КАЛОЯН ПАНЧЕЛИЕВ: КАТЕРИТЕ "АРСЕНАЛ", "ОКОЛОЦ" И "МАГАЗИТ". КОИ СА КАНДИДАТИТЕ? (ЧАСТ 3)

Pan.bg 03 ное 2022 | 13:11 views (817) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 87

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 86 на рубриката "Морска историческа хроника" за първи път публикувахме извадка от "Историческа справка на Черноморски флот", в която се съдържат наименованията на три неизвестни до момента катера от военния ни флот - "Арсенал", "Околоц" (вероятно "Околодок") и "Магазит" (вероятно "Магазин"). В заключителната част на нашата публикация тогава поставихме пет критични въпроса. Днес продължаваме напред, за да дадем отговор на петия от тях - съществуват ли изобщо някакви податки за други катери, различни от добре познатите ни седем („Ракета”, „Варна”, „Олафчикъ”, „Бавария”, „Мотала”, „Фардингъ” и „Птичка”)? Ако има податки за такива катери съответно кои са кандидатите за идентификация с "Арсенал", "Околоц" и "Магазит"?

(От брой 86)

Най-напред ще насочим вниманието на читателите към още един наш стар познайник - българският търговец Иван Стоянов и участието на неговата параходна лодка в Освободителната война (1877 – 1878 г.).

КАНДИДАТ № 1: ПАРАХОДНАТА ЛОДКА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЪРГОВЕЦ ИВАН СТОЯНОВ

В началото на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) единствено българите измежду сърби, липовани и власи предоставят на отряда на княз Владимир Черкасский ценни сведения за р. Дунав и осигуряват параходната лодка на търговеца Иван Стоянов, трима доброволци (Григор Начович, Пенчо Черковски и Йордан Дряновски), двама капитани (Васю/Вацо и Петко Русеви), няколко гребци и хамали за извършването на разузнавателна операция на р. Дунав с цел определянето на място за изграждането на бъдещия мост, по който ще преминат руските войски [1].

В своите спомени Йордан Дряновски отбелязва изрично, че разузнавателната операция с лодката на Иван Стоянов е проведена на 11 май [празник на] Св. св. Кирил и Методий 1877 г. [2]

В допълнение Дряновски посочва, че параходната лодка на Иван Стоянов е заловена и конфискувана от турците.

image

Българският търговец Иван Стоянов (горе). Портретът му се публикува по Дряновски, Й. Мемоарите на един русенец. Съставил Хачик Лебикян, Русе, 1998. В оригинал - спомени на Йордан Дряновски (долу), съхранени в архива на Григор Начович (НБКМ-БИА, ф.№14, а.е.2047): Въ генералния щабъ, на който бе възложено да определи где да се поставятъ мостове върху Дунава, влизаха като переводчици Г.г. Григоръ Д. Начовичъ и Пенчо Черковски. Тия са говорили съ г. Иванъ Стояновъ в Букурещъ да имъ даде неговата лодка…Въ същото писмо между другото, ми се казваше да намеря въ града Гюргево българските капитани на гимии братия Петко и Вацо, родомъ отъ гр. Русе, които съ своитъ гимии бяха пътували около 20 години по Дунава.“

image


По-долу предаваме подробно описание на разузнавателната операция и конфискуването на плавателния съд:

„Щабът на княз Черказки и аташираните към него Начович и Черковски с бинокли и на коне потеглиха на сухо и по крайбрежието. Както са вървели успоредно с лодката, капитаните Васю и Петко отвреме навреме са спирали и са указвали на русите местата, най-удобни за построяване на мостове. Турците, като видели излизането от Гюргево на лодката и отиването й нагоре срещу течението на водата – усъмнили се и искали да я заловят. За тая цел отправят към Батинския адъ [=остров] едно от находящите се в Русе четири военни катерчета, които се потопяваха и подравняваха с водата – та ставаха невидими при пътуването им, за да се скрие – чака [да] залови лодката с хората в нея. На другия ден лодката приближаваше към Батинския адъ [=остров] и скритото катерче излиза веднага, втурва се да залови лицата, но тъй като лодката е била близо до брега, находящите се в нея лица сполучват да наскачат на сухо и избягват навътре в гората, а лодката остават на произвола и турците я конфискуват…Заловената и конфискувана лодка турците на 13 май [1877 г.] я докараха в Русе, а на 14 с[ъщия] м[есец] при изгрев[а] на слънце[то] за пръв път откриват артилерийски огън на Австро-Унгарската агенция в Гюргево, като са предполагали, че тази параходна лодка [австрийците] са я дали и отпуснали на русите с военна цел.“

Видно от цитирания откъс от трудовете на Йордан Дряновски параходната лодка е била заловена и конфискувана на р. Дунав от турците.

Впоследствие, на 13 май с.г. е докарана от тях в Русе. С това тя се превръща в първия кандидат за един от катерите „Арсенал“, „Околоц“ или „Магазит“, защото не е унищожена т.е. възможни са следните варианти без претенции за изчерпателност:

Вариант 1 – завладяна е от руснаците след влизането им в Русчук (Русе) и впоследствие е предадена на българската Дунавска флотилия и Морска част;

Вариант 2 – потопена е от турците преди влизането на руснаците в Русчук (Русе), впоследствие е извадена, ремонтирана и предадена на българската Дунавска флотилия и Морска част от руснаците;

Вариант 3 – завладяна е от руснаците след влизането им в Русчук (Русе) и впоследствие е върната на собственика й Иван Стоянов, който я ремонтира за собствена сметка и връща/подарява на Дунавска флотилия и Морска част.

Вариант 4 – потопена е от турците преди влизането на руснаците в Русчук, вероятно местоположение в района на потъналия параход „София“. При предаването на двете разбити шаланди, потъналия параход „София“ и една желязна баржа от турските на руските офицери, които приемат Русенския порт, параходната лодка вероятно преминава от турски в руски ръце в пакет с останалите турски плавателни съдове, изброени по-горе, но изобщо не се споменава в приемо-предавателните протоколи поради неголемите си размери или защото се приема, че върви анблок с потъналия параход „София“. Впоследствие е извадена, ремонтирана и възстановена в Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България.

Вариант 5 – потопена е от турците преди влизането на руснаците в Русчук, извадена през есента на 1879 г., заедно с други потънали баржи и параходи, продадена на търг и впоследствие закупена от българската Дунавска флотилия и Морска част.

На въпроса кой от петте варианта е възможен ще отговорим в следваща публикация, след като извършим пълен преглед на документите за плавателните съдове, извадени от р. Дунав от руските инженерни части и частни компании през 1878 – 1879 г. и проведените търгове.

Данните за четирите турски „военни катерчета, които се потопяваха и подравняваха с водата“, базирани в Русчук през май 1877 г. съгласно трудовете на Дряновски ще анализираме и коментираме в отделна публикация в близко бъдеще.

С това приключваме с кандидат № 1 и се насочваме към кандидат № 2.

КАНДИДАТ № 2: КАТЕР ЗА ЛЕТНИЯ ДВОРЕЦ НА КНЯЗА ВЪВ ВАРНА

За този катер съобщава народният представител Иван Хаджиев във връзка с „Запитване относително злоупотребленията във флотата“ по време на LXVII заседание, проведено на 31 януари 1909 г. (събота) в рамките на I-ва редовна сесия на 14-то Народно събрание.

„И така, г. г. представители, за да мога да докажа, че флотилията и морската част, за която се харчат 1.000.000 франка, е безполезна, имайте търпение да ви прочета няколко реда. Авторът на тая статия, от която ще ви прочета няколко реда, като разгледва флотилията и морската част с другите части на армията, указва на няколко примери. . .Това, което ще чета, се намерва във "Военен журнал", година VIII, книга седма, за м. ноемврий 1895 г. (Чете) "Сега да разгледаме вашата "флотилия и морската част" с какво е напреднала, като каква полза ни е принесла и може ли да ни принесе някаква полза при сегашното й положение.

Известно ни е, че със сформирането на нашата армия, сформировала се е "флотилия и морска част". Отначало от русите е било оставено: три колесни кораби, седем катера, две миноноски, три баржи, два бота за въглища, няколко мини, недовършена обсерватория, арсенал с дърводелница, стругалня, ковачница и литейна, няколко оръдия, митральози и няколко понтона, които са служили в руско-турската война за мост между Ромъния и България.

В 1883 г. е купена една яхта от фирмата "Forge et Chantier de la mediterrane" за Негово Височество княз Александър I. В 1889 г. е бил построен в портовия арсенал един катер за летния дворец на Негово Царско Височество в гр. Варна.“
[4]

Понеже е построен през 1889 г. този катер не може да бъде идентифициран с нито един от трите (т.е. осмия, деветия и десетия), споменати от Константин Божков седем години по-рано или към 1882 г., но пък със сигурност се превръща във втория кандидат за един от трите катера „Арсенал“, „Околоц“ или „Магазит“ в Историческата справка на Черноморския флот от 1901 г.

Построяването на катер, предназначен за летния дворец на княза във Варна (т.е. на Черно море) би обяснило и присъствието на поне един от трите катера „Арсенал“, „Околоц“ или „Магазит“ в справката, посветена на Черноморския ни флот.

Възможно е останалите два да са били доставени до Варна и по-късно върнати обратно в Русе, подобно на други катери от Дунавската флотилия.

На въпроса възможно ли е в портовия арсенал да е построен катер през 1889 г. (т.е. преди "Амалия" и "Калиакрия") или става дума за печатна грешка в изписването на годината ще отговорим, след като извършим пълен преглед на книгите за направата и постройките в Арсенала.

С това приключваме с кандидат № 2 и се насочваме към кандидат № 3.

КАНДИДАТ № 3: ИЗОСТАВЕН В РУСЕ ТУРСКИ ПАРАХОДЕН КАТЕР

За този катер споменава изследователката Теодора Бакърджиева. След примирието от 19 (31) януари 1878 г., подписано в гр. Одрин турската Дунавска флотилия трябва да се оттегли от р. Дунав. Организацията по оттеглянето е възложена на вицеадмирал Ариф паша.

Според Бакърджиева изтеглянето на турските военни кораби към Черно море е извършено „на няколко етапа…с изключение на един недовършен парен катер, който остава в Русе“.

Първоизточникът на тази информация е руското списание „Морской сборник“, което успяхме да открием в процеса на нашето проучване.

В раздел „Морска хроника“ на брой № 4 за 1878 г. на списанието е публикувано следното известие: „И накрая, в Русчук бе оставен малък винтов плавателен съд, чиито строеж не бе завършен [от турците], нещо от рода на парен катер, предназначен за действия срещу нашите [=руски] миноноски.“

Изоставеният от турците катер в Русчук (Русе) със сигурност е най-силният кандидат за „Арсенал“.

Употребата на думата „строеж“, в комбинация със състоянието, в което е намерен от руснаците („незавършен“) подсказва, че местонахождението му е в някогашния турски Арсенал или най-малкото в прилежащия му район.

Разбира се, само при положение, че е бил предаден от руснаците на българската Дунавска флотилия и Морска част, завършен, въведен в строя и предназначен да обслужва Арсенала.

Засега това остава само работна хипотеза за кандидат № 3, каквито са и хипотезите за кандидати № 1 и 2 по-горе.

image
Среща на катери от няколко поколения в рамките на Дунавската полицейска служба. Вдясно - корпусът и кърмовата част на два от по-старите катери. Нито корпусът, нито кърмовата част принадлежат на някой от добре познатите ни седем катера („Ракета”, „Варна”, „Олафчикъ”, „Бавария”, „Мотала”, „Фардингъ” и „Птичка”). Фотография - Централен фотоархив на Министерството на отбраната

ИЗВОДИ

Налице е базисен минимум от двама автори, които посочват, че броят на катерите в Дунавската флотилия е различен от седем.

Константин Божков въвежда в обръщение сведение за наличие на десет катера в Дунавската флотилия към 1882 г. (т.е. осми, девети и десети), а възпитаникът на Машинното училище Георги Пантилеев го потвърждава за периода 1886 –1892 г.

От „Историческа справка на Черноморски флот“ установяваме и публикуваме наименованията на три абсолютно неизвестни до момента катера в българския военен флот към 1901 г. – „Арсенал“, „Околоц“ и „Магазит“.

Толкова са и податките (три) за други катери, различни от добре познатите ни седем („Ракета”, „Варна”, „Олафчикъ”, „Бавария”, „Мотала”, „Фардингъ” и „Птичка”).

В хронологическа последователност това са:

1. Параходната лодка на българския търговец Иван Стоянов, с която е извършена разузнавателна операция на р. Дунав в рамките на Руско-турската война (1877 – 1878 г.). Същата е заловена и конфискувана от турците и докарана в Русчук на 13 май 1877 г.

2. Катер, изоставен от турците в Русе и намерен в недовършено състояние от руснаците след подписването на Одринското примирие на 19 (31) януари 1878 г.

3. Катер, построен в портовия арсенал през 1889 г. и предназначен за летния дворец на княза във Варна. Този катер не може да бъде идентифициран с нито един от трите (т.е. осмия, деветия и десетия), споменати от Константин Божков седем години по-рано или към 1882 г.


Литература и бележки:

[1] Панчелиев, К., Панчелиев, Пр. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 5-27.

[2] Пак там, с. 27.

[3] Пак там, с. 27.

[4] Пак там, с. 232.

[5] Пак там, с. 231.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка