ЧАСТ 3: В ЗОРАТА НА БЪЛГАРСКОТО ДУНАВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО (1878 Г.) ДО КРАЯ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1918 г.)

Pan.bg 03 фев 2023 | 16:24 views (1482) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 91

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 89 на рубриката „Морска историческа хроника“ отворихме темата за българското корабоплаване на река Дунав в периода от Освобождението (1878 г.) до края на Първата световна война (1918 г.).
В пълна противоположност на традиционните възгледи и представи на голямата река съществува и се развива не само пътническо, но и товарно корабоплаване под български флаг и преди 1935 г.

Днес се завръщаме към темата за двама от неговите представители – Нацол Попов и Никола Алтимирски


(от брой № 90)

Драгой Коджейков, Димитър Петков и Мими Батева допълват официалните данни на Иван Марков и колектив относно регистрацията на фирма „Нацол Попов и сие“, с които приключихме нашия обзор в брой № 90 на рубриката "Морска историческа хроника".

Според Коджейков „Нацол Попов и сие“ разполага и с тухларска фабрика [11], а според Петков „В Лом фирмата „Нацол Попов и сие“ имаше собствени шлепове и параходи“ [12].

В един исторически преглед, посветен на развитието на пристанище Лом Мими Батева утвърждава: „В средата на ХIХ в. Лом-паланка е оживено пристанище, земеделски, търговски, индустриален и културен център. Силата на града са корабите по речния европейски път. А от първите десетилетия на ХХ в. то е пристанищната „гара“ в трафика на зърнени храни…По това време собствени гемии има Йончо Тончев, а фирмата „Нацул Попов и Сие“ разполага със свои шлепове за търговия с Виена, Букурещ и Галац“ [13].

С точния брой на шлеповете (и параходите?) на търговеца Нацол Попов не разполагаме. Все пак може да се предположи, че той е притежавал като минимум поне четири шлепа и два острова на река Дунав, дъскорезница, десетки складове (магазии), фабрика, (неуточнено) търговско предприятие, къща в Лом и обширни площи земя [14].

Неговата дъщеря Цвета сключва брак с Никола Николов Алтимирски (1860 – 1926 г.), известен търговец и политик, наричан Пашата [15].

В резултат Алтимирски получава част от изброеното имущество, включително и два шлепа под формата на зестра от бащата на Цвета (Нацол Попов) [16].

Възникналите в случая семейни и роднински връзки ни предлагат едно вероятно обяснение за наименуването на параход „Нацулъ Поповъ“ и шлеп „Цвета“ в малката флотилия, с която Алтимирски извършва търговската си дейност на река Дунав по-късно. Вторият от шлеповете на Алтимирски е наименуван "Мария" [17].

Тук е мястото да отбележим, че в официалните архивни документи, проучени от Иван Марков и колектив името на фирмата фигурира като „Нацол Попов и сие“ (т.е. личното име на търговеца се изписва с "О" в края), докато в Списъка на плавателните съдове от Дунавската част наименованието на влекача е "Нацулъ Поповъ".

Останалите два от шлеповете на Нацол Попов са наименувани "Сливница" и "Цибрица" [17]. Вероятно те не са част от споменатата зестра и съответно не преминават във владение на Алтимирски.

Влекачът „Нацулъ Поповъ“ и шлеповете „Мария“ и „Цвета“ се използват за търговски цели на река Дунав и след Първата световна война (1914 – 1918 г.). Последните данни, с които разполагаме за тях са от 1922 г.

Според Васил Митаков смяната на политическото управление в България след Първата световна война променя изцяло живота на Алтимирски. По време на войната щастието е на негова страна и той натрупва огромно богатство, но последвалото „управление на земеделците му отне всичко“ [18].

В тази връзка в електронната енциклопедия Wikipedia се отбелязва, че предприемачът „изтърпява 823 дни предварителен арест в Централния софийски затвор, а впоследствие е амнистиран“[19].

Точните дати на началото и края на ареста му не се съобщават, но Митаков посочва, че Алтимирски излиза „опропастен“ от затвора [20].

Бъдещите проучвания ще покажат дали към 1922 г. влекач „Нацулъ Поповъ“ и шлеповете „Мария“ и „Цвета“ все още са собственост на Никола Алтимирски.

Припомняме, че Петър Пешев поставя търговеца от Лом и Долни Цибър в категорията на онези хора, които са загубили здравето си, състоянието им е разпиляно и в крайна сметка осиромашават. „Алтимирски биде разорен“, казва в заключение Пешев [21].

За разлика от „Н. Алтимирски и С-ие“ фирма „Нацол Попов и сие“ просъществува още няколко десетилетия и е национализирана през 1947 г.

В анекс към договор между България и Румъния относно изплащането на репарации след Първата световна война, подписан в Хага на 20 януари 1930 г. се споменават двете шаланди или баржи Tjibritza („Цибрица“) и Slivnitza („Сливница“), които са българска собственост, но са задържани в Румъния около 1915-1916 г. Същите се намират в Браила. Техен собственик към момента на задържането им е лицето Natzol Popoff (Нацол Попов).

image

Съвременен изглед от кейовата стена на пристанището в с. Долни Цибър на река Дунав. Снимка от 2008 г. - архив на сп. "Клуб ОКЕАН". През 1898 г. фирма „Нацол Попов и сие“ е регистрирана в Ломския окръжен съд със седалище Лом и клон в с. Долни Цибър

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка