Морска историческа хроника № 92

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

На 29 септември 1918 г. между Царство България и Антантата, представлявани съответно от Андрей Ляпчев и генерал Луи Франше д’Еспере е подписано Солунското примирие, с което България излиза от Първата световна война (1914 - 1918 г.).

По-рано през същия месец три миноносеца и Подводник № 18 са изведени от пристанище Варна от френските военноморски власти, а крейсерът „Надежда“ е изпратен от българските власти за основен ремонт в Севастопол.

Последвалата загуба на „Надежда“ е един от най-драматичните моменти в историята на българския военен флот

Въпреки подчертано негативния характер на заключителните епизоди от биографията на кораба, които предстои да разкажем, както обикновено и тук ще демонстрираме, че в мрака проблясва и светлина.

Нашата скромна задача ще бъде да представим и анализираме няколко по-малко известни документа, от които е видно, че в периода 23 септември – 18 октомври 1918 г. на „Надежда“ се извършват ремонтни дейности, а след преустановяването им българските власти събират информация с цел да установят местонахождението на различните части, блокове, възли и агрегати на кораба.

Проблемът за състоянието на крейсера е разгледан в детайли и от специално назначена комисия в рамките на военния ни флот.

През следващата 1919 г. е направено сериозно проучване на възможностите за връщането на кораба в България със съответната финансова оценка и предложение за използването на нарочен параход, който да подпомогне операцията за провлачването на корпуса на „Надежда“ до пристанище Варна.

Как се развиват събитията?

Въз основа на телеграма на Главната квартира под № 10 981 от дата 9 август 1918 г. крейсерът „Надежда“ следва да бъде изпратен в гр. Севастопол, за да бъде основно ремонтиран.

В съответствие с получените разпореждания „Надежда“ отплава на 17 септември с.г. от Варна към Севастопол.

(Следва)



Българският военен крейсер „Надежда“ в Ялтенския порт, Русия (снимка Централен военен архив на Министерството на отбраната)