В ЗОРАТА НА БЪЛГАРСКОТО ДУНАВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО: ОТ ИВАН СТОЯНОВ ДО НАЦОЛ ПОПОВ И НИКОЛА АЛТИМИРСКИ (ЧАСТ 1)

Pan.bg 20 яну 2023 | 17:52 views (241) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 89

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Според традиционните възгледи и представи организираното пътническо корабоплаване под български флаг на река Дунав започва едва през 1935 г. с пускането в експлоатация на параходите "Вит" и "Искър".

Обаче не само пътническо, но и товарно корабоплаване под български флаг на голямата река, макар и не държавно или пък организирано е съществувало и преди това. Какво е известно за неговите най-ранни проявления след Освобождението на България от османско владичество през 1878 г.?


Корабите "Горни-Студенъ" и "Породимъ" (на Иван Стоянов), "Българiя" (на Г. Смилов), "Борисъ" (на Вангели Векидис) и отново "Борисъ" (на Сократ Панайотов), "Балканъ" и "Христо Ботевъ" (на Хаджи Тома Ангелов Попов), "Зора" (на Д. Каракашев), "Христо Ботевъ" (на Петко Пърпов), шлеповете "Цибрица" и "Сливница" (на Нацул Попов), влекачът "Нацулъ Поповъ" и шлеповете "Цвета" и "Мария" (на Н. Алтимирски) и много други от зората на дунавското ни корабоплаване са известни само на заклетите познавачи и сериозни изследователи.

Към изброените плавателни съдове следва да добавим и съвсем несправедливо пренебрегваното параходче "Царь Борисъ", което извършва пътнически превози между Видин и Лом около 1920 г., както и моторната лодка "Бдинъ", построена във Видин около 1915 г.

Различни държавни институции също разполагат с плавателни съдове за извършване на своята дейност (катери/влекачи "Кирилъ" и "Росица").

Царското българско параходно дружество "Дунав" с 8 шлепа под български флаг, учредено през 1917 г. в наши дни изглежда вече е напълно забравено.

Не е за пренебрегване и обстоятелството, че българи са се занимавали с корабоплаване и в други дунавски държави. Изследователят Петър Иванов Търновски например разказва поучителната история на българин от Браила, който разполага с няколко шлепа под румънски флаг и търси възможност да ги прехвърли и регистрира под български.

Около 1914 г. с влекачи разполага и българската фирма "Багаровъ". За съжаление точният им брой и флагът, под който са регистрирани не могат да бъдат посочени на този етап от изследванията.

През Първата световна война само мобилизираните от Дунавска част 8 броя български параходи-влекачи със съответните шлепове извършват около 1500 рейса между дунавските пристанища, съобщава Сава Иванов.

Сред тези влекачи са "Борисъ" (на Сократ Панайотов), "Нацулъ Поповъ", "Росица" и "Ида". Какво е известно за кораба „Нацулъ Поповъ” и неговият собственик?

Според Списъка на плавателните съдове от Дунавската част българското правителство реквизира реморкьора "Нацулъ Поповъ" през 1918 г. [1].

Името на собственика на кораба към 18 май 1919 г. (или датата на съставяне на горния Списък) е Алтимирски, а флагът – български.

В този Списък "Нацулъ Поповъ" е включен под № 30 в раздела с плавателни съдове, които се използват от Дунавската част.

(Следва)

image

Фотография от трудовете на Светослав Минчев – параходният влекач "Росица" в пристанище Бешлий, 16 октомври 1932 г. Източник: "25 години българско речно плаване. 1935 – 1960"
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка