през 1876 г. в Англия. Според данни от служебните им списъци от 1888 г., цитирани от Ради Боев [3].

Толкова голяма разлика във времето (12 години) изисква на всяка цена да се върнем назад в годините към оригиналните документи, които са най-близо хронологически до момента на поръчването, построяването и доставянето на параходните баркаси на р. Дунав по време на Руско-турската война през втората половина на 1877 г.

„МОТАЛА“, „МОТАЛО“ ИЛИ „МУТАЛА“

В "История на Българската Флотилия", съставена към 1 януари 1899 г. от мичман ІІ ранг Христов и мичман І ранг Саев обаче авторите посочват минимум седем пъти наименованието на този катер като "Мотало", а не "Мотала":

1879 г…седем катера Ракета, Фардингъ, Мотало, Бавария, Птичка, Олафчикъ и Варна…[4];

Подвижен материал: 1) Параход Опыт 2) Параход Взрывъ 3) Параход Породимъ 4) Параход Горни Студенъ 5) Морски Параход Шкуна Киласура…6) Катер Ракета 7) Катер Фардингъ 8) Катер Мотало 9) Катер Бавария…[5];

[color=blue]1879 г…седем катера Ракета, Фардингъ, Мотало, Бавария, Птичка, Олафчикъ и Варна…[4];

Подвижен материал: 1) Параход Опыт 2) Параход Взрывъ 3) Параход Породимъ 4) Параход Горни Студенъ 5) Морски Параход Шкуна Киласура…6) Катер Ракета 7) Катер Фардингъ 8) Катер Мотало 9) Катер Бавария…[5];

1881 г...Седем катера: Ракета, Фардингъ, Мотало, Бавария, Птичка, Олафчикъ, Варна…[6];

1884 г...Седем катера: Ракета, Фардингъ, Мотало, Бавария, Птичка, Олафчикъ и Варна…[7];

1885 г...Седем катера: Ракета, Фардингъ, Мотало, Бавария, Птичка, Олафчикъ, Варна… [8];

1886 г…През т.г. катера Мотало като се връщал от Гюргево…[9];

1887 г…обявява се, че досегашните названия на параходите се преименуват по следния начин: …5) Мотало – „Ст. Караджа“ [10].


В изданието „Фелдмаршалския жезъл. Николай Николаевич (1831 – 1891)“ този катер пък фигурира като „Мутало“ (вж. по-долу).

image
Параходният катер "Стефанъ Караджа" според Приказ № 199 от 1887 г. или "Ст. Караджа" според Обявление № 2199 от 1939 г. за продажба на плавателни съдове. Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

„ФАРДИНГЪ“, „ФЕРДИКС“, „ФАРДИГ“ ИЛИ „ФИРДИНГ“

Руският учен В. Д. Конобеев съобщава, че "Мотала" е един от четирите параходни катера, принадлежали на Инженерното управление на руската армия по време на Руско-турската война (1877-1878 г.), впоследствие предадени на Княжество България. Останалите три са "Бавария", "Фердикс" (според Конобеев) и "Ракета". [11]

В историческия роман, озаглавен „Фелдмаршалския жезъл. Николай Николаевич (1831 – 1891)“, който е съставен на базата на оригинални архивни документи, цитирани прецизно от автора А. Шишов по номера и дати в процеса на повествованието, откриваме съвсем различни наименования за три от въпросните четири катера, принадлежали на Инженерното управление в Справка на Главния щаб за помощта на Русия за формирането на Българската армия.

Вместо „Ракета“ – „Рента“, вместо „Мотала“ – „Мутала“ и вместо „Фардинг“ – „Фардиг“, както следва в справката по-долу:

„В Русия [Великият княз] Николай Николаевич-Старши съдейства активно за формирането, въоръжаването и снабдяването на Българската земска войска… В справка на Главния щаб за помощта на Русия за формирането на Българската армия се казва: „…10 април 1879 г. Да се предадат на гражданското управление на Българското княжество всички телеграфни линии и станции, устроени от руското Военно ведомство. 22 април 1879 г. Да се предадат на България малките винтови параходи „Породим“ и „Горный Студень“, речните буксирни параходи „Взрыв“ и „Опыт“, 7 пристанищни катера (в това число катерите „Рента“, „Мутала“, „Фардиг“ и „Бавария“, принадлежащи на Военното ведомство), шхуната „Келасуры“ за Дунавската флотилия, един параходен катер, една желязна баржа и няколко магона (за Варненското пристанище)“ [12].

В случая ще маркираме, че вероятно това са едни от най-ранните данни (от втората половина на м. април 1879 г.) за корабите, които предстои да бъдат предадени от Русия на Княжество България няколко месеца по-късно (на 31 юли/12 август 1879 г.).

Сведението за желязната баржа и ветроходите тип „магон/а“, предадени от Русия на Княжество България във Варна през 1879 г. ще анализираме и коментираме в следваща публикация.

Тук само ще отбележим, че изданието „История на българския военноморски флот“ се натъкваме на още един вариант на наименованието на този параходен баркас – „Фирдинг“ [13].

Един плавателен съд – цели четири варианта на наименованието му! Кое от тях е вярното ще изясним в следващите броеве на рубриката "Морска историческа хроника".

image

„Парен катер „Любен Каравелов”, бивш „Фардинг”, подарен през 1879 г., участвал в Балканската война през 1912 г., изваден и преустроен след потопяването му през 1913 г., бракуван през 1915 г.” (фотография № III-6088 от Централния фотоархив на Министерството на отбраната)

(Следва)

Литература и бележки:

[1] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. ИК Еър груп 2000. София, 2015. с. 231.

[2] Пак там, с. 231.

[3] Боев, Р. Военния флот на България 1879 - 1900. София, 1969. с.19.

[4] ДВИА, ф. 1027, оп. 4, а.е. 4, л. 11.

[5] Пак там, л. 12. Авторите мичман ІІ ранг Христов и мичман І ранг Саев очевидно са били достатъчно ерудирани и са посочили, че "Киласура" (="Келасуры") е морски параход (преди шхуна т.е. ветрилното стъкмяване е спомагателно), напълно в съзвучие с британските първоизточници, които го определят като "куриерски винтов параход" - факт, който разкрихме, анализирахме и коментирахме за първи път в детайли в том I на поредицата "Българските кораби".

[6] Пак там, л. 13 (г).

[7] Пак там, л. 16.

[8] Пак там, л. 17 (г).

[9] Пак там, л. 19 (г).

[10] Пак там, л. 20.

[11] Конобеев, В. Д. К вопросу о передаче Болгарии в 1879 г. русских судов Дунайской флотилии. // Институт Славяноведения. Краткие сообщения, № 9. Москва, 1952. с. 20.

[12] Шишов, А. Николай Николаевич (1831 – 1891). Фелдьмаршалский жезл. Историческая серия Романовы. Судьбы в романах. Москва, 2008. с. 142.

[13] История на българския военноморски флот, София, 1989. с. 13.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка