ЧАСТ 2: В ЗОРАТА НА БЪЛГАРСКОТО ДУНАВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО (1878 Г.) ДО КРАЯ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1918 г.)

Pan.bg 25 яну 2023 | 18:14 views (256) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 90

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 89 на рубриката „Морска историческа хроника“ отворихме темата за българското корабоплаване на река Дунав в периода от Освобождението (1878 г.) до края на Първата световна война (1918 г.).
В пълна противоположност на традиционните възгледи и представи на голямата река съществува и се развива не само пътническо, но и товарно корабоплаване под български флаг и преди 1935 г.

Днес продължаваме напред с двама от неговите представители – Нацол Попов и Никола Алтимирски


(от брой 89)

За съжаление в Списъка на плавателните съдове от Дунавската част липсват месец, дата и обстоятелства на реквизирането на реморкьора (влекача) „Нацулъ Поповъ“, с който приключихме нашия обзор в брой № 89 на рубриката.

Предисторията на този влекач, включително и подробностите за начина, по който той попада в Дунавската част предоставя Сава Иванов: „Нацулъ Поповъ“ беше български частен кораб, собственост на фирмата Алтимирски от гр. Лом, който, заварен от войната с Румъния в Турну-Северин, беше конфискуван от румънските власти и – при отстъплението им потопен. При навлизането си в Румъния германците извадиха парахода, ремонтираха го и на 27.IX.1918 г. ни го предадоха в замяна на бившия австрийски влекач „Тереза“, служащ у нас под името „Оряхово“ [2].

В по-ново време информацията на Сава Иванов се допълва от руския изследовател Иван Черников: „Нацул Попов“, [е] бивш речен параход на фирма „Алтимирский“, интерниран [на] 14 октомври 1915 г. в Румъния и потопен на следващата [1916] година от румънските войски“ [3].

Тук следва да изясним кой е Алтимирски и защо реморкьорът, притежаван от фирмата му е наименуван „Нацулъ Поповъ“.

Най-напред ще посочим, че личното име на търговеца Н. Попов от Лом се среща в източниците минимум в четири варианта: Нацол [4], Няцул [5], Нацул [6] и Ницол [7].

В „Български алманах“, издание от 1894 г., в раздел „Житари“ в гр. Лом-Паланка на първо място откриваме името на фирма „Нацолъ П. Щърбановъ и С-iе“ [8].

Дали Нацол/Няцул/Нацул Попов и Нацол П. Щърбанов са едно и също или две различни лица е въпрос, който ще разрешим след запознаване с родословното дърво на фамилията в бъдеща публикация.

Безспорният познавач на Лом и Ломската околия Димитър Маринов например се връща назад във времето и разказва история с участието на бай Няцул Попов по време на Освободителната Руско-турска война (1877 – 1878) [9].

На базата на документи от Окръжния държавен архив – Михайловград (дн. Монтана) Иван Марков и колектив установяват, че „Фирмата на събирателно дружество „Нацол Попов и сие“ Лом е регистрирана в Ломския окръжен съд с определение 452 от 30 юни 1898 г. със седалище Лом и клон с. Долни Цибър. Занимава се с търговия на зърнени храни, вълна, едър и дребен добитък. Наред с търговската дейност построява керамична фабрика и сушилня за царевица. При национализацията на индустриалните предприятия през 1947 г. сдружението и предприятията му са национализирани“ [10].

(Следва)

image

Съвременен изглед от кейовата стена на пристанището в с. Долни Цибър на река Дунав. Снимка от 2008 г. - архив на сп. "Клуб ОКЕАН". През 1898 г. фирма „Нацол Попов и сие“ е регистрирана в Ломския окръжен съд със седалище Лом и клон в с. Долни Цибър
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка