Морска историческа хроника № 94

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

През 1915 г. се наблюдава засилване на германския интерес към състоянието на българския военен флот и пристанищата във Варна и Бургас.

Свидетелства за интереса на различни германски институции и организации (Военно министерство в Берлин, Средиземноморската дивизия и Тиловото командване в Константинопол) към темата откриваме в редица дипломатически документи, някои от които: военен доклад № 53, озаглавен „Сведения за българската флота” [1], военен доклад № 65, озаглавен „Укрепленията при Варна” [2], строго секретна шифрована телеграма относно флота [3], доклад от втората половина на 1915 г., структуриран в 6 части, посветени на подразделенията и управлението, персонала, материалното състояние, военните пристанища и крайбрежни станции, оценка на наличното състояние и перспективите за развитие на българския военен флот.[4]

В третия от изброените доклади е направена оценка на наличното състояние на българския военен флот, която е положителна по отношение на личния състав и отрицателна по отношение на корабния материал.

Във връзка с негативната германска оценка на корабния материал от важно значение за изследователите е още един документ, датиран в разглеждания период и озаглавен „Флотски строителен план за Българската марина”. [5]

В него е застъпена идеята за необходимостта от модернизация на българския флот. Обозначен като таен доклад № 35, той представлява един „готов план за бъдещото развитие на българския флот”, а в строителната му част се предвижда направата на ескадрени миноносци, подводници, спомагателни кораби, докове, хидроплани, пристанищна отбрана и др.

За съществуването на „готов план за бъдещото развитие на българския флот” докладва на 6 ноември 1915 г. от Варна капитан-лейтенант Рудолф Фирле (офицер за свръзка на германската марина във Варна).

Сведенията, получени от Рудолф Фирле са резюмирани в таен доклад от Ханс-Юрген фон Арним (германски военноморски аташе в София). Под № 35 и заглавие „Флотски строителен план за Българската марина” докладът е изпратен до държавния секретар на германското Имперско министерство на марината адмирал Алфред фон Тирпиц в Берлин.

В следващите месеци т.нар. „Флотски строителен план за Българската марина” преминава през различни трансформации и нива на прецизиране.

Както обикновено в подобни случаи следват заседания на комисии, съвещания в щаба на българския военен флот, доклади, служебни командировки в чужбина за запознаване на място с възможностите на съответните корабостроителници и производители на въоръжение и оборудване, рапорти и спешни телеграми...

С някои от документите в този дълъг процес на експертни оценки и анализи ще запознаем нашите читатели в един от следващите томове на поредицата "Българските кораби".

В настоящия материал ще се спрем на неговата кулминация или по-точно на осигуряването на финансиране за бойни флотски средства и материали през месец май 1917 г.

Информация за въпросното финансиране откриваме в VII постановление на Министерски съвет, взето на заседанието му от 5 май 1917 г., вписано в протокол под № 65.

Постановлението е подписано от секретаря [на Министерски съвет] М. Арнаудов.

Препис от постановлението под № 771 с гриф "Тайно" е изпратен от Министерски съвет до Министерството на войната (Главно интендантство) на 9 май 1917 г.

Самият препис е заверен от Началник на бюджетната секция с чин майор, чието име не се чете под документа, както и от Адютанта на флота лейтенант Скутунов.

В текста на документа бойните флотски средства и материали са разпределени в девет точки. Сред тях са няколко подводници, мини, спасителен док, водохвърчила и други.

Съгласно постановлението стойността им трябва да се изплати от общия кредит за военните нужди.

Нашите читатели ще имат възможност да се запознаят финансовите параметри на VII постановление на Министерски съвет от 5 май 1917 г., както и с корабите и въоръжението, които се планира да бъдат закупени тогава за българския военен флот в следващия брой на рубриката "Морска историческа хроника".

(Следва)




Литература и бележки:

[1] Препис от военен доклад № 53 „Сведения за българската флота“ от 15 януари 1915 г. на германския военен аташе в София майор барон фон дер Голц до германското Военно министерство в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 272.

[2] Препис от военен доклад № 65 „Укрепленията при Варна“ от 7 февруари 1915 г. на германския военен аташе в София майор барон фон дер Голц до германското Военно министерство в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 276.

[3] Строго секретна шифрована телеграма от 21 септември 1915 г. на германското Тилово командване в Константинопол до германския Адмиралтейски щаб в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 455.

[4] Препис на доклад б.д. на офицера за свръзка на германската марина във Варна капитан-лейтенант Рудолф Фирле до шефа на Средиземноморската дивизия капитан-лейтенант Бирман в Константинопол. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 493.

[5] Препис на таен доклад № 35, озаглавен „Флотски строителен план за българската марина“, от 14 ноември 1915 г. на германския военноморски аташе в София фон Арним до държавния секретар на германското Имперско министерство на марината адмирал Алфред фон Тирпиц в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 510.