ЗА ПОЧТЕНИТЕ ПРАДЯДОВЦИ НА БЪЛГАРСКОТО КОРАБОСТРОЕНЕ И МОРЕПЛАВАНЕ: ДВУКОРИТЕН КАИК ОТ Р. КАМЧИЯ И ОХРИДСКИ ЧУН

Pan.bg 26 апр 2023 | 12:45 views (2756) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 96

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В България морската идея е пуснала своите корени на най-необичайните места, както сме имали повод да се убедим многократно.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >

У нас малки плавателни съдове, понякога с причудливи конструкции се строят на кея, в гаража, на двора, под навеса, в мазето, на поляната и т.н.

Въпреки наличието на няколко големи и редица по-малки корабостроителници българското корабостроене не се ограничава само в тях, а е пръснато на десетки други места в страната и има по-скоро децентрализиран характер.

В потвърждение на този факт сме помествали многобройни репортажи от Китен, Несебър, Поморие, Приморско, Созопол, Царево и други пристанища.

През 2014 г. публикувахме описание на т. нар. чун от Охридското езеро, съхранено в трудовете на църковния деятел, дипломат, учен и публицист Атанас Шопов (1855 - 1922 г.).

Атанас Шопов определя чуна като "почтеният прадядо на българското корабостроене и мореплаване".

Днес ще разкажем на нашите читатели за още един "прадядо" на автентичното българско лодкостроене - т. нар. двукоритен каик от река Камчия


ДА СИ ПРИПОМНИМ ЗА ОХРИДСКИЯ ЧУН

"Беше началото на прелестната пролет на 1891 година. Даде ми се възможност най-накрая да предприема пътуване по някои малко известни за мен места в европейските вилаети на Отоманската империя. Жаден бях да видя много места и градове", започва своя разказ Атанас Шопов [1].

"Чун...Читателят не знае що е чун, или чунка. В Охрид така наричат своеобразните ладии или варки, с които плават по езерото.

Направата им е първобитна, свойствена за онзи край. Чунът е първобитен каик, но притежава своите сгодности (удобства), каквито нямат морските и речните варки.

Сгодностите му се състоят в това, че носи кьошка, един вид беседка, в която спокойно се разполагат четири-пет души на постлано с килими и възглавници.

Под беседката има място, където човек може да си приготви легло с дюшек и юрган и спокойно да спи.

Охридският чун със своята беседка ми напомня старите морски корабчета, на чиято задна част обикновено се намира украсено с шарени постелки място, където са седяли владетелите, когато пътували по море.

Такива беседки турят в Азия на гърба на камилата, когато пътува някое знатно лице.

Не само под беседката на охридския чун, но и върху самата беседка човек може да постеле две легла, за да спят двама, даже трима пътници, спокойно като у дома си.

Най-удобно е в беседката да се сложи трапеза за угощение на трима-четирима души насред езерото. Това приятно удоволствие често си доставят охридските граждани.

Струва ми се, че чунът трябва да се отбележи, защото е почтеният прадядо на българското корабостроене и мореплаване. Този прадядо притежава и своя терминология, която съставлява морското наречие на българския език. Щом се качите, ще чуете чунарите да изговарят думи, които привличат вниманието, защото не сте ги чували друг път.

image

Върху кьошката на такъв чун се качих със седем-осем души, за да се разходим по Студенчища.
И чунарите започнаха бързо да примат, да търгат, да пречат и т.н.

Както казах и по-горе, река Студенчища е един от големите извори на Охридското езеро. Тя извира от недрата на Петрино и населението предполага, че водите й идат от Преспанското езеро, което се намира от другата страна на планината.

Уверяваха ме, че водата на Студенчища е толкова студена, че едва пет минути човек може да държи ръката си в нея. Така е в действителност. Водата е почти ледена.

В най-големите летни горещини човек седи край планинския извор и чувства нужда от по-топла дрешка.

Ние седяхме доста и не можехме да се налюбуваме на приятната юлска хладина и на чистия въздух.

Край планинския извор е построено нещо като беседка, за да пази посетителите от слънцето. Там ходят през лятото охридските бейове и се гощават" [2].

След като се запознахме със спомените на Атанас Шопов сега е време да поставим въпроса

ЩО Е ТО ДВУКОРИТЕН КАИК?

Отговорът: примитивен плавателен съд, съставен от два корпуса и използван на р. Камчия.

Всеки от корпусите наподобява корито, издълбано от върбово стъбло. Интересно описание на двукоритния каик е съхранено в трудовете на Христо Вакарелски:

„Преминаването на р. Камчия и ловенето на риба от населението в Преславско става с двукоритни кайци, две издълбани от върбови стъбла криви корита, съединени едно за друго с вдлъбнатите страни и образуваната пролука е покована с дъски. Подкарва се с лопата, която често се забива и в дъното на реката“ [3].

Тук ще допълним, че двукоритният каик не е катамаран, тъй както и минните плотове "Амалия" - "Войвода" и "Раковский" - "Х. Димитръ", които участват в поставянето на минно заграждение във Варненския залив от 25 септември до 5 октомври 1912 г. също не са катамарани.

Подобно на случая с велбота на куриерски винтов параход "Келасуры", за който трябва да се върнем назад във времето чак до 1859 г., за да покажем, че 21 години по-късно или през 1880 г. същият велбот остава в Княжество България и реално се превръща в първия учебен ветроход на учениците от Техническата школа в Русе (днес ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" във Варна) около 1885 г., така и за случая с минните плотове "Амалия" - "Войвода" и "Раковский" - "Х. Димитръ" ще трябва да се запознаем с няколко примитивни двукорпусни конструкции, включително и тази от р. Камчия, за да установим, че минните плотове от 1912 г. не са катамарани.

С други думи - катамаранът е двукорпусен плавателен съд, но не всеки двукорпусен плавателен съд е катамаран, още по-малко "Амалия" - "Войвода" или "Раковский" - "Х. Димитръ". Повече за това - в следващите броеве на рубриката.

Двукоритни каици на р. Камчия се изработват и до днес. В близко бъдеще ще публикуваме няколко уникални снимки, които ни предостави нашия кореспондент от Шкорпиловци.



Литература и бележки:

[1] Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите. Изток-Запад, С., 2013. с. 9.

[2] Пак там, с. 240-241.

[3] Вакарелски, Хр. Етнография на България. София, 1977, с. 295-296.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


ЗА ПОЧТЕНИТЕ ПРАДЯДОВЦИ НА БЪЛГАРСКОТО КОРАБОСТРОЕНЕ И МОРЕПЛАВАНЕ: ДВУКОРИТЕН КАИК ОТ Р. КАМЧИЯ И ОХРИДСКИ ЧУН

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/1 СЛЕДВАЩА СНИМКА


Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка