Морска историческа хроника № 86

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 85 на рубриката „Морска историческа хроника“ разлистихме първите страници от предисторията на параходните баркаси „Мотала“ и „Фардингъ“ с кратък обзор на многобройните варианти на наименованията им. Въведохме в обръщение бележки върху историята на военния ни флот от Константин Божков и спомени на възпитаника на Машинната школа Георги Пантилеев според, които броят на катерите в Дунавската флотилия съответно към 1882 г. и за периода 1886 - 1892 г. е десет. Днес продължаваме напред с преглед на вариантите на наименованието на параходния баркас "Ракета" и за първи път публикуваме извадка от документ, в който се съдържат наименованията на трите неизвестни до момента катера (т.е. осмия, деветия и десетия)

(От брой 85)

„РАКЕТА“, „РАКЕТ“ ИЛИ „РАКЕТЕ“

Едно съвсем кратко, но доста информативно съобщение, публикувано в сп. "Морской сборник" в края на 1877 г. осветлява първия етап от биографията на този параходен баркас, придобиването му от руското правителство, както и предстоящото му изпращане на р. Дунав:

"Финландските вестници писаха, че параходните лодки "Ракетъ" и "Сваланъ", принадлежащи на акционерното общество "Крейтон и Ко" в Або, са продадени преди броени дни на руското правителство и вече са отправени в Петербург, откъдето те ще бъдат изпратени по железницата на Дунава". [14]

Възстановка на автора


За съжаление имената на финландските вестници в случая не се споменават, но със сигурност може да се каже, че един от източниците на съобщението в сп. "Морской сборник" е вестник Ostra Finland, което установихме след съответното проучване на финландския печат от края на 1877 г.:

"Параходните катери/баркаси "Raket" и "Svalan", принадлежащи на акционерното общество W:m Crichton & C:os. тези дни бяха продадени на руската държава." [15]

От съобщението, публикувано във вестник Ostra Finland разбираме, че името на параходния катер/баркас, който от 31 юли 1879 г. е българският "Ракета" първоначално е било "Raket" ("Ракет").

Тук разбира се, можем да поставим едно "вероятно", защото съобщението във вестника само по себе си не е документ за наименуване на кораб и е възможно да е допусната дребна печатна грешка.

Обаче и в други финландски вестници от октомври 1877 г. този параходен катер/баркас фигурира като "Raket".


Съобщението във вестник Ostra Finland за продажбата на параходните катери "Raket" и "Svalan". Възстановка на автора

Следователно на този етап можем да го приемем за достоверно под формата на работен вариант като се надяваме финландските журналисти тогава да са били добросъвестни и достатъчно информирани за имената и продажбата на двата параходни катера от W:m Crichton & C:o. на руското правителство.

Още един вариант на наименованието - "Ракете", откриваме в съчиненията на княгиня Мария Каролина фон Батенберг (1852-1923 г.), сестра на княз Александър I Батенберг.

През втората половина на 1884 г. тя посещава Княжество България, а нейните спомени от това пътешествие са публикувани през 1916 г. под заглавие "Моето пътуване до България през 1884 година" в тираж едва 200 броя със следното уточнение: "Приходите от тази книга са предназначени за българската военно-хуманитарна помощ".



През 2013 г. книгата е преиздадена от ИК "Световит". Спомените на княгинята съдържат интересни описания на някои български градове (Варна, Русе, София), както и данни за плавателни съдове от Дунавската флотилия на Княжество България (яхтата "Александър I", параходния баркас "Ракета").

"След обед, когато Братиано си тръгна, грейна слънце и ние се качихме на Сандровия (бел. ред. - Александър I Батенберг) дунавски баркас, наречен "Ракете". Той е дълга, тясна лодка, с балдахин от червено кадифе, която се носи като стрела по реката. Видяхме два големи парахода на пристанището и се качихме на борда на "Галубчик", с който Сандро пътуваше преди. Като си тръгнахме, бяха разбрали една команда неправилно и се бутнахме с пълна пара в големия кораб, балдахинът се скъса и трябваше дълго да чакаме, докато го поправят, успяха донякъде...Горкият офицер беше извън себе си, а матросите вкарани в ареста. По моя молба обаче наказанието беше снето."



КАТЕРИТЕ „АРСЕНАЛ“, „ОКОЛОЦ“ И „МАГАЗИИТ“

В „Историческа справка на Черноморски флот“, съхранявана в български архив е записано следното:

„През 1901 г. година състава на флота е бил: щаб на флота, музикантски взвод, портова рота, околодок, машинно училище, портово капитанство, парусний кораб „Асен“, Русенский В. Порт управление, портово капитанство, Бирджии (=баржи) „Марица“, „Тенджа“ (=„Тунджа“), „Янтра“ и „Лом“. Катерите „Борис“, „Любен Каравелов“, „Войвода“, „Стефан Караджа“, „Околоц“, „Арсенал“ и „Магазиит“; минна част – миноноските „Левски“ и „Ботев“; транспорт „Александър“; яхта „Крум“, минни[я] транспорт „СИМЕОН ВЕЛИКИ“.

И, така в справката по-горе за първи път излизат наяве и се публикуват наименованията на три абсолютно неизвестни до момента катера от българския военен флот – „Арсенал“, „Околоц“ и „Магазиит“.

В цитираната по-горе справка всяко от трите наименования е поставено в кавички и се съгласува с въвеждащата дума в изречението, а именно – „катерите“.

Т.е. „Арсенал“, „Околоц“ и „Магазиит“ също са катери, каквито без съмнение са и предхождащите ги в изречението „Борис“, „Любен Каравелов“, „Войвода“ и „Стефан Караджа“.

За „Борис“ (екс-„Бавария“), „Любен Каравелов“ (екс-„Фардингъ“), „Войвода“ (екс-„Ракета“) и „Стефан Караджа“ (екс-„Мотала“) знаем със сигурност, че са катери или по-точно параходни баркаси от открит тип.

Наименованието на първия от новооткритите катери – „Арсенал“ е издържано от правописна гледна точка. Възможно е обаче в наименованията на втория и третия от катерите да са допуснати правописни грешки. Т.е. вместо „Околоц“ правилното изписване да е „Околодок“ и вместо „Магазиит“ – „Магазин“.

В този смисъл е възможно всеки от катерите да извежда името си от структурно звено в Дунавската флотилия и съответно да е предназначен за неговото обслужване.

За сравнение: в своите "Бележки и спомени по Морската ни част" Константин Божков многократно споменава за "магазините" (114 стр.), "магазинните складове" (124 стр.), "магазиите" (124 стр.), "магазинер нагледвач" (124 стр.).

На базата на извадката от справката задаваме следните критични въпроси:

1. Трите катера от 1882 г. (в трудовете на Константин Божков) идентични ли са с катерите от 1886 – 1892 г. (в спомените на Георги Пантилеев)?

2. Трите катера от 1886 – 1892 г. (в спомените на Георги Пантилеев) идентични ли са с катерите от 1901 г. („Арсенал“, „Околоц“ и „Магазиит“ в Историческата справка на Черноморския флот)?

3. Ако това са едни и същи три катера за целия разглеждан период (1882 – 1901 г.) тогава по каква линия са придобити (руска или турска) и кога са придобити (1879 – 1881 г.)?

4. Ако това са различни катери във всяка една от посочените години (1882 и 1901 г.) и времеви период (1886 – 1892 г.) т.е. става дума не за три, а за общо девет (!) катера, как „Арсенал“, „Околоц“ и „Магазиит“ постъпват в българския военен флот в периода непосредствено преди 1901 г.: закупуване от чужбина, поръчване и строеж в България, под формата на дарение или др.

5. Съществуват ли изобщо някакви податки за други катери, различни от добре познатите ни седем („Ракета”, „Варна”, „Олафчикъ”, „Бавария”, „Мотала”, „Фардингъ” и „Птичка”)? Ако има податки за такива катери съответно кои са кандидатите за идентификация с „Арсенал“, „Околоц“ и „Магазиит“?

На горните въпроси ще дадем отговори в следващите броеве на рубриката "Морска историческа хроника".

(Следва)

Литература и бележки:

[14] Морская хроника. Мелкiя известiя съ Дуная. // Морской сборник, 1877, № 11, с. 29.

[15] Angsluparne "Raket" och "Svalan"... // Ostra Finland, 5.10.1877, № 116, с. 1.